Възраждането на империализма

<p>Западът &ndash; и особено неговата англо-американска част &ndash; възстанови силата, гордостта и смелостта си при президентския мандат на Роналд Рейгън и по времето, когато министър-председател на Великобритания беше Маргарет Тачър. А пък и имаше вече много индикации за провала на постколониалните режими, затъването им в насилие и корупция, особено в Африка.</p> <p>Но най-важното събитие за ревизионистите беше колапсът на Съветската империя, което не просто даде шанс на Съединените щати да остане единственият голям глобален играч, но и както изглежда според по-философски настроените, утвърди върховенството на ценностите на западната цивилизация спрямо ценностите на всички други цивилизации. Когато Европейският съюз разширяваше границите си към много посткомунистически държави, Западът отново се превърна, ако мога така да кажа, във въплъщение на универсалния разум, способен и длъжен да разпространява ценностите си до всички непросветени кътчета на света. В книгата си &bdquo;Краят на историята и последният човек&rdquo; Франсис Фукуяма се опитва да докаже именно този триумф и дълг пред историята.</p> <p>Подобно внушение подготви сцената за новата вълна на империализма (с всички негативни конотации, свързани с тази дума). Дори нещо повече, това беше опит да се възродят идеите на класическия империализъм,&nbsp; доскоро сочени като вдъхновители на икономическия прогрес, на върховенството на закона, на възхода на науките и технологиите в страни, които иначе не биха могли да усетят ползите от тях.</p> <p>Пръв сред новото поколение историци ревизионисти беше Нийл Фъргюсън от Харвард Юнивърсити, чиито телевизионни серии, базирани на неговата книга &bdquo;Цивилизация: Западът и останалите&rdquo;, започнаха да се излъчват наскоро във Великобритания. В първия епизод Фъргюсън се разхожда сред бляскавите монументи, построени по време на китайската династия Мин, която без съмнение е най-великата цивилизация през XV век най-вече заради морските експедиции, достигнали до бреговете на Африка. След това следва залезът на Китай (и така наречените &bdquo;останали&rdquo;) и възходът на Запада.</p> <p>Фъргюсън по брилянтен начин обобщава причините за този исторически обрат в шест &bdquo;жизненоважни области&rdquo;: конкуренция, наука, права на собственост, медицина, потребление и етика на трудовите отношения. Срещу тези оръжия &ndash; уникални продукти на западната цивилизация &ndash; останалият свят е нямал никакъв шанс. От подобна перспектива империализмът, стар и нов, е упражнявал огромно благотворно влияние, понеже разпространението на тези &bdquo;оръжия&rdquo; в останалия свят му позволява да се докосне до плодовете на прогреса, дотогава ограничени до няколко западни страни.</p> <p>Разбираемо е, че подобни тези не срещат всеобщо одобрение. Историкът Алекс вон Тунзелман обвинява Фъргюсън в опит да загърби всички ужаси на империализма: Черната война в Австралия, Германския геноцид в Намибия, Белгийското изтребление в Конго, клането в Златния храм в Амритсар (Индия), Гладът в Бенгалия, Ирландския картофен глад (голяма епидемия на картофена чума, унищожила картофените реколти в много страни &ndash; б.пр.) и още много други.</p> <p>Но това е възможно най-слабата линия за атака. Едуард Гибън веднъж описа историята като нещо подобно на описание на &bdquo;престъпленията, безразсъдството и нещастията, сполитащи човечеството&rdquo;. Империализмът определено има немалък дял в това. Но въпросът е дали също така и не осигурява, както Хегел се изразява &ndash; чрез &bdquo;хитростта на разума&rdquo;, средствата да избегнем подобна съдба. Дори Маркс оправдава британското управление в Индия по онова време. Фъргюсън също може да изтъкне солидни аргументи за подобно твърдение.</p> <p>Най-сериозната слабост в тезите на Фъргюсън е липсата на съчувствие за залеза на &bdquo;останалите&rdquo; цивилизации, което като цяло е едно от големите ограничения на ревизионистката доктрина. &bdquo;Триумфът на Запада&rdquo; последвал колапса на комунизма в Европа, определено не е &bdquo;край на историята&rdquo;. Както Фъргюсън би трябвало добре да знае, основните дискусионни теми в международните дела днес са &bdquo;възходът&rdquo; на Китай, и по-общо на Азия, и вълненията в ислямския свят.</p> <p>Разбира се, китайците предпочитат да говорят по-скоро за &bdquo;възстановяване&rdquo;, отколкото за &bdquo;възход&rdquo; и са насочили вниманието си към &bdquo;хармоничното&rdquo; всестранно развитие в бъдеще. Но &bdquo;възходът&rdquo;е налице, както считат повечето хора в Китай, а в историята възходът на едни обикновено е съпътстван със залеза на други. С други думи, е възможно да се връщаме към този цикличен модел, който историците приемаха като аксиома преди на пръв поглед необратимия възход на Запада, да се настани като водещ възглед за линеарния прогрес към окончателна победа на разума и свободата.</p> <p>Европа без съмнение е в упадък, политически и културен, макар и повечето европейци, заслепени от високия си стандарт на живот и от претенциите на импотентните си държавници, да мислят случващото се като прогрес. Китайските резерви всъщност са гарантът за цивилизационните мисии на Америка, които Фъргюсън енергично аплодира. Тенденцията изглежда е ясна: Западът губи своята динамика, а останалите печелят от това.</p> <p>Остатъкът от този век ще покаже какъв ще е резултатът от тези размествания на пластовете. Засега повечето от нас изгубиха историческа перспектива. Възможно е, например, да си представим &bdquo;Западен свят&rdquo; (включващ &bdquo;жизненоважните области&rdquo; на Фъргюсън), в който Западът повече да не е водещ фактор: Америка ще предаде факела на Китай, както навремето Великобритания го предаде на Америка.</p> <p>Но ми изглежда твърде невероятно Китай, Индия и &bdquo;останалите&rdquo; да успеят да наложат различни от западните ценности, които да налагат отказ от ценностите на собствените им цивилизации. Какъвто и да е синтез и напасване между Запада и останалите неминуемо ще бъде придружен от прехвърляне на власт и богатство от бившите към настоящите. Единственият въпрос е дали преходът ще бъде мирен.</p> <p><em>*Робърт Скиделски е член на Камарата на лордовете във Великобритания и почетен професор по политическа икономия на Университета в Уоруик.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>