ЗАКАРИЯ: Америка измества вниманието си от дефицита към растежа

<p>Някои съвременни теории казват, че икономиката е натоварена с прекалено много правителствени регулации, разрешителни режими, данъци и такси. Целият този натиск върху бизнеса, особено върху малкия, дърпа икономиката надолу. Републиканските кандидати за изборни длъжности казват, че ако бъдат орязани, икономиката ще се развие от само себе си. Това наистина звучи добре, но просто не може да бъде подкрепено с никакви данни.</p> <p>Проучване, направено от Световния икономически форум, което подрежда страните според тяхната конкурентоспособност, поставя Съединените щати на пето място. Страните, които са преди нея, в това число Сингапур и Финландия, са доста малки, а населението им е около 5% от населението на САЩ. Световната банка публикува доклад, разглеждащ &bdquo;възможностите за бизнес&rdquo; по целия свят. Съединените щати са класирани на четвърто място, отново зад няколко доста малки страни. Също както и при проучването на Световния икономически форум, подреждането не се е изменило много пред последните години.</p> <p>Фондация &bdquo;Кауфман&rdquo;, проследяваща нивата на предприемчивостта в САЩ, разкрива, че през 2010 г. 340 от всеки 100 хил. американци започва собствен бизнес всеки месец. Тази числа не са се изменили много през последните няколко години. Те са малко по-високи от 2007, годината преди началото на рецесията. Относно регулациите агенция &bdquo;Блумбърг&rdquo; проследи броя им и откри, че администрацията на Обама не е преразгледала или въвела кой знае колко повече правила от своите предшественици.</p> <p>Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) представи свое проучване миналата седмица, измерващо данъчните приходи като процент от брутния вътрешен продукт (БВП). Съединените щати са 27-и от 30 страни. Данъците са на исторически ниски нива, всъщност на най-ниското си ниво от 50-те години на миналия век насам. Но сложността на американската данъчна система е за сметка на растежа и конкурентоспособността. Изследване на Световната банка разкрива, че единствената категория, в която САЩ не е в Топ 20, е &bdquo;плащането на данъци&rdquo;, където заема отчайващото 72-ро място. (Класирането на САЩ в тази категория се променя от 76-о място през 2008, до 46-о през 2009 и 61-во през 2010 година.) Данъчна реформа, премахваща вратичките за избягване на плащането на данъци &ndash; и съпътстващите ги корупционни практики &ndash; категорично ще помогне на икономиката.</p> <p>Ясно е, че без реформа на данъчната система САЩ не могат да направят кой знае колко за повишаване на конкурентоспособността си и за улесняване на правенето на бизнес. Какво промени липсата на данъчна реформа? Отговорът е ясен. Само преди пет години американската инфраструктура е класирана на десето място от Световния икономически форум. Днес вече тя е на 24-то място. Летищната инфраструктура отиде от 12-о на 31-во място, пътната от 8-о на 20-о.</p> <p>Влошаването на човешкия капитал е дори по-значимо. Съединените щати имаха най-големия процент на хора, завършили колежи. Днес вече сме на 14 място според последните данни на ОИСР, а американските студенти често са поставяни на дъното по знания в развития свят. Ситуацията в областта на приложната наука е много по-отчайваща. Броят на завършилите инженерни специалности пада годишно с повече от 11% между 1989 и 2000 г. И въпреки нарасналата загриженост през последните две десетилетия, завършилите инженерни специалности през 2009 (84 636) са по-малко, отколкото през 1989 (85 002). Разходите за изследвания и разработки нараснаха по времето на Обама, но основната тенденция запазва движението си надолу през последните две десетилетия. В проценти делът на федералните разходи за научни изследвания &ndash; които финансират основните научни изследвания &ndash; е наполовина на този от 50-те години на миналия век.</p> <p>С други думи, големият проблем на Съединените щати през последните две десетилетия не е ръстът на регулациите и данъците, а спадът на инвестициите в материалния и човешки капитал. А инвестициите са локомотивът на дългосрочния растеж. Носителят на Нобелова награда за икономика Майкъл Спенс отбелязва, че САЩ са излезли от Голямата депресия не само заради харчовете покрай Втората световна война, но и защото по време на войната значително са намалили разходите си, а са увеличили инвестициите. Хората са харчели по-малко, спестявали са повече и са купували военни облигации. Това огромно увеличение на инвестициите &ndash; от страна на хората и на правителството &ndash; създаде небивал растеж след войната. Ако искаме сега да се случи същото, просто трябва да изградим сериозна стратегия за инвестиции.</p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>