- 10 Sep 2020
- 92
- 27
Ако у нас имаше държава, тя щеше да прави библиотечни сайтове като chitanka.info за своя сметка и да обезвъзмездява авторите (вместо да хвърля луди пари за съвършено безсмислени културни центрове в чужбина). Ако имаше някаква стратегическа мисъл за проблемите на културата, щеше да е станало ясно, че живеем в нова ситуация и циркулирането на културните продукти трябва да се регламентира по съвсем друг начин. Но понеже няма подобни неща – надуват само полицейски мускули, за да скрият безпомощността си, каза за glasove.com проф. Ивайло Дичев. И още: У нас интересни и живи са само общностите около нелегалното, просто защото никой не си дава труда да прави легални. Къде например е сайтът на българските издатели, който може да стъпи на малкия пръст на chitanka.info? Отделни издателства имат онлайн каталози и толкова. За интерактивна платформа на Министерство на културата не отварям дума.
<strong>Как ще коментирате акцията на МВР срещу безплатната виртуална библиотека chitanka.info? Приемате ли тезата, че това е брутална атака срещу една общодостъпна библиотека, която дава шанс на хиляди хора да четат?</strong><br /><br />Във виртуалния свят тече глобална битка между (дясното) желание за приватизиране на културата и (лявата) гражданска мобилизация за обобществяването й. Нещо подобно е станало през 19 в. с ограждането на общинските мери в Англия и изхвърлянето на селяните оттам на пазара на труда. От едната страна е авторското право на издателите, но и може би на сайтове като този, които се опитват да печелят от чужд труд, от другата – разбирането, че достиженията на човешкия дух принадлежат на всички хора по определение както въздуха и слънцето. <br />Ако у нас имаше държава – било социалдемократическа, било консервативна – тя щеше да прави библиотечни сайтове като този за своя сметка и да обезвъзмездява авторите (вместо например да хвърля луди пари за съвършено безсмислени културни центрове в чужбина и други дивотии). Ако имаше някаква стратегическа мисъл за проблемите на културата, щеше да е станало ясно, че живеем в нова ситуация и циркулирането на културните продукти трябва да се регламентира по съвсем друг начин. Но понеже няма подобни неща – надуват само полицейски мускули, за да скрият безпомощността си, успокоявайки западните партньори.<br /><br /><strong>Как коментирате данните на спецполицаите, че чрез нелегалния сайт chitanka.info са нанесени щети на българската култура и книгоиздателска дейност за милиони левове?</strong><br /><br />Можем да го кажем и по друг начин – този сайт е накарал хиляди хора да четат. Печалбите на издателите не ме вълнуват чак толкова – особено когато става дума за книга, публикувана отдавна, не виждам какъв толкова голям проблем има тук. Авторско право от 70 години, при това автоматично действащо, ми се вижда сюрреалистично в съвременния свят. <br />По-важният въпрос е как да се заплаща труда на авторите, чиито хонорари впрочем са доста малка част от издателския бюджет. Сайтът може би ограбва някои от тях. Във Франция се появи идеята да им се плаща на теглене, както става с парчетата, които минават по радиото; едни скандинавци измислиха платформа, където читателят да дава доброволно някой лев на този, когото е харесал, както се отплащаме, да речем, на лекаря за добра работа. Нещо трябва да се измисли. Но да седне съвременният български писател върху ръкописа си и да го брани за 70 години от посегателства е идиотизъм. Просто няма да го прочетат!<br />Впрочем подборът на книгите в този сайт е доста странен, погледнах го набързо, малко прилича на тия кашони, в които продават на улицата книги втора ръка по 1 лев – можеш да прочетеш изкопаеми като Младен Исаев. Любопитно би било някой да анализира тази констелация от заглавия – кой ги чете, защо.<br /><br /><strong>Като автор на книги и статии как гледате на масовото качване на произведения в интернет, без да се плащат авторски права? Как смятате, че трябва да се регулира и узакони разпространението на книги в интернет? </strong><br /><br />Аз и групата хора, с които работим, качваме текстове свободно под етикета на „криейтив комънс”. Издаваме едно списание по културни изследвания „СеминарБГ”, което можете да видите без пари на <a href="http://www.seminar-bg.eu" title="www.seminar-bg.eu">www.seminar-bg.eu.</a><br />Интернет предполага съвсем друга политика на културата. Съвременният интернавт е все по-малко готов да плаща за информация, за речници, за художествени продукти. Имаше вестници (и у нас), които опитваха да накарат хората да плащат – постепено минаха към открит достъп, е, вярно с разлики между печатното и онлайн изданието, но тенденцията е очевидна.<br />Ако питате мен българската държава незабавно трябва да направи многобройни онлайн библиотеки, за които да се записваш с пакет при провайдъра си, както правим с кабелната телевизия. Представете си какво би било ако на всеки 10 минути гледане на ТВ ни искаха на пращаме 5 стотинки? Въпросът не е в цената, въпросът е в начина на потребяване на културата. Трябва да вярваш, че културата е щедро място, не шопинг мол.<br /><br /><strong>Трябва ли регулацията да отчита разликата между сайтовете, които дават достъп до качената от тях информация срещу пари, и тези, които я предлагат свободно и безплатно?</strong><br /><br />Няма безплатни неща – този, който качва безплатно, печели слава, която пък може да се преведе в рекламни приходи. Мисля, че платените сайтове няма да имат особено бъдеще, поне в малък пазар като България. По-скоро трябва да има разлика между публични и частни сайтове. Публични наричам тези, които приемат да следват някакви норми, приличие, закони, както е в медиите – те разбира се ще са големите. В частните има неформално, лично общуване, което си е друг правен режим. Големият проблем на интернет е сливането на частно и публично, частният човек, с псувните си, с разпасаността си, с невежеството си, с неграмотността си заема публична поза, говори за политика. Трябва да се върне самодисциплината на публичната персона (това значи маска).<br /><br /><strong>Как се регулира злоупотребата с авторски права в интернет в западноевропейските страни? От какво значение в това отношение е по-развитият пазар на електронни книги?</strong><br /><br />Защо пиратстваме? Защото в кварталната видеотека няма и един процент от филмите, които бих искал да видя. Освен това защото днес потребяваме много повече културни продукти отпреди (в детството си гледах към 1 филм на седмица), а цената им продължава да е висока, сякаш става дума за вещ, която ще си нося в гроба. Ако имам много лесен и бърз достъп, при цени, подобни на кварталната видеотека (а още по-добре на принципа на абонамента), вероятно пиратстването ще спадне, както е в чужбина. Има го разбира се и измерението на гарантираното качество, на момента, в който получаваш продукта (много е важно да си първият, който вижда или чете). <br />Новите форми на циркулация въвеждат и нови измерения на потреблението, например това с подчертаването на електронните книги – можете да видите кои пасажи са подчертани от предишните читатели, да се почувствате част от една въображаема общност. Ако за да бъдеш част от една интересна, богата, жива общност, трябва да потребяваш легален продукт, ще го правиш. У нас е точно обратното – интересни, живи са общностите около нелегалното: просто други никой не си дава труда да прави. Къде например е сайтът на българските издатели, който може да стъпи на малкия пръст на „Читанка”? Отделни издателства имат онлайн каталози и толкова. За интерактивна платформа на Министерство на културата не отварям дума.<br />В развитите страни се върви по пътя на позитивното стимулиране, а не или не само на полицейско преследване. Вижте последните събития: какво ще стане сега, като затвориха „Читанка” – читателите ще се почувстват наказани, лишени от нещо. Смятате ли, че при това положение те ще подкрепят действията на правителството?<br /><br /><strong>Как оценявате последвалата дискусия, която се съсредоточи върху мястото на този вид „престъпление” в една своеобразна класация на престъпленията или върху загубите на издателствата?</strong><br /><br />Пак ще се върна към началото: живеем под едно много дясно управление, което подменя политиките със заплахи и бой по главата. МВР върши културна политика! Това е абсурд. Нарушенията, престъпленията – те са симптом на това, че нещо не е както трябва. Защо не ходят хората у нас на кино, защо не ходят в библиотеките? Защото крадат филми и свалят книги от „Читанка”? Мисля, че е точно обратното: крадат филми и книги, защото им е писнало от Холивуд и защото не им се стои в прашни библиотеки. <br />
