Димитър Радев подписа смъртната присъда на институционалния авторитет на БНБ

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Феновете на киношедьовърът „Кръстникът“ биха се шокирали ако гледат изслушването на управителя на Българска народна банка Димитър Радев в Народното събрание. Човекът спокойно можеше да измести Майкъл Гацо, който в ролята на Франк Пентанджели първо свидетелства срещу фамилията Корлеоне, а после се отметна от всичко казано и обясни, че федералните го били подкокоросали.

По време на няколкото си включвания Радев обясни, че Българска народна банка не била изготвила подробен документ - анализ за ползите и рисковете от приемането на еврото, който да бъде публикуван, защото такова задължение не ѝ е било вменено. 

Посочи, че такъв анализ бил съствен от Икономическия и социален съвет към Народното събрание, в който участвали синдикати, работодатели, браншови организации, организации на пенсионери, социално слаби, инвалиди, жени и изтъкнати незаисими учени (къде ли са останли предсавителите на религиозните общности).

След това препращайки към поредицата „Дискусионни материали“ на БНБ посочи теми, по които изследователи на централната банка са работили в последните четири години. Всеки може да провери в сайта на БНБ, колко от въпросните изследвания поставят в центъра връзкта на България с еврозоната и ефектите от въвеждане на еврото. Обзор на пубикациите показва, че има само два – три документа, поставящи връзката на България с еврозоната в сферата на изследванията, но не са централна тема и далеч не обхващат всички гледни точки, от които подобен процес трябва да се изследва.

Само за справка. Една далеч не толкова възвишена и известна с качеството на изследователската си дейност централна банка на Англия – Bank Of England в рамките на няколко години публикува изследване за несигурността от излизането на Великобритания от ЕС, Доклад за ефектите от Брексит, след като той вече е факт, доклад за Климатичните промени и отражението им въху финансовия сектор.
Кои са Bank of England, че да засрамят Димитър Радев и да го размърдат като пример, да вземе и той да разпореди обобщаване на аналитичните документи, в един подробен доклад. Ако наситина има толкова ниформация, събирането ѝ на едно място, не би отнело повече от седмица.

Скрийншоти с доклади на BoB

Димитър Радев обаче избра това да не се случи. „Въросът е преди всичко политически, а не ексепртен и отговорът трябва да бъде даден от Народното събрание. Въпросът е дали България да стане неопределено дълго време в бъдещето закотвена в дъблоката периферия на Европа с присъщата на тази периферия бедност, корупция и външни зависимости или да това да се промени чрез ускоряване на сериозно забавения процес на присъединяване към еврозоната“, каза управителят. И добави „Има достатъчно представителни и сериозни анализи. Добавянето на нови анализи само ще забави процеса и трудно ще добави ново качество. Това, от което се нуждаем, са не нови анализи, а конкретни действия“.

Правейки политически изказвания и споменавайки, че ще пази БНБ от въвличането в политически дискусии Радев приравни централната банка до всички онези институции, които обществото е свикнало да обвинява, че под предлога за потайност, всъщност осигуряват чадър над престъпници и корумирани политици.

Колко и кои дела е водил Гешев като прокурор? А какъв е изхода от тях? Какво е открила КПКОНПИ при проверката на Делян Пеевски или Влади Горанов? Тяхното мълчание е проблемно, но когато Димитър Радев мълчи, няма проблеми, така ли?

Да създаде някаква яснота, макар и само в областта на тясната си специализация, опита подуправителят Калин Христов, който ръководи „Управление емисионно“. Той описа какво ще се случи с валутните резерви на България, държани в момента в Българска народна банка, когато се стигне до приемане на еврото.

Половин милиард евро, БНБ ще внесе в капитала на Европейската централна банка и срещу тези средства ще получи дялово участие от 0.98%. Освен това 90% от Минималните задължителни резерви на търговските банки (14.2 милиарда лева към 21 октомври), които в момента стоят в БНБ, ще върнат обратно в търговските банки, защото БНБ поддържа равнище на резервите от 10%, докато в еврозоната то се определя от ЕЦБ и е 1%.

За справка – освободената сума от 12.8 милиарда лева (ако влизахме в еврозоната днес), е два пъти повече от нарастването на кредитите през цялата минала година. Равнява се и на 9% от общите активи на цялата банкова система. Никъде на сайта на Българска народна банка не пише какво ще се случи от подобно рязко вливане на ликвиден ресурс в банковата система.

Подобен анализ няма и в публикацията „Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната“, която представлява колективна монография на икономисти от Софийския университет „Св. Климент Охридски". Точно зад тази монография опита да се скрие и Димитър Радев в едно от обясненията си защо не са нужни повече доклади.

Според единствения изследовател, публикувал нещо по темата в последните години – Димитър Чобанов от Университета за Национално и световно стопанство, вливането на тези пари във финансовата система, ударно – в рамките на година, ще предизвика увеличаване на паричото предлагане чрез трансмисионния механизъм на банковите кредити и в период от няколко години ще поддържа по-висока инфлация в сравнение с алтернативния вариант, тези средства да не се освободят, или да се освобождават плавно. Въпросът е, че няма време за плавно освобождаване, ако приемем, че страната ни наситина ще влезе в еврозоната през 2024 г.

Дългосрочният ефект, свързан с прехода от валутен борд към парична политика, която не се води от собствена централна банка, а от наднационална – Европейската централна банка, ще лиши БНБ от възможности да ограничи инфлацията.

Паричната политика на еврозоната се води „ангро“– за всички едновременно и понеже цели да стимулира най-големите и най-бавно движещите се икономики, всяко увеличение на количеството на парите в еврозоната може да се разпредели неравномерно и към България да се насочат повече средства от пропорционалния ѝ дял като икономика в еврозоната. Това както и фактът, че паричното обращение в България също е по-бързо от съществуващото в еврозоната, само ще допринасят приемането на еврото да предизвика трайно, поне за няколко години, по-голямо покачване на цените в сравнение с алтернативните сценарии. И то може да започне в последните месеци преди въвеждането на еврото, поради което ефектът да се размие.

Казано с други думи – не ефектът на закръглянето, а смяната на режима ще предизвика високата инфлация и обедняването.

Отново Калин Христов обърна внимание, че чрез участие в Европейския стабилизационен механизъм България е длъжна да се включи и с фискалната си политика в евентуални мерки за спасяване на изпаднали в ликвидна или финансова криза държави. Ангажиментът ни за учатие в механизма е до 12.5 млрд. лв., от които незабавно ще трябва да внесем 1.5 млрд. лв., а осаналите, ако и когато се поискат.

След Калин Христов думата за отговори отново започна да взима Димитър Радев. Посочи, че към момента страната ни не изпълнява само един от критериите за допускане в еврозоната – този за инфлацията. За покачването на лихвите и огромните бюджетни дефицити, посочи, че все още не е настъпило замерване, поради което не сме в неизпълнеине, и имаме време да работим за вместване в показателите. Посочи, че това било шанс, който се дава веднъж на 10 години.

"Тази врата се отваря периодично, а не стои непрекъснато отворена. Предишният цикъл, който пропуснахме, бе преди 10 години, сега, с намаляващи шансове за успех, имаме възможност да продължим процеса на присъединяване. Рискът е този процес да бъде прекратен", предупреди управителят на Българска народна банка. От думите му не стана ясно как в изминалото десетилетие една по една, а не на кохорти държави са влизали през 2011 г., 2014 г. и през 2015 г.

Накрая се оказа, че колкото и да пази Българска народна банка от политизиране, нейният управител я представи именно в светлината на политически орган – отказващ да влиза в експертни разговори, поднасящ клишета и демагогия.

Имаше комунизъм, БНБ беше подчинена на власта по закон. При Иван Искров БНБ беше подчинена на ГЕРБ, но го криеше. Сегашният управителят Димитър Радев официално превърна БНБ в придатък на властта. С поведението си в парламента Радев произнесе смъртната присъда върху институционалния авторитет на БНБ и единствения шанс да не се стигне до екзекуция е скорошен избор на нов управител на центраната банка. Някой, който няма да се свени да образова и да отваря очите на политическата класа, когато в невежесвото си залага благосъстоянието на държавата.