Възходът и падението на популизма в Полша – І част

<p>Събитията в България от парламентарните избори през 2009 г. и успешното използване на популизма като политическа стратегия далеч не са уникални и имат своите предшественици в други бивши социалистически страни. В това отношение най-еднозначен пример дава скорошната политическа история на Полша.</p> <p>Началото на новия век в Полша е маркирано със завръщане на социалистическата партия на власт след победа на парламентарните избори през 2001 г. Кабинетът на Лешек Милер обаче се превръща в правителството с най-нисък рейтинг в полската история. Сред факторите, сринали популярността на премиера, са високата безработица, слабият икономически ръст и обвиненията към Милер от страна на съпартийците му в прекалено либерални икономически възгледи. Така Милер подава оставка в деня след влизането на Полша в Европейския съюз (1 май 2004 г.) &ndash; събитие, изглеждащо невероятно в българския политически живот. През последната година от мандата на парламента управлението е в ръцете на ново ляво правителство с премиер Марек Белка, което изглежда само цели да отложи задаващата се изборна загуба.<br /><br />Парламентарните избори през 2005 г. са първите след влизането на Полша в ЕС и резултатите от тях недвусмислено маркират характеристиките на новата реалност. Разочарованието от политическия елит доминира полското общество &ndash; след две ротации във властта на основните полюси в полската политика &ndash; от една страна, партиите, наследници на &bdquo;Солидарност&ldquo;, и от друга &ndash; социалистите, поляците все още не живеят като европейци. Европейското членство не се оказва панацея за всички проблеми, а само стъпка по пътя към чакания от всички просперитет. Загубата на илюзии има различно въздействие върху различните обществени групи &ndash; някои не гласуват, други са тласнати към популистки и националистически формации. <br /><br />Изборите за Сейм и Сенат на 25 септември 2005 г. протичат при рекордно ниска избирателна активност от 40,6%. Големият губещ са социалистите, които остават четвърти с едва 11,3% от гласовете. Победител е дясноконсервативната &bdquo;Право и справедливост&ldquo; (ПиС) на братята Качински, която успешно комбинира консервативните си възгледи по въпросите на обществото и религията с популистка реторика, сред която изпъква обещанието за построяване на 2 млн. жилища за нуждаещите се само във Варшава. Втора сила е също дясната &bdquo;Гражданска платформа&ldquo;, начело с Доналд Туск, с резултат близък до този на ПиС (съответно 24,1% и 27% от гласовете). Близкият профил на двете формации и фактът, че биха могли да формират стабилно мнозинство, поражда очаквания за създаване на дясно правителство. Консултациите обаче са повлияни от хода на кампанията преди втория тур на президентските избори, където съперници са именно Туск и Лех Качински. <br /><br />Окончателният разрив и провал на преговорите настъпва, когато става ясно, че братята Качински настояват да имат контрола върху всички силови министерства (отбрана, вътрешни работи и правосъдие), което в комбинация със спечеления от Качински президентски пост би им дало своеобразен &bdquo;силов монопол&ldquo; в бъдещото правителство. &bdquo;Гражданска платформа&ldquo; се оттегля от преговорите, а &bdquo;Право и справедливост&ldquo; формира правителство на малцинството. Това позволява на сцената да излязат две маргинални формации, спечелили политическо представителство благодарение на ниската избирателна активност.<br /><br />Ксенофобската, антиевропейска и аграрна партия &bdquo;Самоотбрана&ldquo; с лидер Анджей Лепер е създадена през 1993 г. Партията комбинира леви икономически възгледи с консервативни религиозни възгледи, опитвайки се да привлече за свой електорат огромния, но нереформиран сектор на полското дребно фермерство. По време на преговорите за членство на Полша в ЕС Лепер е най-гласовитият критик на процеса, самообявявайки се за защитник на полските национални интереси и разбира се, за по-високи субсидии за земеделие. Така партията намира място в парламента през 2001 г., където въпреки формалната си роля на опозиция подкрепя социалистите по време на ключови гласувания. През 2005 г. Лепер вече е готов за нещо повече.<br /><br />&bdquo;Лигата на полските семейства&ldquo; (ЛПС) e другата формация, разчитаща на протестен вот, основавайки кампанията си на медийния феномен радио &bdquo;Мария&ldquo;. Ултраконсервативното католическо радио подлага на унищожителна критика хомосексуалистите, евреите и полски политици, които обявява за техни слуги, правото на аборт, както и целия Европейски съюз. Всъщност според &bdquo;Лигата на полските семейства&ldquo; ЕС не е нищо повече от комунистически заговор, колкото и абсурдно да звучи това. Формацията с лидер Роман Гертих се обявява за въвеждане на смъртното наказание, безплатно образование и здравеопазване. Така, докато &bdquo;Самоотбрана&ldquo; използва своя аграрен популизъм, за да обхване маргинализираните гласоподаватели в селските райони, ЛПС отправя посланията си към крайноконсервативните католически кръгове и хората, възприемащи се като загубили от политическия преход.<br /><br />След като преговорите с &bdquo;Гражданска платформа&ldquo; пропадат, на 31 октомври 2005 г. &bdquo;Право и справедливост&ldquo; сформира самостоятелен кабинет на малцинството с подкрепата на &bdquo;Самоотбрана&ldquo; и ЛПС. За да не навреди на шансовете на брат си на втория тур на президентските избори, Ярослав Качински декларира, че няма да става премиер, и постът е поет от Казимир Марцинкевич. В средата на 2006 г. естественият съюз на трите популистки формации прераства и във формално коалиционно правителство, в което Анджей Лепер и Роман Гертих стават вицепремиери, а партиите им получават министерски кресла в замяна на подкрепата си. <br /><br />Краят на илюзиите за непосредствения ефект от влизането на страната в Европейския съюз довежда до триумф на популизма в Полша. Изморени от опитите на традиционните партии да намерят пътя към устойчив икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт, голяма част от поляците решават да гласуват протестно, като накажат политическата класа чрез вот за партии от краищата на политическия спектър. Националпопулизмът на &bdquo;Право и справедливост&ldquo;, комбиниран със силен евроскептицизъм, се оказва достатъчен за спечелването на властта, изтласквайки програмните партии в опозиция. Поне временно.<br /><br /><em>Как националпопулистката коалиция в Полша падна от власт, четете във втората част.</em><br /><br /><strong>Следва продължение...</strong></p>