- 10 Sep 2020
- 128
- 9
Не мисля, че това, което става в момента в България, предполага участие на хора като мен. То е нещо като сагата „Бай Ганьо милиционер”. Сериозен човек не би се ангажирал активно с това, освен ако няма суициден комплекс, каза пред ГЛАСОВЕ бившият министър на образованието Даниел Вълчев*. И още: Признавам си, че от време на време ме обхваща изкушението за участие в публичния живот. Обикновено това става някъде между 19 и 20 часа, когато гледам новините. Хората обаче все още не са се наситили на това статукво и ми се струва неправилно да се опитвам да променя това. Както е казал Кант, никой не може да направи другия щастлив по своя начин, трябва другият да иска да бъде щастлив по този начин, по който си готов да го направиш щастлив. Ние като че ли се опитваме да кажем: „Не, хора, сега няма да слушате чалга, защото не е хубаво за вас. Ще слушате Моцарт”. Ами като не искат да слушат Моцарт?!
<p><strong>Г-н Вълчев, какво става с реформата в образованието и науката? Наскоро премиерът Борисов оттегли закона за БАН, тъй като по думите му не бива „най-свидното и най-милото – науката и БАН, да се превърне в ябълка на раздора”. Какво предстои оттук нататък, имате ли информация дали и как управляващите възнамеряват да продължат реформата? </strong></p>
<p>Едва ли някой знае какво предстои оттук насетне в областта на науката. Опасявам се, че и самото правителство не знае много добре. По това, което се случва през последните месеци, човек не остава с впечатление, че има някакъв предварителен план или пътека, по която управляващите се движат към определена цел. В интерес на истината обаче искам да кажа добра дума за сегашния министър на образованието и науката Сергей Игнатов. Трябва да признаем, че ако това правителство успя да направи каквато и да е реформа в която и да е област, то това е в областта на научните степени и научните звания. Вярно, от правнотехническа гледна точка законът беше далеч от съвършенството и това се видя от факта, че Конституционният съд отмени част от разпоредбите му. Така или иначе обаче децентрализацията на системата вече е факт. Същевременно не съм много голям оптимист, че би могло да се случи нещо в областта на науката в рамките на следващите месеци. Винаги съм мислил, че за да може да бъде придвижена напред една толкова сложна система, ние първо трябва да имаме яснота какво представлява българската наука в момента. Преди да се стигне до закон, би трябвало да има някакво разбиране или поне критична маса от хора, които виждат нещата за състоянието на науката по един и същи начин. Не мисля, че в България е така.</p>
<p><strong>Тоест оценявате като положителен факта, че законопроектът беше оттеглен?</strong></p>
<p>Аз не познавам законопроекта в детайли. Това, което искам да кажа, е, че е хубаво все пак да бъде ясно какво е положението в момента, къде се намираме сега и къде искаме да отидем след известен период от време, а законът да бъде инструментът, с който да се придвижим от точка „А” до точка „В”. В края на предходния мандат, докато бях министър, ние подготвихме една стратегия за развитие на научните изследвания в България, в която се опитахме да очертаем основните 5–6 големи проблема на българската наука и да предложим решение на всеки един от тези проблеми. В началото на 2009 г. аз внесох тази стратегия в Министерския съвет, там я дундуркаха известно време и след това тя влезе в парламента, откъдето никога не излезе. Заедно с хората от БАН тогава г-н Първанов направи едно публично събитие, на което стратегията беше остро разкритикувана, въпреки че тя представляваше един относително мек вариант за промяна, който очертаваше някакъв правилен път без при това да предизвика особено големи сътресения.</p>
<p><strong>Припомнете ни съдържанието на тази стратегия, кои са тези основни 5–6 проблема на българската наука?</strong></p>
<p>Какъвто и да е законът, България е една малка икономика и в този смисъл ние не можем да развиваме с еднаква наситеност със средства всички възможни направления на научните изследвания. Например България не бива да си прави илюзията, че може да развива космически изследвания. Не че не трябва да имаме звена, които се интересуват от този въпрос, но да влагаме големи усилия в тази област според мен е несериозно. Или пък да развиваме самостоятелно ядрени изследвания – това също няма как да стане. Да, ние можем да участваме в международни проекти, но няма как това да ни бъде приоритет. Има обаче много области, в които България би могла да бъде силна. Моето разбиране е, че в един подобен документ би трябвало да се върви към намиране на съгласие по това, че България ще развива и ще финансира изпреварващо изследвания в няколко основни направления. Когато обаче стане въпрос за това кои са тези основни направления, обикновено започва една междунаучна борба.</p>
<p><strong>Кой трябва да реши кои са тези основни направления?</strong></p>
<p>Няма кой друг освен този, който е участвал в избори и е бил избран. Идеята, че учените сами ще решат кои направления да се развиват, е много несериозна, защото този, който се занимава с география, мисли едно, а този, който се занимава с химия, мисли друго. Моето мнение е, че България би трябвало да влага усилия в областта на биотехнологиите, на енергоспестяването и новите енергийни източници, на комуникациите. Тоест трябва да има 3–4 такива области, по отношение на които да бъде постигнато съгласие и да няма научна ревност. Когато това е налице, ние ще знаем, че малкият ресурс, с който разполагаме, ще бъде насочен по правилен начин.</p>
<p><strong>Споменахте, че тогава сте срещнали отпор от страна на президента и ръководството на БАН. Как приемате публикуваните наскоро 15 алтернативни идеи на Георги Първанов за реформи на БАН и науката? Неговата теза е, че БАН трябва да се запази като единен център. Освен това той също твърди, че ролята и отговорността на държавата трябва да нарастват – както при определяне на приоритетите, така и във финансирането на основата на проектния принцип.</strong></p>
<p>Няма нужда да измисляме някакви напълно нови модели в управлението на науката. Действително, не навсякъде науката е сто процента университетска. Дори там, където има силна университетска наука, обикновено тя е изнесена в едни малко по-специфични звена. Има и други модели – има цели национални научни центрове, които са неуниверситетски („Макс Планк” в Германия, CNRS във Франция). Къде е разликата? Драматичната разлика според мен е, че това в повечето случаи са държавни структури, а там, където не са държавни структури, те получават заедно със субсидията и поръчка от страна на държавата. В този смисъл ние сме почти уникален случай, защото БАН е едновременно нещо като клуб на нотабилите в науката и заедно с това национален научен център. Държавата, която финансира изключително това звено, няма никаква възможност да влияе върху неговото структуриране, върху това кои научни изследвания са приоритет, кои научни звена са ефективни и кои не. Ако видите структурата на разходите на БАН, ще се убедите, че огромната сума отива за издръжка и заплати и само един незначителен процент отива за изследвания. Разбира се, винаги може да се отговори: „Ами такива са средствата”. Добре, като са такива средствата, трябва да има едно просто правило – до еди-колко си процента отиват за издръжка, а еди-колко си за изследвания. Или пък да има пари само за издръжка, а средствата за изследвания да са на някакъв конкурсен принцип. Иначе, ако питате г-н Съботинов и неговите колеги, те ще ви кажат, че са се реформирали още преди 10–15 години.</p>
<p><strong>Какво е отношението ви към оттегления законопроект за БАН и как оценявате решението на премиера да спре неговото обсъждане? </strong></p>
<p>Това не е нещо ново – нерешителността на това правителство винаги, когато има някакъв натиск. Във всеки законопроект има спорни неща, вероятно и с този е така. Според мен обаче в този законопроект има поне няколко правилни неща. Първо, институтите при всички случаи трябва да имат централно финансиране, а не шапката на академията да решава на кого колко и по какъв начин. По този начин няма как да бъде преодолян инстинктът всички да имат, макар и по малко. Второ, структурата на БАН не може да бъде решавана от самата академия. Държавата е тази, която трябва да реши какви институти да има. Аргументът, че политиците са, общо взето, глупави хора, за разлика от учените, не е напълно неверен, но в случая е невалиден. Ако някой трябва да взима решения как ще се развива българската наука, той трябва да отиде на избори. Това е вид социална дейност. Това е смисълът на демокрацията. Следващият ключов въпрос е за начина на формиране на ръководството. В момента общото събрание на БАН, което избира ръководството на академията, се състои в много голяма степен от ръководителите на звената в БАН, които обаче се назначават от същото това ръководство. Това е все едно правителството да си назначи Народното събрание или поне 60% от депутатите, които след това да изберат правителство. Друг важен въпрос е въпросът за мандатността. Този въпрос до голяма степен издава липсата на съвременно мислене у част от хората в ръководството на БАН. Президентът има мандат, парламентът има мандат, ректорите имат мандат, деканите имат мандат – всеки в едно демократично общество идва, върши някаква работа, изтича му мандатът, благодари, някой път го преизбират, друг път – не, и тогава си отива. Неограничеността на мандатите на ръководството на БАН е много тежък проблем. Всъщност почти никой не се е отказвал от тази работа, преди да навърши пределна възраст. Когато бях министър на образованието, г-н Юхновски навърши 70 години, но си го преизбраха, въпреки че според закона не можеш да останеш на ръководна длъжност над 70 години. Тогава от ръководството на академията излязоха със становище, че всъщност председателят на БАН не бил ръководна длъжност. Понеже в такива случаи аз се втвърдявам, той си подаде оставката, но стигнахме до решаване на този въпрос пак по някакъв наш балкански начин.</p>
<p>Ако България не успее да запази един относително добър научен капацитет, тя не просто няма да участва в основните открития, които ще се случват в науката през следващите години, но ще стане нещо далеч по-лошо – науката не е само въпрос на върхови постижения, някой трябва да пренесе знанията към следващото поколение.</p>
<p><strong>Споменахте реформата, която направи това правителство в областта на научните степени и научните звания. Само че и там имаше отстъпление – наскоро управляващото мнозинство се отметна от идеята да забрани на т.нар. „летящи” професори да участват в акредитацията на повече от един университет, така че занапред един преподавател ще може да участва в акредитацията на две висши училища.</strong></p>
<p>Това го приехме по мое време с едно изменение в Закона за висшето образование, тоест те нищо не променят. Тук според мен аргументите са по-скоро от практическо естество. Ще ви дам пример с моята научна област – правната наука. Ако в момента подобен текст влезе в сила, поне три факултета, ако не и повече, ще трябва да бъдат закрити.</p>
<p><strong>Но нали това е целта на закона?</strong></p>
<p>Въпросът е дали това е целта на закона. Според мен е рано за такъв текст в закона и Сергей Игнатов не бива да бъде винен за това. Досега Юридическият факултет на Софийския университет и Правният институт на БАН държаха ключа към всяко научно израстване, така че един факултет извън София нямаше никакъв шанс, като изключим Благоевградския университет. Според мен през следващите няколко години на тези университети трябва да им бъде даден шанс, за да видим дали ще могат да произведат собствени кадри, и тогава ще стане ясно кой може да плува и кой не. Разбирането у нас, че един преподавател може да ходи в 5–6 ВУЗ-а, е много тревожно, но пък това разбиране има своето обяснение – заплатите са изключително ниски. Това интелектуално трубадурстване напред-назад е нещо много лошо, но така или иначе ще трябва да мине известно време. През 2008 г. направихме регистър на всички хабилитирани лица в България. Този регистър е за служебно ползване, не е публичен, но благодарение на него се видя много добре колко часа и в колко ВУЗ-а имат професор Иванов или доцент Петров.</p>
<p><strong>Защо този регистър не е публичен, каква е логиката той да е предназначен само за служебно ползване?</strong></p>
<p>Като оставим юридическата страна на въпроса, тъй като все пак там има лични данни, според мен другото би означавало просто едно омаскаряване на преподавателите. Говорим за заварено положение и аз ги предупредих, че трябва до година-две да приключат с това.</p>
<p><strong>Година-две – това ли е срокът, който давате на някои университети да се научат да плуват? Това най-вероятно няма да стане за година-две. </strong></p>
<p>Не съм сигурен, защото повечето факултети вече си имат местни хабилитирани лица. Юридическите факултети са най-типичният пример.</p>
<p><strong>Доста се говори за юридическото лоби, заради което именно е бил върнат текстът, че един преподавател не може да участва в акредитацията на повече от един университет. </strong></p>
<p>Не мисля, че е така. Това е проблем на повече факултети. Преподавателите, които най-често преподават на повече от едно място, действително са от Софийския университет и от институтите на БАН и това не е никак чудно.</p>
<p><strong>А част от тях вероятно бяха сред съдиите в Конституционния съд, които върнаха този текст в Закона за развитието на академичния състав?</strong></p>
<p>Това е друга тема. Решението на Конституционния съд в много отношения е справедливо и юридически обосновано. Няма лошо човек да преподава в повече от едно висше училище, не това е проблемът. Проблемът е дали, когато съответният факултет или университет отиде да се акредитира, ще ви брои сред своите основни преподаватели. А иначе е нормално един голям професор да бъде поканен да чете лекции на различни места.</p>
<p><strong>Вие самият в колко университета преподавате?</strong></p>
<p>Само в Софийския университет.</p>
<p><strong>Попаднах на един текст в пресата от 3 февруари 2007 г., когато вие бяхте министър на образованието, в който се казва: „В новия закон за висшето образование просветното министерство смята да въведе забрана професори и доценти да обикалят от ВУЗ на ВУЗ, за да четат лекции. При акредитацията на висшите училища хабилитираните преподаватели вече ще се броят само на едно място”. </strong></p>
<p>Не, на две.</p>
<p><strong>За грешка ли става дума, или първоначално сте имали такава идея, но след това сте решили, че би било твърде безкомпромисно?</strong></p>
<p>Аз ви казах, те просто няма как да оцелеят, ако въпросът бъде решен по този начин. Тогава ще трябва да бъдат закрити няколко факултета. Според мен успех беше и това, че ги ограничихме до два, защото преди това преподавателите можеха да участват в акредитацията и на 5 ВУЗ-а.</p>
<p>Искам да кажа няколко думи за искането на президента – а това беше и един аргументите на Конституционния съд – да има еднообразни критерии за научно израстване и за преподаване във висшите училища. Това е напълно невъзможно. Никъде в света преподавателите в различните университети нямат един и същи ценз. Ако това беше така, професорите в „Харвард” щяха да са същите като в някой университет в Аризона, който е много по-назад в класациите. Не държавата е тази, която ще следи дали са качествени преподавателите в един по-малък университет. Самият университет трябва да следи това, защото иначе никой няма да го избере. И още нещо, по мое време успяхме да преобърнем разбирането, че най-трудното нещо е човек да стане студент. Ние разрешихме увеличаването на приема, доколкото позволява капацитетът на съответния университет, така че през последните 3–4 години местата за студенти в България са много повече от желаещите да ги заемат. Това е така в цял свят – всеки университет иска да привлече студенти, а не да сложи някакви защитни стени.</p>
<p><strong>До, но вместо фунията да е широка на входа и тясна на изхода, в нашия случай тя е широка и на входа, и на изхода. </strong></p>
<p>Това е големият проблем. В цял свят в началото в един курс започват сто души, които на втората година са вече 60, после стават 40 и всъщност завършват само най-добрите, най-издръжливите и най-отдадените. При нас как е – когато бях студент, в първи курс започнахме 250 души, а накрая завършихме 300. За съжаление в някои факултети това не се е променило много.</p>
<p><strong>Как смятате, трябва ли да се промени отношението към частните училища в средното образование и субсидията да следва ученика дори когато той или неговите родители изберат частно, а не държавно или общинско училище? </strong></p>
<p>Да, аз мисля, че това е нещо, което ще се случи рано или късно. Дали то ще се случи в пълен обем или частично, не знам, но държавата така или иначе трябва да участва в този процес. От финансова гледна точка въпросът е пренебрежим, тъй като броят на децата, които учат в частни училища в момента, е малък и това почти не би се отразило на бюджета. Въпросът е по-скоро идеологически и ние трябва да решим кое от двете твърдения ще приемем – това, че става дума все пак за български деца, чиито родители си плащат данъците, или това, че след като богатите родители могат да си позволят частно училище, няма защо да отделяме от и без това неголемите средства за образование. Трябва да призная, че и в двете твърдения има логика. Аз лично съм по-либерално настроен и по-скоро подкрепям принципа, че частните училища трябва да получават някаква субсидия. Същото се отнася и за университетите.</p>
<p><strong>Освен това подобна промяна би повлияла върху качеството на образованието, тъй като би раздвижила конкуренцията. </strong></p>
<p>Безспорно. Аз ще пренеса този въпрос върху проблема с детските градини в София, за да ви кажа защо според мен този проблем няма да бъде решен. В момента ние искаме да го решим по следния начин – държавата (в случая общината) да планира колко градини са нужни и да намери терени и пари. Нека припомня, че в центъра на града почти няма терени, подходящи за публична инфраструктура. Много по-просто би било да кажем, че зад всяко дете стои някаква издръжка, колкото на едно дете в общинска детска градина, и да предоставим на хората възможност да откриват частни градини. Така за една година въпросът ще се реши. Ние обаче не искаме да го решим по този начин, ние искаме кметът да се пъне пред камерите, да обявява първа копка, после втора копка, да реже ленти...</p>
<p><strong>Нека се върнем към темата за решителността на това правителство. Как оценявате поведението на управляващите при решаване на конфликти, при протести и искания на различни социални групи? </strong></p>
<p>Напоследък поведението на правителството в такива ситуации се унифицира – много приказки и накрая нищо. Вижте какво става в Министерството на труда и социалната политика – министърът бил дал на прокурор предприятия, които не изплащат редовно заплатите на работниците си. Проблемът със забавянето на заплатите може да бъде решен по много различни начини, но той не е от наказателноправно естество. Това човек да не плати, когато няма пари, не е престъпление в никоя държава. Може да има някакви лихви и друг вид имуществени санкции, но не и вкарване в затвора. Това е абсурдно, защото у хората се създават очаквания, които са напълно нереалистични. Що се отнася до необходимостта от реформи, действително тук-таме се правят някакви опити. Аз вече похвалих Сергей Игнатов, за когото трябва да признаем, че е доста радикален. Още докато беше ректор, той беше един от хората с модерни идеи и мисля, че не се е променил, но когато си министър, влизаш в общата логика на нещата, които се случват в правителството. Аз например никога не бих си представил, че в едно правителство, доминирано от социалистите, може да бъде приет закон за децентрализация на научните степени и звания. Това е факт – няколко пъти сме водили подобни разговори в тройната коалиция, но нямаше никаква чуваемост.</p>
<p><strong>Тоест ви се наложи да се съобразите с общата логика на правителството?</strong></p>
<p>В крайна сметка е по-добре човек да направи 50% от нещата, които мисли, отколкото да не направи нищо. Поне аз мисля така.</p>
<p><strong>Каквото всъщност прави и Сергей Игнатов сега, тъй като му се наложи доста бързо да се откаже от радикалните си идеи.</strong></p>
<p>Така е. Що се отнася до решителността на правителството, според мен те играят на решителност, знаейки, че пистолетите са пластмасови. Ако обаче случайно отнякъде изведнъж се чуе гърмеж, всички залягат под бюрото. Това не прави добро впечатление. България отново губи ценни години. Кога ще направим например пенсионна реформа – когато нашето поколение стане на 80 години?</p>
<p><strong>Когато преди няколко години гръмна учителската стачка, пистолетите май не бяха пластмасови. Тогава не залегнахте под бюрото, а заявихте категорично седянката да се прибира. С какви чувства си спомняте за този период и за тогавашните си реакции? </strong></p>
<p>Тежко време беше. Ние бяхме направили вече няколко неща, от които ми побеля косата. След това започна стачката, а после пък, ако помните, щяха да ме махат от НДСВ на един прословут конгрес, на който бях казал нещо.</p>
<p><strong>На Милен Велчев.</strong></p>
<p>Да, аз понякога не съм от най-сдържаните хора. Въобще това беше една доста тежка година. Още повече, тогава като се видя какво става на улицата, повечето от тези, които уж подкрепяха реформите, изведнъж взеха да се гънат. Трябва да призная, че Сергей Станишев, за когото мнозина мислят, че не е много твърд, се прояви тогава като много мъжко момче. Макар да не е много уместно на 42-рия паралел да хвалиш стар премиер, но той се прояви като човек с виждане и с много силна воля. Според мен е правилно премиерът да стои зад министрите си, когато преди това ги е окуражил да вървят в определена посока. Мисля, че учителите и директорите на училища по-скоро подкрепяха това, което правехме тогава и което в крайна сметка направихме. Аз и сега имам повод да се виждам от време на време с учители и с директори и мисля, че те имат добро отношение към това, което свършихме. От друга страна, човек не може да ги вини за това, че имат очаквания да живеят по-добре. Истината е, че цяло поколение се измори да чака да се случи нещо хубаво – та 5 години, та 10, та 15. През 1989 г. някак всички мислехме, че за 2–3 години ще стигнем Гърция, за 10 години ще задминем Италия и още бог знае какви неща. Има едно известно интервю на Милтън Фридман около 15 години след началото на прехода в Източна Европа, в което той казва, че още през 1990 г. винаги е съветвал представителите на новите демокрации да правят три важни неща – да приватизират, да приватизират и да приватизират. 15 години по-късно той казва: „Ако днес ме попитат какво трябваше да направят, щях да кажа: първо стабилизирайте правния ред и тогава приватизирайте”. При отсъствието на стабилен правен ред, при отсъствието на добре функциониращи институции и правосъдна система безобразията, които стават дори в един такъв принципно правилен процес, са толкова тежки, че всъщност обществото не може да ги преживее. Ние и до ден днешен имаме рефлекс към богатия човек, че той е някакъв измамник. Тогава обаче всички мислеха, че когато се продадат заводите, земята и пр., изведнъж хората с песен ще се втурнат да произвеждат и другите народи ще ни дишат прахоляка. Лошото е, че 20 години по-късно не само не сме ги настигнали, но няма никакво усещане, че изобщо вървим в тази посока.</p>
<p><strong>Наскоро ви чух да казвате, че политиката не ви липсва, тъй като сега се занимавате с далеч по-интересни неща. И все пак само след няколко месеца предстоят избори, на които предполагам, че НДСВ ще регистрира някакво участие. Всъщност каква е вашата активност в партийния живот на НДСВ? </strong></p>
<p>Не че съм се отказал от публичния живот, но честно казано, не мисля, че това, което става в момента в България, предполага участие на хора като мен. Поне така, както аз виждам себе си.</p>
<p><strong>Какво имате предвид?</strong></p>
<p>Не знам, то е нещо като сагата „Бай Ганьо милиционер” и всичко, което произтича от това. Не мисля, че някой сериозен човек би се ангажирал активно, освен разбира се, ако няма суициден комплекс. Освен това май хората все още не са се наситили на това статукво. И някак ми се струва неправилно човек да се опитва да променя това. То е малко като при Кант – никой не може да направи другия щастлив по своя начин, трябва другият да иска да бъде щастлив по този начин, по който си готов да го направиш щастлив. Ние като че ли се опитваме да кажем: „Не, хора, сега няма да слушате чалга, защото не е хубаво за вас. Ще слушате Моцарт”. Ами като не искат да слушат Моцарт?! Няма как партията на Моцарт да спечели. И не е нужно да спечели тя. Демокрацията в крайна сметка предполага аритметични мнозинства.</p>
<p><strong>Това означава ли, че НДСВ или евентуален кандидат, когото вашата партия би издигнала или би подкрепила, не би имал никакви шансове на предстоящите президентски избори?</strong></p>
<p>Не знам откъде ви хрумна да правите аналогия между НДСВ и Моцарт.</p>
<p><strong>Не трябваше ли? Неподходяща аналогия ли направих?</strong></p>
<p>Не бих казал неподходяща, нека се спрем на думата неочаквана. Аз бих казал така – в крайна сметка, в демократичните общества винаги има алтернатива. Винаги се появява някакъв вид алтернатива. Дали тя ще се появи на тези избори или не, е друг въпрос. Признавам си съвсем честно, че от време на време ме обхваща изкушението за участие в публичния живот и обикновено това става някъде между 19 и 20 часа, когато гледам новините. Тогава се възбуждам интелектуално повече, отколкото трябва.</p>
<p>Що се отнася до НДСВ, винаги съм смятал, че то е не толкова класическа политическа партия, колкото някакъв набор от възгледи, около които са се обединили някакви хора. Този набор от възгледи според мен продължава да съществува. Това, което не успя да направи НДСВ, е една критична преоценка на миналото си. Ние като че ли сме склонни да казваме: „Да, между 2001 г. и 2005 г. всичко беше екстра, но между 2005 г. и 2009 г. комунистите нещо ни излъгаха и ние нещо се поддадохме”. Това според мен е несериозно. Истината е, че бяха направени някакви неща, но и много неща не бяха направени и ние трябва да си кажем кое ни попречи, защо не стана това или онова. Колкото и негативизъм да се изсипа върху Симеон Сакскобургготски обаче, трябва да призная, че между 2001 г. и 2005 г. не съм чул за нито един бизнес, който да е бил целенасочено притеснен от държавата. Може да е имало други грехове, но икономическата среда беше спокойна и никой не се е притеснявал, че го подслушват или че ще го проснат без нищо на земята с белезници. Това беше един сравнително спокоен период за страната. Разбира се, от друга страна, може да се каже, че през това време се разви сенчестият бизнес и пр. Така или иначе обаче имаше и много неща, за които трябва да кажем добра дума. <br /><br /><em>*Даниел Вълчев е завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1995 г. защитава докторантура по право. От 2004 г. е доцент в Юридическия факултет на Софийския университет. Води курсове по обща теория на правото и политически и правни учения. От 2005 г. до 2009 г. е министър на образованието и науката в коалиционното правителство на Сергей Станишев.</em></p>
<p><em><strong>С Даниел Вълчев разговаря Димитрина Чернева</strong></em><br /><!--[if gte mso 9]><xml> <w:WordDocument> <w:View>Normal</w:View> <w:Zoom>0</w:Zoom> <w:TrackMoves /> <w:TrackFormatting /> <w:PunctuationKerning /> <w:ValidateAgainstSchemas /> <w:SaveIfXMLInvalid>false</w:SaveIfXMLInvalid> <w:IgnoreMixedContent>false</w:IgnoreMixedContent> <w:AlwaysShowPlaceholderText>false</w:AlwaysShowPlaceholderText> <w:DoNotPromoteQF /> <w:LidThemeOther>EN-US</w:LidThemeOther> <w:LidThemeAsian>X-NONE</w:LidThemeAsian> <w:LidThemeComplexScript>X-NONE</w:LidThemeComplexScript> <w:Compatibility> <w:BreakWrappedTables /> <w:SnapToGridInCell /> <w:WrapTextWithPunct /> <w:UseAsianBreakRules /> <w:DontGrowAutofit /> <w:SplitPgBreakAndParaMark /> <w:DontVertAlignCellWithSp /> <w:DontBreakConstrainedForcedTables /> <w:DontVertAlignInTxbx /> <w:Word11KerningPairs /> <w:CachedColBalance /> </w:Compatibility> <m:mathPr> <m:mathFont m:val="Cambria Math" /> <m:brkBin m:val="before" /> <m:brkBinSub m:val=" " /> <m:smallFrac m:val="off" /> <m:dispDef /> <m:lMargin m:val="0" /> <m:rMargin m:val="0" /> <m:defJc m:val="centerGroup" /> <m:wrapIndent m:val="1440" /> <m:intLim m:val="subSup" /> <m:naryLim m:val="undOvr" /> </m:mathPr></w:WordDocument> </xml><![endif]--><!--[if gte mso 9]><xml> <w:LatentStyles DefLockedState="false" DefUnhideWhenUsed="true" DefSemiHidden="true" DefQFormat="false" DefPriority="99" LatentStyleCount="267"> <w:LsdException Locked="false" Priority="0" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="Normal" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="9" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="heading 1" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="9" QFormat="true" Name="heading 2" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="9" QFormat="true" Name="heading 3" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="9" QFormat="true" Name="heading 4" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="9" QFormat="true" Name="heading 5" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="9" QFormat="true" Name="heading 6" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="9" QFormat="true" Name="heading 7" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="9" QFormat="true" Name="heading 8" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="9" QFormat="true" Name="heading 9" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="39" Name="toc 1" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="39" Name="toc 2" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="39" Name="toc 3" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="39" Name="toc 4" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="39" Name="toc 5" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="39" Name="toc 6" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="39" Name="toc 7" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="39" Name="toc 8" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="39" Name="toc 9" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="35" QFormat="true" Name="caption" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="10" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="Title" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="1" Name="Default Paragraph Font" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="11" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="Subtitle" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="22" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="Strong" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="20" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="Emphasis" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="59" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Table Grid" /> <w:LsdException Locked="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Placeholder Text" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="1" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="No Spacing" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="60" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Light Shading" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="61" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Light List" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="62" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Light Grid" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="63" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 1" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="64" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 2" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="65" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 1" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="66" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 2" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="67" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 1" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="68" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 2" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="69" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 3" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="70" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Dark List" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="71" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Shading" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="72" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful List" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="73" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Grid" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="60" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Light Shading Accent 1" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="61" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Light List Accent 1" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="62" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Light Grid Accent 1" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="63" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 1 Accent 1" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="64" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 2 Accent 1" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="65" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 1 Accent 1" /> <w:LsdException Locked="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Revision" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="34" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="List Paragraph" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="29" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="Quote" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="30" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="Intense Quote" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="66" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 2 Accent 1" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="67" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 1 Accent 1" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="68" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 2 Accent 1" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="69" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 3 Accent 1" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="70" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Dark List Accent 1" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="71" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Shading Accent 1" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="72" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful List Accent 1" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="73" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Grid Accent 1" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="60" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Light Shading Accent 2" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="61" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Light List Accent 2" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="62" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Light Grid Accent 2" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="63" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 1 Accent 2" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="64" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 2 Accent 2" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="65" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 1 Accent 2" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="66" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 2 Accent 2" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="67" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 1 Accent 2" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="68" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 2 Accent 2" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="69" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 3 Accent 2" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="70" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Dark List Accent 2" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="71" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Shading Accent 2" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="72" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful List Accent 2" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="73" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Grid Accent 2" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="60" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Light Shading Accent 3" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="61" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Light List Accent 3" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="62" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Light Grid Accent 3" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="63" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 1 Accent 3" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="64" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 2 Accent 3" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="65" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 1 Accent 3" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="66" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 2 Accent 3" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="67" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 1 Accent 3" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="68" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 2 Accent 3" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="69" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 3 Accent 3" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="70" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Dark List Accent 3" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="71" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Shading Accent 3" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="72" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful List Accent 3" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="73" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Grid Accent 3" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="60" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Light Shading Accent 4" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="61" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Light List Accent 4" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="62" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Light Grid Accent 4" /> <w:LsdException Locked="false" Priority="63" SemiHidden="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 1 Accent 4" /> <w:LsdException Locked="false"
