Защо Египет трябва да стане приоритет за външната политика на САЩ в Близкия изток

<p>Ако Египет успее да осъществи преход към демокрация, това неизбежно ще доведе до нова ера за арабския свят.</p> <p>Ако Кайро попадне отново в лапите на диктатура от какъвто и да е тип, то и целият регион ще го последва неизбежно. Арабското пробуждане или ще разцъфти, или ще увехне в Египет.</p> <p>Администрацията на Обама постъпва правилно, като внимава какъв подход да предприеме. Египтяните са горди и умни хора и едва ли ще се съгласят да им бъде наложена демокрация, произведена в Америка. При всички положения трябва да избягваме да определяме кои групи могат да вземат участие в процесите на демократизиране на Египет.</p> <p>Но ние на всяка цена трябва да осигурим една важна подкрепа и тя е икономическата помощ. Също както в Източна Европа, първата вълна от порива към демокрация ще повдигне въпроса за това как тази форма на управление може да осигури благосъстояние на хората.</p> <p>Това, което искат от нас египтяните, е преди всичко разумна, целенасочена и навременна помощ. Стъпките, които би трябвало да бъдат предприети незабавно, включват:</p> <p>1.Опрощаване на дълговете: Египет дължи милиарди долари на Съединените щати и Европа. Тези дългове трябва да бъдат опростени или най-малкото сериозно редуцирани.</p> <p>2.Свободна търговия: администрацията на Буш беше близо до сключването на споразумение за свободна търговия с Египет през 2005, но се оттегли заради упражнените от режима на Хосни Мубарак репресии над политическите му противници. Но когато бъде избрано правителство в Египет, което уважава гражданските права, Съединените щати трябва да възобновят преговорите с новото правителство и да го убедят да възприеме философията на свободната пазарна икономика. Докато текат преговорите, Вашингтон може да предложи специални търговски отношения, които Конгреса да гласува незабавно.</p> <p>3.Преосмисляне на пакета от помощи предоставяни от Съединените щати. Президентската администрация е поискала за следващата фискална година същата финансова помощ, каквато е била предвидена и преди падането на Мубарак от власт. Все пак е добре да дадем повече за демократизиращ се Египет, отколкото сме давали за авторитарния &ndash; сега не е времето да се движим на автопилот. Администрацията трябва да обсъди с египетските политически лидери промяна на съотношението между икономическата и военната помощ в полза на икономическата. Военните би трябвало да са готови да демонстрират на египетските граждани готовността си да отделят по-голямата част от американската помощ за тях.</p> <p>4.Частни инвестиции. Сенаторите Джон Маккейн и Джоузеф Либерман наскоро се завърнаха от Египет с ясно послание: египтяните имат нужда и искрено желаят чужди компании да дойдат и да инвестират в тяхната страна. Сенаторите предложиха да бъде изпратена делегация от мениджъри от високотехнологични компании в Египет и Тунис. Администрацията на Обама е длъжна да окаже пълно съдействие на това начинание.</p> <p>5.Определяне на специален съветник за прехода към демокрация в Близкия изток. За да бъдат ръководени всички тези усилия, администрацията трябва да посочи някой силен и способен човек от Белия дом, някой с вътрешно и външно влияние, който да обедини усилията на Пентагона, Държавния департамент, финансовото министерство, частния сектор и чуждестранната помощ. Американското правителство понастоящем не е подготвено да управлява тези процеси.</p> <p>Освен това Съединените щати трябва да демонстрират последователна подкрепа &ndash; публично и непублично &ndash; за продемократичните искания на протестиращите. Те искат да се намали силното влияние на египетските военни, да се насрочи дата за избори и да се реформират службите за сигурност, така че да спрат мъченията и заплахите върху гражданите. Египет може и трябва да организира президентски избори още тази есен &ndash; твърде опасно е да се бави прекалено дълго даването на възможност египетския народ да избере своите собствени лидери. Но пък парламентарните избори могат да бъдат отложени, докато се създаде по-отворена и балансирана политическа среда. По време на целия този преходен процес Съединените щати и Европа са длъжни да подсигуряват подходящата техническа и финансова помощ.</p> <p>Независимо дали арабското пробуждане ще успее, или ще се провали, в края на краищата случващото се е огромен скок напред за всички хора в региона. Но няма да има никакво извинение за Съединените щати и останалите демократични нации, ако не положат всички усилия, за да подпомогнат успеха. Египетският народ таи напълно справедлив гняв към Съединените щати заради дългогодишната им подкрепа за репресивния и често брутален режим на Мубарак. Те се съмняват в нашето желание да им помогнем да постигнат свободата, на която се радваме ние. Съединените щати ще трябва да ги убедят, че не трябва да имат никакво съмнение в безусловната подкрепа на прехода към демокрация. Историята няма да ни прости, ако пропилеем тази възможност.</p> <p><em>*Робърт Кейган е старши научен сътрудник в Института Brookings и автор на книгите &bdquo;За Рая и силата&rdquo; и &bdquo;Завръщането на историята и краят на мечтите&rdquo;. Мишел Дън е старши научен сътрудник в Carnegie Endowment for International Peace. Двамата са съпредседатели на работната група по проблемите на Египет.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>