За досиетата, лустрацията и още нещо

<p>Идеята на Борисов е всеки да може да отиде и да види кой какво е правил, донасял ли е, какво е работил в службите, за да се спре веднъж завинаги с тези спекулации. Той обаче не уточни технологията, по която ще се осъществява това. Само спомена, че ще бъде запазено ограничението да не се разсекретяват досиетата на починали хора. Каза и още нещо важно &ndash; че би било нечестно да има лустрационни текстове, защото има разлика между различните агенти и сътрудници на бившите служби. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Какво може да се направи?</strong></p> <p>Много неща, както отговаря Божидар Димитров. Но преди парламентарната група на ГЕРБ да се занимава с предложения за промени в закона за досиетата, е добре да бъде направен сериозен анализ на досегашната работа на комисията. Важно е да се разберат технологичните и другите затруднения, които водят до недостатъчна ефективност и буквално до неизпълнение на закона в някои негови части. Полезно е да бъдат попитани граждани и изследователи, възползващи се от законното право на достъп до архивите на ДС, дали ги удовлетворяват условията на закона и къде виждат възможности той да бъде подобрен, за да бъде наистина в служба и интерес на обществото. Убедена съм, че доста неща се нуждаят от промяна. Бюрокрацията трябва да бъде намалена, това ще е от полза и за администрацията на комисията. От друга страна, не може изследователи да бъдат принуждавани с часове да преписват на лаптоп или на ръка, но само с молив стотици страници ден след ден, защото копията се бавят с месеци (имам поръчани копия от документи от ноември миналата година). Това е огромно недомислие в правилника за работа на комисията &ndash; че само нейният секретар може да верифицира с подписа си вярността на копието. Странно е също в доста случаи тълкуването на т.нар. трети лица, чиито имена в копията трябва да бъдат заличени. Не може в доклад, попаднал по някаква причина в дадено дело на ДС, имената на Тодор Живков или на други исторически личности да бъдат заличавани. Смешно е. Те не са трети лица по смисъла на този закон. Същото важи и за литерните дела, в които също е много спорно кои са третите лица, защото няма &bdquo;първо лице&rdquo;. Убедена съм, че някои от тези проблеми могат да бъдат решени само с корекции в правилника.</p> <p>По-важното обаче е друго. Според закона комисията трябва да създаде централизиран архив на документите на ДС и РУМНО. От последния доклад на комисията от 14 юли 2009 г. обаче става ясно, че регистрационните картони и дневници и именните карти на щатни и нещатни служители се приемат и съхраняват от един отдел на комисията, докато останалите архивни документи, вкл. т.нар. досиета, се обработват и съхраняват от друг отдел. Не ми е ясно при това положение как вторият отдел &ndash; Дирекция &bdquo;Архив&rdquo;, може да прави справки, след като няма достъп до картотеките.</p> <p>Впрочем в края на март съм поискала проверка за принадлежността към ДС на лица, свързани с темата &bdquo;Български митници и контрабандни канали&rdquo;, както и справка за 12 отдел на ВГУ през 80-те години, който отговаря за ГКПП-ата. Все още нямам писмен отговор, но подразбирам, че информацията ще ми бъде отказана. Не знам какви ще са аргументите, затова не е коректно да гадая. Само споменавам, че това е озадачаващо, защото Агенция &bdquo;Митници&rdquo; трябваше отдавна да бъде проверена по закон, а неофициално е известно, че в ръководството й има доста хора, свързани с ДС.</p> <p>И в крайна сметка, ако администрацията в комисията е била затруднена поради многочислените проверки, които трябваше да прави преди изборите, добре е да се припомни, че данните на щатните и нещатните служители и на секретните сътрудници не представляват лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни. Тоест техните имена, псевдоними и пр., които фигурират на картоните, не са тайна. И копия от картотеките могат спокойно да бъдат предоставяни и в читалнята. Нищо не пречи всеки изследовател сам да си направи необходимата справка, за да знае кои архивни единици да си поръча. Нали затова архивът е публичен?</p> <p>И в този смисъл е похвално желанието на премиера Борисов да улесни достъпа до него. Опасявам се обаче че ще срещне сериозна съпротива. Интересно е дали ще успее да докаже политическа воля. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Синята коалиция иска лустрация</strong></p> <p>В събота от СДС заявиха подкрепата си за кабинета на ГЕРБ въпреки присъствието на Божидар Димитров в него. Но съобщиха, че ще подготвят законопроект за лустрация и ще предложат на ГЕРБ дискусия по него. Междувременно стана ясно, че в изработването на законопроекта ще се включи и ДСБ. Това се случи само няколко дни след като за пръв път в 41-вото НС бяха приети лустрационни текстове в Правилника за организацията и дейността на НС (чл. 3). Народни представители, за които има данни от комисията за досиетата, че са били сътрудници на ДС и РУМНО, не могат да бъдат в ръководството на НС и парламентарните комисии и не могат да бъдат членове на някои от комисиите. БСП междувременно взе решение да сезира Конституционния съд за тези ограничения.</p> <p>Във вторник и предаването &bdquo;Референдум&rdquo; на БНТ беше посветено на темата за лустрацията, а въпросът на Алфа Рисърч беше: &bdquo;Трябва ли да се забрани със закон заемането на висши държавни длъжности от сътрудници на бившата ДС?&rdquo;. След дебата гласувалите &bdquo;за&rdquo; лустрационен закон бяха 62,5 %, &bdquo;против&rdquo; &ndash; 32,33 %, &bdquo;без мнение&rdquo; &ndash; 5,17%. Ще огранича в няколко изречения коментара си по политическия дебат между Л. Иванов (ГЕРБ), Я. Стоилов (БСП), Д. Гяуров (СК) и Д. Абаджиев (РЗС). Слабо представяне на Лъчезар Иванов. Нормално е като лекар да не е навътре в материята и да бърка терминологията, но не заради това не успя да аргументира назначаването на Божидар Димитров за министър без портфейл на българите в чужбина въпреки агентурното му минало. А на въпроса какво е мнението на останалите депутати от ГЕРБ с принадлежност към ДС по лустрационните текстове в правилника на НС той отговори, че гласуването им &bdquo;за&rdquo; показва какво е то. Че защо да гласуват &bdquo;против&rdquo;, след като не ги засяга? Никой не обърна внимание, че текстът се отнася само до секретните сътрудници на ДС. Тоест бившите й щатни служители Павел Димитров, Стефан Дедев и Румен Иванов не попадат под ударите на ограниченията. Според Л. Иванов именно с приемането на тези ограничения България дава ясен знак на ЕС, че най-сетне иска да се раздели с тоталитарното си минало и да тръгне по европейски път на развитие. Дали обаче с бивши щатни служители на тоталитарните служби в парламента и на други нива в държавното управление разделянето с миналото и новият път са възможни?</p> <p><strong>Лустрацията &ndash; мисия възможна?</strong><br />За разлика от представителите на ГЕРБ, които смятат, че всеки случай трябва да се третира индивидуално, аз не влагам лично отношение към хората, свързани с ДС. А предполагам, че е така и за повечето подкрепящи идеята за лустрация. Това наистина е принципен проблем, който за съжаление продължава да е актуален във всички посткомунистически държави. Лустрацията се оказа огромно предизвикателство за либералните норми и демократичното правосъдие. Тя предвижда административно декласифициране, ретроактивни действия, презумпция за виновност, априорна дискриминация извън правосъдните механизми и процедури за доказване на индивидуална вина &ndash; т.е. всякакви неща, които влизат в противоречие с принципите и практиките на консолидираната демокрация. Неслучайно навсякъде в Източна Европа (и в България), където бяха правени опити за прилагане на лустрационни мерки, конституционните съдилища последователно ги променяха или направо отменяха. (Полезно е техните решения задълбочено да бъдат проучвани.) Както отбелязва Ноел Кълхун, съветник в Агенцията на ООН за бежанците, бившите комунисти прекрасно се научиха да използват законовите, идеологическите и моралните инструменти, предлагани от демократичната система, намирайки се в парадоксалната ситуация на нейни критици и обвинявайки я в &bdquo;недемократизъм&rdquo;. И тук е големият проблем на демокрацията, че трябва да поправи несправедливостите на миналото, без да извършва на свой ред нови несправедливости. Трудно може да се приеме, че демокрацията няма как да бъде толкова &bdquo;ефективна&rdquo;, бърза и решителна като една диктатура. Затова посттоталитарното правосъдие трябва да стъпва на ясно обосновани норми, които пораждат обществено доверие и консенсус, за да е наистина справедливо.</p> <p>Тези разсъждения само показват колко е трудна задачата да се направи адекватен на българските условия закон за лустрация. И не само поради естеството на материята, но и поради това, че сме 2009 г. и че през тези двайсет години на виновниците беше оставено достатъчно време да прикрият престъпленията на режима. И като казвам престъпления, нямам предвид само физическото ликвидиране или насилие над хора. Имам предвид и купищата случаи на превишаване на служебни права от страна на офицерите от ДС и РУМНО. Безспорно е важно да се знаят резултатите от проверките на комисията по досиетата &ndash; тези по-дълги или по-кратки списъци с имена. Къде са служебните архиви, от които човек може да разбере с какви разработки и мероприятия са се занимавали отделенията и отделите на съответните управления? Още не са получени от комисията. Възможно е и още се прочистват. Като виждам какви кадрови дела ми дават на офицери с 10 години служба до 1989 г. &ndash; 5 листа! И какво ще се разбере от тези кадрови дела за евентуални престъпления? Как смята Борисов да определя всеки случай конкретно и отделно? Нали категорично заяви &ndash; трябвало да се види кой какво е направил... (разбира се, той имаше предвид само агентите, не и щатните служители, които явно за него са невинни).</p> <p>Димо Гяуров в &bdquo;Референдум&rdquo; каза, че не може да има 100% справедливост. Разбира се, че не може. Това обаче се отнася до овъзмездяването на жертвите на комунизма. Те дори не получиха достойно отношение. По отношение на извършителите на престъпления можеше, но нямаше навременни решителни действия в тази посока. Както липсваха и действия на СДС и ДСБ, откакто са опозиция, които да убедят хората, че антикомунизмът ги интересува. Законът за досиетата е в сила от декември 2006 г. Къде бяха през тези години изследователските екипи на сините, които да изследват престъпленията на комунизма? Сега можеха да имат необходимите документални аргументи, когато искат да убедят управляващата партия защо е необходим закон за лустрация. Ако наистина го искаха. Можеха да имат и обществената подкрепа, която щеше да остави ГЕРБ без възможност за отстъп.</p>