Георги Вълков*: За случая "Горсова" е виновно законодателството

<!--[if gte mso 9]><xml> <w:WordDocument> <w:View>Normal</w:View> <w:Zoom>0</w:Zoom> <w:HyphenationZone>21</w:HyphenationZone> <w:PunctuationKerning/> <w:ValidateAgainstSchemas/> <w:SaveIfXMLInvalid>false</w:SaveIfXMLInvalid> <w:IgnoreMixedContent>false</w:IgnoreMixedContent> <w:AlwaysShowPlaceholderText>false</w:AlwaysShowPlaceholderText> <w:Compatibility> <w:BreakWrappedTables/> <w:SnapToGridInCell/> <w:WrapTextWithPunct/> <w:UseAsianBreakRules/> <w:DontGrowAutofit/> </w:Compatibility> <w:BrowserLevel>MicrosoftInternetExplorer4</w:BrowserLevel> </w:WordDocument> </xml><![endif]--><!--[if gte mso 9]><xml> <w:LatentStyles DefLockedState="false" LatentStyleCount="156"> </w:LatentStyles> </xml><![endif]--><!--[if gte mso 10]> <style> /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;} </style> <![endif]--> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;">В момента няма как да дам конкретен отговор на въпроса как се е стигнало до това отхвърлително решение на съда, тъй като не съм запознат как и за какво е предявен искът. </span></p> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;"></span><strong><span style="font-family: Verdana;">Според медиите парите от иска, който е на стойност 190 хиляди лева, е трябвало да покрият част от средствата, похарчени за лечението на Мануела Горсова в Израел.<br /> </span></strong><span style="font-family: Verdana;"></span></p> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;">Първият въпрос, който изниква обаче, е дали това са претендирани суми за бъдещо лечение или за вече извършено лечение. Ако става дума за бъдещо лечение, трябва да ви кажа, че то е нещо, което се доказва изключително трудно в български съд. За разлика от съда в западните страни нашият съд не познава практиката да се заплащат ненаправени разходи. Тоест, ако вземете документ от болницата, в който е описано, че лечението ви ще струва примерно 100 хил. евро, обикновено на Запад това се признава като разход, който ще бъде направен, и съдът осъжда застахователя да плати тези 100 хил. евро, свързани с бъдещото лечение. Българският съд обаче няма да издаде такова решение или поне в 99 % от случаите ще каже, че това не са направени разходи и ние не знаем дали тези разходи някога ще бъдат направени. Поради тази причина обикновената практика е подобни искове да бъдат отхвърляни. Това е може би някаква остаряла практика, но така или иначе в български съд много трудно могат да се докажат бъдещите разходи, които се полагат на пострадалото лице.</span></p> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;"></span><strong><span style="font-family: Verdana;">Тоест проблемът е законодателен?</span></strong></p> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;">Въпрос на законодателство, да. Законодателството ни е остаряло и то трябва да бъде актуализирано, тъй като обществено-икономическите отношения днес не са от времето на Тодор Живков </span></p> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;"></span><strong><span style="font-family: Verdana;">Тоест нещата изглеждат така – в случай на злополука пострадалото лице се нуждае от средства за лечение веднага, тъй като обаче тези разходи трудно могат да бъдат признати предварително, потърпевшите са принудени да намерят парите по всякакви други начини и да се надяват сумата да им бъде възстановена евентуално в бъдеще. </span></strong></p> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;">Да, това е така. Ние сме внесли в Народното събрание законодателна инициатива за поправки в Кодекса за застраховането, които може би ще бъдат разгледани преди лятната ваканация на депутатите. Нашето предложение е в Кодекса да бъдат заложени ясни критерии, при които застрахователят е длъжен да плати. В момента няма такива критерии. </span></p> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;"></span><strong><span style="font-family: Verdana;">Критерии за плащане на бъдещи разходи ли?</span></strong></p> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;">Не, говоря по принцип. В момента в целия Кодекс за застраховането няма задължение на застрахователя да плаща. </span></p> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;"></span><strong><span style="font-family: Verdana;">Същевременно обаче се оказва, че според законодателството, след като една сума вече е заплатена, тя не може да бъде заплащана повторно. Например застрахователят на Стависки твърди, че не могат да бъдат възстановени вече платените от дарения разноски. </span></strong></p> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;">Това е тълкуване на една от страните. Нормално е всяка една от страните да изтъкне своето виждане и аргументи. Според българското законодателство обаче не може да има два пъти плащане за едно<span> </span>и също нещо. Ако съдебното решение в случая почива на тази логика, според мен от юридическа гледна точка то е правилно. Ако Горсови са получили средства за определи разходи и претендират същата сума като застрахователно обезщетение, то съдът е в правото си да каже: „Да де, ама вие вече сте овъзмездени, покрити са тези и тези разходи, защо си търсите парите от застраховката”. </span></p> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;"></span><strong><span style="font-family: Verdana;">И няма значение дали тези разходи са покрити от дарения, заеми...?</span></strong></p> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;">Да, логиката на съда може да е такава. От друга страна обаче <span></span>възниква въпросът: „Ами тази застраховка за какво е?”. За какво всъщност да я правим тази застраховка, след като застрахователят ни мотае една-две години и не получаваме обезщетение. Като не намираме друг начин да съберем необходимите средства, напълно логично ние си ги набяваме с дарения. </span></p> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;"></span><strong><span style="font-family: Verdana;">След което съдът казва, че щом сумата е заплатена веднъж, за нея не се полага обезщетение. </span></strong></p> <p class="MsoNormal"><strong><span style="font-family: Verdana;"></span></strong><span style="font-family: Verdana;">Да, и тук влизаме в една житейска драма, която е свързана с правораздаването в България. Обаче съдът се ръководи от законите, а законите са такива.</span></p> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;"></span><strong><span style="font-family: Verdana;">Според някои юристи обаче в случая няма значение как семейството е успяло да плаща за лечение на момичето и хората са дарявали пари за това, за да се търси отговорност от Стависки чрез застрахователя му. Подкрепяте ли тази гледна точка?</span></strong></p> <p class="MsoNormal"><strong><span style="font-family: Verdana;"></span></strong><span style="font-family: Verdana;">Това е другата гледна точка, според която независимо от всичко имаме „Гражданска отговорност” и тази „Гражданска отговорност” е валидна. Щом тя е валидна, застрахователят е длъжен да плати. Затова ние искаме ясни критерии в кои случаи застрахователят плаща. В момента каквито и документи да се представят пред застрахователя, той може да откаже мотивирано в две страници и да ти каже, че няма да ти плати. Можеш да представиш влязла в сила присъда, можеш да представиш валидна полица, а застрахователят да ти каже: „Това не ме интересува, не си доказал болките и страданията си”, и да не ти плати. </span></p> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;"></span><strong><span style="font-family: Verdana;">В момента има ли заложени изобщо някакви критерии в кои случаи застрахователят е длъжен да плати?</span></strong></p> <p class="MsoNormal"><strong><span style="font-family: Verdana;"><span></span></span></strong><span style="font-family: Verdana;">Няма такива, няма, и ние точно това искаме – да има критерии. Такива критерии трябва да са, когато имаш влязла в сила наказателна присъда, когато имаш валидна полица, когато имаш влязъл в сила административно-наказателен акт (в случаите, когато не си наказателно отговорен, а само административно). Когато са налице тези неща и си представил медицинска документация, застрахователите не могат да ти откажат плащане, те трябва да ти определят обезщетение и да ти платят. Тъй като в момента няма никакви критерии, Комисията по финансов надзор не може да санкционира застрахователя, когато отказва плащане неправомерно. </span></p> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;"></span><strong><span style="font-family: Verdana;">Каква е масовата практика в момента в такъв случай, как потърпевшите взимат обезщетенията си от застрахователите? </span></strong></p> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;">Масовата практика в момента е да се предлагат обезщетения – например за смъртен случай от 25 до 35 хил. лв. В съдебната практика вече има дела, които са по 150 хил. лв. обезщетение за наследник. Когато не си съгласен с определеното от застрахователя обезщетение, има вариант да ти се откаже плащане или пък да ти кажат: „Ела да подпишеш споразумение”. Това споразумение пък по-нататък ти прегражда пътя да ги съдиш. В момента в повечето български застрахователни компании се работи точно така – искат да подпишеш споразумение за суми, които са от нивата 2003–2004 г., и да си доволен от тях, а освен всичко друго ти отнемат и възможността да ги съдиш. Ако потърпевшите не подпишат споразумение, варианът е един – да ходят на съд и да се съдят със застрахователя. В такива случаи обикновено минава година и половина и едва тогава те вземат обезщетение. Но ако се касае за човек, който е с тежко или средно телесно увреждане и му предстоят операции, тоест парите му трябва сега и веднага, нали се сещате, че той ще подпише споразумението, за да вземе парите независимо от това, че сумата е занижена и след това няма да може да получи нищо повече. </span></p> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;"></span><strong><span style="font-family: Verdana;">Незивисимо от критериите обаче логично ли е в законодателството да остане принципът, че ако средствата са събрани по някакъв друг начин, застрахователят може да откаже да възстанови сумата, тъй като тя вече е получена от потръпевшия?</span></strong></p> <p class="MsoNormal"><span lang="EN-US" style="font-family: Verdana;">Пак казвам, когато в Кодекса за застраховането бъде заложен критерият кога един застраховател може да плати и кога не, тогава няма да се стига до такива парадокси и несъответсвия, както е в сегашния случай. Защото тогава ще имаме влязлата в сила наказателна присъда, ще имаме всички медицински документи, всички разходи, които са направени, и застрахователят няма как да се измъкне и би трябвало да плати. А сега, тъй като тези разходи вече са направени от дарения, то застрахователят казва: „Ами аз няма да ти платя, защо не си дошъл да ги искаш от мен, ами си ги набрал от други източници”. А как да ги искаш от застрахователя предварително, след като е ясно, че той ще ти каже: „Ами аз не съм съгласен с провежданото лечение, какви са тези фактури, които ми представяш”, и пр., и пр. Ето това е простата логика.</span></p> <p class="MsoNormal"><strong><em><span lang="EN-US" style="font-family: Verdana;">* </span><span style="font-family: Verdana;">Георги Вълков е председател на Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при ПТП.</span></em></strong></p> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;"></span></p>