В рамките на новия си проект, „Руска енциклопедия”, ще продължа темата за познанието и самопознанието на Русия, темата за „руската душа” върху актуален материал от новините и репортажите от нейните съседи. Светът идва при нас, ние отиваме при света и на границата на това взаимно проникване възникват много въпроси, свързани с житейските ценности и смисъла от произтичащото.
<p>Днес се обръщам към въпроса, който вълнува всички ни. Днес избирам за енциклопедията си буквата У.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Украйна – какво е това?</strong> Нещо, което е „наше”, неразделно, но е на края? Или това вече е исторически отделно образование със своя собствена менталност? Парадоксално е, но и едното, и другото е истина. Неустойчива истина. Оттук и всички преживявания. Те си имат своя "шалварена" истина, ние – имперски дух в кръвта. Ние никога няма да разберем какво значи такова явление като Шевченко. Ние имаме велика култура, създадена и от украинци, а там – само Шевченко.</p>
<p><strong>Ние казваме: вие сте наши братя, но разбираме – „най-малки”.</strong> И на „тях” това не им се харесва. Ние казваме: вие сте зона на нашите национални интереси. А „те” – самите вие сте зона!</p>
<p>Много пъти съм преминавал с кола границата около Харков, съпоставял съм общите и особените черти чрез най-прости примери. Да кажем, от нашата страна няма крайпътни ресторанти, а само някакви закусвални. В тях хората не са хранят правилно, а само похапват на крак. А щом минеш в Украйна, във всяка крайпътно ресторантче, дори и най-забутаното, хранят вкусно. Или милицията – у нас ни спират, за да им сложиш нещо в джоба. А при тях също спират и също им слагаш в джоба, но с някакво смущение, което не е много присъщо на нашата пътна полиция. <strong>В Украйна всичко е много по-спокойно, няма такова голямо напрежение като при нас, но в същото време държавата е много по-семпла, по-дърварска.</strong> И в Сталин почти никой не вярва, както в забележителния комунистически Дядо Мраз. Дори на „руския” изток от държавата.</p>
<p><strong>И все пак е трудно да свикнеш с мисълта, че това вече не е „наше”, че Украйна се е отместила.</strong> Украйна винаги е смекчавала нашата горчивина, нашето язвително отношение към живота. Ние се допълвахме едни други в едно семейство. Ние се шегувахме едни с други, мислехме, че така и трябва, а „те” изведнъж подадоха за развод. Ние мислихме, че „те” ще размислят, ще се върнат, а те изобщо не се замислиха. На всичко отгоре, те се оказаха вътрешно разединени, дърпаха на изток и на запад, а в Крим намериха за себе си напълно противоположни исторически герои. Не страна, а геополитическа центробежност! И на всичко отгоре – държава.</p>
<p><strong>Русия трябва да се превърне в много по-привлекателна за съседите си – започвайки с Украйна.</strong> Политическият ум започва с преговори, а не с натиск. Общото ни бъдеще е в европейските модели на прозрачни граници, а не в имперската носталгия. Русия намери сили в себе си да се отнесе деликатно към неотдавнашните избори в Украйна. Не дрънкаше глупости. Нима сме се научили на нещо? Това е удивително!</p>
<p><em><strong>Виктор Ерофеев</strong></em></p>
<p><em><strong>Радио „Свобода”</strong><br /></em></p>
<p><em>Превод от руски Веселина Гюлева<br /></em></p>