- 10 Sep 2020
- 165
- 4
На последния дългов аукцион на 27 септември Министерството на финансите успя да пласира 15-годишни Държавни ценни книжа (ДЦК) за 450 млн. лв. при предварително обявен обем от 90 млн. Сумата на привлечения заем е най-сериозната от началото на годината, а постигната доходност (т.е. годишната възвръщаемост за инвеститорите) – 6,45%. В официалното прессъобщение на МФ се казва, че „реализираният обем на емисията, както валутната и матуритетната й структура, й осигуряват бенчмарк статут. Взетото решение ще бъде допълнителен стимул за ликвидността и доверието към местния дългов пазар като цяло”. Терминът „бенчмарк“ се използва от МФ, за да се демонстрира, че държавата може да се финансира от дълг на достатъчно ниска цена – в случая 6,45%. Психологическият сигнал в контекста на предвиденото в Бюджет 2011 емитиране на над 1 млрд. евро дълг е ясен. Държавата разполага със средство (ДЦК) да набира дълг от вътрешния пазар, ако международните пазари и „спекулантите“, за които всички говорят, поискат прекалено висока лихва от българското правителство.
<p>Но българските банки и институционални инвеститори също не са безразлични към нивото на риск – майският аукцион на ДЦК например не доведе до одобряването на нито една поръчка, след като достигнатата годишна доходност се оказа над 7%, което бе оценено като прекалено високо от финансовото министерство.</p>
<p>Емитирането на дълг на вътрешния пазар е удобно за правителството, тъй като се прави периодично и на малки порции – факт, който не фокусира общественото внимание така, както едно споразумение с МВФ например. От самото начало на прехода и първия досег на България с международните финансови институции МВФ е представян като „лошото ченге“, което идва с искания за рязяне на разходи и заплати като условия за предоставяне на заем.</p>
<p><strong>Този имидж и педантичните усилия на сегашното българско правителство и премиер да избегнат всякакво действие, което би довело до загуба и на 0,01% от рейтинга им, спират България от възможността да ползва най-евтиния източник на финансиране, а именно Международния валутен фонд. Защото Фондът предоставя пари на своите членове, какъвто е и България, на нива доста под пазарните – 2,9%. Дори лихвите по спасителния пакет на еврозоната за Гърция са по-високи (5%). </strong></p>
<p>Въпросът защо правителството избира да се финансира скъпо вместо евтино преминава от сферата на икономиката и финансите в тази на политиката. Българските медии винаги са представяли МВФ като кредитор, който поставя ненужно тежки условия, а не като катализатор на забавени и непроведени реформи. Случилото се в съседна Румъния (намаление на заплатите в бюджетната сфера и вдигане на ДДС) ще провокира вой до небесата само при възможност за преговори с Фонда.</p>
<p>Това, че МВФ предлагаше финансов инструмент, необвързан с изпълнението на никакви условия – т.нар. „гъвкава кредитна линия“, още през 2008 г. беше подминато с гордо вдигната глава от правителството на БСП, ДПС и НДСВ. Предстоящите избори бяха по-важни от икономическата и фискална стабилност. За разлика от България Полша (единствената страна в Европа, запазила икономическия си растеж след 2008 г.) се възползва от евтините пари, за да подкрепи платежния си баланс и да избегне рецесията.</p>
<p>Противно на правителството на Станишев, сегашният кабинет няма възможност да отлага емитирането на дълг. Възможностите за финансиране с ДЦК имат своите ограничения, така че неизбежно ще се стигне до излизане на международните пазари. Постигнатата там цена на българския дълг ще бъде истинският индикатор за работата на правителството и състоянието на българската икономика.</p>
