- 10 Sep 2020
- 145
- 6
В България се разгърна дискусия - да се придържа ли към подписаното през април споразумение с Русия за участието на тази балканска страна в проекта "Южен поток". Както е известно, този проект предполага доставка на руски природен газ на европейските пазари - първо по дъното на Черно море, след това през териториите на Гърция и България. Бившият премиер на България, интелигентът с руско образование Сергей Станишев, смяташе подписването на този проект за свой голям успех. Сменилият очилаткото-социалист Станишев, каратистът Бойко Борисов, лидер на дясната партия "Граждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ), заяви, че България ще обмисли нещата - ще огледа проекта от нова гледна точка и ще реши дали той е достатъчно ефективен икономически.
<p><strong>Очевидно, съмненията в главата на бившия охранител са дошли неслучайно</strong> – през юли България заедно с Румъния, Турция, Унгария и Австрия подписа в Анкара споразумение за проекта "Набуко", който е считан на Запад за алтернатива на "Южен поток". Според този проект газът към Европа ще тече не от авторитарна Русия, а от къде по-близки на сърцата на западните демократи "плуралистични" държави от рода на Туркмения, Египет и – вероятно – Иран.</p>
<p><strong>Независимо от донякъде съмнителния от гледна точка на европейските ценности избор на партньори, този проект получава активната подкрепа на САЩ и ЕС.</strong> Няма съмнение, че лидерите на балканските страни, начело с Борисов, независимо от декларираната от много години дружба с Русия, ще предпочетат този проект пред "Южен поток" при равни други условия. Едва ли трябва да се съмняваме, че и ръководството на Сърбия, страстно желаещо да се влее в редовете на неотдавна бомбардиралите я държави от Евросъюза, вероятно ще поиска да се присъедини към компанията на ентусиастите за "Набуко" и противници на Южен поток" - също при равни други условия.</p>
<p><strong>Но работата е в това, че такива равни условия не съществуват. Към момента България зависи на 96% от доставяния от Русия през украинска територия газ.</strong> По време на разразилата се тази зима руско-украинска газова криза българската икономика, по изчисления на местни икономисти, губеше до 250 млн. долара на ден. Не работеха детски градини, болници, предприятия. Българите, които благодарение на езиковата близост имат прекрасен достъп до руските и украинските средства за масова информация, лесно можеха да си съставят обективно мнение за това, което вършеше през тези дни украинското ръководство и кой в крайна сметка бе виновен за сполетялана държавата им беда. Защото най-разобличителните свидетелства срещу позицията на Украйна не бяха редактираните от доброжелателите им в ЕС изявления на украинското ръководство. Така че бившият български премиер Станишев се съгласи да се присъедини към "Южен поток" не само заради симпатиите си към почти родната за него Русия, но и по напълно прагматична причина - "Южен поток" намалява зависимостта на България от капризите на транзитиращата страна - Украйна.</p>
<p><strong>За Сърбия "Южен поток" е решение на цял ред жизнено важни за страната проблеми. </strong>Става въпрос не само за доставките на газ, въпреки че и в този смисъл положението на Сърбия е аналогично на това на България: през зимата на страната са необходими по 10 млн. куб. м газ в денонощие, докато тя може да произведе сама не повече от 1 млн. куб. м. Става въпрос и за това, че за целите на енергийната си сигурност Сърбия трябва да модернизира газовото си хранилище "Банатски двор". Споразумението, че "Газпром" ще помогне на Сърбия за този проект, вече е подписано, но в документите тази помощ е свързана с участието на Сърбия в "Южен поток". И тук предпазливостта не е излишна, като се има предвид колко често споразумениета между сръбския президент Борис Тадич и ръководството на Русия по енергийните въпроси се натъкват на пречки - ту в сръбския парламент, ту в други (разбира се, "независими" от ЕС!) инстанции. Ако Сърбия, подобно на България, изведнъж се усъмни в "Южен поток", Русия ще има всички основания да се усъмни в целесъобразността от модернизацията на сръбската газова промишленост. Това е неприятно, но справедливо.</p>
<p><strong>Тази ситуация с изведнъж разколебалите се балкански партньори може да отвори очите на Русия по повод прословутото славянско единство.</strong> Засега алчните германци в Северна Европа проявяват по отношение на газовите доставки от Изток къде-къде по-отговорен и безпристрастен подход към Русия, отколкото южнославянските братушки, които силно клонят към проект с ключовото участие на някога окупиралата ги Турция. Но властите в България и Сърбия не трябва да забравят: "Набуко" няма да заработи скоро, а газ ще им трябва още тази зима. <strong>И ако българското ръководство, от което за участието в "Южен поток" даже не се изискват пари, а само съгласие за транзита, не прояви интерес към проекта на Русия,</strong> то Русия няма никакви основания да помага на ЕС да измъква от бедите своята най-бедна страна-членка. Ако ЕС обявява "Северен поток" за свой проект, а се стреми да загроби "Южен поток", който е призван да помогне на най-бедните й членки, то това е дело на самия ЕС и неговите "младши участници" от Източна Европа. <strong>А българите тази зима трябва да отправят всички свои въпроси не към Москва, а към президента на Европейската комисия Барозу.</strong></p>
<p> </p>
