- 13 Окт 2023
- 2437
- 2
Автор: France Inter
"На 11 септември 2001 г. американците отстъпиха пред желанието за отмъщение и се втурнаха сами с желанието да накажат, а резултатът е, че бяха въвлечени във военни интервенции, в логика на силата. Те вярваха, че могат едновременно да създадат нов Близък изток и да донесат демокрация на тези страни чрез насилието и силата. И какъв беше резултатът? Те се възпламениха, което е голяма част от наследството, в което днес живеем. Нека не правим същите грешки... Добре виждаме, че решението с две държави е не само единственото политическо решение днес, но то е и най-добрата гаранция за сигурност, която може да има Израел, защото е по-добре да имаш до себе си държава, отколкото терористична организация, смъртоносен котел, който те заплашва всеки миг. Това беше припомнено на израелците. Те вече знаят. Това е част от травмите на Израел - те вече знаят, че въпреки всичко, което им беше казано за технологичната бариера, за военния контрол, израелският пакт за сигурност беше нарушен". Това каза в интервю за "Франс Ентер" бившият френски министър-председател и бивш външен министър Доминик дьо Вилпен.
- В специалните емисии, които ви предлагаме след атаката на Хамас срещу Израел, продължаваме да се се опитваме да разберем какво се случи и какво може да се случи в Близкия изток. Посрещаме един бивш министър-председател и бивш министър на външните работи. Добър ден, Доминик дьо Вилпен!
- Добър ден!
- Човешката равносметка е за 1200 убити от палестинска страна, 1200 убити от израелска страна. 11 французи са загинали при тези атаки, а 18 се смятат за изчезнали. Доминик дьо Вилпен, за първи път вземате думата след тази безпрецедентна атака на Хамас срещу Израел. Очаквахме вашите думи като човек, който толкова добре познава региона. На първо място, бяхте ли изненадан, поразен от внезапно развихрилото се насилие в събота и какви чувства ви минават след тези атаки?
- Бях изненадан от мащаба, от ужаса, от варварството, което се прояви на 7 октомври и което призовава всички нас да проявим човечност и солидарност с Израел и израелския народ. Но трябва да кажа и го казвам с безкрайна мъка, че не съм изненадан от проявилата се омраза, когато си спомним Газа от 2006 г., от войната от 2008-а, от 2012-а, от 2014-а, отново през 2021-а, когато си спомним за онова, което всички ние, като свидетели на място, казвахме за този затвор под открито небе. Говори се за тенджера под налягане, че такава ситуация е могла да роди ада на земята. Да, човек си казва, че нещо се е провалило. Пропуснато е от всички нас, от цялата международна общност и от нашата амнезия, от забравата, която смяташе, че въпросът за Газа, палестинският въпрос ще изчезне при едно икономическо, стратегическо и дипломатическо споразумение, което би било някакъв заместител на тази трагедия, защото там има трагедия. С два погледа, две гледни точки, два опита за историята. И затова е толкова трудно днес да се излезе от тази спирала на насилието и ужаса.
- От какво се опасявате най-много днес, Доминик дяо Вилпен? От регионална война, защото се говореше за отваряне на фронт в Северен Израел с ливанската “Хизбула”?
- Днес има три прага, които са изключително обезпокоителни. Първият е не толкова регионален, колкото локален - Южен Ливан, “Хизбула”, Хамас, “Ислямски джихад”, движения от Западния бряг на р. Йордан, всички те са в непосредствена близост със случващото се. Освен това има регионално измерение, което може да придобие още по-голямо измерение от това, което споменах.
- Тоест Иран?
- Тоест Иран, арабските страни, които виждат начина, по който международната общност реагира на тази трагедия. Сред арабските страни, които осъдиха атаката, има само една - Обединените арабски емирства. Другите изразиха или неутралитет, или съжалиха за насилието. Сред големите страни от Юга това бяха Аржентина, Индия. А останалите? Виждаме, че разломната линия в днешния свят е линия, която съвпада с тази за Украйна. И гласът на Европа, гласът на Запада не е мнозинство. Трябва да се вслушаме, трябва да осъзнаем всичко, което се случи, но и всичко, което ще се случи пред очите и погледа на света, който не вижда нещата като нас.
- Но не вижда ли кланетата - бебетата, старците, жените?
- Връщам се от Маракеш, където имаше заседание на МВФ и цяла Африка се беше събрала, много африкански лидери и официални представители. И това, което се повтаряше в думите им, беше обвинението, което отправяха към нашите страни, към нашите демокрации, към Запада - че вижда всички тези кланета, този ужас, но не вижда ужаса, когато той се случва извън нас. Затова задължението за човечност се налага на всички нас. Затова задължението за отговорност, което имаме спрямо този ужас, означава ясно да осъзнаем колко е важна реакцията. И винаги да помним, че правото на легитимна самоотбрана не е право на безразборно отмъщение. Да помним, че няма колективна отговорност на един народ за престъпленията, извършени от неколцина!
- Имате предвид пълната блокада от Израел на ивицата Газа - без вода, без електричество, без газ, без нищо?
- Разбира се! Сега се обсъжда дали квалификацията е “военно престъпление” или “престъпление срещу човечеството” и очевидно има престъпления срещу човечеството, от момента, в който систематично и повсеместно една категория население беше превърната в мишена. Очевидно трябва да предотврати безразборният ответен удар да не възпламени още повече региона, но също така и света. Нека си дадем сметка за крехкостта на света, в който живеем.
- Бенямин Нетаняху вчера сравни за пореден път Хамас с “Ислямска държава” и обеща да унищожи всеки член на Хамас. Много наши израелски събеседници през последните дни подчертаваха желанието за възмездие, дори за отмъщение, в израелското общество днес. Разбирате ли това чувство, Доминик дьо Вилпен?
- Разбирам го, още повече, че от десетилетия ние не спряхме да преглеждаме и преразглеждане историята. Как да не се върнем отново към Холокоста, към ужаса на сляпото, немотивирано насилие? Как да не се върнем отново към ужасите на “Ислямска държава”?! Но разликата именно е, че ние, че Израел е демокрация! И в името на демокрацията и на човечността, които трябва да олицетворяваме точно в този момент, в името на тази човечност не можем да отстъпим пред обикновеното възмездие. Ние трябва да носим отговорност, защото това е именно илюстрацията, доказателството, че можем да я носим и то от началото на войната в Украйна, да не се поставяме на нивото на онези, които извършват това варварство. И да, това е труден път, защото мисля за тези семейства, за тези заложници за това неизразимо нещо, което се случи на 7 октомври. Мисля за това и не искам да раздавам уроци, а само да споделя опита си. Много се говореше за исторически прецеденти. Говореше се за войната от Йом Кипур от 1973 г. Говореше се и за 11 септември 2001 г., който преживях на живо и бях на официален пост.
- Не е ли уместно сравнението, когато казват, че това е “израелският 11 септември”?
- То е уместно заради огромната драма и шок, уместно е заради извършените ужаси. На 11 септември 2001 г. американците отстъпиха пред желанието за отмъщение и се втурнаха сами с желанието да накажат, а резултатът е, че бяха въвлечени във военни интервенции, в логика на силата. И те вярваха, че могат едновременно да създадат нов Близък изток и да донесат демокрация на тези страни чрез насилието и силата. И какъв беше резултатът? Те се възпламениха, което е голяма част от наследството, в което днес живеем. Нека не правим същите грешки.
- Но какво трябва да направи днес израелското правителство? Има стотици заложници в Газа. Как да ударят, без да убиват? Как да бъде избегната сухопътна операция?
- В изказванията на много израелски лидери го има това съзнание. Има Хамас, но Хамас не е палестинският народ. Разбира се, трябва да се борим с една терористична организация. А от историята знаем, това се потвърждаваше всеки път, че за да бъдем ефикасни, трябва да използваме всички оръжия, с които разполагаме, но е нужна и политическа перспектив. От тази гледна точка, борбата с Хамас не означава да бъдат затворени 2 милиона палестинци в ивицата Газа, без да могат да излязат. Така че трябва да се помисли за хуманитарен коридор.
- Но накъде? Знаете, че Египет не ги иска.
- Но за какво е Европа? За какво са Обединените нации? За какво са Съединените щати, ако не за да обсъдят с Египет именно при какви условия е възможно да ги приеме, за да не завърши всичко това с кървава баня. И можете да си представите в какъв свят ще трябва да живеем. Мисля, че днес залогът засяга всички нас.
- Рискът от световна война?
- Риск от интернационализиране и риск от изключително дълбоко разделение във всяка една от нашите страни, защото добре виждаме, че има разломни линии, включително у нас.
Днес има изискване - изискване за човечност и солидарност с Израел. Има също изискване за отговорност, която трябва да носим начело на международната общност, защото може би ние сме една от страните с най-голям опит в тези ситуации на война, на криза, на опит с тероризма, така че имаме опит, който можем да споделим. Трябва да проявим въображение, да намерим хуманитарни решения. И трябва да помислим - защото съм убеден повече от всякога, че решението с две държави, което погребахме - и бях щастлив да чуя вчера за него от Катрин Колона (френският външен министър - бел. пр.) по “Франс Енфо” - днес повече от всякога решението с две държави е единственото решение.
- Но кой ще преговаря днес, Доминик дьо Вилпен?
- Нека да направим така, че да се появи представителна палестинска власт, способна да води преговори. И от тази гледна точка Израел носи отговорност, защото направи всичко, за да раздели…
- За да маргинализира Палестинската власт.
- Махмут Барбути от години е в затвора, а той би могъл да бъде един от алтернативните лидери. Затова трябва да се появят отговорни лидери, способни да водят мирен процес. И добре виждаме, че решението с две държави е не само единственото политическо решение днес, но то е и най-добрата гаранция за сигурност, която може да има Израел, защото е по-добре да имаш до себе си държава, отколкото терористична организация, смъртоносен котел, който те заплашва всеки миг. Това беше припомнено на израелците. Те вече знаят. Това е част от травмите на Израел - те вече знаят, че въпреки всичко, което им беше казано за технологичната бариера, за военния контрол, израелският пакт за сигурност беше нарушен.
- Как си обяснявате това поражение на израелските служби за сигурност? Някои казват, че Бенямин Нетаняху е бил предупреден от египтяните три дни по-рано и че го е подценил. Какво мислите?
- Мисля, че до голяма степен вниманието им е било отклонено. Хамас е започнал преговори с тях за бъдещите условия на живот. Някои свидетели казват, че е имало сюрреалистично спокойствие през последните седмици и месеци. Имало е илюзия, но най-дълбоката илюзия. А тя е, че нe e възможна сигурност, без политическо уреждане. И това го казвам от десетина години: Израел не може да бъде в безопасност, докато не бъде призната палестинска държава в съседство, която споделя отговорността за сигурността в този регион чрез признаване на съществуването на държавата Израел. (…)
Пак казвам: днес сме изправени пред драма в Газа. Трябва да дадем незабавни отговори на това, което се случва в Газа, едновременно на терористите от Хамас и на населението, което днес е задушено. Тези две реалности зависят от хуманитарното право, от международните действия, от преките действия на Европейския съюз и именно сега европейските началници трябва да си стегнат куфарите и да отидат на място, за да действат, да свидетелстват и да ускорят уреждането на това. Не можем да се настаним в уюта на канцелариите, не можем да се задоволим да се изказваме по радиото и телевизията. Трябва да действаме!
Източник: “Франс Ентер”
Със съкращения
Превод от френски: Галя Дачкова
Следвайте "Гласове" в Телеграм
