Съживеният цех, за който разказва "Ню Йорк таймс", е в покрайнините на Костенец.© google maps
Представители на посолството на САЩ мълчаливо присъстваха на откриването през януари на нова производствена линия в Костенец. Церемонията бе пред предприятието, ниска запусната сграда в покрайнините на града. С новите работни места, които създава, заводът може да се превърне в един от най-големите работодатели в Костенец. "Това е голяма сделка за града", каза зам.-кметът Маргарита Минчева."
Това се разказва в обширна публикация на "Ню Йорк таймс" под заглавие "Български заводи и секретни специални групи: Как Западът търси съветско оръжие". В нея се описва възраждащият ефект на войната в Украйна върху подобни предприятия в Централна и Югоизточна Европа.
"[България] далеч не е единствената страна, която тихомълком помага на Украйна. Люксембург снабдява украинската армия с оръжие, произведено в Чехия. Брокери с пари от САЩ обикалят в търсене на снаряди по фабрики в Босна и Херцеговина, Сърбия и Румъния. Великобритания създаде специална група за въоръжаване на Украйна, показва документ, с който разполага "Ню Йорк таймс" и според официално лице, запознато с работата на тази група", пише още изданието.
В статията се посочва, че Според правителствени оценки от октомври прогнозният износ на въоръжение от България е надхвърлил миналата година 3 млрд. долара - пет пъти повече от продажбите през 2019 г. (последната "нормална" за бизнеса година преди пандемията - бел.ред.)
В нея има препратка към конкретното предприятие и церемонията, цитирана по-горе - Участък 104 на ТЕРЕМ-Цар Самуил в Костенец.

На откриването присъстват министърът на отбраната Димитър Стоянов, изпълнителният директор на ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ Кръстю Кръстев и управителят на ТЕРЕМ-Цар Самуил Иван Стоянов.© terem.bg
"Компанията е произвеждала подобни продукти в периода 1984-1988 г., които впоследствие са били отменени. Новото производство се осъществява по метода на вкарване на взривното вещество в тялото на гранатата с прилагане на високоефективни технологии. Новият 122 мм фугасен снаряд е боеприпасът за артилерийски системи гаубици 2С1 и Д-30.", се казва в съобщението.
"Ню Йорк таймс" разказва и за това как "се подобрява състоянието на Сопот след инвазията", благодарение на заетостта във ВМЗ. "Един петък, неотдавна, глух тътен от експлозии ратръси стъклата на прозорците - това вероятно са тестове на прясно направени боеприпаси, каза кметът на града."
Деян Дойнов обяснява, че "вероятно няма нито едно семейство в града, чиито членове да не са работили или не работят в завода. На практика нямаме безработица - само тези, които не искат да работят, са безработни."
За публикацията е разговаряно и с Мариус Росу, директор за износа на румънския брокер Romtehnica, според когото компанията не изпраща оръжия в Украйна. Той каза, че клиентите на други места могат да купуват оръжия от Romtehnica и по-късно да ги изпращат в Украйна и допълва: "Това не е наш проблем".
"И Великобритания, и САЩ са финансирали сделки с помощта на трети страни и брокери в случаите, когато страните производителки не искат да бъдат публично идентифицирани като предоставящи оръжия на Украйна, казват хора, запознати с усилията. Тайната работна група, създадена от британското министерство на отбраната, се съсредоточи върху получаването на боеприпаси в съветски стил, казват хора, запознати с усилията, задача, която стана по-трудна с напредването на войната и големите доставчици изчерпаха запасите си."
"Ню Йорк таймс" припомня на читателите си, че "българската оръжейна промишленост заемаше особена роля от края на Съветския съюз" насам и изброява, че тя е доставяла оръжие:
и на двете страни във войната между Иран и Ирак;
на Либия;
на бунтовниците в Ангола и "тамилските тигри" в Шри Ланка;
на Ирак и Афганистан след началото на операциите на САЩ там;
появи се при антиправителствени групировки гражданската война в Сирия.
"Това постави България в конфликт с Русия, която подкрепи правителството на сирийския президент Башар Асад. Руски убийци отровиха български търговец на оръжие през 2015 г. и оттогава поредица от необясними експлозии разтърсиха български оръжейни компании", допълва статията известните случаи с покушенията срещу Емелиян Гебрев и инцидентите в обекти на негови фирми.

Производствена линия във ВМЗ Сопот през 2017 г.
"Ние сме обикновени хора - вероятно никога няма да разберем какво точно правят там", казва Люба, 41-годишна продавачка в хранителен магазин в Костенец, която отказа да назове фамилията си. Според нея обектът на ТЕРЕМ в града, разтърсен от експлозия през 2014 г., правело Костенец руска цел. "Като се има предвид, че войната в Украйна все още бушува, къде мислите, че ще бъдат изнесени снарядите? Не е някаква сложна наука да се сетим, че производството му отива в Украйна."
Авторите са разговаряли и с бившия премиер Кирил Петков, който обяснил и за "Ню Йорк таймс", че заради запазването на управляващата коалиция компромисът бил одобряване износа за други страни от Европейския съюз, включително Полша. "Веднъж стигнали там, оръжията можели да пътуват до Украйна, без България да е намесена. Продажбите се повишиха и фабриките увеличиха производството си. Скоро българските боеприпаси представляват една трета от доставките на Украйна, каза г-н Петков."
Набраната от това време инерция по това време позволила износът да продължи в месеците след свалянето на правителството му, "въпреки че други политици в България критикуваха решението да се помогне в борбата с Русия", допълва "Ню Йорк таймс".
Източник: Дневник