- 10 Sep 2020
- 60
- 0
Кой ще плаща грешките на „Газпром“?
Състоянието на „Газпром“ през последните години се обосновава основно със стратегическите грешки, които ръководството му допусна. Те обявиха шистовия газ* и втечнения (сгъстен) газ за скъпи и безперспективни. Пазарът според тях ще се крепи основно на тръбопроводи, които транспортират от местонаходищата на газ в Северна Русия. Това обаче не е така. САЩ миналата година стана най-големия производител на газ благодарение на шистовия газ и тази технология разреши с развитието си цените да паднат значително.
<p>Това имаше два ефекта: затвори най-големия в света пазар на газ – американския, за руски доставки и силно ограничи доставките в САЩ на втечнен газ. Това принуди продавачите на втечнен газ да търсят нови пазари, какъвто много перспективен е европейският, и съответно да свалят цените.</p>
<p>„Газпром“ обаче упорито върви по другия път – да заобиколи Украйна със „Северен“ и „Южен поток“, като държи високи цени на съществуващите си монополни пазари. Концепция, която може да не издържи на пазарните условия. За реализацията на проекта „Южен поток“ „Газпром“, разбира се, има и друга важна причина да се състезава с „Набуко“, европейския проект за доставка на газ от Централна Азия за Европа.</p>
<p><strong>Затова в последните дни активно се разигра интригата: румънско или българско трасе за „Южен поток“.</strong></p>
<p>Румънското трасе едва ли е много вероятно, защото следва да премине през украинска икономическа зона в Черно море. Украйна гледа на „Южен поток“ като проект, който ще намали значително приходите й от транзит на газ. България, „примамвана“ от приходи от бъдещ транзит по „Южен поток“, като че ли загърби категоричния си приоритет „Набуко“ и реши да създава съвместно предприятие с „Газпром“. Това предприятие трябва да направи икономическата обосновка на проекта. Интересно е какво ще бъде българското участие, като най-важните параметри на тази обосновка са наличие на количествата газ и вероятният пазар в Европа. Това обаче са неща, които знаят в „Газпром“.</p>
<p>Очевидно основните карти за „Набуко“ се държат от Турция. Тя в момента е един от най-големите купувачи на руски газ. Неотдавна премиерът Ердоган на посещение в България заяви, че Турция активно ще съдейства за изграждане на интерконекторна връзка с България, която ще бъде част от бъдещия „Набуко“. Именно тази интерконекторна връзка с Турция, а също връзката с Гърция са най-важният приоритет на страната. В момента ние получаваме газ само от една тръба с монопол на „Газпром“. Плащаме едни от най-високите цени в Европа при наличие на посредници, подложени в схемата на доставки от „Газпром“. Нямаме по-жизнен интерес от диверсификацията, както и от ускоряване и разширяване на търсенето на собствени залежи. Това може да понижи цените на природния газ за крайни клиенти в България и да повиши сигурността на доставката.</p>
<p>Турция в това отношение е много облагодетелствана, защото е заобиколена от съседи, които притежават едни от най-големите залежи на природен газ в света (Иран, Ирак, Туркменистан, Азербайджан). Стратегически тя може да задоволява големите си нужди от газ стабилно и на доста ниски цени. Съответно нейната зависимост от руския газ е съвсем условна. И тук трябва да споменем амбициозния проект на „Газпром“ – „Син поток“, който се оказва не особено ефективен и перспективен.</p>
<p>Друго обстоятелство е, че България остана извън проекта AGRI за доставки по Черно море на сгъстен газ. Идеята е азербайджански газ, доставен до бреговете на Грузия, да се транспортира с кораби до Румъния. Всъщност защо „Газпром“ продължава да не обмисля идеята за такива доставки по море, съответно за България и Румъния, не е много ясно. Всичко това като че ли показва втурването ни да изпреварим румънците в „Южен поток“, като необосновано икономически и стратегически. Още повече че по темата за намаляване на цените, най-болната ни тема, нямаме никакъв напредък.</p>
<p>И на въпроса кой ще плаща грешките на „Газпром“ – на първо място, това са акционерите му, на второ място, това ще бъдат „малки играчи“ като България и други страни от Централна и Северна Европа. „Големите играчи“ на газовия пазар като Германия, Украйна, Турция имат достатъчни козове да защитят интереса си.</p>
<p>Пренебрегвайки жизнените приоритети диверсификация на доставките, реализация на „Набуко“ и търсене на собствен добив (вкл. на шистов газ), неминуемо ще влошим още повече състоянието на нашия газов сектор.<br /><br /><em>* Разположеният в шистови и глинести слоеве газ не може да бъде извлечен оттам с традиционния метод на сондиране, тъй като не се намира в концентрирани находища, а е „разпръснат“ из пластовете. През 2008 г. американските експерти успяват да разработят технология, която успешно съчетава метода на хоризонтално сондиране с т.нар. хидравлично разбиване.</em></p>
<em>Текстът е публикуван в сайта на <a href="http://clubsenator.bg/" title="http://clubsenator.bg/">клуб "Сенатор" </a></em><br />
