- 10 Sep 2020
- 69
- 4
Управление и провал на популиститеПериодът непосредствено преди влизането на страните от Централна и Източна Европа в Европейския съюз се характеризира с възход на популизма в целия регион. Изкушението на политическата класа да мотивира нуждата от реформи с изискванията на бъдещото европейско членство и смятаните за сигурни директни финансови облаги от европейския бюджет създава нереалистични обществени очаквания. Вълната на обществено разочарование и загубата на илюзии, съвпаднали с влизането на Полша в ЕС, е успешно използвана от откровено популистки формации, което довежда на власт братята Качински – Лех като президент, а Ярослав – като премиер на страната.
Характерно за популистките формации е, че те се държат, сякаш историята започва от тях. Мотото, което братята Качински избират, за да характеризират своето управление, е за създаване на „Четвъртата полска република“. Терминът предполага скъсване с т.нар. Трета република, започнала съществуването си след краха на комунистическия режим. За Качински и коалиционните им партньори от „Самоотбрана“ и „Лигата на полските семейства“ тази промяна значи разрушаване на системата, състояща се от корумпирани политици, бивши представители на службите и откровени престъпници, управлявали според тях Полша след промените. Политическият реваншизъм и ревизионизъм са обединяващите елементи между трите популистки партии, издигнали Качински на власт.<br /><br />Всъщност манията за разкриване на агентурни заговори се превръща в запазена марка на управлението на водената от Качински „Право и справедливост“. Етикетът „агент“ лесно се прилепя на политически противници, като неудобните за правителството често са обвинявани и в прокарване интересите на други държави – основно Германия и Русия. Качински се опитват да наложат и нов термин – „псевдоелит“, с който определят всички предишни управляващи. Най-много критики са отправени към фигури като изтъкнатия дисидент Адам Михник, бившия външен министър Бронислав Геремек и бащата на „шоковата терапия“ и бивш гуверньор на Полската национална банка Лешек Балцерович. В тях Качински виждат представители на своеобразна тайна коалиция между либерали и бивши комунисти, чийто основен грях е, че не са възпитали младите поколения поляци в патриотичен дух. Приносът на т.нар. псевдоелит за икономическото развитие на страната и влизането на Полша в НАТО и ЕС е игнориран.<br /><br />Историческият ревизионизъм е друга характерна черта на управлението на Качински. Германия неусетно става външнополитически враг номер едно, като поводът е само един – Втората световна война. Лех и Ярослав не се уморяват да повтарят колко по-велика страна би била Полша без германската инвазия през 1939 г., като намеците за компенсации достигат до абсурдни висоти. На Европейския съвет в Брюксел през 2007 г., например, по време на обсъждането на новите правила за вземане на решения Лех Качински предлага при тежестта на вота на Полша да се взема предвид и броят на убитите по времето на Втората световна война поляци.<br /><br />Евроскептицизмът във външната политика е комбиниран с ясно изразена проамериканска позиция. Полските контингенти остават в Ирак и Афганистан, подписано е споразумение за разполагане на полска територия на елементи от проекта на Буш за изграждане на противоракетна отбрана. При администрацията на Качински Полша се стреми да изгради привилегировано партньорство с Вашингтон по модела на Великобритания.<br /><br />Правителството на популистите се опитва да си осигури пълен контрол върху медиите в страната. Журналисти в обществената телевизия са принудени да напуснат, а на тяхно място идват хора, лоялни на властта. Както в политиката, така и при отношенията си с медиите братята Качински не се ограничават само до домашната сцена. Публикация в полското издание на „Нюзуик“, сравняваща Лех Качински с Путин, кара президента да влезе в открит конфликт с германския издател на списанието и да заговори за „прекалено голямо германско влияние в полските медии“. Сатирична статия в „Тагесцайтунг“ пък провокира държавния глава да отмени планирана среща с Жак Ширак и Ангела Меркел.<br /><br />Едно от най-противоречивите събития по време на управлението на братята е връчването на медал на комунистическия лидер, обявил военно положение в страната през 1981 г. – генерал Войчех Ярузелски. През март 2006 г. президентът Лех Качински подписва указ, удостояващ ген. Ярузелски с държавно отличие заради заточението му в Сибир по време на Втората световна война. Парадоксалното в случая е, че по същото време правителството на другия близнак, Ярослав Качински, се опитва да отнеме военния ранг на генерала и да го лиши от пенсия. Абсурдността на ситуацията се допълва от факта, че освен че е отговорен за налагането на военно положение в страната, Ярузелски е и командир на военна част в Червената армия през 1944–45 г. В крайна сметка президентството скрива документите по случая, а генералът публично отказва да приеме подобно отличие.<br />Управленският баланс в коалицията, издигнала Ярослав Качински за премиер, се оказва твърде крехък. Лъвският пай от властта се държи от „Право и справедливост“, което на практика маргинализира по-малките й партньори. „Самоотбрана“ и „Лигата на полските семейства“ са привлекли избиратели с обещания за социално равенство и зле прикрит реваншизъм, които не са в състояние да изпълнят. Сходният профил на „Право и справедливост“ прави трите формации конкуренти за един и същи електорат – състезание, в което братята Качински се справят по-добре, благодарение на властовите си позиции начело на държавата. Появилото се взаимно недоверие и несъгласията между партньорите стават причина коалиционното правителство да не успее да изкара пълния си мандат.<br />Разривът настъпва бързо. На 9 юли 2007 г. премиерът Ярослав Качински отстранява лидера на „Самоотбрана“ Анджей Лепер от правителството. Поводът са подозрения в корупция. Според Лепер обвиненията са политически мотивирани. На 5 август „Лигата на полските семейства“ и „Самоотбрана“ напускат управляващата коалиция, което предизвиква предсрочни избори. <br />Изборите са белязани с висока активност – на поляците просто им е омръзнало да бъдат управлявани от братята Качински. „Право и справедливост“ остава втора сила след „Гражданска платформа“ на Доналд Туск, въпреки че увеличава броя на поддръжниците си. „Самоотбрана“ и „Лигата на полските семейства“ остават извън парламента с резултати под 2% от гласовете. „Гражданска платформа“ сформира коалиция с Полската селска партия, пращайки Качински в опозиция, което слага край на управлението на непросветения националпопулизъм в Полша.<br /><br />
