- 10 Sep 2020
- 149
- 0
В историята на съветската култура инвективите по адрес на интелигенцията се свързват с различни обстоятелства, но като цяло се отнасят към представата за прагматичната непредсказуемост и излишната сложност на „интелигентския” мироглед. По самото си определение интелигенцията (като група „съмняващи се” и излишно „двоумящи се” – от латинското intellego) усложнява идеологическия ред с това, че привнася в него огромна допълнителна ценностна – етическа и естетическа – диференциация и на всичко отгоре нарушава търсената простота на идеологическата прагматика.
<p>В това си значение споменаването за гнилата интелигенция датира още от дореволюционната история: именно с това словосъчетание, ако се вярва на дневника на придворната дама към императорския дворец Анна Тютчева, ядосаният Александър ІІІ оценил съветите на либералната преса да прояви милост към народоволците, свързани с убийството на баща му. След половин век същите думи повтаря и Василий Чапаев (в едноименния филм на братя Василиеви от 1934 г.), който дава допълнителен стимул за обогатяване на фолклора за интелигенцията. Във филма, чиито зрители са милиони съветски хора, Чапаев отправя обвинение към Фурманов, което при цялата си комичност може да се смята за прецедент за масовата съветска идеология; легендарният герой на гражданската война негодува срещу комисаря за това, че той се е застъпил за фелдшера, който отказал да провъзгласи за доктор селския ветеринар: „Поддържаш гнилата интелигенция!”.</p>
<p>С особен размах метафорите „гниене” и „нечисти” се смесват по страниците на вестниците и списанията през втората половина на 30-те години съответно с „враговете на народа”, чийто облик, както и обликът на фолклорните нечисти, е неопределен и трудно предсказуем.</p>
<p>Според наблюденията на Даниил Вайс метафоричните предпочитания на съветската пропаганда проявяват определени способности: за разлика от нацистката, която не по-малко охотно прибягва до медико-хигиенистки метафори в изобличаване на евреите, циганите и комунистите, в руския довоенен език лексемата „нечист” се адресира не толкова към известните, „чуждите” (капиталисти, помешчици, попове, кулаци), колкото към тези, които крият вражеската си същност под маската на „свои”. За да откриеш врага, трябва да „свалиш от него маската” и тогава под личността на съветски гражданин ще се открие вредител, саботьор, шпионин и диверсант:<br /><br />„Съдът неопровержимо установи, че „дяснотроцкиският блок”, ръководен от Бухарин, Риков, Ягода […], е събрал в себе си всичко гнило, цялата банкрутирала паплач от победения капитализъм”.<br /><br />„Гробовете на ненавистните изменници ще буренясат и ще се покрият с магарешки тръни, с вечното презрение на честните съветски хора, на целия съветски народ. […] Ние, нашият народ, ще крачим както преди по очистения от последните нечисти и мерзостта на миналото път, начело с нашия любим вожд и учител – великия Сталин – напред и напред, към комунизма!” (из реч на прокурора Андрей Вишински).<br /><br />„Враговете на народа, управляващи тогава промишлеността, по всякакъв начин спираха развитието на промишлеността. […] Но когато промишлеността се очисти от гнусната вражеска нечистотия – вредителите, диверсантите, шпионите – и управлението на производството се пое от нови кадри, предани на великото дело на Ленин и Сталин, промишлеността заработи повече, по-добре, по-производително” („Леката индустрия”, 1940).<br /><br />Военните години привнасят в обществено-политическото красноречие словосъчетанието „фашистката нечистотия”. През 1943 г. във визуално изражение на тази образност се превръща плакатът на споменатия Виктор Дени „Метлата на червената армия ще измете докрай нечистите”. През следващите години политиците, пропагандаторите и агитаторите понижават налягането на „политико-морфологичните” инвективи, но като цяло остават верни на вече приетата традиция да наричат „нечисти” тези, които по някакъв начин се подозират във вражда към социализма и съветската власт. Споменаването на „капиталистическите”, „фашистки” „буржоазно нечисти в чужбина”, както преди, допълва доктринално непроменения дискурс за „загниващия капитализъм” и придава на политическите инвективи напълно митологична образност, изключваща всякаква рационална силогистика в интерпретацията на „западния свят”.</p>
<p>Във въображаемата картография, призвана да отдели собственото съветско от капиталистическото, „своето” от „чуждото”, топосите за „гниене”, „нечистотия” и „зарази” се представят при това като своеобразни координати на вербалния опит за социално (само)познание. В терминологията на Мери Дъглас, разширила наблюденията си върху класифициращата роля на чистотата на символните механизми за груповата солидаризация, би било уместно да се говори за система от „териториални” „маркери” между различните социални групи. Повтарянето и преповтарянето на съответните контекстуални клишета е насочено към възпроизводство на ситуация, която е натоварена с невербален ефект, с акционална убедителност. Но точно такава „убедителност” на ритуалите – поведенчески, проксимални, олфакторни координати на „очевидното”, в тези случаи са по-важни, отколкото рационалното (дори и „митологично”) обосноваване.<br /><br />Сп. „Неприкосновенный запас”, кн. 3 (65), 2009 г.<br /><br /><strong><em>Превод от руски Веселина Гюлева<br /></em></strong></p>
