Още през 1964 г. пътешествениците Иржи Ханзелка и Мирослав Зикмунд нарекоха разточителното отношение на СССР към полезните изкопаеми "път към ада". Слоеве антрацитни въглища с дебелина няколко метра в открита кариера не си струваха да се занимаваш с тях - отгоре се разхождаха подемни кранове. Нефтът беше толкова много, че около сондите имаше цели езера, а милиарди кубически метри природен газ излитаха във въздуха, без да заинтересуват никого.
<p><strong>Ханзелка и Зикмунд още тогава предупреждаваха, че ако икономическата политика на Москва не бъде променена,</strong> страната, една от най-богатите в света на полезни изкопаеми, я очаква крах. Нищо обаче не беше променено и след 27 години прогнозата на двамата чехи се сбъдна: великият Съветски съюз рухна.</p>
<p><strong>Днес Москва е столица не на СССР, а на Руската федерация, но знаменитите пътешественици едва ли биха имали какво да променят в своите изводи.</strong> Освен да добавят една глава за корупцията. Заради корупцията (която съществува и в Русия, и в Украйна) миналата зима Русия затвори газовия кран за Украйна, а заедно с това и за много европейски страни.<br /><br /><strong>Този сценарий може да се повтори и в края на тази година,</strong> въпреки че е възможно канцлерът на Германия Ангела Меркел да е права, като твърди, че Европа зависи от Русия толкова, колкото и Русия зависи от Европа: старият континент има нужда от газ, а Москва - от милиардите долари, които получава за него.</p>
<p><strong>Москва, както и преди 45 години, доставя за Европа основно газ и нефт</strong> (това е почти 90% от руския експорт за Чехия). Но заради намаляващите световни запаси от тези суровини и технологичното си изоставане стратегията на Москва се промени: <strong>Русия влага огромните доходи от експорта на енергийни ресурси, за да укрепи позициите си в големи западни компании, в промишления и военния шпионаж.</strong><br />След падането на "Желязната завеса" Москва отново придобива влияние в някои европейски страни.</p>
<p><strong>Русия, наследникът на СССР, не се радва на набиращия сила съперник в лицето на Европейския съюз.</strong> Оттук и "играта с крана" и преговорите за доставки на газ със страните от ЕС поотделно. Впрочем, оттук идват и съветите на чешките експерти добрите търговски отношения с Москва да бъдат уравновесени с договори с по-малко "агресивни" партньори.</p>
<p> </p>