ЗАКАРИЯ: Може ли Китай да помогне на Европа да се справи с дълговете си

<p>Истинският проблем е Италия, не Гърция. Гърция е миниатюрна държава, генерираща едва 2% от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз. Италия е страна от Г-7. Италианският дълг е 1,9 трлн. евро, или 120% от нейния БВП, и е по-голям от този на Испания, Португалия и Гърция, взети заедно. Италианските дългови книжа се търгуват с 4% по-скъпо от тези на Германия, което е без прецедент в историята на единната валута и създава неустойчивост. Италия е твърде голяма, за да се провали, но е и твърде голяма, за да бъде спасена.</p> <p>Някои призоваха за създаването на &bdquo;еврооблигации&rdquo;, което би било начинът Германия да стане гарант по дълговете на Италия, Испания, Гърция и други страни в затруднение. На хартия, изглежда, това е доста елегантно решение. Но никога няма да се случи, понеже и германците, и тяхното правителство са твърдо против. Върховният съд на Германия излезе с решение, че това би било противоконституционно. Пускането на подобни дългови книжа ще спаси Италия и Гърция, а останалите ще загубят мотивация да извършат болезнените реформи. Те ще вземат нужните им пари назаем, при това с лихви, субсидирани от Германия, тогава защо им трябва да извървяват мъчителния път на преструктурирането? Германците знаят това и именно поради тази причина са против.</p> <p>Същото важи и за идеята за координиране на данъчните ставки и разходите от страна на Брюксел: изглежда добре на хартия, но няма как да случи на практика. Правителствата никога няма да се откажат от толкова важна дейност като определянето на данъчната политика. Има силно противопоставяне срещу даването на толкова власт в ръцете на европейската бюрокрация, а съдилищата в много от страните членки вероятно биха определили подобно действие като нарушаващо конституцията. Дори и тази съпротива да бъде преодоляна, ще отнеме поне десетилетие да се види дали по-тесният фискален съюз ще проработи успешно. Пазарите имат нужда от успокоение днес, а не след десет години.</p> <p>Изправен пред подобна криза през 2008, тогавашният финансов министър на Съединените щати Хенри Полсън говореше за нуждата от &bdquo;базука&rdquo;, оръжие достатъчно голямо да подчини пазарите. Европейците не разполагат с такова оръжие. Дори Германия &ndash; чието съотношение дълг спрямо БВП е 83% &ndash; е неспособна да помогне на Италия и Испания. Двете заедно трябва да върнат дълг в размер на 600 млрд. евро до края на следващата година. Кой разполага с такава сума пари?</p> <p>Днес по света има около 10 трлн. долара резерви на правителства и банки. Това е единствената голяма налична сума пари, която може да изиграе ролята на &bdquo;базука&rdquo;. Международният валутен фонд (МВФ) може да стане водеща институция, която да заеме подобна сума &ndash; от Китай, Япония, Бразилия, Саудитска Арабия &ndash; и да отпусне кредитна линия в размер на 750 млрд. долара. След това МВФ може да предостави кредит на Италия и Испания, но само срещу ясни ангажименти за провеждане на икономически реформи. Подобна кредитна линия ще покрие разходите по изплащането на дълговете на двете страни за следващите две години. Сроковете, поставени от МВФ, ще бъдат гарант, че Италия и Испания ще останат под натиск да извършат необходимите реформи и ще създадат условия за растеж.</p> <p>Какво означава това за китайците, които биха могли да осигурят поне половината от необходимата сума и на които беше учтиво отказано от страна на италианците? Китай инвестира своите валутни резерви в търсене на ликвидност, сигурност и прилична възвръщаемост. Но това не е опит светът да бъде спасен. Премиерът Вън Цзябао създаде леко напрегнато очакване миналата седмица, намеквайки, че може да увеличи китайските инвестиции за закупуване на дългови книжа, и искайки в замяна по-голям достъп до пазарите на Европа. Това е класическа китайска дипломация: предпазлива, целенасочено съсредоточена върху своите интереси.</p> <p>Дошъл е моментът Китай да възприеме една по-широка концепция за своите интереси и да стане наистина &bdquo;отговорен касиер&rdquo; на глобалната система. Европейската криза бързо ще се превърне в глобална, дори е възможно да настъпи втора глобална рецесия. А втора рецесия ще донесе повече неприятности, понеже правителствата нямат на разположение повече никакви монетарни или фискални инструменти за въздействие. Китай ще загуби много при този сценарий, тъй като европейските и американските потребители на произвежданата в страната продукция ще спрат да харчат.</p> <p>Разбира се, Китай ще очаква нещо в замяна на проявената от нея щедрост. То може да бъде даването на Китай на далеч повече възможности при определянето на дневния ред на МВФ. Всъщност може би трябва да се намекне, че Кристин Лагард ще бъде последният управляващ директор на Фонда, който не е китаец.</p> <p>В свят, затънал в дългове, властта е в ръцете на кредиторите. След Първата световна война европейските държави бяха смазани от тежестта на дълговете, а Германия трябваше да изплаща непосилни репарации. Единствената страна, която можеше да осигури кредитиране, беше Съединените щати. За Америка осигуряването на жизненонеобходимите финансови средства на Европа стана вход към глобалната власт, процес, който в края на краищата я направи най-силният играч на световната политическа сцена. Днешната криза е възможност за Китай да стане &bdquo;отговорен касиер&rdquo;.</p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>