Ивайло Дичев: МВР върши културна политика – това е абсурд

Ивайло Дичев: МВР върши културна политика – това е абсурд
Ако у нас имаше държава, тя щеше да прави библиотечни сайтове като chitanka.info за своя сметка и да обезвъзмездява авторите (вместо да хвърля луди пари за съвършено безсмислени културни центрове в чужбина). Ако имаше някаква стратегическа мисъл за проблемите на културата, щеше да е станало ясно, че живеем в нова ситуация и циркулирането на културните продукти трябва да се регламентира по съвсем друг начин. Но понеже няма подобни неща – надуват само полицейски мускули, за да скрият безпомощността си, каза за glasove.com проф. Ивайло Дичев. И още: У нас интересни и живи са само общностите около нелегалното, просто защото никой не си дава труда да прави легални. Къде например е сайтът на българските издатели, който може да стъпи на малкия пръст на chitanka.info? Отделни издателства имат онлайн каталози и толкова. За интерактивна платформа на Министерство на културата не отварям дума.
<strong>Как ще коментирате акцията на МВР срещу безплатната виртуална библиотека chitanka.info? Приемате ли тезата, че това е брутална атака срещу една общодостъпна библиотека, която дава шанс на хиляди хора да четат?</strong><br /><br />Във виртуалния свят тече глобална битка между (дясното) желание за приватизиране на културата и (лявата) гражданска мобилизация за обобществяването й. Нещо подобно е станало през 19 в. с ограждането на общинските мери в Англия и изхвърлянето на селяните оттам на пазара на труда. От едната страна е авторското право на издателите, но и може би на сайтове като този, които се опитват да печелят от чужд труд, от другата &ndash; разбирането, че достиженията на човешкия дух принадлежат на всички хора по определение както въздуха и слънцето. <br />Ако у нас имаше държава &ndash; било социалдемократическа, било консервативна &ndash; тя щеше да прави библиотечни сайтове като този за своя сметка и да обезвъзмездява авторите (вместо например да хвърля луди пари за съвършено безсмислени културни центрове в чужбина и други дивотии). Ако имаше някаква стратегическа мисъл за проблемите на културата, щеше да е станало ясно, че живеем в нова ситуация и циркулирането на културните продукти трябва да се регламентира по съвсем друг начин. Но понеже няма подобни неща &ndash; надуват само полицейски мускули, за да скрият безпомощността си, успокоявайки западните партньори.<br /><br /><strong>Как коментирате данните на спецполицаите, че чрез нелегалния сайт chitanka.info са нанесени щети на българската култура и книгоиздателска дейност за милиони левове?</strong><br /><br />Можем да го кажем и по друг начин &ndash; този сайт е накарал хиляди хора да четат. Печалбите на издателите не ме вълнуват чак толкова &ndash; особено когато става дума за книга, публикувана отдавна, не виждам какъв толкова голям проблем има тук. Авторско право от 70 години, при това автоматично действащо, ми се вижда сюрреалистично в съвременния свят. <br />По-важният въпрос е как да се заплаща труда на авторите, чиито хонорари впрочем са доста малка част от издателския бюджет. Сайтът може би ограбва някои от тях. Във Франция се появи идеята да им се плаща на теглене, както става с парчетата, които минават по радиото; едни скандинавци измислиха платформа, където читателят да дава доброволно някой лев на този, когото е харесал, както се отплащаме, да речем, на лекаря за добра работа. Нещо трябва да се измисли. Но да седне съвременният български писател върху ръкописа си и да го брани за 70 години от посегателства е идиотизъм. Просто няма да го прочетат!<br />Впрочем подборът на книгите в този сайт е доста странен, погледнах го набързо, малко прилича на тия кашони, в които продават на улицата книги втора ръка по 1 лев &ndash; можеш да прочетеш изкопаеми като Младен Исаев. Любопитно би било някой да анализира тази констелация от заглавия &ndash; кой ги чете, защо.<br /><br /><strong>Като автор на книги и статии как гледате на масовото качване на произведения в интернет, без да се плащат авторски права? Как смятате, че трябва да се регулира и узакони разпространението на книги в интернет? </strong><br /><br />Аз и групата хора, с които работим, качваме текстове свободно под етикета на &bdquo;криейтив комънс&rdquo;. Издаваме едно списание по културни изследвания &bdquo;СеминарБГ&rdquo;, което можете да видите без пари на <a href="http://www.seminar-bg.eu" title="www.seminar-bg.eu">www.seminar-bg.eu.</a><br />Интернет предполага съвсем друга политика на културата. Съвременният интернавт е все по-малко готов да плаща за информация, за речници, за художествени продукти. Имаше вестници (и у нас), които опитваха да накарат хората да плащат &ndash; постепено минаха към открит достъп, е, вярно с разлики между печатното и онлайн изданието, но тенденцията е очевидна.<br />Ако питате мен българската държава незабавно трябва да направи многобройни онлайн библиотеки, за които да се записваш с пакет при провайдъра си, както правим с кабелната телевизия. Представете си какво би било ако на всеки 10 минути гледане на ТВ ни искаха на пращаме 5 стотинки? Въпросът не е в цената, въпросът е в начина на потребяване на културата. Трябва да вярваш, че културата е щедро място, не шопинг мол.<br /><br /><strong>Трябва ли регулацията да отчита разликата между сайтовете, които дават достъп до качената от тях информация срещу пари, и тези, които я предлагат свободно и безплатно?</strong><br /><br />Няма безплатни неща &ndash; този, който качва безплатно, печели слава, която пък може да се преведе в рекламни приходи. Мисля, че платените сайтове няма да имат особено бъдеще, поне в малък пазар като България. По-скоро трябва да има разлика между публични и частни сайтове. Публични наричам тези, които приемат да следват някакви норми, приличие, закони, както е в медиите &ndash; те разбира се ще са големите. В частните има неформално, лично общуване, което си е друг правен режим. Големият проблем на интернет е сливането на частно и публично, частният човек, с псувните си, с разпасаността си, с невежеството си, с неграмотността си заема публична поза, говори за политика. Трябва да се върне самодисциплината на публичната персона (това значи маска).<br /><br /><strong>Как се регулира злоупотребата с авторски права в интернет в западноевропейските страни? От какво значение в това отношение е по-развитият пазар на електронни книги?</strong><br /><br />Защо пиратстваме? Защото в кварталната видеотека няма и един процент от филмите, които бих искал да видя. Освен това защото днес потребяваме много повече културни продукти отпреди (в детството си гледах към 1 филм на седмица), а цената им продължава да е висока, сякаш става дума за вещ, която ще си нося в гроба. Ако имам много лесен и бърз достъп, при цени, подобни на кварталната видеотека (а още по-добре на принципа на абонамента), вероятно пиратстването ще спадне, както е в чужбина. Има го разбира се и измерението на гарантираното качество, на момента, в който получаваш продукта (много е важно да си първият, който вижда или чете). <br />Новите форми на циркулация въвеждат и нови измерения на потреблението, например това с подчертаването на електронните книги &ndash; можете да видите кои пасажи са подчертани от предишните читатели, да се почувствате част от една въображаема общност. Ако за да бъдеш част от една интересна, богата, жива общност, трябва да потребяваш легален продукт, ще го правиш. У нас е точно обратното &ndash; интересни, живи са общностите около нелегалното: просто други никой не си дава труда да прави. Къде например е сайтът на българските издатели, който може да стъпи на малкия пръст на &bdquo;Читанка&rdquo;? Отделни издателства имат онлайн каталози и толкова. За интерактивна платформа на Министерство на културата не отварям дума.<br />В развитите страни се върви по пътя на позитивното стимулиране, а не или не само на полицейско преследване. Вижте последните събития: какво ще стане сега, като затвориха &bdquo;Читанка&rdquo; &ndash; читателите ще се почувстват наказани, лишени от нещо. Смятате ли, че при това положение те ще подкрепят действията на правителството?<br /><br /><strong>Как оценявате последвалата дискусия, която се съсредоточи върху мястото на този вид &bdquo;престъпление&rdquo; в една своеобразна класация на престъпленията или върху загубите на издателствата?</strong><br /><br />Пак ще се върна към началото: живеем под едно много дясно управление, което подменя политиките със заплахи и бой по главата. МВР върши културна политика! Това е абсурд. Нарушенията, престъпленията &ndash; те са симптом на това, че нещо не е както трябва. Защо не ходят хората у нас на кино, защо не ходят в библиотеките? Защото крадат филми и свалят книги от &bdquo;Читанка&rdquo;? Мисля, че е точно обратното: крадат филми и книги, защото им е писнало от Холивуд и защото не им се стои в прашни библиотеки. <br />

Коментари

  • нелошо интервю

    28 Юни 2010 18:58ч.

    казва доста точни неща.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • браво

    28 Юни 2010 19:09ч.

    много прилично интервю. този сайт взе да ми харесва. един от малкото добри електронни вестници.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ацетон

    28 Юни 2010 21:23ч.

    Хубава е идеята заедно с пакета на кабеларката да плащаш, ако искаш, и за ползване на книги онлайн!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    28 Юни 2010 23:38ч.

    Ами МВР нали е затова - някой като прави престъпление, то да го спира. Този професор може и да не се интересува от печалбите на издателствата. Те самите може също да са съгласни веднъж на повече, веднъж на по-малко печалба. Класическо положение е някой да издаде с част от парите от печеливши книги някое заглавие, което е ясно, че ще бъде с трудна продажба, но е хубаво. Правиш 5 Даниел Стийл и с част от парите издаваш 500 екземпляра Пол Елюар, които има да ги влачиш десет години после. Но го правят, нали изкуството, душата, това-онова. :-))))) Но как си представя този професор съжителството на защитените произведения едновременно в Интернет и по книжарниците (и сергиите). Първо, това не е работа на държавата - да организира публикуване в Интернет. Защото това е публикуване - копи-пейст и готово, тираж - неограничен и направо неизвестен. Второ, да си представим нататък. Да речем, Стайнбек е жив, защото харесваме &quot;Улица &quot;Консервна&quot;, би могъл да бъде и всеки друг. Пуска книга и тя на втория ден е в интегрален вид по сайтовете по цял свят. И продажбите спират. Добре, тази книга е излязла, криво-ляво някой ще си я купи, но той няма да предложи друга, защото не се интересува от това, че някакви хора ще сканират, ще поместват и ще се хвалят, че са качили Стайнбек. Те свободно се разпореждат с книгата му, като дори не е ясно дали там пише същото. Някакви четат нещо, на него никой не му казва, трябва да ходи по блогове, че евентуално да разбере. Блогърите започват да се произнасят важно, а Стайнбек става равен на блогър от Тутракан. :-))))) Съответно - чао на следващата книга. Друг вариант. Стайнбек дава право на Читанката срещу определено заплащане да публикува романа. Те обаче не могат да го сложат, защото трябва да извървят целия издателски път, а не знаят как. Но да кажем, че го направят - с някакви любителски усилия скърпват нещо. Обаче тогава вече никой издател няма да иска книгата, защото вече си виси там, за какво му е да я прави, само да хлътне. Съответно за хората, които искат хартиена книга, няма. При Стайнбек не постъпват искания за авторски права, и накрая пак същото - чао на следващия роман. За момента има книги, защото от Читанката не са сканирали всичко, може накрая да открият и един автор от 40-те години - Ноел Анри. Обаче ще свършат. Елин Пелин вече е свършил. Кой ще вземе да го издава, освен онова книжле, което се учи. Прави 5000 с някакви налудничави надежди и получава после 5000 подложки за горещите тендери на жена си в къщи, защото книгите ще си останат вечно негови. Но той не е малоумен, той знае, че целият Елин Пелин виси и в Читанката, и в Народната Библиотека... не, не онази срещу Художествената академия, а тази: http://narodnabiblioteka.info/index.php/start Хубав е и лозунгът при главата: &quot;От народа и за народа&quot;. Като партизаните с кашкавала. :-))))) Имаше едни зелени малки томове Елин Пелин, после едни оранжеви, и май след това няма събрани съчинения. Който ги няма, аз например ги нямам, да забрави да види нови. Един книгоиздател ми каза, че е искал да издаде &quot;Хроника на една предизвестена смърт&quot;, но като я видял да се тегли свободно, се отказал. Не знам колко такива отказвания е имало, но колкото и за каквито и книги да са били, тези книги вече няма да се появят. Ако на някоя книга е възможен допълнителен тираж, с появяването на целия текст по сайтовете този допълнителен тираж няма да бъде направен. Може би - като се махне съмнителното качество на &quot;публикуваните&quot; в Интернет произведения - то задоволява днешното поколение. Някакъв там текст. Докато има. Пък и после, какво толкова, че нямало да има нови, ще си джиткат Quake 3, и шапка на тояга. Сигурно някой ще каже, че се произнасям отвисоко, че хората в Интернет са културни, и прочие. Може, не отричам, но на практика става дума за съвсем друго нещо, което не се вижда. Когато белята стане, иди търси кой е умен, кой е глупав и какво точно е станало.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    29 Юни 2010 0:00ч.

    Самият професор е напълно естествено да ИСКА да си качи текстовете, защото едва ли някой ще чете срещу заплащане в книжно тяло за концентрацията на аперцепцията като имагинерен демиург на трансценденталната инвенция в пост-модерната реалност. :-))))) (Ох, изпотих се.) Но понеже споменах произведение на Маркес, се сещам за друго произведение - &quot;Любов по време на холера&quot;. Там като една вътрешна художествена рамка действието се развива между два момента - когато един от главните герои обвинява жена си, че не е сложила сапун в банята, а тя твърди, че е сложила, и двайсет години са сериозно скарани за това &quot;Имало ли е сапун в банята или не?&quot; По същия начин (без обаче такова фатално скарване) вече двайсетина години споря с една приятелка дали тя е оставила виното в плика незапушено или аз, та се е разляло и е поляло тома с &quot;Улица &quot;Консервна&quot; и &quot;Благодатният четвъртък&quot;. И ние също не сме стигнали до никъде, всеки си твърди неговото. Проблемът обаче е, че понеже професорът и други като него искат да си турят безплатно текстовете за трансценденталното, а не ги интересува дали ще сложат Стайнбек, такива като мен няма никога да си купят нов екземпляр на полятата с вино книга. Но както казваме в нашата редакция, всички ще умрем, тъй че почти няма значение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    29 Юни 2010 1:12ч.

    Вярно, че книгата е най-великото творение, но авторското право не се отнася само до книгите. Например сценичните изкуства. Кой би написал хубава пиеса, ако всеки ще може да си я поставя когато и както му скимне, пък евентуално да плати на автора колкото обича? Ами ако не обича? Пиеси ще пишат само комплексарите и маниаците - за слава. Така компютърът, тръгвайки от книгата, като разруши авторското право, ще направи всеки селяндур с компютър тартор на цивилизацията, а твореца ще превърне в просяк, оставен на благоволението на първия. Вярно е, че има и много добри творци, но по характер търгаши. Но има и такива, които обществото ще загуби и които не са търгаши, а просто живеят добре, защото се продават добре. Писателят не е скенер, че на бичи по пет романа на година - понякога прави и по един, много хубав, на 2, 3, 5 години. Всъщност този проблем вече не е наш, а никой не ни плаща да се тревожим за компютърджиите и дали щяло да им бъде хубаво да живеят. Да живеят както искат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Веселин Борисов

    29 Юни 2010 5:15ч.

    Първо искам да поясня нещо за сценичното изкуство, всеки може да постави което си иска театрално пройзведение и да не плати нищо на автора, стига представлението да не е комерсиално! Всяка аматьорска формация, самодейна трупа и кражок която не взема пари за представленията си има това право по закона за авторско право! Второ, всеки гражданин на България има ГАРАНТИРАН достъп до информацията, под информация визирам доста неща но сега ще се спра само на книгите. Де факто всеки може да плати членски внос в Националната Библиотека и да има достъп до всичко издадено в България. Реално хората копуващи си книжни книги не плащат за съдържанието (информацията) в книгата, както уточнихме по горе достъпа до тази информация им е безплатен и гарантиран от закона, а заплащат за да притежават самото книжно тяло, или за да имат достъп до съдаржанието веднага. Логично е, че ако 26 000 човека искат да вземат Дан Браун от Националната Библиотека това ще им отнеме векове. Не така обаче стои въпроса с тиражите около 1000 броя, те спокойно биха могли да се изчитат от библиотеките. Значи издателите, преводачите и авторите губят и от &quot;обикновенните&quot; библиотеки. Доколко Читанка.инфо е законна библиотека, за това ще се пройзнесе садът, но загубите от пропуснати ползи за Издателите са по-скоро от това, че те не са се постарали да осигорят електронен достъп до садържанието на книгите от каталога си, на една разумна, и най-вече необременена от създаването на книжно тяло цена.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    29 Юни 2010 6:09ч.

    Господине, от Театераутор ни казаха да ви предадем следното. Не се учудвайте, наистина ни го казаха преди една минута, имаме си собствена канализация и си се канализираме по нея. Бяхме учудени от вашата компетентност, та решихме да проверим - чак толкова ли не сме наясно. :-))))) Нещата не са толкова прости, а трябва и опит, не може само с едно изчитане на закона и тълкуване на принципа &quot;ще ми е&quot; да станат ясни на непрофесионалист. Препоръката е българите да престанат да си слагат сами плочките в банята, т. е. да се научат да се обръщат към специалистите. У нас не се плаща авторско право само от самодейни състави. Понякога не се плаща и от самодейни състави, дори и да продават билети на някакви скромни цени. Такъв е случаят с някакъв детски самодеен състав, който поставил мюзикъла &quot;Мама мия&quot; за АББА, най-скъпият мюзикъл в момента. Професионалните състави обаче плащат на общо основание, пък и няма причина професионален състав да поставя нещо и да го играе без билети. Това е у нас. В чужбина обаче някъде плащали и за погасени автори. Например в Белгия плащали и за Шекспир, и за Мишел де Гелдерод. Парите ги събирала тяхната агенция SABAM, за всякакви права, нещо като нашата Jusautor преди 10 ноември, и тези пари служели за подпомагане на млади автори и за други благородни културни цели. А тези господа двамата, Шекспир и Де Гелдерод, по наши смътни спомени са починали преди малко повече от 70 години. Това е за сведение на другата публика, а на вас благодарим за чудесното ограмотяване по книжните въпроси. Как не сме се сетили, че без печата и хартията файлът ще е по-евтин, направо ни е чудно. Само да нямаше толкова правописни грешки в лекцията ви. :-))))) Поздрави. И песни може. :-)))))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    29 Юни 2010 17:55ч.

    ИЗВИНЕНИЕ Мишел дьо Гелдерод е в срока, починал е сравнително скоро (вярно бе!). Казано ни е било по принцип - че в Белгия се плаща и за погасени автори. Другите държави го намират за странно, но явно в Белгия обществото е приело, че може да дава косвено тези пари за развитието на културата и вярва както на SABAM, че ще ги събира добросъвестно и ще ги даде на министерството на културата им, така и че последното ще ги изразходва добросъвестно именно за това. Съжаляваме за грешката с Дьо Гелдерод. Също е възможно да плащат за погасени САМО ТЕХНИ, белгийски автори, но е важен принципът - че има и такива, което плащат и после, след 70-те години срок, и с каква цел обществото прави това. Бяха ни дали пример с тези имена, но е било само за илюстрация, малко неточна.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Господин Гюров

    29 Юни 2010 18:04ч.

    &quot;Те свободно се разпореждат с книгата му, като дори не е ясно дали там пише същото.&quot; Къде в &quot;Читанката&quot; или в друга свободна библиотека сте видели фалшифициран текст? Да, ТЕОРЕТИЧНО това може да стане, но нали Ивайло Дичев затова казва, че държавата трябва да прави библиотечни сайтове, вместо да ги преследва. Или очаквате да се подменят текстове и в държавен сайт с книги? Ами те тогава и в Народната библиотека могат да се подменят. Много оплаквания как нямало да се издават хартиени книги и как Вие не можело да си купите такива. Там е работата, че все още има много като Вас, които искат да си купуват хартиени книги (аз също имам немалко такива, но почти спрях да купувам нови по други съображения - липса на място например). След като ви има Вас и още хиляди като Вас, хартиени издания ще се правят, независимо от наличието на електронни. В крайна сметка въпросът с парите за авторите (за електронните издания) може да се реши много лесно - както е решен за филмите по кабелните телевизии. Във Франция сериозно обсъждаха това. Убеден съм, че това е бъдещето. Хартиените книги все още имат настояще, но нямат бъдеще. Когато имате достатъчно удобен четец на електронни книги в ръцете си, в който има хиляди томове, а тежи само половин килограм, ще го оцените. На мен ми писна да пренасям кашони с книги, когато се местя, както и да бърша прах.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Господин Гюров

    29 Юни 2010 18:08ч.

    П.С. И ако толкова държите да имате дадена книга на хартия, която не е издавана скоро, РАЗПЕЧАТАЙТЕ СИ Я САМ. Няма да Ви струва много по-скъпо, вкл. с подвързията, която можете да си поръчате на много места.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    29 Юни 2010 18:42ч.

    Господине, не е работата кой какво може, а кой няма право - &quot;читанките&quot; нямат право. Какво е книгата като такава, е съвсем отделен въпрос. Съжаляваме, че въобще се набъркахме в този глупав спор с една страна, която твърди ни повече, ни по-малко следното: &quot;Ще крадем и вие не можете да ни спрете!&quot; Вярно е, но пък има и &quot;Който кон хванат, той вършее&quot; и отвреме навреме някой ще плаща и за другите пирати. :-))))) Щом искате да живеете без хубавите вещи книги, а с прекрасните според вас вещи найлони и пластмаси - въпрос на вкус, казало кучето. Не бихме искали да участваме повече в едно бутане, блъскане и безогледно ругаене с питекантропуси, хуни и хотентоти с компютри.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    29 Юни 2010 18:56ч.

    П. П. Вие отивате към времето, когато човек ще живее щръкнал сам в пространството, стиснал една джаджа за всичко, и някакво кубично пространстно, наречено жилище, с голи стени, матрак и много усъвършенствана крушка. Докарвате ни до една отмъстителност, но не наша, ат името на истинските стойности, да ви го пожелаем от сърце. Ние имахме повече. Вие заслужавате по-малко. Доказахте с какво ли не, че да се разположите в пространството и да ядете, ви стига. Това и ще имате.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Господин Гюров

    29 Юни 2010 19:20ч.

    Значи стигнахме до момента да обсъждаме вече не какво е добро и смислено, а какво е незаконно, на базата на правилата, прокарани от няколко безскрупулни лобита. Е, имам новина за Вас. Законите имат свойството да се променят. Колкото до воплите за хубавите хартиени книги и грозните джаджи, с подобна аргументация бихте могли да защитавате времената, когато &quot;книгите&quot; все още са се дълбаели върху каменни плочи. Ако живеехте тогава, библиотеката Ви би трябвало да представлява някаква изоставена каменна кариера и щяхте да наричате хуни и хотентоти ония, които се опитват да прокарат някакви малки мизерни хартиени книжки.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    29 Юни 2010 21:16ч.

    Господин Господин, Защо ни упреквате, че ви пожелаваме щастие каквото вие искате? Нали по съдържание ще бъде по ваш вкус и никой няма да ви се меси. Със сигурност ще има много желаещи да напишат много неща без пари, и сега има. Всичко ще бъде точно каквото го искате - от народа и за народа. :-))))) Ние искаме вашето щастие, вие също искате вашето щастие. Ние не спорим по никой пункт.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Господин Гюров

    29 Юни 2010 22:20ч.

    Кога съм казал, че искам всички пишещи да пишат без пари? Напротив, споменах на какъв принцип очаквам да се уреди заплащането им в недалечно бъдеще. Почти никой не гледа кабелна телевизия без пари, но и никой не плаща за филмите, които гледа там, на парче. Почти никой не ползва Интернет без пари, но Вие неизвестно защо искате всеки да плаща хиляди пъти на парче най-различни неща там, или пък направо (по китайски) да се забранява какво хората могат да качват, свалят и четат в нета. Ако сте издател, лобирайте да получавате процент от парите, които хората дават за Интернет достъп, вместо да се борите за повече неудобства и окови за потребителите, които Ви хранят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    29 Юни 2010 22:39ч.

    Господин Господин, не сме издател, а вестник и просто любители на книгата, нямаме властта да &quot;лобираме&quot;. Но и да можехме, нямаше да лобираме за четене по вашите представи - с такса за брой канчета, лопати, кофи или направо неограничено на корем, все едно че към сериала &quot;24&quot; и Нина Николина се полагат и книги. Излизаме от тази препирня.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Господин Гюров

    29 Юни 2010 22:51ч.

    Не знам какво точно наричате препирня и кой мислите, че я създава, след като, за разлика от Вас, не си позволих нито веднъж сарказъм, язвителност, непочтителност, обръщения от сорта на &quot;Господин Вестник &quot;Шепоти&quot; и въобще какъвто и да е вид нарушаване на добрия тон. Бъдете здрав, и още много хартиени книги да си купите и прочетете!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ПХ

    30 Юни 2010 3:49ч.

    Мението на редакцията на вестник &quot;Шемети&quot; е изключително ценно, защото се опира най-вече на бисери. За съжаление няма да можем да разискваме подробностите, понеже въпросната редакция напусна дискусията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • yoss

    30 Юни 2010 6:59ч.

    Много хубаво интервю! @&quot;Шепоти&quot;: Като те чете човек, да се зачуди защо Шекспир ги е писал тези пиеси преди да има авторско право. Сигурно всички творци през вековете са били &quot;комплексари&quot; или &quot;маниаци&quot;! Или просто балъци? Само един меркантил може да плещи такива глупости като теб, че и толкова много... губим си заплатата ли? Стайнбек ако беше жив и си продаваше книгите по 1 лев копието в интернет (на удобен сайт, с форуми и т.н.) щеше да спечели повече отколкото от &quot;авторски права&quot;, разделени подобаващо с издателство. Да монополизираш знание, каквото по същество е &quot;авторското право&quot;, ми се струва толкова неестествено... Все едно заслугата да се появи това знание е единствено и само на автора.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    30 Юни 2010 7:53ч.

    О, не! Никаква заплата не губим, изкарваме чудесни заплати от шепоти. Те винаги ще се търсят. :-))))) Другото е за специалисти. Питай някой знаниевед или собственик на блог с форум, и ще ти изчислят по-точно. Или питай Шекспир, не може просто така да говориш, без да ти е казал какво е искал да постигне с тия пиеси, всичко друго са само догадки - само шепоти. :-))))) Може и да си прав. Поне 50% от заслугата за знанието, което писателят създава, е на жена му, която му прави омлетите. 20-30% на бакалина, който й продава яйцата, 10-20% на водопроводчика, ами то друго няма. На писателя и 1 долар му е много. Авторското право в случая със Стайнбек трябва да бъде на компанията &quot;Обединени американски водопроводчици&quot; и книгите да ги доставят направо по водопровода, а жената на Стайнбек ще си наточи оттам каквото й се полага. Ето, решихме въпроса, дори технологично. :-)))))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    30 Юни 2010 8:03ч.

    Авторско право е имало отпреди Шекспир да се роди. http://en.wikipedia.org/wiki/Stationers&#039;_Register &quot;The Stationers&#039; Register was a record book maintained by the Stationers&#039; Company of London. The company is a trade guild given a royal charter in 1557 to regulate the various professions associated with the publishing industry, including printers, bookbinders, booksellers, and publishers in England. The Register itself allowed publishers to document their right to produce a particular printed work, and constituted an early form of copyright law. The Company&#039;s charter gave it the right to seize illicit editions and bar the publication of unlicensed books.&quot; Ама то пък на Шекспир едно знание... :-)))))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    30 Юни 2010 8:11ч.

    Само от 453 години, нищо не е. :-))))) Сега като го хванат тъпото авторско право един блогър с форум от Брегово и един друг блогър с форум от Димитровград, и ще му покажат къде зимуват раците! :-)))))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Господин Гюров

    30 Юни 2010 16:54ч.

    Така, копирайтът е въведен отдавна. Има обаче една &quot;малка&quot; подробност - въведен е, за да служи за целите на ЦЕНЗОРАТА. Българското понятие &quot;авторско право&quot; звучи заблуждаващо, английското &quot;право на копиране&quot; е по-точно. На разпространителите слабо им пука за правата на авторите. Би трябвало да има закон за защита на авторите и изпълнителите по подобие на закона за защита на потребителите. Най-малкото за да не се получават простотии от сорта на тая, че Лукяненко беше принуден да махне свой роман на РУСКИ от нета, защото издател отказа да го пусне на хартия на АНГЛИЙСКИ. Ако вие сте нов музикант и отидете при Сони, дали бихте могли да се пазарите за нещо? Ще ви тръснат типов договор и - ако щете. Има 4-5 големи лейбъла, те държат парите и пишат законите, а изпълнителите са стотици хиляди и на лейбълите не им пука. Защо не говорите за това, а ревете за даунлоудите? Знаете ли, че от електронните продажби на музика, изпълнителите във Франция получават само около 2% от парите (не помня точното число, но беше от този порядък)? Да, копирайтът е въведен отдавна. Но има интересна тенденция със сроковете му. Напоследък аха, да изтече, и вземат, че го удължат. Ето какво се случва: http://en.wikipedia.org/wiki/File:Copyright_term.svg От под 30 години е стигнал до 100 . Откъде накъде? Ами да вземат да го направят вечен. Да си финализират картела няколко фирми и до края на света всичко да е тяхно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Господин Гюров

    30 Юни 2010 19:46ч.

    И за да не си помисли някой, че само световните мастодонти са лоши, а нашите издателства са света вода ненапита, ще си позволя да копирам следния коментар на Black Wolf от тук: http://www.gatchev.info/blog/?p=983#comment-313745 &quot;Да видим дали “праводължателите” са коректни към ИСТИНСКИТЕ притежатели на авторското право. Да речем към автора - ами в поне от 2/3 от случаитге не са. Те плащат за един тираж, а отпечатват обикновено поне два пъти по-висок. Правят допечтки когато им скимне. За всичко това не плащат. Това е чиста (свръх)печалба и масова практика в българските издателства. Издателите извиват ръцете на преводачите да подписват договори за отстъпване авторските права на преввода именно заради това - иначе би трябвало да плащат на преводача при всяка допечатка или ново издание. Дори по случайност да платят на автора за второ издание (стават и чудеса, дори знам такива случаи), преводача получава дупката на геврека. Така че целия този вой, нададен от издателската МАФИЯ е не само нелеп и фалшив, но и изключително неморален. Хора, които плащат жълти стотинки на автори и преводачи (а често и тях не плащат), които крият реалните тиражи, които укриват данъци, хора, много от които просто перат чужди пари, та тези крадци викат “Дръжта крадеца!”… Стар трик.&quot; Ще добавя, че тия неща не са от вчера. Маркес забрани книгите му да бъдат издавани на български НЕ заради провинения на читателите. И българските читатели сега са принудени да свалят книгите му от нета. Те ли са лошите?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • $$$

    01 Юли 2010 19:07ч.

    Страшно ми харесва фразата на ГДБОП &quot;Ощетили са издателите с милиони левове!&quot;. Дано да е вярно! Това за мен означава, че всъщност тези &quot;милиони левове&quot; са останали при четящите вместо да отидат при издателите, търговците, прекупвачите и вся остальная... Това е все едно читанка.инфо да са намалили ДДС-то върху книгите. Нещо за което всяко правителство говори и не прави. Чудно защо никой не иска да коментира новината в тази светлина...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ъ

    15 Юли 2010 5:30ч.

    То наистина не е авторско право. Никой не претендира да е автор на &quot;пиратска&quot; книга. Става дума за правото на разпространение. Много ми е чудно, как се получават права за разпространение на стари книги (на изчезнали издателства)? Получават ли се изобщо или нанай? Авторът е починал отдавна, а някакви &quot;издатели&quot; държат &quot;права&quot;.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи