Защо светът е очарован от футбола? *

<p>Песимистът ще каже, че нещо подобно се е вършело в Древен Рим. Лозунгът на народните маси е бил &bdquo;panem et circenses&rdquo; &ndash; &bdquo;хляб и зрелища&rdquo;. Храната и играта са определяли стила на живот на едно разлагащо се общество, непознаващо по- висока цел. <br /><br />Но дори и да се съгласим с това, то няма да е достатъчно. Би трябвало да си зададем въпроса: &bdquo;Откъде идва това очарование на играта, което я прави не по-маловажна от храната?&rdquo;. Ще си отговорим на този въпрос, ако насочим погледа си към Древен Рим, където воплите за хляб и зрелища са били израз на желанието за райски живот, за едно сито и изпълнено с безделие съществуване, неизискващо никакви усилия. <br /><br />Защото именно това и означава играта: абсолютно свободно действие без цел, което е свободно от всякаква необходимост, но което в същото време въвлича и ангажира всички сили на човека.<br /><br />В този смисъл спортът се превръща в нещо като предвкушение за рая: да излезеш от робската необходимост на всекидневния живот, търсейки свободна сериозност, придавана на нещо, което не би трябвало да е сериозно, но което именно поради това е красиво.<br /><br />Тъй спортът преодолява всекидневното. Той обаче притежава и друга характерна особеност, особено важна за децата: той е подготовка за живота. Той символизира самия живот, свободно устремяващ се напред.<br /><br />Струва ми се, че очарованието на футбола е тъкмо в това, че той по един доста убедителен начин съчетава тези два аспекта.<br /><br />Той кара човека да напрегне силите си, за да придобие чрез трениране контрол над самия себе си, чрез контрола &ndash; майсторство, а чрез майсторството &ndash; свобода.<br /><br />От друга страна, футболът учи човека също и на дисциплинирано сътрудничество с другите хора. В тази игра в екип той се учи да впряга своята индивидуалност в служба на всички. Спортът обединява хората в стремежа им към общата цел: от успехите и несполуките на всекиго зависят успехите или несполуките на всички.<br /><br />И най-сетне, спортът учи на честна борба, в която правилата на играта, взаимно съблюдавани от всички, свързват и обединяват съперниците. Игровата свобода, когато всичко е изиграно тъй, както трябва, сериозността на състезанието се преобразуват в свободата на завършената игра.<br /><br />Наблюдавайки играта, зрителят се отъждествява с играта и играчите. Той се усеща като участник на играта в екип, като част от състезанието, от сериозността на играчите и свободата на тяхното действие. Играчите стават символ на собствения му живот и обратно. Играчите знаят, че зрителите виждат в тях самите себе си и черпят подкрепа от тях.<br /><br />Разбира се, всичко това може да бъде обезобразено от комерсиалния подход, който забулва всичко с мрачното було на парите и превръща спорта в индустрия, способна да поражда нереален свят с чудовищни мащаби. <br /><br />И все пак този илюзорен свят не може да съществува, ако спортът е основан върху позитивни ценности, ако той се разбира като каляване за живот и излизане от нашето всекидневие в търсене на изгубения ни рай.<br /><br />Впрочем и в двата случая спортът означава дисциплиниране в името на свободата, следване на правилата на съвместния труд, подготовка за състезание и самодисциплина. Може би ако имаме винаги предвид това, спортът ще ни научи да живеем по нов начин.<br /><br />Защото спортът откроява една фундаментална истина: не само с хляб живее човек. Да, материалният свят е само преддверие на истинското човечество, на света на свободата. Тази свобода обаче е основана върху правила, върху дисциплината на съвместния труд и честното състезание, тя не зависи от повърхностния успех или произвол и затова е наистина свободна.<br /><br />Спортът като живот. Ако се вгледаме по-дълбоко в това, то тогава феноменът на света, побъркан на тема футбол, може да ни даде нещо повече от просто едно зрелище.</p> <p><em>Монсеньор Йозеф Ратцингер, <br />Архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг<br />3 юни 1978 г.<br /><br /><strong>*На 3 юни 1978 г. кардинал Йозеф Ратцингер, тогава архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг, прочете в ефира на радио &ldquo;Zum Sontag&rdquo; своите размисли за започналото в Аржентина 11-о световно първенство по футбол. През 1985 г. това изказване бе публикувано с леко променено начало в сборника с есета на Ратцингер.</strong></em></p> <p><a href="http://www.benediktxvi.ru/index.php?option=com_content&amp;task=view&amp;id=2875&amp;Itemid=1"><em><strong>www.benediktxvi.ru</strong></em></a></p> <p>Превод от руски: Андрей Романов</p> <p>&nbsp;</p>