- Автор: "24 часа"
- 29 Апр 2022
- 3782
- 16
България засега печели от украинците, избягали у нас от войната в родината си, пише "24 часа".
Държавата плати като компенсации на хотелиери близо 11 млн. лв. за настанените при тях бежанци. В същото време обаче само през март в България са похарчени 30 млн. лева с украински дебитни и кредитни карти. Това прави по близо 1 млн. лв. на ден.
Според данните на “Борика”, в която участват около 60% от банките у нас, от банкомати са изтеглени 10 млн. лева, а още 8,9 млн. са платени в търговски обекти. Ако данните се екстрапулират през другите платежни системи, сумата набъбва до въпросните 30 млн. лв. Тя вероятно е значително по-голяма заради похарчените пари кеш, които трудно могат да бъдат изчислени, обяви депутатът от “Демократична България” Владислав Панев.
В профила си във фейсбук той написа, че е коравосърдечно да се смятат ползи от хора, които бягат от война, особено когато това са основно жени с деца. Панев давал данните като отговор на недоволни коментари, че държавата дава по 40 лева на ден. И уточнява, че тези пари отиват в хотелиери и на практика остават в икономиката.
От тези данни пък може да се изчисли, че най-малко 6,5 млн. лв. само от ДДС е данъчният принос за България за месец от бягащите от войната украинци.
Влизането на пари от Украйна обаче създава известно напрежение за българските банки.
Причината е в декларирането на произхода на парите при откриване на влогове или сметки с над 30 000 лева в тях, каквото е изискването по закона за пране на пари.
Проверката отнемала време и ставала трудно заради нарушените комуникации с Украйна. Това пораждало риск с чистите пари да влязат и такива, поради които съответната банка да понесе санкции заради неясен произход. А по закон глобата може да стигне до 10 млн. лева, ако не докладват пред ДАНС за съмнителни сделки. За суми под 30 000 лв. обаче исканията за депозиране или теглене били удовлетворявани веднага.
Според неофициална информация Европейската централна банка (ЕЦБ) е разпратила указания за по-либерален режим към украинските пари, за да се облекчи работата на финансовите институции в Европа. От БНБ обаче заявиха пред “24 часа”, че не са получавали насоки от ЕЦБ.
От българската централна банка уточняват, че този казус засяга мерките срещу пране на пари и финансиране на тероризъм, а относно това ЕЦБ нямала преки компетенции.
При липсата на конкретни указания всяка банка решава сама дали да прави изключения за украински бежанци, или да изисква документи от всеки, който внася пари или прави преводи.
Част от българските банки направили списък с рискови професии, както и дестинации на парични преводи. В такива случаи служителите им на гишетата били особено внимателни. Ако някой превод изглеждал съмнителен, той се отказвал и се подавал сигнал за проверка.
Проверките се бавят с дни, а това са хора, които имат нужда от парите си веднага, което ни поставя в много неудобна позиция, обяснява български банкер.
Друг негов колега твърди, че все пак има указание на Европейската централна банка, когато става дума за внасяне на пари в брой от украински бежанци в съответните държави. Към тях финансовите институции прилагат действително по-либерален режим и изискват лични документи. Украинците обикновено носят парите си в евро. Според банкера, който ръководи един от големите трезори у нас, повечето суми са внушителни.
Част от украинците съвестно придружават еврото с документи от банки в родината, от които са изтеглени, както и от документи за платени данъци там.
Служители от отделни офиси обаче споделят и за суми от порядъка на 500 хиляди до 1 милион евро, които бягащи от войната депозират само с паспорт. Всяка българска банка избира как да действа в подобни случаи.
5 фондации регистрирали у нас след началото на войната.
Пет фондации са регистрирани в България от украинци след началото на войната, показва справка в Търговския регистър. От тях три са в София, като две са наречени “Помощ за Украйна” и “България за Украйна”. И двете организации са със сходен предмет на дейност - да осигуряват защита на правата на бежанци и мигранти, да им помагат логистично и финансово, да защитават човешките права на бежанци и лица с хуманитарен статут, пристигащи или пребиваващи на територията на България и ЕС. И двете фондации се управляват от украински граждани.
Третата фондация е “Ред лайн Украйна”, която се управлява от Владимир Шулмайстер, който е вписан като гражданин на Нидерландия, но има бизнес с други украинци у нас. Фондацията има за цел да защитава човешките права, личностната интеграция, социално слабите.
В Бургас е регистрирано сдружение “Помощ за Украйна”, което се ръководи от две украинки. Предметът на дейност е логистично, хуманитарно и финансово подпомагане на народа на Украйна, включително други националности и/или общности, които са жертви на военни или хуманитарни конфликти.
Сдружение “Моята Украйна” е със седалище във Велико Търново и се ръководи от Сергей Мацюк, Евген Бринза и Жанна Мацюк. Целта на сдружението е безопасно извеждане и транспортиране на бежанци от Украйна, защита на човешките права на бежанците, подпомагане на социалната интеграция и личностната реализация, подпомагане на лицата от украинските бежански общности.
Вече обаче са регистрирани единични опити на българи, които правят спешно общи фирми с украинци, за да легализират свои пари.
Особено деликатни били ситуациите с искания за отпускане на потребителски заеми срещу обезпечения, които са извън България, или с поръчители - други бежанци. Всеки такъв казус се решавал от специален кредитен съвет.
Трудни за решаване били и искания за обмяна на гривни в евро или левове, тъй като за валута на държава, която е във война, няма търсене. Това означавало банките да я държат дълго време с неясни шансове кога и при какъв курс могат да я конвертират.
Наскоро ЕЦБ обяви, че е готова да организира схема за обмяна на гривни в евро. ЕЦБ можел да подпише споразумение с Централната банка на Украйна да действа като неин агент, а ЕС да предостави гаранция за покриване на риска. Същата схема щяла да важи и за държави, които още не са приели еврото, какъвто е случаят с България.
Отделно се разглеждал вариант на всеки украински бежанец да се даде възможност да обмени до 10 000 гривни, като всяка страна от ЕС сама се справя с финансовия риск от такава сделка. До момента обаче няма официално решение по двата варианта.
Над 3 млрд. евро са изнесени от украинци и чужденци от началото на войната в Украйна, показват пък изчисления на Бюрото за икономическа сигурност в Киев.
Тази сума включва валута, благородни метали и ценности. Често се случвало парите да минават без деклариране и тогава имало съмнения, че се правят опити за укриване на незаконни печалби и легализирането им в държавите от ЕС. А парите можело да се използат за допълнителни незаконни дейности, включително и финансиране на войските на Русия.
Ако се докажел незаконен произход на сумите, те ще бъдат запорирани и върнати в Украйна. Ръководителят на бюрото за икономическа сигурност Вадим Мелник изразил очакване съседните държави да отговорят на молбите на Украйна за информация за всички украинци и чужденци, деклариращи на влизане големи суми, за да има пълна картина за оперативна работа и предотвратяване на влизането на мръсни пари в ЕС. Необходими били бързо съгласуване и подписване на меморандуми за стратегическо партньорство и обмен на информация.
За изнасяне на суми над 10 хил. евро от Украйна се изисква документ за произход на парите - обикновено такъв, че са изтеглени от банка.
Но вече има няколко случая на хванат нелегален износ на валута през ферибота на ГКПП Орливка към Румъния. Един от случаите е на украинка, опитала да изнесе 165 хил. долара, скрити в таблото на автомобила си. Хванат е и турски гражданин, опитал да изнесе 542 000 долара, като ги е скрил под седалката и във вътрешната облицовка на автомобила.
Има и случаи на предотвратен износ на валута към Унгария, както и към Молдова на суми от 100 хил. до 800 хил. долара. Пренасят ги или пътници в автомобили, или жени, които минават пеша границата, в ръчен багаж.
Граничните власти, митничарите и Държавното бюро за разследване са хващали и руснаци, които се опитват да изнесат сериозни суми в евро и долари от Украйна.
На един от граничните пунктове пък е била задържана жена, която декларирала износ 510 хил. евро и представила банкови разписки за теглене. Проверка обаче установила, че документите са фалшиви.
Държавното бюро за разследване работи по изключително интересен случай, при който от Украйна са изнесени 30 млн. долара в 7 куфара.
Оказало се, че на излизане парите не са декларирани, но това е направено на влизане в Унгария. Започнало е наказателно производство и се проверява защо служители на закарпатските митници са проспали износа на куфарите с пари.
Всички конфискувани средства на границите се прехвърлят по сметка на украинската армия.
Освен пари спрян е износ на ценни предмети като старинни икони, златни кюлчета, дори и цигулка на 210 г., както и на скъпи часовници.
Близо 150 млн. евро взе България от Брюксел, покрива със задна дата разходите по бежанците.
Над 3,5 млрд. евро авансово изплати Европейската комисия на държавите членки, за да им помогне да се справят с пристигането на хора, бягащи от войната в Украйна.
На България са преведени 148,4 млн. евро, които може да се използват със задна дата за покриване на направени вече разходи. Ще се признават харчове, извършени след 24 февруари - деня, в който Русия нападна Украйна.
Плащанията са по инструмента REACT-EU и бяха извършени в рамките на действията на ЕС за сближаване за бежанците в Европа - CARE.
Помощта за България е осмата най-висока. Най-голяма финансова помощ от Брюксел получава Полша - 562 млн. евро, следвана от Италия - 452 млн., и Румъния - 450 млн. евро.
Най-ниска сума е отделена за Ирландия - 3,5 млн. евро, както и за Малта и Кипър - съответно по 4,4 и 4,5 млн. Целта на помощта е да се облекчи допълнителната тежест върху публичните финанси на държавите членки, посочва ЕК.
“ЕС изразява солидарност с Украйна срещу нашествието на Русия, както и с нашите държави членки в усилията им за солидарност за посрещане на хората, бягащи от войната. Днес виждаме друг конкретен резултат от нашата солидарност с мобилизирането на кохезионни фондове там, където те са по-необходими”, заяви еврокомисарката по сближаването и реформите Елиза Ферейра.
В допълнение към директната помощ по-рано Еврокомисията въведе и възможността за гъвкаво използване на наличните ресурси от политиката на сближаване в рамките на програмите за периода 2014-2020 г., вместо тези средства да бъдат връщани в бюджета на ЕС. По тези фондове за бежанците властите могат да използват 100% европейско финансиране, без да е необходимо да добавят национални средства, както се изисква по правилата за финансиране на политиката за сближаване, уточняват от еврокомисията.
“Хората, бягащи от войната в Украйна, се нуждаят от незабавна подкрепа, за да изградят отново живота си в безопасност. С тези авансови плащания държавите членки могат да предложат храна, настаняване, здравеопазване, образование, да помогнат за достъпа до работни места и повече възможности за нуждаещите се”, каза еврокомисарят по въпросите на работните места и социалните права Никола Шмит.
След хотелите ще ги настаняват в почивни станции, засега са 15.
След 31 май украинските бежанци трябва да се настаняват в почивни станции, собственост на държавни институции и общини. Те са посочени в специален регистър на туристическото министерство, създаден за целта на програмата за хуманитарна помощ за хора, търсещи закрила от войната в Украйна, съобщи зам.-министърката на туризма Ирена Георгиева.
В него засега има 15 такива обекта. Повечето места, на които са настанени украински бежанци - 506, са хотели и къщи и за гости, чиито собственици започнаха да се оплакват през последните седмици, че наближава активният летен сезон и вече имат резервации за стаите.
Независимо чия е почивната станция, собственикът ѝ ще получава определените от държавата по 40 лв. за нощувка и храна на ден.
Преди дни бе платен първият транш от 11 млн. лв. само за бежанците, които са били настанени между 24 февруари и 31 март. За настанените през април и през май собствениците на хотели и почивни станции ще кандидатстват на определени дати през май.
След отпускането на парите хотелиери се оплакаха, че са получили по-малко от декларираното, а други твърдяха, че трябва да внесат и ДДС върху тази сума обратно в бюджета. Второто обаче не е вярно - собствениците на местата за настаняване получават чистата сума от 40 лв. на ден, а държавата отделно ще плати ДДС.
Георгиева обясни, че действително от общо подадените 313 заявления 85 кандидата са получили помощ в заявения размер, а останалите 228 са получили по-малко. Най-честите причина са заявени нощувки за целия период чак до 31 май, а не само за периода от 24 февруари до 31 март. Това се наблюдава при 100 кандидата”, каза Георгиева.
На 115 хотелиери са подготвени и вече се изпращат конкретни въпроси за изясняване на съответните казуси.
“Целта ни е след изясняване и проверка на данните да подготвим ново решение на Министерския съвет за допълнително плащане на дължимите суми към кандидатствалите преди втория транш през май. Ако се верифицират тези 85 хиляди нощувки, които са въпросни, ще бъдат изплатени още над 3,7 млн.”, обясни тя.
Източник: "24 часа"
