Ерата Борисов – интервю с Андрей Райчев и Цветозар Томов – II част

<p><strong>Андрей Райчев:</strong> Аз съм дълбоко убеден, че тук няма абсолютно никаква умисъл, това е чисто недоглеждане и на Цветанов не му е за пръв път да извърши такава, как да го кажа...<br /><br /><strong>- Такава глупост?</strong><br /><br /><strong>А. Р.:</strong> Не ми беше удобно да използвам тази дума. Същото беше и с изказването му в Европа, че България не е трябвало да влиза в ЕС. Това е чудесна реплика на маса и абсурдна за вътрешен министър, особено в разговор с някакви началници. <br /><br /><strong>Цветозар Томов:</strong> Последният бисер е, че предполагаемото холандско вето върху членството ни в Шенген било вътрешнополитически проблем на Холандия.<br /><br /><strong>А. Р.:</strong> Изказвал е най-различни подобни мисли. Апартаментите &ndash; какво да ви кажа, откъдето и да го погледнеш е... постижение. Тази история с лекарите в Горна Оряховица беше позоряща, страшна, на нищо неприличаща. Тоест това не му е първият автогол. Вярно, беше много оригинален автогол, защото, както вече казах веднъж, мачът беше три на едно, те го доиграваха, можеха да получат един гол някъде в края и да се свърши, но той гордо взе топката, отиде и наниза един автогол и сега е три на две, сега ври и кипи пред наказателното им поле. Никакъв замисъл тук не може да има. Още повече, че горкият, след като направи този автогол, добави и втори автогол, като каза: &bdquo;Не бе, аз не съм против него, аз съм може би единственият, който е за него&rdquo;. Тоест Цветанов на всичкото отгоре издаде и началника си, че е против Плевнелиев. Той искаше да каже: &bdquo;В ръководтвото на ГЕРБ само аз истински искам той да спечели и имам интерес&rdquo;. Една съвършено излишна реплика, която издава политическа наивност, въпреки че Владимир Ленин е казал, че в политиката наивността се нарича глупост.<br /><br /><strong>Ц. Т.:</strong> Тук съм съгласен с Андрей. Г-н Цветанов видимо е един много глупав човек. Той не може да завърши една мисъл, когато говори публично, макар че все повече обича да говори. Друг е въпросът как е възможно толкова глупав човек да има толкова власт. Не виждам логика тук да се търси някакъв заговор, организиран от Цветанов срещу Борисов. Според мен той няма даже чисто човешкия потенциал да осъществи нещо подобно. Но мисля, че начина, по който се развива ситуацията, някак обективно ще противопостави Цветанов на Борисов, защото колкото Борисов е гъвкав и конюнктурен, толкова Цветанов е неподвижен в мисленето си и доктринер и защото ми се струва, че той наистина притежава толкова власт, че е опасен за страната. Не изключвам в бъдеще истински конфликт между тях, дори породен от някакви глупави непредпазливи ходове на Цветанов.<br /><br /><strong>А. Р.:</strong> Е, Борисов му прости такива неща, които рядко се прощават в политиката. Например цялата идея за подслушването завърши с това, че подслушаха самия премиер. Цялата идея с тези горнооряховски лекари завърши с отчайващ провал и т.н. Не са една и две тези грешки, но тук отново искам да ви върна към Борисов, който е премислил ситуацията &ndash; той си има двама заместници, редува ги, като им влошава и подобрява имиджа и няма да се освободи от Цветанов по силата на това, че просто ще трябва да сложи някой друг, за да балансира Дянков. Дянков е скъперник, Цветанов е, да кажем, ченге и между скъперника и ченгето Борисов е в бяло. То е просто. Между другото това е школата на Тодор Живков, без шега. <br /><br /><strong>- БСП набра изключителна скорост покрай този скандал и покрай&nbsp; издигането на кандидатурата на Стефан Данаилов.</strong><br /><br /><strong>А. Р.:</strong> Второто, второто изигра роля, не е скандалът, сканадалът просто го подеха. Данаилов добави онова липсващо самочувствие. Забележете, БСП най-сетне извади човек, който действително символизира най-хубавото, което тези хора имат, защото преди това вадеше начело хора, които не бяха като тях. Например един Чавдар Кюранов е много добър пример. Той беше великолепен човек и аз много го обичах, но той не беше като тях, той беше вместо тях.<br /><br /><strong>- Ивайло Калфин не е ли в същата ситуация?</strong><br /><br /><strong>А. Р.:</strong> Да и Калфин също не е съвсем като тях и те го чувстват. А Данаилов е като тях, това е най-хубавото, което има в тях. В този смисъл е много щастливо обстоятелство. Апропо, това не беше действие на БСП, това беше лично негово действие. Присъствахме на странна сцена, при която един от зрителите на футболния мач дотолкова не издръжа колко лошо тече мачът, че слезе направо от стадиона, забележете, не от резервната скамейка, а направо стадиона, където беше седнал удобно, за да наблудава мача. Той слезе, обу се и излезе на терена. Наистина Данаилов е човек, който много обича БСП. Второ, те много го обичат, тъй като той е най-доброто в тях. В края на краищата хората в БСП са някакъв вид, определен по произход. Не се подигравам, аз съм един от тях. Аз отдавна не съм член на БСП, но така или иначе се водя някъде там и така са много хора. Ние сме просто бивши комунисти, тоест вид етнос. И съответно и да се обичаме, и да не се обичаме, все тая, някак това сме ние, етносът има този проблем.</p> <p><img src="/uploads/editor/андрейййй.jpg" alt="" width="304" height="203" /></p> <p>В този смисъл аз съм дълбоко убеден, вече не по идиотския антикомунистически начин, че ролята на бившите комунисти въобще ще намалява. То е нормално, време е да свърши. Но някак не намалява, не за друго, ами защото не се появява... Това&nbsp; не може да бъде видът на истинската ни левица, БСП трябва решително и много да се промени, за да стане тази левица, която решава практическите въпроси на хората, която играе ролята на техния профсъюз, на тяхната съпротива срещу богатите и силните. Това, което мисли Цветозар за разликата между ляво и дясно, че едното е държава, а другото &ndash; не, е грубо подценяване на лявото, представяне на лявото като нещо сакато, слабо и просещо. В това няма нищо вярно. Левите са авторите на основните събития в света в последните двеста години. Абсурдно е да се смята, че те са слабите, а десните са силните. Мога да ви кажа каква е разликата между ляво и дясно &ndash; левите не са идиотите, които не знаят, че големият изяжда малкия, че едрият изтласква дребния, че силният побеждава слабия, левите са идиотите, които не искат това да е така и прекратяват това със сила. Но силата на левите е в тяхното обединение. Обединение на трудещите се хора. Но знаете ли, българите не искат да са трудещи се. Те все още живеят под влиянието на своите трима любими журналисти &ndash; Блъсков, Тошев и Борисов. Те искат да са капиталисти. Това не е възможно по две причини &ndash; първо, защото сме България и второ, защото даже да не бяхме България, а Холандия, най-много от 5 до 10 на сто могат да станат такива.<br /><br /><strong>- Да върнем разговора към щастливото събитие в БСП. Как смятате, дали кандидатурата на Стефан Данаилов ще мобилизира просто твърдия електорат на БСП или ще привлече и един по-периферен, лутащ се вот?</strong><br /><br /><strong>Ц. Т.:</strong> Ще видим. Аз лично не вярвам на демоскопските изследвания, които излизат в момента, въпреки че и аз ги правя. Не вярвам, не защото смятам, че някой нещо манипулира, а защото считам, че към момента политическите нагласи на българина не могат да бъдат коректно измерени с демоскопски методи. Демоскопските методи в крайна сметка са една допълнителна оптика върху реалността, те са начин да видим неща, които няма как да почерпим непосредствено от всекидневния си опит. Има условия, при които те дават една реалистична картина, дават допълнителна информация за реалността, която може да ни бъде от полза за анализи. Едно от тези условия е хората, които изследваме, да реагират като свободни граждани, да са в състояние безконфликтно, без да възникват някакви психологически затруднения от това, да изразяват мненията си. Разбира се, мненията, които се регистрират публично по време на изследвания, са нещо неустойчиво. Важното обаче е те да бъдат изразявани без никакви вътрешни затруднения. Сега наблюдаваме два ефекта, които се засилиха особено през последните две-три години. Първо, видимо нараства страха да изразяваш мнението си. Това се случва във всяка страна, в която усещането за дефицит на свобода става все по-разпространено. Второ, видимо нарастват отказите да се даде интервю при изследване. Наскоро завърших едно регионално изследване и приелите да дават интервю са горе-долу толкова, колкото и отказалите. Получава се следното &ndash; ние твърдим, че изследваме луната, но луната се оказва неподвижно обърната към слънцето и ние виждаме само светлата й страна. Начинът да правим изводи за луната е като приемем, че тъмната страна на луната изглежда точно като светлата. Ако бяхме видели по-голямата част от луната на светло, сигурно изводите ни биха били коректни. Страхувам се, че сега сме в ситуация, в която не виждаме добре близо половината от картината. Второ, тенденцията луната да става все по-тъмна се задълбочава и се задълбочава в хода на кампанията. В такава ситуация трябва да сме доста внимателни, защото ако представяме данните си прекалено агресивно, можем доста да навредим на собствения си занаят.</p> <p><img src="/uploads/editor/Cvetozar_Tomov_top.jpg" alt="" width="317" height="216" /></p> <p>Но да се върна на въпроса за Данаилов. Политическият резон на издигане на кандидатурата на Данаилов е съвършено ясен &ndash; Андрей го каза. Ясно е, че това е един ход, от който нещичко ще се спечели. Данаилов е популярен човек. Но пак казвам, главният процес е скрит от очите ни, главният процес протича в главите на хората. Изборът на ГЕРБ през 2009 г. не беше все пак в кой знае каква степен доказателство за необичайната харизма на Борисов. Това беше опит на множество хора да кажат: &bdquo;Ние не искаме да бъдем управлявани така, както сме управлявани през последните 20 години&rdquo;. Един не много сполучлив, не много организиран, но такъв опит. Тоест това беше простичко казано наказателен вот срещу предишното управление. Сега ситуацията е такава, че отново се увеличава броят на хората, които искат да гласуват наказателно, но няма за кого. Няма как да излезе нова фигура, за която да се гласува наказателно, и според мен дори идеологическите възможности тя да бъде произведена от политическия картел, който управлява България, са рязко намалели. И тъй като на повърхносттта не може да бъде извадена такава фигура, поради това се правят опити за реанимиране на образа на Борисов. Завирането му в ролята на строителя, например. &nbsp;<br /><br /><strong>А. Р.:</strong> Аз имам възражение. Помъчих се да намеря общия знаменател на грешката в разсъжденията на Цветозар. Аз уважавам тези разсъждения, те са интересни и интелигентни, нещо повече, те са типовите разсъждения на отчаяните десни в България. <br /><br /><strong>Ц. Т.:</strong> Твоите разсъждения пък са типовите разсъждения на неотчаяните леви в България. <br /><br /><strong>А. Р.:</strong> Искам да кажа къде е грешката. Общият знаменател е, че тук се мисли, че става нещо уникално, еднократно и свързано с един човек.<br /><br /><strong>Ц. Т.:</strong> Не, аз мисля, че в България става нещо дълбоко тривиално, че тя е заразена от неща, които заразяват цяла Европа, ако искате и целия свят, но концентрацията тук е необичайно висока. <br /><br /><strong>А. Р.:</strong> Именно срещу това искам да възразя. Практически във всички бивши социалистически страни протече същият процес на излъчване на Борисов. По абсолютно същите структурни причини, които обясних. Бъсеску в Румъния, Орбан в Унгария, Качински в Полша. Трябва ли ви повече?<br /><br /><strong>Ц. Т.:</strong> Въпрос на доза. Пак казвам, това са процеси, които безспорно протичат навсякъде, но чак такива идиоти никой не е издигал на власт. <br /><br /><strong>А. Р.:</strong> Да, само че Качински отдалеч може да изглеждат много приятно, но ако двамата близнаци бяха в България, щеше да ти се удвои омразата. Нищо по-унизително за Полша не беше се случвало от това да я управляват тези двама близнаци. <br /><br /><strong>Ц. Т.:</strong> А нещо по-унизително за България от двойката Борисов&ndash;Цветанов да се е случвало?<br /><br /><strong>А. Р.:</strong> Първо, не мисля, че Цветанов управлява. Мисля, че Борисов управлява, а Цветанов е оръдие. <br /><br /><strong>Ц. Т.:</strong> Нещо по-унизително, Райчев?<br /><br /><strong>А. Р.:</strong> О, да, има много по-унизителни неща. Аз ще се позова на Иван Кръстев. Борисов не идва отляво или отдясно, той идва отдолу, той е изключително точен представител на българския народ. <br /><br /><strong>Ц. Т.:</strong> Нещо по-унизително за българския народ от това този да му е изключително точен представител?<br /><br /><strong>А. Р.:</strong> Е, какво унизително може да има в портрета. Значи то е фотография. <br /><br /><strong>- Нека ви върна към изборите. Действително ли не виждате никаква алтернатива на Борисов?</strong><br /><br /><strong>Ц. Т.:</strong> Политическа алтернатива няма. Донякъде Меглена Кунева, която подкрепям с две ръце, защото все пак тя е единственият български европейски политик. <br /><br /><strong>А. Р.:</strong> На тези избори ще се реши колко бързо ще протече процесът, който при всички случаи ще протече. Има два възможни изхода за българския политически модел, не в смисъл по конституция, а във връзка с това кой е на власт. Може да има двлучленен модел, той ще е квазидвуполюсен &ndash; дясно тип ГЕРБ и ляво тип БСП. Може да има и тричлененен модел, който тръгна да се заражда при царя, после загасна и сега пак избухва. Тогава ще имаме ляво, център и дясно. Това са две възможни политически съдби на България. Целият въпрос е дали в страната ще се образува център или не. Електорат, който е достатъчен за център, има, но центърът се образува трудно, по много причини. Успехът или неуспехът на Кунева ще обуслови това двучлуненен или тричлененен модел ще имаме после. Искам да ви обърна внимание защо не казвам двуполюсен, а двучленен. Оня модел, който имахме през 90-те години &ndash; СДС и БСП &ndash; практически изключваше договарянето на страните, освен за много малки периоди от време с оглед на геополитическите цели на България като влизането в ЕС и избягването на гражданска война. <br /><br /><strong>Ц. Т.:</strong> Докато този практически включва договарянето между страните още преди да е възникнал. Тук съм напълно съгласен.<br /><br /><strong>А. Р.:</strong> Да. Това е идеята на Божидар Димитров &ndash; да ни управлява коалиция Първанов&ndash;Борисов, която ще бъде модифицирана в съответствие с осособеностите на пейзажа и може би без Божидар Димитров, но така се случва с много автори на оригинални идеи. Така или иначе това е единият вариант. Другият вариант е в страната да се образува по-стабилен център. Под център не разбирам нещо между лявото и дясното, а нещо способно да се съюзява, както наляво, така и надясно. В такъв случай ще имаме по-интересен и ако питате мен, по-адекватен на потребностите на България политически живот. Затова всъщност, не толкова заради г-жа Кунева, която също харесвам като вариант за президент, полагам много, много, много усилия да обяснявам и да помогна, идейно разбира се, на онези, които биха могли да изградят този център, от който държавата се нуждае. Не ни трябва второ издание и то издание менте на двуполюсния модел. <br /><br /><strong>Ц. Т.:</strong> Забележи, ти каза: &bdquo;От който държавата се нуждае&rdquo;.<br /><br /><strong>А. Р.:</strong> Е, исках да кажа страната.<br /><br /><strong>Ц. Т.:</strong> Но грешката не е случайна, защото в крайна сметка говориш за начина, по който се прави опит да се моделира българската държава. Това наричам политически картел. За мен е без съмнение, че в крайна сметка се образува някаква картелизация на политическото простанство, която включва Борисов и неговата партия, някои среди от БСП &ndash; със сигурност политико-икономическото лоби на Първанов, вероятно СДС, вероятно Доган, ДСБ на Костов, макар да е очевиден опитът да бъде отсвирен изцяло, като бъде разградена Синята коалиция, вероятно Станишев и някои хора около него &ndash; предполагам, че в бъдеще ще има политическа криза в БСП &ndash; и някакви зараждащи се политически явления, саморасляци, които могат да станат донякъде популярни &ndash; от типа на групичката на Иван Груйкин или &bdquo;Зелените&rdquo;, които не са вътре в този картел и надявам се няма да влязат. Изборът, който България има да прави, е донякъде ценностен, това е избор каква да бъде държавата &ndash; дали да бъде мощен тоталитарен мутант, каквато е сега, или обществото ще има някакви сили да ограничи това, така че в страната да има повече свобода за дребния частен бизнес и за свободните икономически съществувания.<br />Ако властта на Борисов се укрепи, ние ще преживеем тежка икономическа и политическа криза. Между другото аз съм убеден, че през 2016 г. е много по-вероятно Борисов да е в затвора, отколкото да кандидатства за президент. <br /><br /><strong>А. Р.:</strong> Много лесно се критикува прехода, тъй като никой не го обича и всички обичат да слушат и да говорят колко е страшен. Аз съм един от малкото хора, които смятат, че преходът е успешен, защото постигна главните си цели, възможните си цели &ndash; той беше мирен, влязохме в ЕС и се върнахме горе-долу към това благосъстояние, което България имаше в края на 80-те години. Можехме по-бързо, но не можехме друго. Критиците на прехода обичат да размахват едни много болезнени неща, но млъкват като засрамени госпожици пред главния въпрос. Никой от тях не може да отмени главния резултат на прехода &ndash; приватизацията. Преходът може да се отмени, но трябва да се отмени и приватизацията. Никой не посмява, защото това би било катастрофа от всякъкъв характер. И тъй като не могат да отменят главния резултат, всичко останало са джуфки, измишльотини и лъжи. Те не могат да отменят главното, а именно това, че станахме бедни и богати, това че малцина взеха това, което притежаваха мнозина и това, че тези за поколения напред ще бъдат господари на другите. Това не могат да го отменят. И затова колкото и да подскачат и да ми разказват за щастието да имат малка бакалничка, това са али-бали. Изходът за човека е съвсем другаде, където винаги е бил &ndash; трудещият се човек да се обединява и да си печели правата. Тоест той е ляв.<br /><br /><strong>Ц. Т.:</strong> Малката бакалничка според мен е много важна. Просто трябва да има един милион души, които така да се изхранват. <br /><br /><strong>А. Р.:</strong> И затова именно, защото ви е важна малката бакалничка, в момента, в който ви загива малката бакалничка, не можете да различите края на бакалницата от края на света. <br /><br /><strong>Ц. Т.:</strong> Загиването на малката бакалничка ще направи обществото икономически неефективно. Страната не може да съществува с 9.5 на сто събираемост на ДДС при ставка 20 на сто. Тя просто не може да съществува по този начин. Толкова не може да се краде в една страна! Този процент трябва да достигне поне 13, колкото беше по време на управлението на царя.<br /><br /><strong>А. Р.:</strong> За приватизацията ми кажи.<br /><br /><strong>Ц. Т.:</strong> Приватизацията е окей, приватизацията никой няма да върне, надявам се. Без някаква доза икономическа свобода обаче това общество ще се върти като в омагьосан кръг. Главният дефект на Борисов и управлението на ГЕРБ е, че ограничиха икономическите свободи в българското общество.<br /><br /><strong>- Позволете ми един последен въпрос. Всички социолози твърдят, че тримата играчи, които излизат най-напред в президентската надпревара са Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин и Меглена Кунева. Тоест ГЕРБ, БСП и някакъв опит, както се изразихте, да се създаде нещо центристко. Защо ГЕРБ и БСП игнорират така категорично, единомишлено и дори съзаклятнически Кунева. Същото, разбира се, правят и медиите.</strong> <br /><br /><strong>А. Р.:</strong> По два противоположни мотива. За БСП е важно да отидат най-малкото на втори тур и да са класират там, да се опитат да победят. А за ГЕРБ удобният противник е лявото, а не центъра. Така че, за да спечелят, те стигат до един и същи извод. Това е класическият съюз на крила срещу центъра.<br /><br /><strong>- А медиите?</strong><br /><br /><strong>А. Р.:</strong> Медиите? Доколкото медиите не са под доминацията на въпросните критикувани от американския посланик пари &ndash; става дума за държавни пари, държани в една банка. Впрочем струва ми се, че медиите отразяват сравнително обективно, разбира се за сметка на центъра, както винаги за сметка на центъра. Няма някаква скрита истина, която да се крие от хората. Има просто гигантска медийна доминация на правителството, която апропо започна още при предишното правителство, когато започна държавният пиар и държавата започна да плаща на журналистите. Това е грях на тройната колаиция. Държавата постъпи по най-простия начин &ndash; тя започна да плаща. Така медиите достигнаха до едно изключително обслужващо държавата състояние, макар да са частни. И понеже са губещи до една, през цялото време по същество те отиват и попадат в този клиентелизъм, който Томов описа преди малко. Те оцеляват чрез държавата, ако държавата им даде поръчка и т.н. С няколко изключения. Това е положението. Но това между другото е близко до положението на медиите в Лондон и в Париж.<br /><br /><strong>Ц. Т.:</strong> Не бих казал, че &bdquo;Таймс&rdquo; оцелява чрез държавата. Но медиите в България какво да ги коментираме? Те така или иначе ще играят по начин, по който да решават проблемите на собствения си бизнес. Това е ситуацията. Кунева би могла да пробие в медиите, ако има финансиране, което да й позволи да пробие в медиите. &nbsp;<br /><br /><strong>А. Р.:</strong> Но това означава да изпадне в зависимости, в които тя не иска да изпадне.<br /><br /><strong>Ц. Т.:</strong> Именно, именно. Съгласен съм с Андрей и оценката му за интересите на ГЕРБ и БСП. Да, Калфин се бори срещу Кунева, за да стигне до балотаж и това е важно за БСП, защото БСП трябва да постигне поне частичен политически реванш на тези избори. Докато ГЕРБ се чувстват много по-заплашени от евентуален балотаж срещу Кунева, тъй като могат да го загубят, независимо от това какво измерваме в момента. Най-вероятно ГЕРБ и БСП ще успеят. <br /><br /><strong>А. Р.:</strong> Това зависи много от Доган. <br /><br /><strong>Ц. Т.:</strong> Не знам колко зависи от Доган.<br /><br /><strong>А. Р.:</strong> Искам да обмислиш една хипотеза. ДПС винаги е подкрепяло победителя. Искам да кажа, че винаги подкрепата му е водила до победа и нито един път не се е случило ДПС да подкрепи и да не победи. Сега е възможно да се случи това.<br /><br /><strong>- Подкрепяйки Калфин, така ли?</strong><br />&nbsp;<br /><strong>А. Р.:</strong> Да. Това е уникална ситуация, в която те трябва да избират вече не между две, а между три неща &ndash; да подкрепим и да бием, да не подкрепим и да загубим и да подкрепим и да загубим. <br /><br /><strong>Ц. Т.:</strong> Тук има до известна степен мит. Подкрепата на ДПС е била решаваща само при едни избори &ndash; Желев срещу Вълканов. Само тогава гласовете на ДПС решиха изборите. Дори при Първанов срещу Стоянов те не бяха рещаващи. Разликата беше по-голяма, отколкото подкрепата на ДПС.<br /><br /><strong>А. Р.:</strong> Не, разликата беше значително по-малка. Два процента беше разликата. <br /><br /><strong>Ц. Т.:</strong> Това не е вярно. Разликата беше 55 или 54 и нещо на 45. Всъщност съотношението е проверимо в сайта на &bdquo;Информационно обслужване&rdquo;. Но не е въпросът кой ще спечели тези избори. Според мен основният въпрос е дали ще се промени типа упражняване на политика в България. За да стане това обаче, Борисов трябва да изчезне от политическата сцена. Кога ще стане това ще видим, но то няма как да не стане. Въпросът не е дали, а кога, защото това управление води страната към пълна катастрофа.</p> <p><em>С Андрей Райчев и Цветозар Томов разговаря Димитрина Чернева</em></p> <p><em>Първа част на интервюто може да прочетете <a title="http://www.glasove.com/erata-borisov--intervyu-s-andrey-raychev-i-tsvetozar-tomov-16266" href="/erata-borisov--intervyu-s-andrey-raychev-i-tsvetozar-tomov-16266">тук</a></em></p>