Задава ли се нов балон?

<p>Големите спекулативни балони са доста редки. (Малките балони в цените на някои борсови стоки, казват някои, възникват постоянно и не могат да бъдат използвани като аргументи при отговора на основния въпрос.) И понеже големите балони се случват веднъж на много години, предвиждането им означава способност да се гледа далеч в бъдещето, което малко прилича на способността да се предвиди кой ще спечели президентските избори след два мандата.</p> <p>Но наблюдението върху някои определени места дава повече информация от други, за да се разбере дали е възможно надуването на балон. Капиталовите пазари е логично да бъдат поставени на първо място в списъка за наблюдение като места за рискови инвестиции с богата история в надуването на балони. Там са се надули три колосални борсови балона през миналия век &ndash; през 20-те, през 60-те и през 90-те години. И обратно, за същото време се е надул само един подобен балон на пазара на имоти в Съединените щати, този от началото на века.</p> <p>Имаме голямо оттласкване от дъното, достигнато от световните капиталови пазари през 2009. S&amp;P 500 се покачи с 87% от март 2011 досега. Но историята на прогнозирането на капиталовите пазари е изпълнена с твърде много провали в опит да се прецени дали ръстът ще продължи достатъчно дълго, че да не изглежда като балон, или толкова, че по-скоро да бъде определен като край на страха от депресия. Ръстът в цените на активите никога не предвещава настъпването на &bdquo;нова ера&rdquo;, а по-скоро е &bdquo;въздишка на облекчение&rdquo;, че сме преодолели кризата.</p> <p>Също така цените на имотите на няколко места по света отбелязаха значителен ръст в последните една-две години, особено в Китай, Бразилия и Канада, а цените в други страни продължават да растат устойчиво. Но засега няма изгледи за надуването на имотен балон в страните, където наскоро се е спукал такъв. Консервативните правителствени мерки вероятно ще са в посока намаляване на субсидиите за закупуване на имот и настоящите настроения на този пазар не са благоприятни за надуване на балон.</p> <p>Продължаващият и понастоящем бум в цените на хранителните стоки сякаш е по-вероятно да бъде определен като балон. Нарастващите тревоги, свързани с глобалното затопляне и влиянието му върху цените на храните, или за студени и снежни зими в северното полукълбо и отражението им върху нестабилните цени на горивата са с потенциал за зараза. Те се свързват дори с настоящите водещи събития, по точно с революциите в Близкия изток, които, според общото мнение, в основата си са породени от народното недоволство заради високите цени на храните &ndash; което от своя страна причини повишаването на цените на петрола.</p> <p>Но моят фаворит за възможен балон през следващото десетилетие и повече е обработваемата земя &ndash; не само защото съществуват множество примери от последните месеци за рязък скок в цените на обработваемата земя в Съединените щати и Великобритания.</p> <p>Разбира се, обработваемата земя е далеч по-маловажна от останалите спекулативни активи. Например обработваемата земя в Съединените щати се оценява на 1,9 трлн. долара през 2010, като за сравнение американският пазар на активи се оценява на 16,5 трлн. долара, а имотният пазар в Съединените щати на 16,6 трлн. долара. А пък и досега големи балони при търговията с обработваема земя са се случвали доста рядко. Всъщност има само един в Съединените щати през XX век, по време на голямата емигрантска вълна от 70-те.</p> <p>Но обработваемата земя в някои региони изглежда, че ще предизвика ефекта на заразата по-скоро от очакваното. Скорошното й рязко покачване със 74%, в сравнение с пика на цената от 2008 година, е симптом за това. А крайно въздействащата теза за глобалното затопляне очертава неблагоприятния сценарий за недостиг на храни и повишаване на стойността на земята в различни точки на света, което ще породи сериозен инвеститорски интерес занапред.</p> <p>Дори нещо повече, днес за хората никак не е трудно да си представят, че имотният и пазарът на земя винаги са вървели ръка за ръка, понеже цените и при двата скочиха рязко в началото на този век. Но от 1911 до 2010 година в Съединените щати съотношението между годишния ръст на цените на имотите и обработваемата земя беше само 5%, а според последни данни за цените на земята няма никакви индикации за спад, за разлика от цените на имотите, където се наблюдава влошаване. До 2010 цената на обработваемата земя в Съединените щати е паднала само с 5% спрямо най-високата й стойност от 2008 година, докато при имотите спадът на цените е с цели 37% спрямо пика им от 2006 година.</p> <p>Бумът в цените на имотите от началото на века в известна степен беше предизвикан от конструктивната невъзможност да се строи толкова бързо, колкото бързо нарастваше търсенето, и беше (а на някои места предстои да бъде) елиминиран само чрез&nbsp; огромно нарастване на предлагането. Противно на това, няма никаква възможност за нарастване на предлагането на обработваема земя, което ще разпали заразата в желанието за придобиването й, също както се случи през 70-те в Съединените щати, когато подобен страх от рязък скок в цените на храните предизвика надуването на единствения за този век балон в цените на обработваемата земя.</p> <p>И все пак трябва винаги да имаме предвид трудността при прогнозирането на балони. Затова за рисковите инвеститори никак не е лесно да открият къде в тази пазарна блъсканица ще възникне балон. Но в края на краищата те си решават кога да извадят парите и къде да ги инвестират.</p> <p><em>*Робърт Шилър е професор по икономика в Йейлския университет и главен икономист на &bdquo;Macro Markets LLS&rdquo;, също така е съавтор, заедно с Джордж Акелроф, на книгата &bdquo;Животинските нагони. Човешката психика като двигател на икономиката и значението й за капитализма&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван на сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>