Ерата Борисов – интервю с Андрей Райчев и Цветозар Томов – I част

<p><strong><br /></strong></p> <p><strong>Андрей Райчев:</strong> Календарът на Бойко Борисов е едно от големите му майсторства. Ако се върнете назад, ще видите, че макар да прави впечатление на импровизатор и на човек, който реагира спонтанно на действителността, той всъщност обмисля предварително и много сериозно онова, което му предстои да направи. Аз имах възможност преди много години да кажа, че всички, които го мислят за някакъв скокльо по сцената, страшно бъркат. Той е отличник, златен медалист. Такива импровизатори няма. Това е човек, който много, много сериозно се готви за всяко свое политическо действие. Друг е въпросът, че тази му поза на народен човек, на почти хаймана, който е избухлив и т.н. &ndash; това е ролята, която той играе. Бойко Борисов играе Бойко Борисов. Имаме Бойко Борисов, който играе пред народа един важен и любим за хората човек, наречен Бойко Борисов. Но това не е един и същи човек. Та този, истинският Бойко Борисов, не &bdquo;Бойко Борисов&rdquo;, който играе ролята, има календар, и то много сериозен календар. Ако се вгледате в неговата политическа биография, ще видите, че това прескачане на президентските избори няма да му е първото. Той прави това за втори път, защото мисли, че планът с това прескачане е по-добър от другия. За никакво изплашване не говорим. Ако в момента той беше кандидатствал за президент,&nbsp;щеше да стане президент. Тогава нямаше да дискутираме въпроса. Той щеше да върви на нива от 35%&ndash;40% и щеше да е недостижим при всяка коалиция срещу себе си. Но той се отказа, защото смята, че има съвсем реални шансове да получи повече &ndash; първо един неизкаран все още мандат, после още един полумандат от две години и тогава президент. Отчетливо това е планът му. Той си го и каза, въпреки че за моя гордост аз го бях репликирал още преди това, тъй като то си личеше по възможностите, които има. Второ, съществува една чудесна метафора на братя Стругацки, които в един от своите феноменални етюди описват главния герой, който играе шах със Сталин. Те играят дамски гамбит и изведнъж Сталин взема една пешка с офицера. А пешка не се взема така, защото ще си загубиш офицера! И нашият герой с малко разтреперана ръка &ndash; все пак играе със Сталин &ndash; му взима офицера, но вижда, че той е страшно доволен, невероятно доволен. И изведнъж проумява, че Сталин не само е унищожил офицера, който иска да унищожи, ами е взел и една пешка. Това е невероятно хубава сделка!</p> <p><img src="/uploads/editor/андрей.jpg" alt="" width="318" height="196" /></p> <p>В дадения случай издигането на Плевнелиев е махане на Плевнелиев. Той го извади, тъй като това беше единственият човек в Министерския съвет с по-голям рейтинг от него. Веднъж Цветанов застана в тази позиция и много бързо престана да бъде в нея. Сега и г-н Плевнелиев вече не е. Независимо от изхода на президентските избори той вече няма да бъде това и няма да има министър с по-голям рейтинг от г-н Борисов. Тоест Борисов не стига, че жертва офицера, но си взима и една пешка. Разбира се, ако вземе, ако пък не вземе &ndash; здраве да е. Всичко това е много промислено. Защо той смята, че следващия път може да стане президент? Разбира се, при успешен мандат, а той смята, че може да довърши мандата добре. За целта той демонтира образа на Бойко Борисов отмъстителя и извършителя на справедливостта на прехода и монтира на негово място един много по-сполучлив и много по-ефективен образ на Бойко Борисов строителя. Той цял ден строи на различни места в България. Може да има дефекти, но той прави нещо. Това е. Ако излезете на улицата, ще го чуете от всеки човек. Друг въпрос е дали той ще успее да удържи стандарта на тези хора, тоест дали телевизорът ще продължава да надмогва над хладилника. Но ако успее, както мисля, че и ще направи, той си представя нещата така &ndash; завършва мандата, като строи магистрали, зали и т.н. Не получава абсолютно мнозинство, защото неговото мнозинство е изкуствено и се дължи на грешките на неговите противници &ndash; той има 117 плюс 6 депутати поради слабостта на своите противници, а не поради своята сила и нямаше да постигне повече от сто, ако червените не бяха направили фатални грешки с мажоритарната система и пр. На следващите избори той си представя постижение от порядъка на 70&ndash;80&ndash;90 депутати. Все едно. Представя си коалиция с някого, в която той няма да е премиер, а едни две години ще е гуру и ще седи в критична позиция, която много умее. И си представя кандидатстване на президентските избори, вече след тези пет години власт и полувласт. Всъщност той си се представя, подобно на царя, първо като премиер, а после като регент. Не казвам какво ще стане, казвам каква му е идеята. Следователно той ще има четири години кметство, четири години премиерство, две години регентство и пет години президентство, дай боже, десет. Това му е календарът. И като гледате какво прави, винаги мислете за календара. Най-главният документ на всеки политик е неговият календар.</p> <p><strong>- Тоест Борисов има дългосрочна стратегия за политическото си оцеляване. Г-н Томов, и вие ли смятате, че премиерът е толкова гениален шахматист?</strong></p> <p><strong>А. Р.:</strong> Защо да е гениален шахматист, просто е добър шахматист.</p> <p><strong>- Добър шахматист, при когото всеки ход е точно изчислен и стратегически обмислен?</strong></p> <p><strong>Цветозар Томов:</strong> Андрей направи една възможна психологическа интерпретация на този човек. Признавам, че тя е възможна. Аз ще се опитам да разкажа друга възможна психологическа интерпретация. Всъщност само бъдещето ще покаже кой от нас е прав. Моята интерпретация е противоположна на тази, която направи Андрей. Аз не виждам в действията на Борисов никаква стратегия. Нула стратегия. Действително постфактум действията на Борисов изглеждат така, сякаш са дълбоко стратегически обмислени. Представете си за секунда един човек, който се опитва да мине през някакво тресавище. Съществуват някакви бродове, които не се виждат, но този човек има удивителното качество да усеща с кожата си къде може да стъпи. Протяга крак напред и го завира в тресавището. И тъй като има някакво сетиво къде да постави крака си, което у повечето хора липсва, той се движи успешно през това тресавище. Досега не е правил погрешни ходове. Ако погледнете зигзагите му отпред назад, ще видите стратегия, ще видите някакъв план за преминаване. Това е версията на Андрей. Според мен обаче освен удивително интуитивно да чувства особеностите на политическата конюнктура, Борисов няма други качества. Никакви. Моето психологическо обяснение е от следния тип &ndash; този човек капитализира популисткия си талант, умението да усеща конюнктурата на деня, да намери верния, непосредствен ход и ще върви през тресавището, докато под него има брод. След това ще потъне. Ще опитва с крак, няма да намери твърдо място, ще започне да се лута, да истеризира и ще потъне. Между другото, според мен ще потъне скоро, защото наближава зоната, в която никой не е поставил брод, никой не е поставил място, където може да се стъпи. Приключвам с тази метафора. Този човек е удивително инфантилен. Освен това според мен той е болен &ndash; той страда от параноя и от мания за величие. Ще се опитам да илюстрирам това. Забелязали ли сте какво прави Борисов, когато реже ленти и някакви момиченца му подават погачи &ndash; той чупи залък и го пъха в устата на момичето срещу него. Самият той е признавал, че го прави от страх, защото никой не е опитвал погачата. Как би постъпил един човек, който има някаква елементарна морална устойчивост, ако наистина смята, че може да го отровят? Би ли поставил залък в устата на дете? Може би би се въздъжал да участва в такива публични акции, но някак сърце мъжко юнашко не трае. Борисов се наслаждава на властта, той няма стратегия. Той се наслаждава на властта така, както може да се наслаждава прост човечец, който възприема властта единствено като средство да подчини действията на другите на своята воля. Според мен стремежът му към власт не е обоснован от нищо друго освен от това. Това го прави опасен за страната, защото той е съвършено безотговорен човек. Той няма никаква визия за развитието на тази страна. Под негово управление по-скоро възниква конгломерат от визии, защото всъщност той не се интересува от начина, по който властта се упражнява, а единствено от това да я има. В резултат на това правителството на ГЕРБ все повече заприличва на конгломерат от феодални стопанства, където всеки обработва своята нива, а Борисов се втренчва тогава, когато усеща някаква заплаха за себе си, за своята власт. Плевнелиев му е неудобен и затова той го изкара на президентския пост. Тук съм напълно съгласен с Андрей.</p> <p><img src="/uploads/editor/цветозар2.jpg" alt="" width="305" height="273" /></p> <p>Самият Борисов не тръгна на президентските избори, но се колеба до последно заради параноята си, защото го е страх от загуба. Защото за пръв път &ndash; ако продължим с шахматните метафори, той има Фишеров синдром &ndash; него го е страх от първия ход. Да, той вероятно щеше да ги спечели, но с удивителната си интуиция усеща, че отношението към него е рязко променено. Промяната се състои в това, че докато преди три години 40% от българите се кефеха на Бойко Борисов и бяха готови да гласуват само заради него, а останалите имаха някакъв скепсис, но не го мразеха, не се отвращаваха от него, сега 40%, даже по-малко, продължават да му се кефят и приблизително толкова хора се отвращават от него. Промяната в отношението към Борисов се изразява в извънредно силната поляризация на това отношение. При това цели социопрофесионални групи се отвращават от него, и то тези, които в стратегически и дългосрочен план определят шансовете на един политик да оцелее. Наскоро търсих, доста безуспешно, лекар с положително отношение към Борисов за фокус група в София. Не можах да намеря нормален лекар, който да го харесва. Почти всички лекари, които го харесват, се оказаха по един или по друг начин герберски активисти. Малкият бизнес, малкото частно предприемачество са напълно загубени за Борисов и ГЕРБ. Университетската интелигенция също. С управлението си Борисов предизвиква или възстановява тежки разломи, тежки разделения в българското общество, особено сред българската интелигенция. Това прави политическото бъдеще на този човек безнадеждно. Аз не мисля, че това, което описва Андрей, ще се случи.</p> <p><strong>А. Р.:</strong> Аз не казвам какво ще се случи, а какво смята той, че ще се случи.</p> <p><strong>Ц. Т.:</strong> Смятам, че даже не го смята &ndash; той просто удържа властта, напипва най-подходящия ход, новата крачка в тресавището, докато стигне до тази зона, в която няма измъкване от тресавището. И е близо до нея. Но пак казвам, предлагам интерпретация, която не изключва тази на Андрей. Просто смятам, че тази, която предложих, е по-вероятна от неговата.</p> <p><strong>А. Р.:</strong> Това, което казва Томов, е забележително, защото този тип мислене за Борисов като за индивид, а не като за политическо явление доведе десницата дотам, където е тя днес. Първо, искам напълно да се присъединя към това, което аз наричам главния резултат на двете години управление на ГЕРБ. Главният резултат за Борисов е, че с подмяната на отмъстителя със строителя, той успя да запази своите фенове &ndash; не смятам, че те са 40%, смятам, че са около 25 на сто. Другата част от хората обаче от презрение и дори симпатии към него преминаха в негативната част на чувствата, включително до ненавист. Все пак не мисля, че се е стигнало до някакви страхотни стойности, това все още не е отношението към Жан Виденов, не е отношението към Иван Костов. Но така или иначе, минахме към лошо. Борисов няма да се състои като царя, към когото се появи неприязън, но не се стигна до омраза. Българите не намразиха Симеон, просто го отместиха, за разлика от Жан Виденов, когото намразиха. Борисов няма да е като царя, а по-скоро като другите си предшественици, които в крайна сметка бяха намразени, и то със силни негативни чувства. Но този опит да се види Борисов като психологически, а не като политически феномен, да се видят поддръжниците му като излъгани хора, а не като хора, отлично знаещи за какво гласуват, доведе десницата до под кривата круша. Вижте две години по-късно, след битката с Борисов, в какво състояние е атакуваната БСП &ndash; опашката нагоре, електоратът на максимум, високо самочувствие и никакво чувство за загуба и вина. Тоест главният обект, който Борисов уж атакуваше, всъщност се възстанови, вее пера и си точи зъбите за властта &ndash; ако не сега, то на следващия тур. И вижте тези, които той не завземаше, а всъщност завзе &ndash; Синята коалиция. Те са в отчайващо състояние, защото си представяха, точно както Томов казва, един балък, който много плямпа. Някакъв хахо, пожарникар, медиен балон, журналистките го харесват, но той ще мине, ще ни свърши работата, ще разчисти дясното и ние ще се върнем на бял кон. Не само бял кон няма, не само сив кон няма, но се върви към липса и на лилав кон. Разбирате ли, просто там нищо няма! Защо? Защото той изработи политическия език на новото българско дясно, наложи този език и се оказа първият десен без антикомунизъм, който успя да вземе десните в страната на своя страна. Той играе ролята на бившето СДС. Това е СДС в новите условия. И съответно остатъчните СДС-та са вече в предсмъртно състояние. Между другото, тъй като смятам тяхната евентуална смърт за много лошо за България събитие, просто ги предупреждавам, старая се да им помогна с тази аларма. Защо стигнаха дотук, защото през цялото време мислеха за него това, което казва Томов.</p> <p><strong>- С други думи, го подцениха, така ли?</strong></p> <p><strong>А. Р.:</strong> Не оцениха политическото явление. Той е политическо явление. Това е българското дясно, то изглежда така, макар, разбира се, да има много личен колорит.</p> <p><strong>- Добре, но сам казвате, че това политическо явление вече предизвиква силни негативни чувства и по-скоро ще има съдбата на Виденов и Костов, тоест ще се нареди в колонката на намразените политици.</strong></p> <p><strong>А. Р.:</strong> Не, казвам само, че няма да му се случи това, което се случи на Сакскобургготски, тоест да не го намразят. Действително някои важни групи в обществото решително изпитват отрицателни чувства към Борисов и Томов ги изреди. Това са главно интелектуалците.</p> <p><strong>- А дали тези важни групи стават повече и по-големи в процентно изражение?</strong></p> <p><strong>А. Р.:</strong> Не, не стават по-големи, защото са квазиполяризиращи, както каза много точно Томов. Това е квазиполяризация. Тук не трябва да забравяме неговата медийна доминация, която е количествена &ndash; той не набира клакьори на своя страна, той просто ходи навсякъде, говори и се старае да изтласка противниците си от медийното пространство, при това доста успешно. Поради тази причина групата против него става все по-гневна и по-гневна и започва да говори вече не просто за пожарникар, нищожество и пр. Чувате какво казва Цветозар Томов, едва ли не ни рисува някакъв Йосиф Сталин, потенциален Наполеон, нещо такова.</p> <p><strong>Ц. Т.:</strong> Не, много по-жалко е.</p> <p><strong>А. Р.:</strong> Е, добре, но така или иначе, нещо лошо, нещо страшно. Аз обаче не мисля, че той задължително ще паркира така. Вижте Берлускони, създателя на новата десница в Италия! Целият свят се смее, ще кажем, че всички го мразят. Нищо подобно, получава си половината гласове великолепно. А Берлускони е един Буратино, за противниците си той е едно дървено човече, което даже се движи смешно.</p> <p><strong>Ц. Т.:</strong> Аз съм съгласен, че ГЕРБ и Борисов доунищожавт българската десница, но по съвсем други съображения, различни от тези, които изказа Андрей. Най-големият практически абсурд в публичното пространство в България е да се приписват на Борисов в какъвто и да е смисъл качествата на десен политик. В него няма нищо дясно.</p> <p><strong>А. Р.:</strong> Той създаде десния език.</p> <p><strong>Ц. Т.:</strong> Никакъв десен език не е създал. Това е човек, чиято първа публична изява през 2002 г. като главен секретар на МВР, беше искането да се въведат изходни визи за българските граждани, искане, реализирано в сталинска Русия и в Северна Корея. Така Борисов си представяше справянето с нелегалната трудова емиграция на Запад. Ако можем да видим някаква логика в приказките на Борисов в публичното пространство, то тя би била крайно левичарска логика. Това е човек, който си представя решаването на всички социални проблеми през и чрез държавата и по никакъв друг начин. Той няма идея за дясно, не е изказвал такава в публичното пространство.</p> <p><strong>- Как да си обясним все пак факта, че дясното така или иначе се спихна?</strong></p> <p><strong>Ц. Т.:</strong> Спихването на дясното е продължителен процес и той не тръгва от Борисов, а общо взето, инструментално завършва сега. То е свързано с реакцията на политически сили, които са незаинтересовани от съществуването на прилична десница в България, както и с обстоятелството, че у нас няма дясна политическа култура. Дясното няма говорители и доколкото ги има, повечето от тях търсят възможност да изградят собствените си лични съществувания. Дясната политическа култура в крайна сметка се различава от лявата по отношението към държавата като институция или като конгломерат от институции. Единствената партия, която е говорила на десен политически език в България, е СДС. Поне в 90-те години езикът, на който се говореше публично, беше десен. Вярно е, че всички правителства от 1989 г. до това на ГЕРБ провеждаха политика надясно &ndash; не точно дясна политика, но политика надясно &ndash; и това беше естествено, защото ние имахме тоталитарна свръхдържава и някак си бяхме поставени в геополитически контекст, в който беше неизбежно лека-полека да не се разширяват различни видове свободи и да не се променя отношението индивид&ndash;държава. Сега управлението на ГЕРБ реставрира част от тоталитарните практики и това е очевидно. Тук няма да говоря за полицейското насилие, няма да говоря за опитите държавата да посредничи в икономическите отношения на всеки ъгъл и на всяко кръстовище, няма да говоря за централизацията на злоупотребите с власт, която е единствената реална промяна по отношение на кражбите и злоупотребите с власт спрямо тройната коалиция &ndash; те се разшириха по обем, но станаха централизирани, тоест своеобразният демократизъм на краденето изчезна от българския икономически живот. Сега митничарят на свиленградската митница не взима своите 20 евро, тъй като го следят отгоре да не вземе нещо, но пропуска тировете по списък, както ги е пропускал и тогава, и даже тировете са повече. Това е, което е станало, и то личи по макроикономическите данни на страната. Тоест имаме човек, който възкресява тоталитарни модели на управление тук-там, частично, изцяло не може. А той няма в главата си и визия за цялостно възкресяване на такъв модел, защото това изисква идеология, здрава утопия. Партийната дисциплина вътре в ГЕРБ също наподобява тоталитарните модели. Най-доброто сравнение между начина, по който се масовизира ГЕРБ &ndash; ако търсим аналогия в българската история &ndash; е с масовизацията на Компартията във втората половина на 40-те години. Същата орда от всякакви доморасли кариеристи, които трябва да се подчинят на един възникнал отгоре надолу ред и да не мислят с главите си. Никаква вътрешна демокрация, всичко е сделка и далавера, нищо друго няма и единствената цел е да се удържи, да се завземе и да се разширява властта, а държавата е инструмент за реализацията на тази цел. Дясното, автентичното дясно, би трябвало да се бори да свие тази държава в ъгъла, да не й позволява например да се намесва в икономиката. Има десни диктатури, но всяка дясна диктатура се различава от лявата диктатура по това, че не посяга на икономическите свободи. Борисов се опитва да установи лява диктатура в собствения смисъл на думата.</p> <p>Защо СДС рухва? Ами защото СДС, подобно на всички други партии в България, е клиентелистка партия. Тя отдавна се отдръпна от своя потенциал от избиратели, още от времето на Костов, и в момента активистите на СДС разрешават с все по-малък успех задачата как да оцелеят, как да присъстват в политическия картел, управляващ България, и в същото време да задържат някакво политическо влияние върху това животно, което можем да наречем десен избирател. Загубата на влияние на СДС се дължи на това, че тези десни избиратели се свиват все повече в черупките си. Те са, така да се каже, редуцируем остатък в политическата култура на една страна, където хората са свикнали проблемите им да се решават през държавата и по никакъв друг начин и затова живеят така ужасно. Тези хора като цяло са концентрирани в градовете, по-образовани са, по-склонни са към емиграция и са много по-слабо политически активни. За известно време те възпроизвеждаха някакви илюзии по отношение на НДСВ през 2001 г., отчасти дори по отношение на &bdquo;Атака&rdquo; през 2005 г., както и по отношение на ГЕРБ, но не толкова заради илюзиите по отношение на Борисов, колкото заради желанието чрез него да накажат тройната коалиция. В момента най-вероятно те ще останат пасивни на предстоящите избори. Част от тях може да бъдат привлечени от Кунева или от някакъв друг извънсистемен играч. Това е картината на унищоженото дясно в България.</p> <p><strong>А. Р.:</strong> Нищо такова не се е случило, защото тук отново политическият живот се свежда до това, сякаш хората не виждат някаква действителност, на която реагират, а реагират само на това, което им говорят политиците по телевизора. Главният факт все пак не е телевизорът, главният факт все пак е светът около нас. А той е капиталистически свят, свиреп капитализъм. Защо свиреп, защото първо е млад и с нахъсани капиталисти, и второ, без никакви умения за съпротива и солидарност от страна на трудещите се хора. Няма развита профсъюзна система, няма солидарност, няма елементарно разбиране, нещо, което виждаме във Франция или в Англия, че като засегнат някоя фирма за кетъринг, например, трябва да стачкуват авиолиниите на страната. &bdquo;Бритиш Еъруейз&rdquo; спря, защото бяха понижили някаква фирма за кетъринг. Та този свиреп капитализъм не се изживява като истински капитализъм, това е капитализъм менте, нищо че в главите на хората той не е никакво менте, а е съвсем истински. Истинския капитализъм пък някой го е скрил, всъщност капитализмът продължава да е хубаво нещо. Хубавият, скритият капитализъм, за който разказва Томов, е скрит под масата от лошите чичковци. И ние викаме: &bdquo;Дайте ни го на нас, не го дръжте само за германците&rdquo;, като се забравя, че в Германия капитализмът е укротен и е станал поносим, просто защото немските трудещи се, работниците, когнитариатът, както се наричат хората, които нямат нищо освен знанията си, са се научили да се групират и да си искат част от печалбата. Базовата реакция на отвращение и на повръщане, която виждаме от 1999 г. насам, е срещу капитализма, разбира се. И тя взима тези причудливи десни форми, защото продължава да се търси капитализъм, който всъщност е хубав. Има една гениална метафора на Чингиз Айтматов, който описва една лисица, която ужасно се страхува от влака, който минава по линията. Айтматов описва страха й и нейните чудовищни чувства. Влакът отминава и тя взима решение да намери такова място на железопътната линия, където не минават влакове. А тя трябва да живее на тази железопътна линия, защото се храни там, тъй като хората хвърлят боклуци от влака. Значи такова място по влаковата линия, където не минават влакове, няма. Но нашите не знаят това. Тук е едната страна на илюзията. Второ, че това е дясно, че Борисов е десен, е елементарно доказуемо &ndash; всичко е за пари, това е единствената важна ценност. Всичко е за бизнеса и да не ми разказват за страданията на бизнеса, това са али-бали, това е нищо в сравнение със страданията на реалните трудещи се, които действително са зверски експлоатирани и държани на най-ниски заплати и осигуровки, на невъзможно ниски условия за живот. Населението трупа пари в богатата си част, диференциацията расте и достига стойности, които са десетки пъти по-големи, отколкото по времето на Костов, и с пъти по-големи, отколкото при Симеон. Реформите, които обещават, всички до една са насочени срещу трудещите се. Реформата на БДЖ означава милиони хора да останат без влакове. Реформата на болниците означава милиони хора да останат без болници. Реформата на образованието вече се състоя и се сведе до това, че от 125 хиляди учители останаха 80 хиляди. Реформата на висшето образование, която той страхотно се изплаши да проведе, се състои просто в това да се намали на две или на три броят на университетите, което, между другото, трябва да се направи. Но това са десни, десни, десни реформи, които ако продължат, ще задълбочат диференциацията и ще влошат капитализма за тези хора, които не са свикнали с него. Нещо повече, българинът понася испанския капитализъм по-лесно от българския, просто защото е по-регулиран и има повече средства за съпротива. Ако нашите не се научат да се солидаризират, това няма как да се промени. Те наистина трябва да се откъснат от държавата, но не в смисъла, в който говори Томов, а в смисъл, че трябва извън всякаква държава да се научат да правят обединения и да искат своите права и пари. Това е лявото и съответно другото е дясно. По тази причина всичко това се привижда като някакво недоразумение на някакъв много лош човек, който прави някакви много лоши работи. Да, има и такъв аспект, но аз ще ви кажа, че в това отношение Борисов е третият голям журналист в държавата.</p> <p><strong>- Кои са първите двама?</strong></p> <p><strong>А. Р.:</strong> Петьо Блъсков и Тошо Тошев. Аз не говоря за качествата им на журналисти от гледна точка на журналистическите критерии. Разбира се, те едва ли са най-големите журналисти в страната, но това са хората, чиито текстове и чийто начин на виждане на света имаха най-голямо влияние в съответните периоди. Първо, честният частник, чието съществуване продължи от 1989&ndash;1990 г. до края на Виденов. Помните ли тази поза на Петьо Блъсков &ndash; аз съм голям пич, аз ще изкарам пари, аз така, аз онака... Това беше позата на основната маса от българския народ &ndash; милион фирми и всички се устремяват да станат рокфелеровци. Чудесна идея, чудя се с какво ли удоволствие е реагирал на това самият Рокфелер. Това се провали. Честният частник стана невъзможен не защото Петьо Блъсков стана по-лош журналист, просто българите престанаха да кльопат честния частник, тази поза, този език. Това мина в Тошо Тошев &ndash; едно дръпнато от държавата същество, за което всички от Жан до Иван са маскари. Помните това: &bdquo;Аз съм си аз, аз съм пич, на всички леко се подигравам, никого не мразя особено&rdquo;. Това продължи някъде до края на Симеон. Бойко Борисов завзе това пространство, само че не през вестник. Той няма вестник, който да стане милионен, както бяха първите двама, той го направи през телевизора. Борисов е друго отношение към света, но то е пак дясно и строго дясно. Първо беше, че ще си отмъстим, сега ще строим, ако потрябва трето, ще има и трети Бойко Борисов. И той ще държи този език и тази власт, която произтича от този език &ndash; за разлика от първите двама, Борисов пряко отиде във властта. Това е вид лепенка върху раната, имаме пациент с тежко възпалена рана и тя го боли все повече, но той не иска да разбере природата на болестта, а тя се казва капитализъм. Нашият пациент си мисли, че трябва да има все повече капитализъм. По много причини, включително исторически &ndash; защото излиза от комунизма &ndash; той не мисли по никакъв начин през социализъм. Това се отнася и за левите впрочем. Щом тази лепенка, която облекчава болката му през телевизора, престане да действа, ще я махне и ще сложи четвърта лепенка. Тогава в страната ще има четвърти журналист.</p> <p><strong>- По отношение на реформите обаче има сериозни възражения, че те са десни. Вземете т. нар. здравна реформа &ndash; все по-голямо одържавяване на Здравната каса, което е социалистически подход. Вземете пенсионната реформа &ndash; отново одържавяване.</strong></p> <p><strong>А. Р.:</strong> Те спират реформата, защото реалната реформа се състои в това да има две каси и реалната реформа се състои в това да има малко болници. Тоест чисто и просто да стане платено. Този разговор е много специален, но аз мога да ви покажа по всяка реформа, че тя е дясна.</p> <p><strong>Ц. Т.:</strong> Андрей, всичко, което говориш, придобива смисъл, при положение че приемем една идеализирана представа за лявото като защитник на социално слабите.</p> <p><strong>А. Р.:</strong> То е обединение на социално слабите, няма защитник на социално слабите, има обединение. Няма кой да ги защитава, самите те могат да се защитят. Всъщност не социално слабите, а трудещите се.</p> <p><strong>Ц. Т.:</strong> Тук долавям някакви противоречия между труда и капитала. Според мен лявото не е това, не това е главната специфика на лявото. По своята вътрешна логика лявото винаги се стреми да решава проблемите на обществото чрез държавата.</p> <p><strong>А. Р.:</strong> Това е по-скоро комунистическото ляво.</p> <p><strong>Ц. Т.:</strong> Това е всяко ляво. И шведското ляво е такова.</p> <p><strong>А. Р.:</strong> Да, но тук отиваме до най-важния въпрос, какво решава шведското общество чрез държавата &ndash; ония да делят част от печалбата с хората. Точка. Това е.</p> <p><strong>Ц. Т.:</strong> За кой бизнес говориш, че цъфти при това правителство? Само за бизнеса, който е слят с държавата, който съществува чрез държавата и който преразпределя чрез държавата.</p> <p><strong>А. Р.:</strong> Но това е България изобщо, по много причини, още от Иван Хаджийски, знаеш го.</p> <p><strong>Ц. Т.:</strong> Нека да е България изобщо, но редом с това в онази България, която рисува Хаджийски, има два милиона дребни частни съществувания, главно земеделски, и съвсем друга социално-икономическа структура. По време на кризата тогава е приет един закон за предпазния конкордат, който спасява предприятията. Социално-икономическата структура, която възниква в резултат на начина, по който действа това правителство, започва по-скоро да наподобява ситуацията при тоталитарния модел. Има все по-централизирана държава, която опосредява някакъв едър бизнес около себе си, тоест големи и като че ли независими акули, които обаче съществуват чрез държавата и чрез възможността да се контролира държавната институция. Всичко това се обединява в картел. Има скапване на дребния, относително независим, все едно дали сив или не, частен бизнес. И има наемници. Тоест съществуваш или чрез държавата като предприемач, или чрез държавата като наемник. Това ще е фатално за бъдещето на България и ще доведе страната до икономически колапс. Само от тази гледна точка можеш да разглеждаш Борисов като десен, но за мен това е категорично лява, даже бих казал крайно лява политика. Има само видимост на десни реформи. Дясната кауза е съвършено ясна &ndash; гражданите срещу държавата, срещу тази държава, която е тоталитарен мутант. Изобщо не съм човек, който мисли в революционни категории. Аз се опасявам за бъдещото на тази страна, защото този модел не може да бъде жизнеспособен. Проблемът даже не е в икономическата диференциация, проблимът е, че възниква такъв тип икономическа диференциация, при която качествата, даващи шансове за успех в живота, са пряко противоположни на тези, които дават такива шансове при нормалния капитализъм. Тези качества са посредственост, лицемерие, пълен отказ от някаква морална конституираност на поведението, страх, подчиняване на по-силния.</p> <p><strong>А. Р.:</strong> В нормалния капитализъм няма подчиняване на по-силния, така ли?</p> <p><strong>Ц. Т.:</strong> Има, но не в такава степен. И после, по отношение на илюзията, че лявото някак си смачква социалната диференциация &ndash; това не е вярно, това никъде не е потвърдено. Има едно доста известно изследване на Кузнец, който сравнява системи с различни регулативни практики на държавата, за да установи, че единственият фактор, който води до свиване на социалните диспропорции, е икономическият растеж, а не преразпределителната роля на държавата.</p> <p><strong>А. Р.:</strong> Това не е вярно, това аз го смятам за долна апологетика.</p> <p><strong>Ц. Т.:</strong> Не е долна апологетика, той го е доказал с доста факти, сравнявайки например подоходното разслоение в Швеция и в Япония. В периодите на икономически бум то е сходно, въпреки че Швеция има една от най-социалните системи. Социалната диференциация в Швеция в периода на стагнация и рецесия става по-голяма, отколкото в Япония, която е крайно либерална страна.</p> <p><strong><em>Следва продължение.</em><br /></strong></p>