- 10 Sep 2020
- 155
- 3
Доналд Туск след края на популизмаГодината е 1994. В Полша управлява Алиaнсът на демократичната левица. Наследниците на бившата комунистическа партия са успели да спечелят изборите година по-рано благодарение на разцеплението на „Солидарност“ и разочарованието на част от полското общество от трудните реформи, белязали началото на прехода към пазарна икономика. Гласовете за партиите, застъпващи нуждата от реформи, са се разпилели. За да не допуснат подобно нещо и на следващите избори, представителите на либералното крило на бившия профсъюз решават да създадат нова партия. На 20 март 1994 г. след сливането на Демократичния съюз и Либералдемократичния конгрес е основана партията „Съюз на свободата”.
<p>За лидер на новата формация е избран Лешек Балцерович, което е ясен знак за икономическите и социални възгледи на съюза. В ръководството на новата партия влиза и един от изтъкнатите членове на Либералнодемократичния конгрес – бъдещият министър-председател на Полша Доналд Туск.</p>
<p>Доналд Туск е роден на 22 април 1957 г. в Гданск. Баща му е дърводелец, а майка му – медицинска сестра. Завършва история в Университета в Гданск през 1980 г. Като студент в Гданск, Туск е участник в създаването на студентски комитет на „Солидарност“ в града, както и на Независимия съюз на полските студенти. Участва и в разпространението на нелегална литература.</p>
<p>Падането на комунистическия режим бележи и първите му стъпки в политиката. През 1991 г. Туск е един от основателите на Либералнодемократичния конгрес. На първите свободни избори в Полша партията печели 7,5% от гласовете, което й отрежда 37 места (от общо 460) в долната камара на парламента – Сейма. Сред избраните за депутат е и Доналд Туск. Това поставя началото на дългата му политическа кариера, преминала през позициите на депутат, заместник-председател на Сейма, член на Сената, кандидат за президент и впоследствие министър-председател на Полската република.</p>
<p>Консолидирането на останките от „Солидарност“ води до победа на парламентарните избори през 1997 г. Изборите печели широката коалиция „Изборна акция „Солидарност“ – последният успешен опит за използване в политиката на запазената марка на легендарния профсъюз. В коалицията влизат над 30 формации с либерален, консервативен и християндемократически профил. „Съюзът на свободата” на Лешек Балцерович и Доналд Туск е трета политическа сила с 13,37% от гласовете. Двете формации образуват коалиционно правителство с министър-председател сегашния президент на Европейския парламент Йежи Бузек. Лешек Балцерович е вицепремиер и министър на финансите (точно както в началото на прехода към пазарна икономика през 1989 г.), а Доналд Туск е заместник-председател на Сената.</p>
<p>При управлението на дясно-центристкото правителство на Йежи Бузек Полша влиза в НАТО (1999 г.) и започва преговори за членство в ЕС. Наред с външнополитическите успехи, правителството се опитва да реформира и най-проблемните обществени сектори – пенсионната и образователната система, здравеопазването. Въведено е и ново териториално-административно деление на страната. Разностранният характер на партиите, създали „Изборна акция „Солидарност“, обаче започва да дава ефект. Много депутати напускат основната управляваща партия заради липсата на ясен политически профил. През 2000 г. несъгласията в управляващата коалиция карат „Съюза на свободата” да я напусне. Това улеснява опозиционните социалисти да спечелят убедително изборите през 2001 г.</p>
<p>Вътрешни борби текат и в „Съюза на свободата”. Когато в началото на 2001 г. Лешек Балцерович поема поста управител на Полската народна банка, в партията се провежда избор на нов лидер. Основните съперници са Туск и Бронислав Геремек, като последният печели на балотаж. След загубата си Туск напуска „Съюза на свободата”, за да основе нова партия, следвайки своите разбирания за либерална демокрация и водеща роля на пазарните принципи. В това си начинание той не е сам – съучредители на „Гражданска платформа“ стават Анджей Олеховски и Мачей Плажински, а по-късно се присъединява и самият Йежи Бузек. Така, докато „Гражданска платформа“ привлича по-свободомислещите и пазарно ориентирани бивши членове на „Солидарност“, тези, които застъпват по-силна роля на държавата и католическите ценности, се обединяват около създаващата се по същото време „Право и справедливост“ на братята Лех и Ярослав Качински.</p>
<p>След управленския провал на социалистите, довел обществената подкрепа за правителството до едноцифрени стойности, партиите, водени от Туск и Качински, се оказват основни противници на изборите през 2005 г. Поради близките дати на парламентарните и президентските избори в личен план за Туск сблъсъкът е двоен – като партиен лидер той води „Гражданска платформа“, а освен това е и кандидат на партията за президент. На втория тур на изборите за държавен глава печели Лех Качински с 54% от гласовете, въпреки че първоначалните прогнози дават предимство на Туск. Коалицията, която „Право и справедливост“ образува с популистките формации „Самоотбрана“ и „Лига на полските семейства“, праща „Гражданска платформа“ в опозиция, но това се оказва благоприятно за партията на фона на „постиженията“ на братята Качински начело на държавата.<br />Управлението на Качински бързо убеждава полското общество в нуждата от програмни, а не популистки партии. Братята са твърде заети с „разобличаването“ на реални и въображаеми политически врагове и бивши агенти на комунистическите тайни служби, за да се посветят на реалните проблеми на страната. Откровената конфронтация с партньорите в ЕС и с Русия също не е интерес на Полша. Липсата на ясна програма и вътрешните конфликти събарят коалицията на трите популистки формации. На свиканите през 21 октомври 2007 г. предсрочни избори „Гражданска платформа“ печели 41,5% от гласовете, а Доналд Туск става министър-председател.</p>
<p>В управлението на страната Туск се опитва да прилага възгледите, които са го водили по време на цялата му политическа кариера. Той е за минимална намеса на държавата в икономиката, зачитане на личната свобода и силна роля на пазарните принципи. По отношение на външната политика Полша възстановява добрите си отношения с големите държави в ЕС и на първо място Германия, връзките с която са пострадали особено много заради историческия ревизионизъм и фиксацията към Втората световна война на братята Качински. Дори в отношенията с исторически враждебната Русия настъпва помирение. Разумната икономическа политика, съчетана с плаващия курс на злотата, позволява на Полша да стане единствената европейска държава, успяла да избегне рецесията през пиковата за световната икономическа криза 2008 г. Полските избиратели дават ясна политическа оценка на работата на Доналд Туск като премиер на изборите за Европейски парламент през 2009 г., които „Гражданска платформа“ печели. Партията води и на местните избори, чийто втори тур предстои тази неделя. Политическото верую на Доналд Туск е диаметрално противоположно на това на предшествениците му – той връща разума и разбирателството в полската политика, загърбва самоцелната партизанщина и се фокусира върху реформите, които са нужни за развитието на страната. Това му дава пълни шансове през 2011 г. да стане първия министър-председател на Полската република, преизбран на поста си.</p>
