- 10 Sep 2020
- 120
- 4
Чуваме хората да говорят за „бизнес” и „капитализъм” като за някакво зло, включително и коментари за капиталисти, които жертват своите служители и клиенти в преследването на своята цел за „максимизиране на печалбите”. При разговори с хора, за които се предполага, че са образовани и по-скоро леви, има общоприета аксиома, че максимизирането на печалбите за сметка на всичко хубаво в света е единствената цел на бизнеса. Тези дни това е най-честият социалистически рев, който слушаме.
<p>Това наистина ме смразява. Имам собствен бизнес от 35 години. Има различни нюанси на мениджърски стил при ръководене на един бизнес и само един поставя на първо място „максимизиране на печалбите”. <strong>По мое мнение преследването на такава цел е най-лошият и разрушителен мениджърски стил.</strong> Той причинява загуба, а не печалба.<br /><br />Оцеляването е първата цел на всеки бизнес. <strong>Печалбата не е целта на един бизнес, тя е резултат от доброто му управление.</strong> Печалбите никога не са константна величина поради бизнес циклите. Има добри дни, когато печелиш, и лоши моменти, когато не е така. Истинската печалба идва под две форми – нарастване на общите приходи и кеш в банката.<br /><br />Днес, когато говорим за управление на бизнес с цел „максимизиране на печалбите”, се има предвид управление, при което се увеличават краткосрочните печалби независимо от дългосрочните интереси на акционери и служители. Краткосрочните печалби наистина облагодетелстват само мениджмънта, когато бонусната му система (заплати + бонуси) е структурирана по начин, базиран на краткосрочните печалби.<br /><br />Пример: Наскоро имах ситуация, при която двама доставчици (и двете компании са листвани на борсата в Ню Йорк) показаха абсолютно различен начин на правене на бизнес.<br /><br />Компания А е много по-голяма и има огромна клиентска база. Тя осигурява услуга със сложно ценообразуване, скрити такси и 3-годишни договори, засягащи отговорностите на клиента, а не техните. <strong>Това си е „доене” на клиента с цел краткосрочни печалби. Напрегнатата обстановка, подвеждащият маркетинг и безскрупулният мениджмънт правят това място лошо за работа.</strong> Губят клиенти, но правят добри печалби в краткосрочен план.</p>
<p>Висшият мениджмънт си докарва огромни заплати и бонуси, докато компанията всъщност бавно се смалява. Акционерите не виждат голяма полза, но финансовите отчети изглеждат добре.<br /><br /><strong>Компания Б се развива бързо, привличайки разочарованите от Компания А клиенти</strong>. Тя предлага по-ниски цени за идентичен продукт без договори и допълнителни такси, ясно ценообразуване и добро обслужване. Приятно е да се работи за нея, а акционерите се радват на бавно, но стабилно увеличение на стойността на своята инвестиция.<br /><br /><strong>На повърхността изглежда, че Компания А се справя по-добре, но в коя от двете бихте предпочели да инвестирате парите си? Или за коя бихте работили?</strong><br /><br />Лошият мениджмънт не изглежда такъв през цялото време, но добрият е невъзможно да бъде сбъркан.<br /><br />Погледнете „Дженерал Моторс”. <strong>Това е класически пример за компания, съсипана от лош мениджмънт.</strong> Това не е по вина на злия капитализъм, а поради лош мениджмънт. Комунизмът е висшата форма на лошо управление, а не решение за недъзите на капитализма.<br /><br /><strong>Ако мислите, че капитализмът е виновен за лошото управление на компаниите, значи нищо не знаете за човешката природа.</strong> Нека перифразирам Стив Форбс – „ако държавата се справяше по-добре с управлението на бизнеса, то СССР щяха да спечелят Студената война."</p>
<p><em>Превод: Славчо Гаврилов</em></p>
