- 10 Sep 2020
- 169
- 27
В петък миналата седмица ми се обадиха от предаването „Нека говорят”, което се излъчва всяка неделя по bTV, и ме поканиха за участие по темата със скандалните разговори на властта. Уточнихме часа, беше ми съобщено името на другия гост, както и времетраенето на разговора. Въобще влязохме в подробности. Два дни по-късно, в събота следобед, от продуцентския екип ми се обадиха, за да ми се извинят, че не мога да участвам в предаването им. „Да кажем за нашия разговор по телефона, който водим сега, че сменяме темата”. Така човекът, който разговаря с мен, мотивира отказа си, явно намеквайки, че това е официалната версия и за пред службите, които ми подслушват телефона.
<p>Последва едно мънкащо обяснение от рода на “знаеш как е” и успокоение от моя страна „няма проблем”, работата ми е ясна, след което си обещахме взаимно да се търсим пак, когато конюнктурата се смени. Не обичам да разказвам такива истории и го върша не за да се правя на герой, какъвто въобще не съм, а за да ви дам един малък детайл от цялата банална картина на медийната цензура в България. За мен беше пределно ясно, че след развитието на скандала някой е решил в големите телевизии да не се пускат хора, които знаят за какво става дума и биха задали няколко въпроса по същество. Така преди време не ме пуснаха в bTV, въпреки че имах право на отговор, а ми го изчетоха водещите в студиото. Въобще цензура се упражнява активно, и то по всякакви въпроси.</p>
<p>Тъй като най-мощните медии в момента са трите най-големи ефирни телевизии, цензурата там се вижда много ясно и е брутална. Например Канал 1, държавната телевизия, пусна новината за скандалните публикации на вестник „Галерия” на шесто-седмо място в централната си емисия, а другите телевизии побързаха да поканят в коментарните си рубрики “правилните” говорители по темата, които трябваше да омекотят скандала, да омаловажат остротата му и да пренасочат разговорите в друга посока. Особено трогателни в това отношение бяха участията на Валери Запрянов в предаването „На четири очи” по Нова телевизия и на Петьо Блъсков в сутрешния блок на bTV. Двамата, които са спрягани за новите главни редактори на вестниците „Труд” и „24 часа”, демонстрираха такова показно слагане на властта, че ми стана неудобно, а от поведението на Цветанка Ризова, която реши да покаже характер на омаломощения и мрънкащ опозиционер Станишев, направо ме хвана срам. Защо бе, Цветанке, не задаваше неудобни въпроси на Станишев, докато беше премиер, и проспа цялата корупция на тройната коалиция, както проспиваш корупцията на ГЕРБ и бруталната простащина на тяхното управление?</p>
<p>Все едно – отдавна съм свикнал да не се ядосвам, но ми се струва изключително нахално да слушам от други колеги за интересите, които обслужвал вестник „Галерия”. Излиза, че в България, когато работиш в някоя голяма телевизия и лижеш задника на властта, а ако имаш малко повече достойнство, не го правиш, но пък си спестяваш сериозните въпроси, които си длъжен да зададеш като журналист, е престижно, но ако не участваш в схемите на управлението и задаваш понякога очевидни въпроси, неудобни за властта, те обвиняват в поръчка и заговор. Друг разговор няма. За съжаление голяма част от проблемите ни като общество идват от тази журналистика и от този тип моделиране на медиите, които много често са собственост на парвенюта без капка усет за достойнствата и качествата на журналистическата професия. Красимир Гергов бе определил телевизията си като “Плод и зеленчук” – каквото се търсело, това предлагал и той. Работата е там, че криминалният преход в България направи от Гергов медиен магнат и милионер, а неговият манталитет и неговите качества са може би именно на продавач в “Плод и зеленчук”. И своята вътрешна ограниченост и простотия този човек пренесе на огромното поле на медиите и се превърна в един от най-мощните медийни манипулатори в България. Разбира се, и той е ченге от ДС.</p>
<p>Проблемът дори не е в начина, по който някой е забогатял – неговото решаване ние отдавна изпуснахме – проблемът е какво правят с парите си богатите хора в България, които не можаха да създадат нито свободни медии, нито, ако щете, да продуцират сериозно изкуство и да отглеждат сериозна, истинска култура. Пръскат милиони за абсолютни глупости, от които няма никакъв видим резултат, а парвенюшкият манталитет избива от всяка тяхна публична поява, както и от т.нар. им обществени начинания и легални бизнеси. Именно поради тази причина една огромна възможност, каквато представлява телевизията, се опропастява и се свежда до нивото на “Плод и зеленчук”, в който се купува и продава залежал и мръсен зарзават. И това не е проблем само на bTV. Проблемът е, че с медиите, както и с всичко останало, не успяхме да постигнем дори едно начално ниво на професионализъм и професионална етика, които са най-големият дефицит днес.</p>
<p><em><strong>Текстът е публикуван във в. "Галерия".</strong></em></p>
