Възходът и падението на богатите

<p><strong>Разбира се, богатите не са единствената мишена на днешните популистки ексцесии.</strong> Уплашени от кризата, хората са разгневени на политиците, ръководителите на националните банки и имигрантите. Но основната вълна на гнева е насочена срещу нови &bdquo;злосторници с несметни богатства&rdquo;. Днешната общност на злодеите е по-голяма и разпръсната по света в сравнение с американските &bdquo;каучукови барони&rdquo;, които Теди Рузвелт заклейми преди един век. Повечето от тези хора са банкери и мениджъри на финансови корпорации, а не собственици на тръстове и железопътни компании. И все пак атмосферата наподобява тази от преди столетие &ndash; нарастващо неравенство (през 1977 г. най-богатите 0,1% от американците са спечелили 20 пъти повече от останалите 90% по-нископлатени граждани на САЩ, а през 2006 г. &ndash; 77 пъти повече) и чувството, че алчните богаташи лишават честните трудови хора от полагащия им се дял от обществените блага.</p> <p><strong>Част от тази измама се извършва с известни от памтивека средства</strong> &ndash; конструиране на съмнителни финансови схеми и подкупване на политиците, за да си затварят очите пред ставащото. Създават се сиви зони (&bdquo;данъчен рай&rdquo;), където богатите крият парите си; данъчните закони се пишат в техен интерес &ndash; известни са всевъзможните облекчения в облагането на корпоративните печалби. Но това, което прави поведението на богатите особено дразнещо за мнозина критици днес, са двете големи престъпления, вършени посред бял ден и превърнати едва ли не в част от системата.</p> <p><strong><em>Двете големи измами</em></strong></p> <p><strong>Първото обвинение е, че богатите са създали нова версия на капитализма, подчинена на принципа &bdquo;каквото и да стане, ние печелим, а вие губите&rdquo;.</strong> Брокерите и мениджърите на финансови компании печелеха огромни пари, спекулирайки с парите на другите, но когато балонът се спука, се оказа, че клиентите и в крайна сметка данъкоплатците трябва да платят сметката. Провежданата монетарна политика допринесе за тази асиметричност на риска: когато финансовите пазари се разклатиха, централните банки се хвърлиха да ги спасяват, като понижиха лихвените проценти.</p> <p><strong>Второто обвинение е, че банкерите и мениджърите на финансови компании не са вършили нищо полезно.</strong> За разлика от &bdquo;достойните&rdquo; богати предприемачи, които създадоха &bdquo;Майкрософт&rdquo; и &bdquo;Гугъл&rdquo;, &bdquo;недостойните&rdquo; брокери само превъртаха пари в системата в изгода на самите себе си и на никого другиго. Колкото по-бързо се движеха парите, толкова по-драматично нарастваше делът на финансовия сектор в икономиките на богатите страни. В апогей на величието си той осигуряваше 41% от вътрешните корпоративни печалби в САЩ &ndash; два пъти повече, отколкото 20 години по-рано. Нарастването на ролята на финансовия сектор доведе до това, че банките ставаха все по-големи &ndash; прекалено големи, за да се допусне да фалират, поради което правителствата бяха принудени да ги спасяват с парите на данъкоплатците. Вместо да работят за развитието и усъвършенстването на капитализма, богатите го провалиха &ndash; те осигуриха социализъм за себе си.</p> <p><strong>Тези две обвинения обикновено вървят ръка за ръка, но аргументите в полза на второто са доста по-слаби. </strong>Колкото и грамадна да бе цената на държавното изкупуване на фалиралите банки, няма основания за подобно тотално отрицание на финансовия сектор; дори в подкопаното си състояние повечето пазари на ликвидност донесоха големи ползи на останалата част от икономиката. Ниската цена на капитала улесни инвестициите в промишлеността, стимулира иновациите и осигури надеждна защита срещу рисковете, свързани с нивата на лихвите и обменните курсове. Опитите да се разграничат финансистите от предприемачите е груба грешка &ndash; тя може да доведе до нанасянето на големи вреди и на двете общности.<br />Обвинението, че богатите винаги печелят, също има своите слаби места &ndash; някои от ръководителите на банки изгубиха много пари при техните фалити. Но каквото и да говорим, колкото и приятелски да сме настроени към бизнеса, не можем да отречем, че &bdquo;имаше нещо гнило във финансите&rdquo;: базисният принцип на капитализма, че само този, който носи реален риск, може да претендира за голяма печалба, не се връзва с факта, че солената сметка бе предявена на масовия данъкоплатец. Това е основната причина за обществения гняв.</p> <p><strong>Има доста исторически факти, които говорят в полза на тези популярни твърдения.</strong> Нека припомним, че &bdquo;светът на богатите&rdquo; бе продукт на икономическите и политическите промени в началото на 70-те години на ХХ в. Фиксираните обменни курсове на валутите бяха премахнати, финансовите системи бяха либерализирани, профсъюзите бяха обезсилени, а данъците &ndash; намалени. Всичко това доведе до невероятния бум на стойността на активите през 80-те и 90-те години. Хората, които първи се включиха в големи финансови спекулации с чужди пари &ndash;&nbsp; като основателите на хедж фондовете &ndash; бързо станаха милиардери. Въвеждането на нови стимули и бонуси позволи на топ мениджърите също да натрупат големи състояния. Отварянето на руската, индийската и китайската икономика предизвика взрив в търсенето на потребителски стоки и на съответните печалби, което създаде феномена на плутократите от развиващите се пазари.<br />Мащабите на натрупаните богатства бяха невероятни. Според класацията на &bdquo;Форбс&rdquo;, 400-те най-богати хора на планетата през 1982 г. притежаваха съвкупно богатство от 92 млрд. щ.д., докато през 2006 г. този елит притежаваше вече 1,25 трилиона щ.д. Рязко спадна делът на наследените, за сметка на &bdquo;новонаправените&rdquo; състояния &ndash; от 21% през 1982 г. на едва 2% през 2006 г. Почти една четвърт от най-богатите хора през 2006 г.&nbsp; дължаха състоянието си на финансовия сектор; за сравнение този дял през 1982 г. бе малко под 10%.</p> <p><strong><em>Богатите в тяхната кула</em></strong></p> <p><strong>Тези процеси накараха мнозина да направят категоричния извод, че потокът на историята просто е ускорил движението си в една отдавна известна посока &ndash; към по-голямо неравенство.</strong> Наистина, през по-голямата част от времето, за което са налице писмени данни, &bdquo;нормалното&rdquo; състояние е било именно такова &ndash; концентриране на богатството в тесен кръг, съставен било от аристократи-земевладелци, било от индустриални предприемачи. Периодът след Втората световна война, когато различията във възнагражденията са чувствително намалени, а данъците бележат ръст, се възприема от редица икономисти като историческа аномалия.</p> <p><strong>Но днес сме свидетели на &bdquo;обръщане на вълната&rdquo;; настроенията в обществото са доминирани от масовото възмущение от хаоса,</strong> в който финансовият сектор потопи икономиката. Когато икономиката работеше и осигуряваше ръст и работни места, голямата част от хората бяха склонни да толерират крайности в богатството и заплащането, но днес господства дълбоко подозрение към богатите. Защо банкерите, които получаваха невероятни бонуси в силните години на икономически растеж, прехвърлиха на обикновените данъкоплатци заплащането на сметката за кризата? Защо на редица фирми бе позволено да избягат от данъци и да съкращават работници, изнасяйки производства в чужбина?</p> <p><strong>Ставащото днес вероятно ще отбележи една от дълбоките промени в публичните политики, която се случва веднъж в живота на всяко поколение.</strong> В края на ХІХ и началото на ХХ в. спадът в доходите на американските земеделски производители предизвика политическите тенденции на популизма и прогресивизма, довели до силния натиск срещу корпоративните тръстове по времето на Теодор Рузвелт. През 30-те години Голямата депресия доведе до коренна промяна в регулациите на финансовия сектор в Америка, но и до възхода на фашизма&nbsp; в Европа. Реакциите на икономическата криза през 70-те години създадоха почвата за реформите на Тачър и Рейгън.</p> <p><strong>Правителствата вече са поставени под напрежение заради масовото възмущение от предимствата за богатите &ndash; бонусите на банкерите бяха безпощадно орязани.</strong> Степента на регулация ще нараства, а данъците се повишават. Както показват предложенията на президента Обама в областта на фискалната политика, богатите ще бъдат примамлива мишена в усилията за стабилизиране на публичните финанси.<br />Също така възможно е глобализацията да попадне под огън, защото националните правителства ще се стремят да умилостивят своите граждани &ndash; гласоподаватели, като защитават работните места и бизнеса на място. Вече има доста случаи, в които банките са притискани да отпускат с предимство кредити на местни, вместо на чуждестранни фирми. Германското и американското правителство поведоха открита война срещу банковата тайна в местата, известни като &bdquo;данъчен рай&rdquo;. Елитът ще изпитва все по-големи затруднения да се мести от страна в страна (а по този начин да мести и капиталите си), като се съобразява единствено с високата печалба и ниските данъци.</p> <p><strong>Всички изброени фактори могат да доведат до намаляване на неравенството, особено в икономиките на англосаксонските страни,</strong> където то достигна особено впечатляващи мащаби. Големият въпрос е дали това ще бъде краткосрочен процес, свързан единствено с хода на кризата, или сме свидетели на трайна структурна промяна. Днес мрежите за социална сигурност са много по-развити, отколкото през 30-те години на миналия век, което вероятно ще защити по-добре бедните и ще ограничи крайностите на техния гняв срещу богатите. Но търсенето на изкупителни жертви едва ли ще бъде напълно избегнато.&nbsp; <br />В настоящия момент най-силен натиск изпитва бизнесът, специализирал се в обслужване на богатите. Водещата фирма, производител на луксозни яхти, &bdquo;Ферети&rdquo; е пред фалит &ndash; кредиторите й могат да разчитат да получат обратно едва 11 цента от всеки предоставен като заем долар. Знаменитите производители на скъпоценни камъни от &bdquo;Де Беер&rdquo; спряха производството в най-голямото си находище на диаманти. Дори и тези от богатите, които още не са усетили ударите на кризата, станаха по-предпазливи по отношение на харченето.</p> <p><strong>Но проблемът има и друга страна. Тези, които управляват състоянията на богатите хора, вече имат големи неприятности.</strong> Изследванията показват, че ВИП клиентите са крайно недоволни от качеството на услугите, предлагани им от техните лични банкери. Главната причина е, че не са успели да ги предпазят от сривовете на пазарите през последните 18 месеца. Мащабните афери като тази с финансовата пирамида на Бърнард Мадоф предизвикаха нови съмнения относно сигурността на финансовите портфейли и относно необходимите мерки за контрол над мениджърите на финансовите компании. <br />Въпреки че все още има множество твърде богати хора, днес те са загубили онзи доволен и спокоен вид, типичен за времето преди две години. Изследване сред богатите американци, проведено през януари т.г., показва, че според 78% от тях чувството за финансова стабилност е подкопано от кризата; едва 46% са оптимисти относно собственото си бъдеще, сравнено с внушителните 93% през 2005 г.</p> <p><strong><em>Време е за корекции и скромност</em></strong></p> <p><strong>Периодът на ексцесии, белязан от бърз ръст на неравенствата, трябва да бъде последван от време на реформи.</strong> Част от гениалността на капитализма е способността му да устоява на вътрешните си недостатъци и на външните атаки.<br />В действителност системата вече започна да се самокоригира. <br />Въпреки че днес едва ли някой е склонен да им съчувства, богатите получиха тежък удар от финансовата криза дори само поради факта, че притежаваха непропорционално висок дял от ценните книги и недвижимите имоти. Мнозина от тях дължаха богатството си пряко на финансовия сектор, например чрез участието си в инвестиционни банки и частни фондове. Според изследване на консултанта Оливър Уаймън финансовата криза е довела до това, че групата от хора с високо нетно богатство са загубили около 10 трилиона щатски долара, или една четвърт от богатството си. Годишната класация на списание &bdquo;Форбс&rdquo; показва, че общият брой на милиардерите в света е спаднал от 1125 през 2007 г. на 793 през 2008 г. Доклад на изследователската агенция &bdquo;Спектрум груп&rdquo; регистрира чувствителен спад в броя на американските милионери за същия период &ndash; от 9,2 милиона на 6,7 милиона.</p> <p><strong>Редица бизнесмени, заели пари срещу обезпечението на своите активи, бяха безпомощни наблюдатели на стопяването на състоянията си.</strong> Така например броят на руските милиардери се стопи наполовина, а активите на десетте най-богати олигарси загубиха две трети от стойността си. Ето и един любопитен факт &ndash; руски богаташ, сключил договор за покупка на луксозна вила в Южна Франция на стойност 400 млн. евро, е на път да загуби депозит в размер на 39 млн. евро, след като отказа сделката. <br />Сега обаче неравенството бележи спад. Редиците на инвестиционните банки и хедж фондовете оредяха чувствително. След като видяха колко неустойчиви могат да бъдат финансовите пазари, банките ще бъдат по-внимателни в рисковите си операции. Промени са наблюдават дори в престижното потребление &ndash; известният с баснословните си цени сайт за електронна търговия&nbsp; Net-a-porter предлага доставка на бутикови облекла в опаковка от обикновена амбалажна хартия.</p> <p><strong>Разбира се, самокорекцията на пазара няма да е достатъчна. Повишаването на данъците вероятно е неизбежно,</strong> тъй като голяма част от правителствата изпаднаха в бюджетен дефицит. Но политиците трябва да внимават. Незабавното вдигане на данъците би било лоша идея, защото в момента са най-необходими фискални стимули. Ако богатите бъдат изстискани докрай, жизнените сокове на икономиката ще пресъхнат. <br />Що се отнася до гарантиращата печалбите на богатите версия на капитализма, проблемът за асиметричния риск би трябвало да отшуми, тъй като промяната в регулациите на финансовата система ще премахне необосновано високите печалби. Изискването в добри времена банките да заделят по-големи резерви като предпазна антициклична капиталова мярка ще им остави по-малко свежи пари, които да раздават като бонуси на своите мениджъри. Правителствата вече запушват пукнатините, през които се процеждаха част от най-сладките печалби. Следователно коригирането на крайностите в разпределението на богатството ще бъде вторичен ефект на усилията да се осигурят условия капитализмът да работи по-добре. Такива мерки ще имат много по-добър ефект, отколкото организирането на хайка за богатите.</p> <p><strong><em>Богатите по принцип са лесна мишена. Лошото е, че когато замахнете да ги ударите, най-често стоварвате юмрука в собственото си лице.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p>