- 10 Sep 2020
- 110
- 9
“Сега проучването на мнението е инструмент за политическо действие. Неговата може би най-важна функция се състои в налагането на илюзията, че съществува обществено мнение като проста сума от индивидуалните мнения; в налагането на идеята, че съществува нещо, което е средно число от мненията, или средно мнение. Общественото мнение, заявявано от първите страници на вестниците под формата на проценти – “60 процента от французите одобряват…” – това обществено мнение е чисто и просто един артефакт, чиято функция е в прикриването на факта, че състоянието на мнението в даден момент от време е система от сили, от напрежения. Ето защо, когато трябва да се представи състоянието на мнението, няма нищо по-неадекватно от процента”.Пиер Бурдийо. Общественото мнение не съществува.
<p>Гледам телевизия. Социоложка и журналистка, известни с умението си да харесват всяка власт. Говорят си учено и важно. Ето как:</p>
<p>Журналистката: Наистина ли е проблем да се изправиш срещу другите социолози, които имат други изчисления?</p>
<p>Социоложката: Аз не бих казала даже, че има и толкова големи различия, защото според мен наистина хората гледат точно числата. Не цифрите – нека да казваме така, както трябва. Всички говорят за цифри…</p>
<p>Журналистката: Но ние ще говорим за числа.</p>
<p>Социоложката: Да. Арабски числа и римски цифри. Напомням го винаги, въпреки че всички го пренебрегват. Всъщност цифри са само римските.</p>
<p>Журналистката: Да.</p>
<p>Посмях се от сърце, но после се замислих. В това време социоложката вече лееше от екрана своите арабски числа.</p>
<p>Да, това е дреболия. Поредната простотия, излъчена от екрана на една българска телевизия. Не мога да издържа на изкушението да обясня в какво се състои простотията, поне защото облъчването с простотии в България е с по-висок интензитет от това, на което са подложени пожарникарите в една японска атомна централа, пострадала от цунами. Да, уважаеми съотечественици, всяко число се изписва с някакви цифри – арабски, римски, или някакви други. Ако някоя социоложка иска да каже, че 27 процента от хората в България харесват свинско със зеле, може да каже и че XXVII процента от хората в България харесват свинско със зеле или пък, че 11 011 процента от хората в България харесват свинско със зеле. Е, във втория и третия случай рискува част от хората да не разберат, че използва римски цифри или цифрите 0 и 1 в рамките на двоичната бройна система. Но цифри са само римските??? Защо бе, миличка, а простите араби само с числа, а?</p>
<p>Стига с цифрите. Те само показват как тези лъскави представителки на две престижни професии ще бъдат възприети от един средноинтелигентен зрител, който може да си даде сметка какви му ги каканижат от екрана.</p>
<p>Защо обаче се оказва възможно толкова откровено невежество да се демонстрира по толкова безпардонен начин?</p>
<p>Простичкият отговор: защото въпросните дами обслужват нечии интереси. Само че мераклиите да лъскат чепиците на властта никога не са в дефицит и става неясно защо не възниква някакъв естествен подбор, който да води ако не до друго, поне до по-високо качество на манипулативните техники, с които се опитват да ни промиват мозъците?</p>
<p>Изобщо не се съмнявайте, че публичното оповестяване на данни от социологически изследвания по телевизията винаги цели да излъчи определени внушения към драгия зрител. Това е така дори когато поканеният социолог не желае да прави такива внушения. Изпитвал съм го много пъти на гърба си, преди окончателно да се откажа да коментирам такива данни в електронни медии. Проблемът е сходен на този, с който бихте се сблъскали, ако трябва да разтълкувате моралния смисъл на десетте Божи заповеди за седем десети от секундата.</p>
<p>Социологическите изследвания наистина регистрират артефакти, които сами по себе си нямат познавателна стойност. В повечето случаи те могат да бъдат набързо интерпретирани във всяка възможна посока. Дори да сте настроени съвсем честно да споделите изводите, до които сте стигнали, изучавайки данните, които имате, вие обикновено нямате време дори да ги разкажете така, че да въведете тези, които ви слушат в контекста, който би им придал смисъл.</p>
<p>Налага се да произнасяте заклинания. Казвате, например, че данните от изследването показват нарастващо недоверие на хората към всички политически институции. В този момент отсреща ви питат защо рейтингът на премиера е паднал повече от рейтинга на президента. Вие се измъквате с нищо незначещото твърдение, че респектът към президентската институция е по-голям. Всъщност това е празна фраза, но е начин да избягате от реалния проблем. А той е, че реакциите на хората по отношение на тези две институции са несъизмерими. Нито ще ви разберат, ако го кажете, нито има смисъл да го казвате, защото със самия факт, че изнасяте някакви нищо незначещи проценти за различни хора, институции и събития вие вече сте се нагърбили с това публично да съизмервате несъизмерими неща.</p>
<p>Най-лесното е да се оставите на течението – журналистът да пита, а вие да се измъквате със заклинания. В половината от случаите журналистът се опитва да измъкне от вас подходящото тълкуване на нищо незначещите факти. И обикновено успява. В другата половина от случаите социологът се опитва да направи подходящото тълкуване на нищо незначещите факти независимо от това, какво го пита журналистът. И обикновено също успява.</p>
<p>Искам да кажа, че този тип оповестяване на данни от социологически изследвания неизбежно се превръща в манипулация. В най-невинния случай манипулирате от гледна точка на собствените си политически разбирания. В най-мръсния случай манипулирате от гледна точка на този, който ви плаща. Ефектът е почти един и същ, защото дори да се мислите за света вода ненапита, ще ви канят да коментирате данни тогава и само тогава, когато интересите на канещите съвпадат с намерението ви да манипулирате от гледна точка на вашите политически разбирания.</p>
<p>В такава ситуация е естествено най-добре да се адаптират социолозите без морални задръжки, а професионалната компетентност само пречи. Пречи, защото жанрът налага да профанирате мислите си. Ако сте си профан, няма да ви се налага.</p>
<p>Ефектът е, че профанацията става норма и създава публичния образ на професията на социолога. Отвратената публика е по-склонна да подозира социолозите в манипулиране на самите данни (което рядко се прави, освен в навечерието на избори), отколкото да забележи съмнителната свобода, с която те правят далече отиващи изводи.</p>
<p>Това се случва вече 20 години. И, повярвайте ми, не само у нас. Ще попитате – защо, ако е така, тази флирт между медии и социолози продължава с нарастваща интензивност?</p>
<p>Простичкият ми отговор е – защото е власт. Публичното представяне на данни от социологически изследвания е важно, тъй като те са елемент от раздаването на картите на политическите играчи. Политическата популярност е самоконструиращ се мит, а изследванията са важен елемент от конструкцията.</p>
<p>Разбира се, водещият елемент са медиите. Изследванията много често регистрират само това, което медиите са хвърлили в публичното пространство. Мнозинството интервюирани в едно изследване изразяват – понякога почти буквално – попитото от същите тези медии. В блатото на тази квазиреалност протичат демократичните политически борби. Останалото е за наивници.</p>
<p>Затова арабите имат числа, а римляните – цифри.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван в блога <span style="text-decoration: underline;"><a href="http://www.reduta.bg/" title="http://www.reduta.bg/">REDUTA.BG</a></span></em></p>
