Бари Айхенгрийн: Меркантилната политика на Тръмп нанася щети на Америка. Тя няма икономически смисъл

Източник: "Neue Zürcher Zeitung"

Меркантилистките търговски политики на новата администрация на Тръмп и опитите й да отслаби долара нямат икономически смисъл и рискуват да дестабилизират международната финансова система. Те подкопават привилегията на долара да бъде световна резервна валута.

Политиката на новата администрация на САЩ нанася щети на Америка. Но също така оказва натиск върху Европа да действа независимо. Европейските страни трябва да се съобразяват с възможността глобализацията да бъде обърната и дори да възникне нова финансова криза.

Решаващият фактор ще бъде дали европейските страни и Европа като цяло ще успеят да действат обединени, създавайки коалиции срещу протекционизма и по този начин да устоят както на Путин, така и на Тръмп.

Бари Айхенгрийн е смятан за изключителен глас на разума от десетилетия. Икономистът и икономически историк, който преподава в един от най-добрите американски университети "Калифорнийския университет в Бъркли", е изследвал задълбочено развитието на международната финансова система, големите финансови кризи и промените в паричната структура. Написал е безброй научни статии и няколко книги по темата, включително "Прекомерни привилегии: Възходът и падението на долара и бъдещето на международната валутна система", публикувана през 2011 г. Айхенгрийн също така редовно съветва международни организации, централни банки и правителства по целия свят.

Айхенгрийн веднъж разкритикува Европейския паричен съюз като политическа погрешна конструкция. Но сега смята, че "обръщането" му ще е твърде скъпо. Още миналата година икономистът предположи, че периодът на хиперглобализация е приключил. Но тъй като Доналд Тръмп излиза с нови икономически политически решения почти всеки ден, икономистът, който преди беше доста резервиран в оценките си, за първи път се опасява, че самата глобализация ще бъде отблъсната и че стабилността на международната финансова система ще претърпи щети, които ще бъдат трудни за поправяне. Айхенгрийн говори за всичко това в интервю за "Neue Zürcher Zeitung".

- Г-н Айхенгрийн, в книга преди 14 години вие написахте, че не Китай може да причини краха на долара, а само лошото управление в САЩ. По-вероятен ли е този сценарий, за срив на долара, с новата администрация на Тръмп?

- За съжаление да. Правителството изрази сериозни съмнения относно глобалната роля на долара. Независимостта на централната банка е поставена под въпрос и има съображения за умишлено отслабване на долара, което би намалило стойността на международно притежаваните държавни облигации на САЩ. Беше предложена и идеята за превръщане на съществуващи облигации в изключително дългосрочни ценни книжа с изкуствено ниски лихвени проценти. Това намалява доверието на другите страни в САЩ като надежден партньор – и по този начин желанието им да държат долари.

 - Но все още не виждаме срив на долара.

- Не, защото все още няма алтернатива на долара. Еврото не е валута за останалия свят, защото по регулаторни причини толкова много деноминирани в евро облигации се държат от банките в Европа. Китайският юан има малка тежест в световен мащаб. Атрактивни алтернативи като австралийския или канадския долар, датската или норвежката крона или швейцарския франк идват от стабилни страни с добре управлявани централни банки. Количеството им обаче далеч не е достатъчно, за да замени долара. Политиките на Доналд Тръмп обаче карат централните банки и инвеститорите все повече да търсят алтернативи. Ето защо цената на златото също расте.

- Тогава швейцарският франк може отново да бъде подложен на силен възходящ натиск?

- Това е друг елемент от щетите, причинени от сегашната американска политика.

- Швейцарската национална банка може да противодейства на това с интервенции на валутния пазар. Тогава обаче рискува да бъде санкционирана от САЩ като валутен манипулатор.

- В миналото държавите също са въвеждали капиталов контрол и отрицателни лихвени проценти, за да предотвратят притока на капитал. Въпреки това администрацията на Тръмп може да наложи санкции срещу всички тези инструменти, предназначени да попречат на валутата да стане твърде силна.

- Всъщност Тръмп обещава да направи Америка отново икономически велика. Какво лошо има в това?

- Величието на Америка през 21 век вече не се основава на традиционните индустрии като стоманодобивната или корабостроенето, а на високите технологии, научните изследвания и иновациите. Има нарастваща загриженост на финансовите пазари и в обществото, че самите основи на американското съвършенство в момента са подкопани. Унищожават се водещите университети и държавни научни институции. А веднъж демонтирано нещо, трудно се възстановява.

 - Забелязвате ли такова нещо като университетски преподавател?

- Тук, в Калифорнийския университет, Бъркли – който твърди, че е един от водещите публични университети в света – наскоро беше наложено "замразяване за наемане на работа". Причините са съкращения на държавните разходи и политическа несигурност. Дори големи компании, като тези в Силициевата долина, се колебаят да инвестират, защото не е ясно как ще се развие политическата ситуация.

- В момента всички очакват с нетърпение 2 април – според Тръмп, "Денят на освобождението", на който той също планира да обяви реципрочни мита. Това би означавало, че САЩ ще повишат тарифите навсякъде, където в момента таксуват по-малко от своите търговски партньори. Звучи честно, нали?

- Идеята едва ли е осъществима. Това ще изисква повишаване на безброй различни тарифи за безброй различни продукти в безброй различни страни. Промяна в митническото законодателство на САЩ в такъв мащаб е нереалистична в краткосрочен план. Тръмп вече обяви изключения. Според мен не става въпрос за реципрочни тарифи, а за произволни. Те се налагат на държави, които Тръмп не харесва. Например Канада, защото не иска да стане 51-вият щат на САЩ. Или Дания, защото не иска да отстъпи Гренландия.

- Като стана дума за Канада: Първите мита на Тръмп бяха насочени към съсед и дългогодишен съюзник. Какъв сигнал е това?

- Да си добър съсед на Съединените щати вече не е предимство – нито икономическо, нито по отношение на политиката за сигурност. Също така става ясно, че американското правителство действа икономически напълно безразсъдно. Канада, САЩ и Мексико са икономически тясно свързани, подобно на страните от ЕС. Кой би помислил, че през 2025 г. ще живеем в свят, в който Канада мисли на глас за присъединяване към ЕС?

- Това е не само безразсъдно, но и противоположно на собствените интереси. Досега съюзите на Америка също помагаха на съюзниците да инвестират парите си в долари. Това поддържаше лихвените проценти ниски и позволяваше на САЩ да инвестират повече, отколкото спестяват, и да консумират повече, отколкото произвеждат. Защо САЩ се отказват от това?

- Когато зададете въпроса по този начин, очаквате да има икономическа логика зад действията на администрацията на Тръмп - но точно тя липсва. Това е плашещо, както халосният изстрел улучва собствения ви крак.

- Защо е тази обсесия, че търговските дефицити са вредни?

- Това е връщане към една стара дискредитирана идея, наречена меркантилизъм. Тя гласи: Положителният търговски баланс е равен на силна икономика – край на историята! Но както знаем, търговският баланс – или текущата сметка – също съответства на разликата между инвестициите и спестяванията. Ако Тръмп направи нещо, което да доведе до срив на инвестициите, това ще подобри търговския баланс на САЩ. Но това би било фатално за икономиката на САЩ.

- За разлика от първия мандат на Тръмп, американският фондов пазар сега се развива негативно. Дали пазарите са подценили риска от Тръмп и сега са загубили доверие?

- Пазарите първоначално реагираха положително на изборите, главно поради перспективата за намаляване на данъците, заедно с намаляване на разходите за ограничаване на бюджетния дефицит. Първоначално те смятаха крайните съобщения относно тарифите за тактика в преговорите, а не за реална политика. Но тогава Тръмп избра стратегия за "наводняване на зоната": ежедневно наводнение от нови, понякога хаотични мерки, които надвиха потенциалната съпротива. Пазарите не харесват този хаос. Също така става все по-ясно, че Тръмп вижда митата не само като заплаха, а като решение на почти всеки проблем.

 - Какъв е вашият съвет към Европа за това как да действа в този тарифен спор?

- Не позволявайте да бъдете провокирани, въздържайте се от агресивно отмъщение и търсете икономики с подобно мислене, които все още вярват в отворена и многостранна търговска система. Това, което може да има смисъл, са интелигентни и селективни форми на отмъщение, които причиняват болка на избирателите на Тръмп. И е важно Европа да се държи заедно: общият отговор е по-добър от отговора на отделните държави.

- Това няма да е лесно.

- Вярвам, че Европа може да действа като остров на здравия разум. Това означава да създавате съюзи, да не се поддавате на Путин или Тръмп и да се опитвате да сключвате отворени търговски споразумения с други страни.

- Как бихте описали виждането на Тръмп за Европа?

- Тръмп каза, че никой не ограбва САЩ повече от Европа. Не знам защо мисли така. Но се оказва, че той най-малко харесва страните, които са най-приятелски настроени към САЩ и с които исторически имат най-близки отношения.

- Някои историци сравняват нашето време с 30-те години на миналия век, когато протекционизмът и икономическият национализъм също се наложиха. Оправдано ли е сравнението?

- Има обезпокоителен паралел: протекционизмът и политическите конфликти вървят ръка за ръка. Такъв беше случаят през 30-те години на миналия век. Виждаме го и днес. Митата торпилират трансатлантическия съюз, който съществува от 75 години. През 30-те години на миналия век световната парична и финансова система се срина. Ако текущата загуба на доверие в долара като световна валута продължи и няма адекватен заместител на долара, се очертава подобна ситуация. Глобалната ликвидност, на която се основават търговските и финансовите системи, ще пресъхне.

- Правилно ли разбирам: Има реалистичен сценарий, който води до колапс на световната финансова система?

 - Внимавам, когато използвам думи като "реалистичен". Но има една тревожна възможност, за която трябва да помислим и планираме.

 - С оглед на тези опасности, глобализацията скоро ще стане част от миналото?

 - До януари 2025 г. щях да кажа, че само хиперглобализацията ще приключи. Това е фазата, в която международните транзакции растат по-бързо от глобалната икономика. Днес обаче има признаци, че не само хиперглобализацията, но и самата глобализация се обръща. Особено ако Тръмп приложи реципрочни мита, свободната търговия в Северна Америка ще се разпадне, а трансграничните финансови транзакции ще намалеят, защото средството за тях, доларът, става все по-непопулярно.

- Какво биха загубили САЩ, ако доларът загуби статута си на резервна валута?

- Виждам три предимства на господството на долара за САЩ: Първо, американците могат да извършват бизнес по целия свят в собствената си валута и по този начин нямат риск от обменния курс. Второ, правителството може да взема заеми при по-ниски лихвени проценти, защото има постоянно търсене на долари от чуждестранни централни банки и правителства. Трето, валутата действа като вид автоматична застраховка. Когато настъпят кризи в света, инвеститорите бягат към долара, защото той се смята за сигурно убежище, а американският финансов пазар е особено голям и ликвиден.

- Трябва ли Европа да използва тази възможност, за да засили значението на еврото на международния капиталов пазар? Може би чрез съвместния еврооблигационен дълг за финансиране на превъоръжаването?

- Бих приел за градивни умерените стъпки в тази посока. Но много европейски страни вече са силно задлъжнели; само четири или пет –  Швейцария е една от тях – все още имат рейтинг AAA.

- Това няма ли да създаде фалшиви стимули, ако по-малко задлъжнелите страни обединят по-ниските си печалби с тези на по-задлъжнелите? 

- Извънредните времена изискват извънредни мерки. Фактът, че Европа вече не може да разчита на Съединените щати като партньор, показва, че са започнали извънредни времена за разходите за отбрана. Сега Европа се нуждае от обща стратегия за бързо справяне с недостатъците на своята отбрана –  дългът може да се използва за постигането на това. След това обаче текущите разходи за отбрана трябва да бъдат финансирани от текущия бюджет.

 - Не трябва ли тогава европейските страни да създадат специфични приходи, които да прехвърлят на ЕС за финансиране на общия дълг?

- Все още няма желание сред държавите в Европа това да се прави постоянно. Това, което направихме по време на пандемията и това, което правим сега, са уникални прояви на сила. Фактът, че няма действителна данъчна администрация на ниво ЕС и че приходите се използват предимно за селско стопанство и регионални програми, е недостатък.

- Китай, който беше фокусът на атаките на Тръмп по време на първия му мандат, изглежда изчезна от светлината на прожекторите. Дали съперничеството с Пекин вече не е доминиращият въпрос във Вашингтон?

- Вниманието се измества от Китай към Канада и Европа като по-преки икономически конкуренти на САЩ. Китай досега се е държал много предпазливо към Тръмп. Той реагира само избирателно на митата и избягва да провокира Тръмп на ниво реторика.

 - Китай ли е по-разумният играч на световната сцена?

- Кой би помислил, че ще водим този разговор и ще се съгласим, че Китай е играл по-конструктивна роля в глобалната икономика от Съединените щати през последните месеци?

- Може ли китайският юан да предизвика позицията на долара в бъдеще?

- Китай все още изостава много от САЩ и други страни по отношение на своя финансов пазар и валута. Изминаха 110 години, откакто Америка създаде своята централна банкова система, Фед (Федерален резерв). Китай, от друга страна, започна да интернационализира юана едва преди 10 до 15 години. Рим също не е построен за един ден. Китай ще трябва да направи валутата си конвертируема и да засили доверието във финансовияи пазар. Засега няма независима централна банка.

- През 1971 г. тогавашният министър на финансите на САЩ Джон Конъли каза: "Доларът е нашата валута, но и вашият проблем." Това все още ли е вярно?

- Конъли каза това, защото доларът като световна валута дава на САЩ финансово и политическо оръжие, за да постави на колене страните, които използват и зависят от долара. Но твърдението скоро може да бъде: "Доларът е нашата валута и нашият проблем."

- Защо? Защото САЩ използват долара твърде често като оръжие?

- Не става въпрос само за честотата, която всъщност се е увеличила. По-важното е, че досега са прилагани санкции в сътрудничество с други държави, например през 2022 г., за да се затрудни достъпът на Русия до долара, но също и до еврото или паунда. Тръмп обаче не иска да сътрудничи. Това се вижда от санкциите срещу Иран. Напълно възможно е други държави да не последват примера, защото се опасяват, че ще бъдат засегнати от подобни мерки в бъдеще. Така че те се отвръщат от долара като тяхна резервна валута.

- До Втората световна война британският паунд беше доминиращата валута. Какво можем да научим от преминаването към долара тогава, отнесено към днешната ситуация?

- Първо, двете световни войни сериозно разклатиха монетарната и финансова позиция на Великобритания и отслабиха паунда. Второ, САЩ създадоха наистина независима централна банка, която интернационализира долара и по този начин създаде истински конкурент на паунда. Промяната между водещите валути изисква и двете. Сега може да сме свидетели на голям негативен шок от Тръмп за долара, но все още не е ясно дали институциите на паричната политика, необходими за реална алтернатива, се създават някъде.

- Значи САЩ не могат да загубят своята глобална валутна привилегия?

 - Могат да я загубят, ако никой вече не иска да държи долари. Но това би довело до колосални странични щети. Трансграничните плащания ще станат скъпи и трудни. Това ще бъде краят на глобализацията.

- Някои виждат криптовалутите и "стейбълкоинс" като алтернатива на долара.

- Аз не принадлежа към тази група. Смятам криптовалутите за твърде нестабилни и ненадеждни като средство за съхранение на стойност. "Стейбълкоинс" са или нестабилни, ако са само частично обезпечени, или не са достатъчно мащабируеми. Цифровите пари на централната банка теоретично биха могли да се превърнат в алтернатива на долара, но тогава ще трябва да бъдат международно съвместими. Проектът "M-Bridge", който има за цел да направи това възможно, в момента се ръководи основно от Китайската централна банка. Поради същите причини, поради които много страни не искат да извършват бизнес в китайски юани, също се колебаят и да се присъединят към проекта "M-Bridge".

- След този доста мрачен анализ на настоящето: можем ли поне да се надяваме, че след четири години на Тръмп разумът отново ще надделее, митата ще бъдат отменени и глобализацията отново ще вземе връх?

 - Много се надявам, че САЩ ще се върнат към по-икономически разумни политики в бъдеще. Тук има много хора и политици, които виждат и разбират ползите от свободната търговия, международното разделение на труда и геополитическото сътрудничество. Но се страхувам, че в момента се нанасят щети, които не могат лесно да бъдат поправени. Защото, ако САЩ решат да поемат този националистическо-изолационистки курс, кой може да гарантира, че това няма да се повтори след осем години? Затова се страхувам, че други страни ще обърнат гръб на Съединените щати и все повече ще сътрудничат помежду си.

 

Източник: "Neue Zürcher Zeitung"

Превод и редакция: "Гласове"