За съвременния Запад ислямът е чудовище

За съвременния Запад ислямът е чудовище
Ислямофобията избуя покрай дебата за джамията на Кота Нула Съпротивата срещу предложението да се изгради джамия край Кота Нула (мястото, където се издигаха кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк – бел.ред.) достигна неочаквани размери, след като авторите на идеята преминаха и последната бариера на общинските власти. Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг говори разпалено в защита на проекта: "Нека не забравяме, че сред жертвите на 11 септември имаше и мюсюлмани и че нашите съседи мюсюлмани скърбяха заедно с нас като нюйоркчани и американци. Бихме предали ценностите си и преминали на страната на враговете си, ако се отнасяме с мюсюлманите като с различни хора".
Предшественикът на Блумбърг обаче не е съгласен. Бившият кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани смята, че проектът, който предвижда и създаване на многоверски обществен център, ще бъде "скверен" и че "достойните" мюсюлмани не биха се противопоставили на това мнение. Други политици от Републиканската партия, които имат далеч по-малко общо със събитията от 11 септември, а да не говорим пък с Ню Йорк, се присъединиха към хора и някои дори стигат дотам да твърдят, че джамия край Кота Нула<br /> <br /> <strong>ще бъде монумент на терористите</strong> <p>Такава ислямофобия не е изненада за ерата на "Ал Кайда" и спящите клетки, настъпила след края на Студената война. Разбира се, ислямът отдавна е чудовище за Запада. Векове наред по-напредналият и по-мощен ислямски свят измъчва въображението на бялото християнство. Когато испанците пристигат в Америка, те привнасят и езика на Реконкистата и често наричат ацтеките и маите "маври", а техните зикурати (храмове) &ndash; "джамии".<br /><br />Султанатът Мароко е първото правителство в света, което признава съществуването на независими Съединени щати през 1778 г. Но морските експедиции на Америка до Северна Африка - двете Варварски войни от началото на ХIХ век, са тези, които първи възвестяват появата на САЩ на глобалната сцена и кристализират нов американски патриотизъм в страната.<br /><br /><strong>Ранната история на мюсюлманите в САЩ е самотна<br /></strong><br />Въпреки че има изолирани съобщения за "мавърски" мореплаватели и дори египетско местообитание в далечните колонии, първите значими населени места са на роби от Западна Африка. Билали Мохамед е роден в Гвинея около 1770 г. и умира през 1857 г. в плантация на остров Сапело в Джорджия, оставяйки след себе си документ на арабски под формата на пакет с 13 листа. Това е трактат по религиозна юриспруденция, специфична за обществото на мюсюлманска Западна Африка, и е едно от най-ранните класически описания от роби. Абдулрахман Ибрахим ибн Сори, подобно на литературния герой Орооноко в известния едноименен роман на Афра Бен от 1688 г., е принц от кралския двор на Гвинея, преди да бъде отвлечен и отведен в робство в Мисисипи. С разпространението на вестта за начетения величествен "принц на робите" из страната Ибн Сори печели съюзници и приятели и в крайна сметка е освободен през 1828 г. със заповед на президента Джон Куинси Адамс. Той напуска САЩ и се насочва към бившата робска република Либерия в Африка, но скоро след това умира от треска и така и не се връща в родните си земи.<br /><br />Повечето мюсюлмански африкански роби нямат толкова голям късмет и паметта за разнообразното им културно наследство избледнява в поколенията на робство. Черният ислям е възроден през първата половина на XX век като кредо на освобождението и изкуплението. Религиозната организация "Ислямска нация", основана през 1933 г., търси начин да се отърси от униженията от миналото с цялостно отхвърляне на доминиращо бялата християнска нация, която я заобикаля. В момента уебсайтът на вече силно намалялата група идентифицира черните американци като наследници на "изгубена азиатска нация." За видни активисти като Малкълм Екс<br /><br /><strong>ислямът е емблема на различието, на отличието и гордостта в лицето на някогашната несправедливост</strong><br /><br />Други мюсюлмани обаче са повече от склонни да се опитват да се впишат в обществото. Към края на XIX век имигрантите от Османската империя започват да се заселват в изолирани региони из САЩ. Някои от първите активни мюсюлмански струпвания в страната се появяват в градове като Сидър Рапидс, Айова, където доминират ливанци, и Бидфорд, Мейн (предимно албанци).<br /><br />През 1926 г. полски говорещи татари откриват една от първите джамии в Бруклин. През втората половина на XX век мнозинството мюсюлмани, емигриращи в САЩ, са от Южна Азия и арабските държави. Сега има приблизително 7 милиона мюсюлмани, живеещи в САЩ &ndash; от множество общности и с всякакъв обществен статус. Безсмислено е да се говори за тях с генерализирани обобщения.<br /><br />Въпреки това от 11 септември насам акцентът пада върху американския ислям и потенциалните екстремисти насред страната. Има злодеи &ndash; от шейх Омар Абдел Рахман, слепия египтянин, осъден на доживотен затвор за участието си в атентатите срещу Световния търговски център от 1993 г., до родения в Ню Мексико Ануар ал Аулаки &ndash; ислямистки преподавател, за когото се смята, че е проповядвал пред част от атентаторите от 11 септември и сега се укрива в Йемен (той е първият американски гражданин, оглавил списъка за отстраняване на ЦРУ). Любопитно, но на очи бие фактът, че<br /><br /><strong>голям брой американски "бойци на вярата" имат немюсюлмански произход</strong><br /><br />&ndash; като "американския талибан" Джон Уокър Линд, израсъл в процъфтяващо предградие на Сан Франциско, и Дейвид Хедли, роден във Вашингтон полупакистанец, който преди да планира терористичните атаки в Бомбай през ноември 2008 г., е бил собственик на бар във Филаделфия.<br /><br />Мерките, вземани от Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, изглежда успяват да впримчат обичайните заподозрени в тероризъм &ndash; като арестуваните 14 американски жители, за които се твърди, че са свързани с въоръжената група "Ал Шабаб" в Сомалия. Но много мюсюлмански общности са под обсада, изправени пред артилерийския огън на медийното внимание и ксенофобски рев.<br /><br />В този контекст изпъкват фигури като имам Фейсал Абдул Рауф &ndash; арабско-американскит църковен деятел, стоящ зад проекта за джамията край Кота Нула. Опитен и с умерен политически възгледи, градил кариера, проповядвайки съвместимостта на ислямските и американските ценности, Рауф е обявен за опасен радикал от противниците на джамията.<br /><br />Малцина от тях се трогват от името на предложената от Рауф сграда: Cordoba House &ndash; на името на града в Андалусия, Испания, където мюсюлмани, евреи и християни някога са съществували в продължение на векове в изключителен разцвет на култура и науки. В тези времена богатството и разнообразието на мюсюлманския живот &ndash; в САЩ и другаде, изглеждат твърде далеч за повечето американци.</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи