- 10 Sep 2020
- 83
- 3
През първото тримесечие на 2011 г. преките чуждестранни инвестиции в България са се сринали до минус 59.7 млн. евро. Това сочат данните, публикувани в сайта на Българската народна банка преди няколко седмици. Статистиката показва, че от три години съществува трайна тенденция на спад на чуждестранните инвестиции, които са един от основните индикатори за икономическото състояние на страната. Същевременно преди няколко дни шефът на БНБ Иван Искров обяви, че "за първи път след началото на кризата през първото тримесечие на 2011 г. има положителен ръст на инвестициите". Има ли разминаване между изказването на Искров и данните на БНБ за ръста на преките чуждестранни инвестиции и можем ли да говорим за драстичен спад на инвестициите – зададохме тези въпроси на някои известни български икономисти.
<p><span style="font-size: large;"><strong>Георги Ганев: Няма драстичен спад на инвестициите, данните не са необикновени или страшни </strong></span></p>
<p><strong><img src="/uploads/editor/ганев.jpg" alt="" width="213" height="113" /></strong></p>
<p><strong>Можем ли да говорим за драстичен спад на преките чуждестранни инвестии? Преди няколко седмици БНБ публикува на сайта си данни, според които преките инвестиции у нас са се сринали до минус 59.7 млн. евро. Какви са причините за това?</strong></p>
<p><strong></strong>Няма какви причини да изясняваме при положение, че няма драстичен спад на инвестициите. Това са първи данни. Ако погледнете първото тримесечие на 2010 г. ще видите плюс 52.7 млн. евро, но това са данните след няколко ревизии. В случая не сравняваме ябълки с ябълки, а сравняваме ябълки с портокали.</p>
<p><strong>Тоест очаквате данните да се променят след съответните ревизии?</strong></p>
<p><strong></strong>Ако се върнете година назад и вземете съобщението от месец май за ръста на чуждестранните инвестиции през първо тримесечие на 2010 г., ще видите, че и тогава е отрицателен. Предстои тези данни да бъдат актуализирани и аз съм готов да заложа, каквото пожелаете, че те ще бъдат положителни.</p>
<p><strong>Очаквате да останат приблизително на нивото от първото тримесечие от 2010 г.?</strong></p>
<p>Те станат ли положителни трудно може да не е на това ниво, защото те са 52 млн. евро. Аз предпочитам да гледам събраните данни за последните 12 месеца – общо колко са преките външни инвестиции, въпреки че за голяма част от тези 12 месеца ще има ревизии и обикновено тези ревизии са нагоре. Данните за притока на чужди инвестиции в България се ревизират нагоре, защото ревизии надолу може да има само ако някоя компания докладва изнесена печалба или нещо такова. Иначе ако погледнем данните, ще видим, че за последните 12 месеца, което включва вече и месец април, преките чужди инвестиции са близо 1 млрд. и 600 млн. евро, като някои от тези данни също ще бъдат ревизирани и то най-вероятно леко нагоре. И всъщност ако погледне човек, спадът не е пренебрежимо малък, но да речем спрямо последната година този спад е около 200 млн. евро и аз в никакъв случай не бих го нарекъл драстичен</p>
<p><strong>Как приемате направения наскоро коментар от страна на шефа на БНБ Иван Искров, който заяви, че "за първи път след началото на кризата през първото тримесечие на 2011 г. има положителен ръст на инвестициите"?</strong></p>
<p><strong></strong>Той най-вероятно е имал предвид инвестициите по системата на националните сметки, а не преките чужди инвестиции по системата на платежния баланс. Думата инвестиции е леко объркваща, тя много обръква и моите студенти. Когато се говори за капиталообразуване в икономиката, тоест за създаване на нов производствен капацитет – машини, сгради, съоръжения и т.н. – това се нарича инвестиции при смятането на брутния вътрешен продукт. Когато пък се говори за платежния баланс, тоест за капиталовия приток – когато някой вложи парите си в някакъв български актив – това също така се нарича инвестиции. Използва се една и съща дума, но в двата различни случая тя означава две коренно различни неща. Например, ако някой чужденец дойде тук и с парите си закупи българска сграда, това по платежния баланс ще се брои като пряка чужда инвестиция, но по системата на националните сметки няма да се брои за инвестиция, защото няма създаден нов капитал – сградата просто е прехвърлена на друг собственик. Така че думата инвестиция има различни значения в различен контекст. Моето подозрение е, че г-н Искров в този случай е използвал думата в смисъл, че за пръв път от началото на кризата инвестициите по системата на националните сметки, тоест брутното капиталообразуване, е регистрирало положителен ръст. Защото сега излезнаха първите данни за първото тримесечие от националната статистика и наистина за пръв път на годишна база брутното капиталообразуване, което също се нарича инвестиции по жаргон, е положително от началото на кризата насам. Така че това е друга употреба на думата инвестиции.</p>
<p><strong>Но в същото време отчитаме спад на преките чуждестранни инвестиции. </strong></p>
<p>Много е важно да се помни, че тези огромни стойности на преките чужди инвестиции –20 %-25 %, дори 30% от БВП за една година – няма как да продължат. Изключено е да се върнем на такива нива в бъдеще, с изключение може би само на отделни месеци. По-скоро ще стоим на тази стойност от 1 млрд. и 600 млн. евро, на която сме в момента – само искам да напомня, че до 2002-2003 г. не е имало година, в която да са влизали толкова инвестиции в България</p>
<p><strong>Тоест вие не говорите за драстичен</strong> <strong>спад, а за нормален и съобразим с кризата спад на инвестициите?</strong></p>
<p>Има сериозен спад, свързан с кризата. Той е свързан, разбира се, с голямото пресъхване на международните инвестиционни потоци и факт е, че България излиза по-късно от останалите от този проблем, но да не забравяме, че тя и влезе в него по-късно от останалите.</p>
<p><strong>Сравним ли е този спад със спадът на чуждите инвестиции в други източноевропейски страни, например в Румъния?</strong></p>
<p>Не познавам данните на Румъния, не съм правил сравнение и не мога да ви кажа.</p>
<p><strong>Говорейки за причините за този спад, споменахте световната криза...</strong></p>
<p>Да, има още един процес, който е характерен за България и който трябва да се отбележи и ще държи влага поне в някакъв средносрочен план оттук насетне – това е фактът, че докъм 2002 г. почти не е имало някакви сериозни инвестиции в България. Тоест тези инвестиции са влизали в едни по-сериозни мащаби в продължение на около шест години преди кризата. Това е период, в който инвестициите само влизаха и все още много не излизаха в смисъл на генерирана и репатрирана печалба. По-логично е когато тези инвестиции станат на една средна или зряла възраст, да се увеличи делът, в който тези хора, които са инвестирали, все пак си репатрират печалбите, заради които са инвестирали навремето.</p>
<p><strong>Тоест ще се увеличи делът, който излиза от страната?</strong></p>
<p>Да. Така че по тази линия също ще има намаляване на нетните преки чужди инвестиции и съответно по линията на репатрирана печалба ще имаме отрицателни стойности. Именно затова могат да се случат отделни месеци, че дори тримесечия с отрицателна стойност. Тези данни не са необикновени или страшни, просто узрелите вече инвестиции, които си генерират печалбите, ще увеличат дела от тези печалби, който се репатрира обратно. Напълно логично.</p>
<p><strong>Тоест тенденцията оттук нататък ще бъде долу-горе да покриваме стойностите, характерни за 2010 и началото на 2011 г.?</strong></p>
<p>Вижте, аз очаквам българската икономика, която има малко лак във фазата на цикъла спрямо останалите – влязохме в кризата около година по-късно и излязохме около година по-късно – да се въстанови. Аз мисля, че преките чужди инвестиции ще се качат до някакви стойности, може би десетина процента от БВП, което означава 3 – 3.5 млрд. евро на година. Но смятам, че това възстановяване ще е относително плавно и няма да скачаме много над тези стойности. Няма да имаме такива години като 2007 г. с 8 млрд. чужди инвестиции.</p>
<p><strong>Кога очаквате да започне това покачване?</strong></p>
<p>Оптимистично може би още във втората половина на тази година, когато се очаква според разни оценки на БНБ и пр. да има по-сериозно възстановяване на българската икономика. Това би бил оптимистичният вариант. По-нормалният варинат би бил това придвижване напред да се случи след около година. А песимистично може дори да не стигнем тези нива и да се закрепим на едни стойности от 6-7 % от БВП, което значи 2-2 и нещо милиарда и които не са далеч от сегашните стойности. Така че винаги имаме вариант. </p>
<p><strong>Досега говорихте само за външните, независещи от нас причини за спада на чуждите инвестиции. Каква е ролята на българското правителство обаче – виновно ли е и то за този спад или не, правят ли опити управляващите да създадат по-благоприятна инвестиционна среда или не?</strong></p>
<p>Много трудно може да се отдаде някаква отговорност или вина на правителствата – предходните или сегашното правителство. Изключително трудно е да се отсее. Ако има нещо, което може да бъде направено по-дългосрочно, за да се осигури дългосрочна привлекателност на България като инвестиционна дестинация, това, разбира се, са по-фундаменталните реформи. Сега в момента България е бюджетно стабилна и дългосрочно стабилна и това е голям плюс в този регион, в който има всякакви проблеми. От друга страна България също така има едни ясни и ниски данъци, това винаги е ценно за бизнеса. От трета страна обаче обслужването на тези данъци отнема много време и процесът е силно бюрократизиран. Това да си платиш 10-процентния данък включва разходи на бизнеса – време, счетоводители и т.н., които могат да бъдат намалени, като се оптимизира тази дейност. Ето една реформа, която е възможна. И, разбира се, фундаменталните фактори, особено човешкия капитал, където знаем, че по линия на здравеопазването и на образованието България има сериозни проблеми. Там също виждаме изоставане спрямо други страни. Тези две системи непременно трябва да се променят, ако се надяваме дългосрочно да привличаме капитали.</p>
<p><strong><em>* Георги Ганев е икономист и програмен директор в Центъра за либерални стратегии. От 2003 г. е асистент в Стопанския факултет на Софийския университет, където води курсове по макроикономика, пари и банки и нова институционална икономика. От 2005 г. е председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация.</em></strong></p>
<p><strong><em> * * *</em></strong></p>
<p><span style="font-size: large;"><strong>Любомир Дацов: Какви инвестиции, след като няма икономическо управление на държавата и всичко е на самотек</strong></span></p>
<p><strong><img src="/uploads/editor/дацов.jpg" alt="" width="214" height="155" /></strong></p>
<p><strong>Как ще коментирате продължаващия спад на преките чуждестранни инвестиции – смятате ли, че има сериозно понижение или по-скоро това е нормална тенденция в резултат на кризата?</strong></p>
<p>Първо, искам да кажа, че като цяло платежният баланс е отрицателен. Да оставим това, че няма инвестиции. Това, че и платежният баланс е отрицателен, означава, че ние изтощаваме резерв. Тоест видимо има някакъв проблем. Всъщност проблемът е по-сериозен и инвестициите са просто негово отражение и едно потвърждение на нещата, за които говорят от опозицията. Но какво може да се очаква, след като нямаш икономическо управление на държавата и всичко е на самотек, а ти общо взето подобно на бременските музиканти си седнал на една трапеза, която някой друг е заредил. Разбира се, до момента, в който изяде оставеното на трапезата, командата ще е много весела, а след това ще започнат въпросите и усложненията. Големият проблем е сбърканата икономическа политика на правителството и аналогията с Гърция е доста удачна. Каква стабилизация на икономиката правиш всъщност – стабилизация през мизерията, през по-ниското потребление, през замразените доходи и по-високата безработица или през реформи в отделните сектори, включително през увеличаване на производителността и на производството? Видимо стратегията, която има правителството, е стабилизация през мизерия. Тази стратегия е неработеща и случващото се с инвестициите е отражение на всичко това. </p>
<p><strong>Споменавайки заредената трапеза, очевидно имахте предвид оставения от предишното правителство резерв, само че, когато става дума за инвестиции...</strong></p>
<p>Не само резерва, то е законодателство, то е работеща финансова система и пр. Много са нещата. </p>
<p><strong>Но когато става дума за инвестиции, анализаторите твърдят, че високият им ръст през 2006-2008 г. се дължи не на някакви особени постижения на тогавашното управление, а пак на световната икономическа конюнктура. </strong></p>
<p><strong></strong>Ами аз предлагам да използваме конюнктурата и в момента.</p>
<p><strong>Вероятно я „използваме” и тя е негативна.</strong></p>
<p>А кой казва това?</p>
<p><strong>Ваши колеги икономисти.</strong></p>
<p>Негативна тенденция имат пет-шест държави в Европа, които имат определено проблеми с управлението. В момента се отчита 5 % световен икономически растеж за миналата година, а за тази година се очаква той да е около 4.4 %. Къде са негативните резултати?</p>
<p><strong>Тоест според вас основните причини за спада на инвестициите не са външни и независещи от нас? </strong></p>
<p>Вижте, инвеститорите са по-предпазливи в момента към всякакви държави от нашия тип. Особено пък като виждат в съчетание непоследователност в действията на правителството и непредвидимост на бизнес средата. Те са предпазливи, защото не се знае какво прави правителството. Макар да има благоприятна външна среда, е видимо, че вече повече от две годин България не намира правилния път, който да стабилизира икономиката й. Затова хората са предпазливи. В съчетание с това България е в група със съседни държави, които общо взето също са в кризисна ситуация. Това допълнително прави инвеститорите предпазливи. Тоест има натрупване на факти, но най-важното е, че правителството няма адекватната политика. То може би има намерение в бъдеще да провежда такава, ама какво прави вече две години?</p>
<p><strong>Дали инвеститорите са толкова предпазливи и към някои прибалтийски държави, например, които също минаха през кризисни моменти, но техните правителства се опитаха да предприемат много сериозни реформи?</strong></p>
<p>Проблемът е, че за да ти повярват хората навън, първо трябва да ти повярват хората в България. Няма как чуждите инвеститори да виждат нещо повече в България от това, което виждат хората тук. Ами задайте си въпроса защо един инвеститор, който търси място за парите си, би предпочел България, защо да го направи в момента? Казва се, че у нас влизат инвестиции – ами това са инвестиции на българите. Чуждите инвестиции с отрицателно салдо са инвестициите, които се правят от наши резиденти навън. При положение, че първите три месеца имаш отрицателни резултати въпросът е кои са инвеститорите, които си отиват. Ами отиват си инвеститори от Австрия и Германия, натам е отрицателният поток за първото тримесечие, просто парите си отиват обратно, макар статистиката да не разкрива в подробности кои фирми какво са правили. Факт е, че има и вътрешно недоверие. След като вътрешните български инвестиции напускат България, защо тогава да дойдат чужди. Винаги, когато се опитвам да обяснявам тази доста сложна материя, аз я обяснявам през семейството – когато нямаш взаимно доверие вътре, много неща се рушат. Същото се случва и с инвестициите, независимо кой какво твърди. Може много работи да твърдиш и да разказваш какви успехи си постигнал, ама нещата се измерват през резултати. Всеки може да говори за предишното правителство – гледаш му резултатите и тогава сравняваш. Другите фактори са извън икономиката.</p>
<p><strong>Доколкото разбирам не очаквате някаква промяна в поведението на правителството. Какви ще бъдат според вас в такъв случай тенденциите по отношение на чуждите инвестиции? </strong></p>
<p><strong></strong>Поне от две години си казвам, че икономиката започва да се възстановява бавно въпреки правителството. В този отворен макросвят, в който световната икономика расте и се развива, естествено е и българската икономика, понеже е част от нея, да се развива. Само че ние можехме да сме в другата плоскост, вместо да сме с растеж около нулата или да сме една от малкото държави, които продължават да имат проблеми и безработицата да расте. Можехме да сме като прибалтийските държави, за които споменахте преди малко. Ние можехме да сме напарвили първите стъпки към трудните реформи, които обикновено се правят най-успешно в криза, защото тогава най-добрле се вижда какво трябва да бъде направено. Беше редно за тези две години управляващите да си направят един план за действие, за който обикновено са необходими 7-8 месеца. Тоест през първите 7-8 месеца на управлението, когато правителството се движеше на базата на направеното преди това, то можеше да изработи коалиционна политика съобразно новите обстоятелства и сега вече да имаме друг път на развитие. Но това не беше направено. В момента се движим на гребена на една вълна без да знаем докъде ще ни доведе тя. Видимо е, че никой не иска да прави нищо. Тоест караме по най-лесния начин, пък след това ще видим.</p>
<p><strong><em>* Любомир Дацов е заместник-министър на финансите в правителствата на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев. Има висше икономическо образование от УНСС и допълнителни квалификации в областта на икономическата и макроикономическата политика и бюджетирането.</em></strong></p>
<p><strong><em> * * *</em></strong></p>
<p><span style="font-size: large;"><strong>Лъчезар Богданов: Може би ни трябват още една-две години, за да се види, че не сме от клуба на Гърция и Румъния, а от този на Германия, Холандия и Финландия</strong></span></p>
<p><strong><img src="/uploads/editor/лъчо.jpg" alt="" width="242" height="134" /></strong></p>
<p><strong>Как ще коментирате нивото на преките чуждестранни инвестиции, смятате ли, че заради минусовото му изражение през първото тримесечие на 2011 г. можем да говорим за драстичен спад на инвестициите?</strong></p>
<p>Какво значи драстичен спад? Това е някакво качествено определение. Просто инвестициите спаднаха много през 2009 г. и оттогава ситуацията е относително стагнираща. Това, което изглежда притеснително, е, че инвестиците са на нива от 4 до 5 пъти по-ниски, отколкото бяха в трите години преди кризата. Това е статуквото. Аз не бих искал да правя месечни коментари – какво се е случило месец по месец – защото ще видите, че след няколко месеца БНБ ще ревизира поне два пъти данните. После догодина, през другата пролет, ще ги ревизира пак. Но факт е, че инвестициите спаднаха рязко в началото на кризата и оттогава не се случва нищо позитивно. Това е проблемът.</p>
<p><strong>А какви са причините да не се случва нищо позитивно – само външни ли са или се свеждат до неспособността на правителството да създаде по-благоприятна инвестиционна среда?</strong></p>
<p>То е комбинация, разбира се. Аз не смятам, че българското правителство прави нещо по-лошо, отколкото правеше тройната коалиция преди. Въпросът е, че когато външните условия се променят, при едни и същи условия на политиката вече очакванията на инвеститорите са различни. Има няколко прости фактора. Първо, България е заобиколена от на практика фалирали страни – Румъния е фалирала и е на хранилката на МВФ, Гърция е в новините всеки ден... Второ, през 2009 г. почти всички страни от Източна Европа девалвираха валутите си и показаха една много сериозна макроикономическа нестабилност и според мен за част от хората има съмнение, че този валутен борд, който имаме в България, ще бъде удържан. Въпросът е дали няма да направим нещо като Аржентина например и да отменим борда по някакви вътрешно-политически причини. Макар тези притеснения вече да започнаха да се разсейват, все още има и елемент на инерция. Почти всички коментатори, които пишеха за Източна Европа през 2008-2009 г., слагаха всички страни в един кюп без много, много да знаят. Те пишеха едва ли не единодушно как тук ще девалвира валутата, как ще фалират банки и т.н. Това няма как да не влияе на инвестиционния климат на макрониво. В нашата компания продължаваме да получаваме и сега запитвания от някакви хора за риска от промяна на курса и от банкова криза. Така че тези неща си ги носим като част от регионалния проблем на Източна Европа, особено на Югоизточна Европа. Разбира се, проблемът на банките също е сериозен проблем и има много сериозни съмнения не само за България, но навсякъде в Европа. Но пък за България има много малко информация в чужбина и има едно сериозно съмнение, че кризата не е свършила, защото не са разрешени проблемите с лошите кредити. Едва ли не, че проблемът е скрит и заметен и тепърва ще има втора вълна на кризата с фалити и с банкова настебилност. Това също трябва да се разсее. Единият начин за това е да се види какво се случва с банковия сектор. Ясно е, че в определени банки ще има загуби, ясно е, че ще има разпродажба на активи на ниски цени заради фалирали длъжници. И когато това започне да се случва, тогава според мен ще се види, че българските банки имат резерви и не са застрашени от подобна ситуация, тоест, че този проблем в някакъв смисъл е ограничен и няма да се срине цялата икономика. Това също ще даде сигнал, че действително има спирачка на кризата и тя е приключила по някакъв начин. Тоест че имаме ограничения на размера на загубите. Страхът от неизвестността също влияе. Така че това са общи фактори и проблемът на България е, че за нея има много малко информация и затова има елемент на предпазливост. Разбира се, че българското правителство също допринася понякога с най-различни странни сигнали, които дава. Все пак влезнахме в процедура по свръхдефицит, две години поред сме със свръхдефицит. Миналата година например бяхме на крачка, колкото една спортна зала, да не сме там. Но спортната зала се оказа гордостта на премиера. Тоест ако бяхме отложили спортната зала и още нещо дребно с една година, щяхме да сме от по-малкото страни, които не бяха в такава процедура. А ние съответно сме от другата страна на линията. Може да е малка разликата, но все пак е знак. Не може да се определи точно колко от спада на инвестициите се дължи пряко на българското правителство и колко на общата конюнктура.</p>
<p><strong>Как да разбираме разминаването между минусовите данни на БНБ за преките инвестиции, които коментирахме, и твърдението на шефа на банката Иван Искров, че "за първи път след началото на кризата през първото тримесечие на 2011 г. има положителен ръст на инвестициите"?</strong></p>
<p>Вижте, г-н Искров говори за инвестициите в дълготрайни активи общо за икономиката. Ако разгледаме статистиката за БВП, най-общо парите или се потребяват, или се инвестират. Така че г-н Искров има предвид общо инвестициите в основен капитал в икономиката, които наистина за първи път от началото на кризата отбелязват ръст на годишна основа през първото тримесечие на 2011 г. – мисля, че с 1,6 %. Докато другите данни са данни за преките чужди инвестиции, които отчита БНБ. Това са капиталови потоци през границата – колко пари влизат в страната, като произходът им не е например от износ на стоки или трансфери от българи, живеещи в чужбина. Така че тук има разминаване и според мен просто трябва да се внимава малко с терминологията, като се пишат тези неща. Просто е станало объркване. Може би Иван Искров е трябвало да каже какво има предвид много по-ясно. Разриба се, този ръст от 1,6 % е много нисък, но все пак е по-добре, отколкото спад, какъвто имахме през последните две години и повече.</p>
<p><strong>Според вас каква ще е тенденцията оттук нататък и как ще се отрази този спад върху икономиката и нейното възстановяване?</strong></p>
<p><strong></strong>Аз очаквам, че част от позитивните новини, генерирани от икономиката и относителното стабилизиране на бюджетната позиция, ще започнат да се пренасят в по-добро очакване за България. Разбира се, ще влияе и повишеният кредитен рейтинг през пролетта. Така че очаквам тази тенденция да се обърне, тоест да имаме ръст на чуждите инвестиции. Въпросът вече е колко бърз ще бъде този растеж. Това е предизвикателството за българското правителство – доколко ще може да създаде най-балгоприятните условия, така че да сме лидери в привличане на инвестиции, или ще следваме общия тренд на някаква умерена скорост. Това зивиси от вътрешната политика. Ние до голяма степен сме интегрирани и ще зависим от общата конюнктура. Не знам какво би се случило при негативно развитие на дълговата криза в Европа. Това е неизвестната, която продължава да тежи. Всяко по-лошо събитие в тази насока ще означава и лоши събития за България. Ние не сме на страната на Германия, Холандия, Финландия и Швейцария в Европа. Ние сме по-скоро разглеждани като част от клуба на Гърция, Италия и Румъния. Това е за съжаление фактът и може би ни трябват още една-две години, за да се види, че не сме от този клуб, а сме от другия клуб. Така че ако няма някакъв рязък негативен обрат в развитието на дълговата криза в Европа, аз съм по-скоро оптимист за следващите година и половина, две.</p>
<p><strong><em>* Лъчезар Богданов е икономически анализатор и експерт в областта на фискалната и данъчната политика, европейската интеграция, пазара на недвижими имоти и приватизацията. Той е управляващ партньор в Industry Watch Group, компания, която се занимава с икономически изследвания. </em></strong></p>
<p><strong><em> * * *</em></strong></p>
<p><strong><em></em></strong><span style="font-size: large;"><strong>Руслан Стефанов: Основната несигурност за инвеститорите идва от нестабилната политика на правителството</strong></span></p>
<p><strong><img src="/uploads/editor/руслан.jpg" alt="" width="256" height="142" /></strong></p>
<p><strong>Преди няколко седмици излезе информацията за ръста на преките чуждестранни инвестиции</strong><strong> през първото тримесечие на тази година и той има минусово изражение. Можем ли да говорим за драстичен спад на инвестициите и на какво се дължи той?</strong></p>
<p>При всички случаи спад има, но не бих казал, че е драстичен. По-големият проблем е в това, че няма нови инвестиции, няма приток на инвестиции. Като причина за това на първо място бих сложил нестабилността в района. България със сигурност носи знака на това, че се намира в един район с Гърция и Румъния. И, разбира се, това означава, че тя носи по-голям риск за инвеститорите. На второ място бих отбелязал някои акции на правителството – например отношението към електроразпределителните дружества. През миналата година от правителството не бяха особено дружелюбни към тези инвеститори. Трябва да се отбележи, че в средите на чуждестранните инвеститори вече се получават сигнали, че тези инвеститори, които са тук, не са доволни от начина, по който се работи с тях. Това има връзка както с отношението към ЕРП-тата, така и с отношението към инвеститорите на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Много съществен елемент при поведението на чуждестранните инвеститори са съветите, които им дават техни партньори, които вече са в съответната държава. Така че според мен това са двата важни фактора. Тъй като в световен мащаб инвестициите са доста мобилни, по време на кризата имаше едно прелокиране – повече инвестиции към бързоразвиващи се пазари, основно към Китай. Една от причините например за изтеглянето на „Енел” от България е именно тази, че повечето големи международни компании насочват съществена част от ресурсите си там, където очакват, че ще има по-голяма възвръщаемост.</p>
<p><strong>Освен отношението, което демонстрира преди около година премиерът Борисов към ЕРП-тата, какви са другите причини, свързани с дейността на това правителство, за неблагоприятната инвестиционна среда у нас?</strong></p>
<p>Аз мисля, че в това отношение не можем да имаме някакви особени очаквания към правителството. Според мен Министерството на икономиката се справя нелошо, най-малкото не по-лошо в сравнение, с което и да било предходно правителство. Дори си мисля, че по отношение на определи инициативи – например инвестиции в иновации и технологични паркове – има сякаш едно по-голямо активизиране. Но това, което може да се каже специално за ЕРП-тата, е много показателно и в други сектори. В случая секторното Министерство на икономиката и енергетиката не търпи някакви критики, но неяснотата за това как се определя общата политика на правителството и в крайна сметка неяснотата дали всички министри и съответно министър-председателят са на едно и също мнение е много дестабилизиращ фактор. Мисля, че разнопосочното говорене е много сериозен проблем. Не трябва да забравяме освен това, че навлизането в кризата беше свъзрано с много сериозен натиск за повече проверки, имаше едно изсилване на контролните органи, което обикновено в България се изразява не толкова в полезно действие – откриване на нередности и пр. – колкото в това, че „бели” фирми, които имат нормален бизнес, биват тормозени допълнително. Това доведе до един допълнителен натиск върху фирмите и предизвика недоволство. Тоест ако мога да обобщя, основната несигурност за инвеститорите идва от доста сериозната нестабилност на политиката на правителството – например по отношение на бюджета и различните антикризисни мерки. Това са неща, на които може би в България не се обръща толкова сериозно внимание, тъй като така или иначе много голяма част от тези инициативи не влезнаха в сила, но начинът на тяхното дискутиране и предлагане, честата промяна на позицията и неяснотата какво от всичко това ще се случи и какво не, се забелязва от нвеститорите и, разбира се, води до отлив на инвестиционен интерес.</p>
<p><strong>Как ще коментирате разминаването между статистиката на БНБ за спад на преките чуждестранни инвестици за първото тремесечие на тази година и изказването на Иван Искров, че „за първи път след началото на кризата през първото тримесечие на 2011 г. има положителен ръст на инвестициите”?</strong></p>
<p><strong></strong>Вероятно той е имал предвид увеличаването на нов приток на инвестиции, това че има нови инвеститори. Тоест това че крайният ефект е отрицателен не означава, че няма приток на нови инвеститори. Предполагам, че в случая не става въпрос за някакво объркване на посланията, а по-скоро за това, че наистина има такива нови инвеститори. Докато миналата година например нямаше нови инвеститори и предимно съществуващи дотогава влагаха някакви средства, тази година вероятно са се появили нови инвеститори.</p>
<p><strong>Какви ще бъдат според вас тенденциите оттук нататък за нивото на преките инвестиции? </strong></p>
<p><strong></strong>Мисля, че тенденциите изцяло ще зависят от международни фактори. На мен ми се струва, че през 2011 г. много трудно ще имаме някакъв съществен ръст на инвестициите. По-скоро очаквам състоянието на инвестиционна активност да е подобно на миналогодишното, дори може би по-слабо. Можем да очакваме някакво по-положително развитие едва от 2012 г., разбира се, в случай, че няма някакво сериозно препъване в Европа, проблеми с Италия и пр. </p>
<p><strong>Можете ли да направите сравнение между ръста на чуждестранни инвестици у нас и в съседни страни със съизмерими икономики, например Румъния?</strong></p>
<p><strong></strong>В момента нямам готовност, но най-вероятно ситуацията не е различна. Имайте предвид, че в тези кризисни състояния, в които се намират в момента икономиките, дори една инвестиция в по-голям размер може да промени серозно картината. Много е трудно да се коментира дали има някаква разлика, аз по-скоро не бих очаквал такава. Знае се, че ситуацията в Гърция е доста по-зле. Ситуацията в Румъния също е по-негативна от тази в България, тъй като там също има едно задържане на икономическия ръст. Освен това доста фирми търсят по-изгодно данъчно третиране в България. Въпреки това не мисля, че България е някакво изключение в този район. По-скоро тенденцията е за цяла Югоизточна Европа.</p>
<p><strong><em>* Руслан Стефанов е координатор на Икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията. Магистър по икономика от УНСС и Университета за икономика и бизнес администрация, Виена. Работи по различни проекти в областите противодействие на корупцията, сива икономика и държавно управление, икономика на знанието и иновации.</em></strong></p>
