Мария Дерменджиева: Как определяте случилото се в Катуница?
<p><strong>Ясен Бориславов:</strong> За властта това е един много голям конфуз, защото лъсна нейната неподготвеност. Те се чудят какво да правят, защото ситуацията е на кантар. Тази реакция на недоволство, която избива като алергия в различни части на страната, е двупосочна. Тя е насочена както срещу циганите, така и срещу престъпно забогателите хора. И за управляващите е притеснително в коя посока ще се развие бунтът. Дали ще затихне, дали ще ескалира само срещу циганите или и срещу богатите. От друга страна, зад действията на премиера и президента, пък и на полицията се крие една гузност заради дългогодишното нехайство на институциите. От цялата ситуация с Катуница и погромите изпъква всъщност циганското поведение в лошия смисъл на всички държавни институции, които поотделно и заедно са направили възможна ескалацията и напрежението с етнически знак. Имаме повече от 20 години едно натрупване на непоследователно отношение, на двоен стандарт, на чието дъно прозира една склонност към измама. Това е „циганизацията” на българските институции. Метафорично казано, те се държат като цигани на пазар.</p>
<p><strong><img src="/uploads/editor/бакал.jpg" alt="" width="159" height="147" /></strong></p>
<p><em>Иван Бакалов</em></p>
<p><strong>Иван Бакалов:</strong> В Катуница има натрупано в продължение на дълго време етническо напрежение, което се дължи основно на бездействието на властите и най-вече на полицията. Когато полицията се отнася формално към дребните и по-едрите престъпления, тя оставя празно пространство, в което някакви хора започват да крадат, да чупят и да смятат, че са безнаказани. Спомням си, че през 90-те години бях написал един коментар като журналист в „24 часа” как крадат метал, статуи, шахти, решетки. И ми се обади някакъв човек от Перник, работещ в „Стомана – Перник”, където се топи старо желязо. Каза ми: елате да видите как топят тук цялата канализация на София. Той се обръща към медиите, не към полицията или към местните власти. А в центъра на столицата например колко уникални и ценни статуи бяха откраднати! И това може да се случи единствено защото полицията е безхаберна, бюрократична и бездейна. В резултат от това в обществото се създава усещането, че никой не закача циганите. Всъщност не само циганите, а изобщо извършителите на битови престъпления. Ограбят ти жилището или вилата, разбият ти колата и се обаждаш в полицията. Те реагират формално, елате тук да напишете. Отиваш, пишеш жалба, която там някъде се завежда и остава без последствия. Същото е и с Цар Киро в Катуница. Знам доста факти, защото съм писал през годините много за фалшив алкохол. Задържаха му камиони с фалшив алкохол и докато течеше следствието, той си извади официален лиценз за производство на алкохол и всичко стана законно. И веднага искам да кажа нещо, което се коментира доста през последните дни. Сегашният главен секретар на МВР Калин Георгиев, който е много ангажиран с показните акции, е бил шеф на БОП в Пловдив. Той не може да не знае кой е Цар Киро и какво прави. Срещу него не е имало никакви разработки. Същото се отнася за Менда Стоянова, която е била 6 години началник и зам.-началник на данъчните власти в Пловдив. Тя не може да не знае за палатите и лимузините му...</p>
<p><strong>М. Д.: А няма нито една подадена данъчна декларация...</strong></p>
<p><strong>И. Б.:</strong> Затова говоря за абсолютно бездействие на всички власти, не само на полицията. Друг е въпросът, ако Цар Киро е подкупвал представители на властите. Смятам, че той просто в един момент е престанал да подкупва, защото самите политици, които управляват и контролират различните проверки – прокурорски и общински, са започнали да му плащат, за да им осигурява гласове на изборите. Така се създава цялото това напрежение. Сега виждам как целенасочено канализират негативните настроения срещу циганите. Дори мисля, че някои от футболните агитки са ги закарали с пари. Играят си с огъня, защото е много лесно да разпалиш омраза и да я насочиш към циганите. Защото не мога да си обясня как у тези 16-18-годишни младежи, които чупеха в големите градове и викаха „циганите на сапун”, може да има ненавист към циганите. Какво толкова са пострадали те от циганите?!</p>
<p><strong>М. Д.: Посочването на конкретния „враг” и канализирането на недоволството в тази посока не е ли твърде удобно за управляващите?</strong></p>
<p><strong>И. Б.:</strong> Така се получава.</p>
<p><strong>М. Д.: Има теза, че от убийството нататък ситуацията се използва режисирано. Как мислите?</strong></p>
<p><strong>И. Б.:</strong> Аз смятам, че убийството е случайно стечение на обстоятелствата. В Катуница самите цигани се чувстват безнаказани. Стига се до това престъпление, което също се очаква да остане без последствия. Само че се оказва като искра. Не съм привърженик на конспиративни теории и не мисля, че има предварителна режисура. В обществото винаги има една маса лупмени, готови да трошат, и като им се даде повод се включват в патакламата.</p>
<p><strong><img src="/uploads/editor/бор5.jpg" alt="" width="144" height="209" /></strong></p>
<p><em>Ясен Бориславов</em><strong><br /></strong></p>
<p><strong>Я. Б.:</strong> Имаше усилие събитията след убийството да бъдат вкарани в някакъв сценарий. Разбира се, не мога да твърдя например, че появата на футболните агитки е била дирижирана, понеже ми липсват факти за това. Възможно е да е така, но много често при подобни случаи нещата се развиват стихийно, защото това са едни лесно манипулируеми общности.</p>
<p><strong>М. Д.: Медиите изпълниха ли си функциите? </strong></p>
<p><strong>И. Б.:</strong> Не съм сигурен, че мога да направя много точна оценка, защото едва ли съм прочел и изгледал всичко. Следих повече в интернет. Медиите, отразявайки едно такова вълнение, при всички случаи репродуцират. Неслучайно след това и в други градове започнаха стълкновения и протести. Това, разбира се, не означава, че трябва да скрият какво се случва. Смятам, че понякога от глупост медиите обаче не посочват истинските причини за ставащото, няма достатъчно капацитет за точна оценка и анализ.</p>
<p><strong>Я. Б.:</strong> В подобни случаи почти винаги се наблюдава една медийна суета, един медиен ексхибиционизъм. Медиите правят опит да експонират себе си на фона на такива апокалиптични събития. Като цяло смятам, че медиите си свършиха работата, за която са създадени. Вярно е, че предавайки нещата, такива, каквито са, те възпламениха недоволството. Дори някъде да е имало тенденциозни репортажи, все пак медиите са достатъчно много, за да може човек да направи своя избор кое приема като достоверно.</p>
<p><strong>М. Д.: Не прозирате в начина на отразяване на събитията, които последваха убийството в Катуница, зависимостта на някои медии? Не смятате, че манипулираха и насочваха гнева в определена посока?</strong></p>
<p><strong>И. Б.:</strong> Едва ли са били подготвени за това. Че основните вестници работят за Борисов, правителството и МВР е несъмнено. Но смятам, че когато медиите дълго време са натискани от някого, в един момент те се обръщат срещу него. Като една топка, която натискаш под водата и тя изведнъж се изплъзва и изхвръква. Медиите на Делян Пеевски преди изборите го наричаха „Боко Тиквата”, сега са най-верните му кучета, но един ден ще се обърнат пак срещу него. За мен е въпрос на време.</p>
<p>Я. Б.: Разбира се, да се твърди, че медиите са напълно освободени от някаква съзнателна или несъзнателна манипулативност би било прекалено. Те не могат да бъдат абсолютно безпристрастни.</p>
<p><strong>М. Д.: Ако не беше предизборна ситуация, щяха ли по същия начин да протекат събитията?</strong></p>
<p><strong>И. Б.:</strong> При нас все е предизборна ситуация. И има силно развито конспиративно мислене. Борисов е типичният пример. Рядко се случва журналист да му зададе неудобен въпрос, но той винаги реагира по следния начин: „Тези, които са ви накарали да ме питате това, тези, които стоят зад вас и т.н.” Който го критикува, веднага е обявен за „враг”.</p>
<p><strong>М. Д.: И все пак ако не предстояха избори, щеше ли да се разпали такъв конфликт, та чак и агитките да се намесят, да се палят къщи?</strong></p>
<p><strong>И. Б.:</strong> Трудно ми е да преценя. Но ако някой си е мислел, че ще изпусне малко парата и ще потуши гнева, като ги остави да запалят няколко къщи, си е направил много грешно сметките. Такъв пожар може да стане тепърва.</p>
<p><strong>Я. Б.:</strong> Съвсем ясно е, че самият инцидент е резултат от трупано дълги години напрежение. Разбира се, предвид предстоящите избори, когато ситуацията се нажежава, всеки от политическите играчи се опитва да я използва, да впрегне стихийния бунт в своята кола. Може да е непочтено, но е така – имаше усилия от различни страни да се насочи енергията в определена посока.</p>
<p><strong>М. Д.: В посока срещу циганите и в частност срещу Цар Киро, за да не се обърне „народният гняв” срещу управляващите и елитите, изобщо срещу богатите?</strong></p>
<p><strong>Я. Б.:</strong> Възможна е такава интерпретация, макар че не знам дали не се надценява интелигентността на хората, които управляват тези процеси или поне се опитват да ги управляват. Властите са в много разкрачено положение и е много важно оттук нататък как ще отиграят топката, защото разпространението на искрата на недоволството може да стане много опасно. Гневът на хората спрямо циганите в много случаи е справедлив, но не винаги.</p>
<p><strong>М. Д.: Тук проблемът е в липсата на държавата, която да наложи изпълняване на законите и правилата от всички, а не да прилага двоен стандарт. Хората именно срещу двойния стандарт роптаят и с основание. Но този двоен стандарт не се отнася само до циганите. Има и други „недосегаеми”... А протестът трябва да бъде не срещу тези групи или отделни хора, а срещу институциите, които го допускат.</strong></p>
<p><strong>Я. Б.:</strong> Така е. Двойният стандарт е проявен и по отношение на елитите. И точно тук е притеснението на управляващите и елитите, да не се насочи недоволството срещу тях.</p>
<p><strong>И. Б.:</strong> Още един аспект искам да засегна – това, че самите цигани страдат от Цар Киро. Той е тартор, мафиот, самопровъзгласил се цар, който ги експлоатира. За това не бих обвинил само настоящата власт. Цар Киро още от комунизма е привилегирован. Познавам следователя, който е работил по времето на комунизма по неговото следствие, когато го вкарват в затвора. Цар Киро си е позволил на разпита да го заплашва, намеквайки му че има две дъщери и им казва имената. Той се е чувствал силен и тогава. Обвиненията са били много, включително в подбудителство за убийство, но по това обвинение е оправдан. Въпреки че се твърди, че има пръст в много убийства на цигани по онова време. След това го помилват с указ на президента Желев. Пробутва се една фалшива теза, че трябва да бъдат добри към него, защото е лидер на едно етническо малцинство и по този начин всъщност му опрощават сериозни престъпления.</p>
<p><strong>Я. Б.:</strong> В медиите излязоха доста публикации, че Кирил Рашков е бил „интимен” не само с представители на различните правителства след 1989 г., но е бил „интимен” и с Държавна сигурност и МВР преди това, независимо че е лежал в затвора. Това не изненадва.</p>
<p><strong>И. Б.:</strong> Лошото е, че като цяло в България не се прави нищо за решаването на т.нар. цигански проблем. У нас има голяма доза глупост в отношението към циганите. Още в началото исках да направя уговорката, че използвам думата „цигани” без какъвто и да било негативен или обиден нюанс, просто знам, че една част от циганите не се смятат за роми и искам да се реабилитира понятието „цигани”. Какво решение се дава тук на циганския проблем? Да ги затворим в гета, да издигнем огради, да ги стерилизираме, нямало друг начин – това е фашизоидно мислене. Че къде са приложени тези мерки и са довели до положителни резултати?! Има добри примери как се работи с необразовани малцинства. Афроамериканците в САЩ, които са интегрирани. През 60-те години отношението към тях е като нашето към циганите. Но започват последователна политика – смесени училища, образователни програми, възпитание в толерантност и сега вече един бял не може да си позволи да каже думичка срещу тях. Когато са образовани, те се стремят към модела на семейство и бит като на белите. И циганите у нас няма да имат по 7-8 деца, ако са образовани. Това е единственият път на интеграция. Друго, което правят на запад, е да отнемат родителските права на циганите, когато децата не се гледат както трябва и не ходят на училище. Въпрос на приоритет в политиката е да се определи една сума от бюджета, която да се даде на социалните служби, за да взимат децата, да ги образоват, отглеждат и дават за осиновяване. И в крайна сметка да се реши проблемът.</p>
<p><em>С Иван БАКАЛОВ и Ясен БОРИСЛАВОВ разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</em></p>
<p><em>Иван Бакалов е журналист, фотограф, преподавател и редактор на електронното издание e-vestnik.bg. Работил е като репортер и редактор в повечето големи вестници в България. Преди години е издавал справочното списание "Менте & оригинали". Автор на книгите „Превратаджии” (Миленуим), „Мачтите в края на улицата (Сиела).</em></p>
<p><em>Ясен Бориславов е роден през 1964 г. Завършил е история и журналистика в Софийския университет. Работи като журналист на свободна практика с постоянен ангажимент към в. „Сега”. Автор на книгите: “Виното. Българска енциклопедия” (КК „Труд”, 2004), английско издание (2004), немско издание (2006), “Боб и метафизика. Кулинарно-исторически етюди” (Сиела, 2004). От 2006 г. е председател на Национален клуб „Винен наблюдател”.</em></p>