За пълния член и небесните лъчезарии

<p>&nbsp;За зла участ показалецът на царя стърчи малко отвъд линийката &ndash; на картата се отбелязва малка дъга. В резултат на това релсите правят огромна дъга през Русия &ndash; излишна, но... Царски закон!<br />Не знам доколко тази история е легенда. Не е легенда обаче, че в момента се обсъжда дали да бъде премахнат пълният член в българския език като &ldquo;ненужен&rdquo;. Определено е нужен дебат, който може да бъде воден от различни перспективи: филсофска, лингвистична, политическа...</p> <p>Трябва да се отбележи, че повсеместно се натъкваме на лош български език. Силно дразни неправилната употреба на деятелното причастие. Тя е така разпространена, че мнозина я игнорират: &ldquo;Вие виждал ли сте този текст?&rdquo;. Едва ли е толкова трудно да се запомни и усети правилото, че когато се използва учтивата форма, глаголът е във второ лице множествено число и деятелното причастие се използва като глагол. Глаголът &ldquo;съм&rdquo; и деятелното причастие трябва да са в съотвествие: "виждал съм", &ldquo;виждали сте&rdquo;. Следователно, "ако аз съм се изразил правилно, то вие сте се съгласили, драги читателю, с моите аргументи&rdquo;.<br />Мислене и език взаимно се обуславят. Става въпрос за двете страни на една същност и затова подходите трябва взаимно да се допълват &ndash; не да се противопоставят.</p> <p>Прескриптивният подход &ndash; това е подходът, при който изучаващите езика се запознават с лексика, идиоми, правила, за да се изразяват правилно. Дескриптивният подход &ndash; това е подходът на езиковедите, които описват езиковите феномени, проучват диалекти и извличат правила, като по този начин оформят "стандартния език".<br />Езиците се променят. Развитието на българския език към аналитизъм е познат феномен. Но нехайството не може да бъде аргумент за произволна промяна на правилата. Фактът, че една част от хората не се стараят да схванат разликата между субект и обект на действието, не променя отношението &ldquo;субект &ndash; обект&rdquo; само по себе си. (Кой видя Никола? vs. Кого видя Никола?)</p> <p>Ширещото се нехайството се усеща особено силно в журналистиката. Излишно е да припомняме, че и тук разлика между &ldquo;само журналистика&rdquo; и литература не може да се прави. Лесният достъп до изданията и до ефира не бива да подвежда. Свободата да изкажем мнението си не ни дава право да нарушаваме нормите. Целта на журналистиката не е да профанизира езика. Едно мнение, независимо от неговата правота, не би трябвало да се изразява чрез жаргон, мъртви метафори и кухи чуждици, особено от хора, които се занимават професионално със словото.</p> <p>В началото беше Словото... Мистиците от 13-и век в християнството, юдаизма и исляма са схващали Човека като съратник на Бога &ndash; създаден, за да участва в Сътворението, безспирен процес. Получил свободна воля, Човекът чрез мислите и делата си може да доближи Бога. Мисълта е език и езикът е мисъл. Това би трябвало да бъде азбучна истина за всеки, който посегне към перото. Това, че сме заменили перото с клавиатура и ползваме мрежата, трябва да ни прави по-отговорни, а не слободолюбиви!<br />Преди всичко се изисква професионална етика, която, наред с внимателната проверка на фактите, зачитането на интимната сфера &ndash; доколкото обектът не е социо-ексхибиционист, предоставянето на възможност за отговор, издържания, неемоционален тон, включва и задължението да се използва граматически правилен език, както е предписан в учебниците.</p> <p>Тук не става въпрос за някакво пренебрежително отношение към диалектите. Напротив. Диалектите са богатство за всеки език. Добре е, когато те са изучени, описани и се поддържат активно. Не бива да се забравя обаче, че въпросът за границата между диалектите е до голяма степен политически. Всеки, който е слушал северногерманските диалекти (Plattdeutsch) и ги сравни с тези в Тирол, ще се усъмни във възможността между общностите да има комуникация. Все пак те са част от немския език. От друга страна, противно на утвърдените подходи, в увода на един руски (!) учебник по македонски език четем следното: &ldquo;Македонският език е млад език от южнославянската група, който се е създал след Втората световна война&rdquo;. Всеизвестно е, че моментът на възникване на един език не може да се определя с точност. Наука и политика.<br />За да няма недоразумения: пожелаваме успех в утвърждаването на младата македонска държава. Във всеки случай обаче трябва да се прави разлика между реалностите &ndash; плод на имперски политики, от една страна, и историческите факти и езикознанието, от друга.</p> <p>Политическо действие е и опростяването на българския език. Относно политическото значение на е-двойно &ndash; жертва на една от последните реформи, може много да се дискутира.<br />Напоследък у нас се забелязва носталгия по времената на комунистическия режим. Новопрекръстената Българска социалистическа партия се дистанцира, от една страна, от действията на бившата БКП, но същевременно претендира за стогодишна история.</p> <p>Шизофренията се е разпространила навред &ndash; и сред журналистите. От една страна, говорят за свобода на пресата. От друга, предпочитат да знаят накъде духа вятърът &ndash; човешко е. Искат да правят сериозна журналистика, но същевременно да не се тревожат много-много за граматиката. Изключенията от тази тенденция са радост за читатели, слушатели и зрители.</p> <p>Социалистическият подход: &bdquo;добър журналист е този, който пише не това, което се говори, а това, което трябва...&rdquo;, се трансформира в: добър журналист е не този, който се изразява в съответствие с граматиката, а онзи, който се изразява в съответствие с конюнктурата. Придворната публицистика е познато явление.<br />Способността да се носи отговорност и да се отстоява независимо мнение е не твърде разпространена добродетел. По-скоро се следва тоталитарната по същността си максима за целта, която оправдавала средствата.<br />Няма нищо рационално в осакатяването чрез декрет на един език до нивото на неуки, свръхамбициозни люде, желаещи да се самоизтъкват "по медиите". Подобни действия водят към още по-силно опростачване на нацията. Тя дълго бе подложена на явлението соцреализъм, което хората наричаха &ldquo;възхвала на Партията и правителството в достъпна за тях форма&rdquo;. Сега кадрилът продължава под формата &ldquo;забавление и славословене на властимащите от протежетата им с достъпните тям средства&rdquo;.</p> <p>По-нататъшното профанизиране на езика чрез случайни драсвания с линийка на царете на словото би било смешно и жалко, ако не би имало последствия. Последствия, които не могат да бъдат нито обхванати, нито поправени в рамките на един човешки живот.</p>