Загребват, но не с лопатка

<p>Да, между другото, рапортуваме, че сами ще се справим. Неототалитаризмът е вторично явление. Неговите произход и същност не се нуждаят от тълкователи с големи мащаби.<strong> И така, общо, изминалата година и вероятно отиващото си десетилетие трябва да се оценяват според това колко далеч се е придвижила държавата по неототалитарния път.</strong> Разбира се, такива резки движения като нападението на Грузия през 2008 г. нямаше. Но въпреки това движението продължава. Движение на по-нататъшното отчуждаване на Русия и руснаците от човечеството.<br /><br />Това, естествено, е и съдържанието както на неототалитаризма, така и на това синтетично образование, което се извършва пред очите ни. <strong>В отвореното общество нацията се явява посредник между човека и човечеството, в тоталитарните общества тя се превръща в инструмент за отчуждаването на човека от човешкия род.</strong> Идеалният тоталитаризъм подразбира пълно разчовечване, но той не съществува в реалността, както не съществува идеалният газ.<strong><br /><br />През годината достиженията на неототалитаризма бяха много съществени. </strong>Той е много гъвкав и приспособим към новите информационни технологии. Той лесно създава илюзията за промени, измисля и разпространява слухове за противоречия вътре в тандема. Единият от тандемократите може дори да обещае промяна на политическата система. А защо не? Създавайки тандемокрация, неототалитаризмът показа, че е способен на подобни промени &ndash; нима това не е реформа на политическата система?<strong><br /><br />Така че тихо и уверено неототалитаризмът създава за себе си нова социална база</strong> &ndash; от дебилните приближени до властта млади членове до високочелите интелектуалци, които са привлечени, както често се случва, от възможното сътрудничество с властта в управлението на държавата.<br /><br />Наистина, такова сътрудничество няма и не се предвижда, но на мнозина им се струва, че има такава перспектива. <strong>Та нали неототалитаризмът не е ограничен идеологически, особено в частта, която се отнася до икономиката.</strong> По-нататък въпросът се отнася до професионализма и вътрешната честност на тези, които търсят реализацията си редом с властта. Но това преди всичко се отнася до икономистите. Те заблуждават себе си, че тук може да се направи &bdquo;като при Чаплин&rdquo;, а Ходорковски, Магнитски, Чичваркин и хиляди други, чиито имена не знаем... Е, моделът е такъв. Сечем гората &ndash; трески хвърчат.<br /><br />И още, <strong>този модел предполага безкористна помощ, например от Дерипаска</strong>, в продължение на цяла година. Наравно с парите, потъващи в черните каси.<br /><br />Току-що казах за този модел, но отново повтарям. <strong>&bdquo;Като при Чаплин&rdquo; тук не може да бъде по определение.</strong> Така се случва само в държавите, които са започнали да се модернизират преди всички и по-дълбоко от всички. Това, което се е формирало и се формира под влияние на техния демонстрационен ефект, в резултат на въвличането им в глобалните процеси, се нарича по различен начин &ndash; от световна периферия до карго капитализъм.<br /><br />Националните буржоазии в такива държави заедно с чуждите буржоазии създават крайно противоречив социум.<br />Основното му противоречие е заимстване на световни икономически практики и строяване в световните икономически структури при запазване и дори засилване на националните идентичности, формиращи се на основата на противопоставяне на световния цивилизационен център.<strong><br /><br />Руският модел се свежда до простата формула: тръба плюс ракети.</strong> И основата на общото от годината е потвърдената от Путин, т.е. от главния тандемократ &ndash; вярност към този модел. Изказването за необходимостта от развиването на агресивно въоръжаване министър-председателят направи след пускането на поредния нефтопровод. Каква ти лопатка! Всичко е много по-сериозно.<br /><br /><em>Текстът е публикуван в grani.ru<br /><br />Превод от руски Веселина Гюлева</em></p>