Зараждането на “синия” Пловдив

Зараждането на “синия” Пловдив
Отец Димитър Амбарев е роден в гр. Пловдив. Завършил е Духовната академия в София и международни отношения в СУ “Св. Климент Охридски”. Ръкоположен е за свещеник през 1972 г. През 1975 г. е арестуван с обвинение, че иска да взриви паметника на Альоша в Пловдив. Получава съдебна реабилитация едва през 1984 г. Отец Димитър Амбарев е сред създателите на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности и говорител на Независимото дружество за защита правата на човека.
<p>На 20 ноември развълнуваните ученици бяха обсадили дома на Областния партиен комитет. От онзи ден, след репортаж на NBC, бяха поканени в конгресната зала за разговори. Тези разговори са преминали в открит ученически бунт, защото днешната младеж е много по-зряла от предшестващите ги поколения. Пред техните очи са разминаването на думите с делата, както и фалшът и корупцията. Спешно е бил повикан началникът на отдел &bdquo;Средно образование&rdquo; към Изпълнителния комитет на Областния народен съвет &ndash; Френгов, който е заплашил учениците с дисциплинарни санкции. Това е преляло чашата и с викове &bdquo;Долу&rdquo; и освирквания разочарованите ученици напуснали залата. Известно ми е, че тази вечер, в петък, в английската гимназия, която беше инициатор на тези вълнения, са поканени учениците и родителите им за съвместна учителско-ученическо-родителска среща. Зная, че в неделя се подготвя нов ученически митинг на Джумаята, на който митинг ще бъдат издигнати искания и ще бъде изготвена резолюция, която ще бъде изпратена на новото правителство. Техните искания са във връзка с реформа в средното образование, за премахване на професионално-учебния център като корумпирана институция в системата на средното образование.</p> <p>Другото по-интересно е, че на 21 число на месеца (вторник) в 11 часа беше подготвен митинг, инспириран от Областния комитет на Комунистическата партия, но официално организацията му е била възложена на Общинския комитет на ОФ. Този митинг е целял подкрепа за новото правителство от страна на широките народни маси. Предварително е била провеждана разяснителна работа сред работническите колективи в различните предприятия, като агитаторите са се стараели да създадат сред работниците недоверие към интелигенцията, която е била представена като фактор, който е непроизводителен, но претендира за лидерство, социална класа, неутвърдена като носител на пролетарските традиции, силно повлияна от буржоазната действителност на Запад и враждебна на работническите интереси. Въпреки това положеното начало на казионния митинг с духов оркестър вървеше, както всички казионни митинги, с освирквания и с невнимание на публиката в този митинг към ораторите. Почти до седмия оратор всички бяха свалени от трибуната с освирквания и с викове &ldquo;Ууу&rdquo; и &ldquo;Долу!&rdquo;. След втория оратор седемхилядното множество започна да освирква организаторите на митинга и говорещите по определения списък оратори. Официалната преса в коментарите си отново се опитва да хвърля прах в очите, че това било нормалната атмосфера за всеки митинг. Ние сме съвременници на целия четиридесет и пет годишен период от време, за да знаем как протичаха митингите до този момент.</p> <p>Организаторите на настоящия митинг, които нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили, си я караха по стария сценарий и скуката се превърна в раздразнение, а не след дълго раздразнението премина и в гняв. Говориха седем оратори, от които петима бяха освиркани и прекъсвани. Известната активистка, герой на социалистическия труд, Комня Сотирова, известна от пионерските, моите пионерски години, и вече на възраст, бе извадена от нафталина и вече заекваща, в словото си се опита да подкрепя новото правителство, но тука се получи засечка. Към трибуната си запробива път групичка с плакат &ldquo;Не искаме нов отбор със стари играчи. Изпружените долу!&rdquo; и тя бе принудена да прекрати словото си. Тогава по силата на желанието на хората аз се приближих до трибуната и взех микрофона да говоря. Аз бях осмият, за когото пловдивската преса свенливо съобщава, че това е дало нова насока на митинга. Изложих гражданските искания, които би трябвало да се представят от новото правителство, за да легитимира то своя образ.</p> <p>А тези граждански искания са: разтурване на настоящето Народно събрание като компрометирало себе си; насрочване на нови, свободни избори за Народно събрание, в които свободни избори да има, и листа на неформалните сдружения в страната, които ще бъдат единственият гарант за демократизацията. Това докара публиката да премине в овации. Поприказвах им още пет минути, като им изложих, че аз съм член на Независимото дружество за защита правата на човека, което се бори за техните права от 16 януари 1988 г. и че защитник на техните социални права ще бъде единствено профсъюз &ldquo;Подкрепа&rdquo;, създаден в Стара Загора от д-р Константин Тренчев и неговите сподвижници. Бурните ръкопляскания на тълпата изразиха одобрение от казаното от мен и аз не виждах какво повече мога да им кажа&hellip; затова, защото вече други свободни граждани напират към микрофона, когато Рабфачев, първият секретар на Областния комитет на ОФ, се опита да ми отнеме микрофона. Аз се запътих към стълбичката да сляза от трибуната, когато той каза, че митингът се закрива и че нямало да бъде даден микрофонът на други граждани, като подхвърли, че аз съм бил осъждан за морални деяния. Независимо от всичко аз се прибрах в къщи, но около половин час след като се бях прибрал, телефонът отново ми зазвъня и се обади мой приятел, който ми казва: &ldquo;Тълпата се насочи към Партийния дом и принуди първия секретар на Областния комитет на партията Пантелей Пачов да се върне, да излезе пред тях и да разпореди на звукоозвучителната служба да озвучи на нова сметка площада, като предават микрофона на гражданството. Хората скандират и викат &bdquo;Амбарев да се върне на трибуната&rdquo;.</p> <p>С бърз ход се запътих към Червения площад, който е на 20 минути от дома ми. Отново се изкачих на подиума и от този подиум аз прочетох Преамбюла на нашата Харта за защита правата на човека в България, като предварително, преди Преамбюла, направих един лек исторически обзор върху историята на Дружеството, върху съществуването на нашето Дружество.</p> <p>Тъй като Рабфачев си позволи да ме разгражда по морален път, аз съобщих на събралото се множество, че с присъда на Пловдивския районен съд от 17 октомври 1984 г. съм реабилитиран &ndash; първо, второ &ndash; освободен съм от затвора с указ на Държавния съвет в извънреден срок, и трето, обясних им с десетина думи как се манипулира българският съд от тоталитарната система, като съвсем честно и откровено им казах: &ldquo;Да, осъждан съм за изнасилване, но аз изнасилване нямам, защото такова действително нямаше&rdquo;. Публиката отправи своите упреци с викове: &ldquo;Долу комунистите! Не желаем повече да бъде манипулирано съзнанието ни!&rdquo;, и на трибуната се качи друг оратор, а аз слязох. Мене са ме подкрепили няколко души, които са били изпращани с възгласи. Но един от тези оратори, член на &ldquo;Екогласност&rdquo;, се обърнал към публиката и призовал присъстващите на митинга да паднат на колене в едноминутно мълчание за всички репресирани от 1944 година до ден днешен. Осемхилядното множество тутакси паднало на колене и на площада зацарила гробна тишина. След това един от работниците &ndash; Христо Станев, електротехник &ndash; поканил първия секретар да каже по какъв начин си е построил къщата на място, където не е живял, място, отчуждено за обществена сграда, да каже колко квадратни метра жилищна площ представлява жилището му и да даде обяснения за триетажната си вила откъде е взел средства.</p> <p>Снощи беше проведено събрание на &bdquo;Екогласност&rdquo;. Клубът &bdquo;Екогласност&rdquo; иска от гражданските власти да му се даде помещение за провеждане на учредително събрание. Но засега се срещат пречки. Като крайна мярка &bdquo;Екогласност&rdquo; е решила да се обърне тъкмо към първия секретар на Областния комитет на партията, за да се намери разрешение на въпроса. По този начин първият секретар на Областния комитет на партията ще легитимира своята привързаност към демокрацията.<br /><br /><em><strong>&nbsp;24.11.1989 г.<br /></strong></em><br /></p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи