Възходът и мистериозният край на “Първан”

<p>След завръщането си от чужбина аг. &ldquo;Първан&rdquo; докладва за впечатленията си от вуйчото на Владимир, когото условно ще наричаме Климент Христов. Ето и агентурното сведение на Тилев, което публикуваме с незначителни съкращения:<br />В Мюнхен моят приятел заедно с един негов приятел на име Владимир телефонирали на вуйчото на въпросния Владимир на домашен телефон&hellip; в Кьолн. Според това, което разказал Владимир на моя приятел за вуйчо си, той бил в Западна Германия от 1959&ndash;1960 година, като първоначално той бил женен за германска гражданка от ГДР, а впоследствие се запознава с настоящата си съпруга и заминава без официално разрешение от посолството да живее при нея в Кьолн. Там той като има професията на радиожурналист се устройва на работа в &bdquo;Дойче Веле&rdquo;.<br />При телефонното обаждане Владимир се разбира с вуйчо си да му се обади по телефона веднага щом пристигнат в града.</p> <p>Групата пристигнала в Кьолн на 1 ноември 1978 т. г., сутринта в 10 часа и паркирала автобуса на паркинг в непосредствена близост със зоологическата градина на града. Тогава от групата се отделили две малки формации, като първата била от младото семейство Гергана Любенова от Пловдив, студентка втора година кинознание във ВИТИЗ, и съпругът й Никола Илиев от Плевен &ndash; трета година кинорежисура пак там. Те се отделили, защото Гергана имала леля в Кьолн, която била омъжена за германец от дълги години насам, а в момента била разведена като имала две дъщери от него. Това моят приятел научил от самата нея в непосредствен контакт.</p> <p>Втората формация била от Владимир, Тодор &ndash; приятел на Владимир, и моя приятел, който е в близки приятелски отношения с двамата &ndash; предимство на Владимир.<br />Така Владимир се бил обадил по телефона на вуйчо си и той му казал, че ще дойде да ги вземе с колата си.<br />Вуйчото на Владимир на име Климент Христов имал сив форд нов модел, живеел в един от хубавите квартали на Кьолн в самостоятелна къща от стандартен тип &ndash; долепени една до друга двуетажни сгради. Кварталът, в който живеел той, бил разположен на десния бряг на Рейн и бил сравнително тих.<br />Климент Христов е брат на майката на Владимир и поддържа редовно телефонна връзка със семейството на сестра си, като той има постоянен контакт с негов брат и в Пловдив, който му е ходил на гости няколко пъти.<br />Христов взел &bdquo;тройката&rdquo; с колата си и още по пътя към неговия дом се извършва запознанството, като Васил представя Тодор и моя приятел. Оказало се, че Владимир е син на приятел на Христов, т. е. бащата на Тодор &ndash; Иван Панайотов &ndash; дом. телефон в София 44-40-21. По този начин се получила още от самото начало непосредствена атмосфера на разпитване за познати, в която моят приятел не успял да се включи, тъй като не е имал възможност да бъде близо до темата, затова той изчаквал. Направило му впечатление, че Тодор споменал за някакъв близък приятел на баща му, с който навремето заедно били в командировка в ГФР и той не се завърнал в България, та този приятел на баща му имал в момента институт за изследване на &bdquo;Изтока&rdquo;.<br />(&hellip;)</p> <p>Христов не искал да се обвързва с политика, странял от емигрантските организации и не поддържал връзка с много българи, пребиваващи в ГФР. Той работел в &bdquo;Дойче Веле&rdquo;, като му било поверено да води сутрешния &bdquo;икономически блок&rdquo; на български език &frac12; час. Изказва мнение, че смущаването на предаванията не било &bdquo;етично&rdquo;. Моят приятел бил представен от Владимир като негов най-близък приятел и посочена професията му на радиожурналист. Моят приятел изчакал момента и подвел разговора на професионални теми, като отначало се ограничавал до въпроси за работата в &bdquo;Дойче Веле&rdquo;, за заплатите и хонорарите, за степента на доверие, което се има в журналистите. Христов сам отваря дума за селекцията на информацията и застава на позицията, че в радиостанцията, в която работи, тя се поднася обективно, без деформации и при това оперативно. Става дума за смъртта на Георги Марков от ББС и Владимир Костов. Моят приятел е проявил интерес към тези неща, като е залагал на демонстриране на неинформираност. <br />(...)</p> <p>Междувременно тази откровена атмосфера не е резултат само на усилията на приятеля ми. Още от самото начало нещата тръгват така, като Владимир представил приятеля ми и Тодор като най-близките си хора и направил малка декларация, че няма тайни от тях.<br />&bdquo;Първан&rdquo;<br />28. 11. 1978 г.<br />Приел: ОР Алексев<br />Това агентурно сведение на аг. &ldquo;Първан&rdquo; е писано само няколко месеца след като ПГУ на ДС, за което той работи, е организирало убийството на писателя Георги Марков в Лондон. Десетилетия след този донос аг. &ldquo;Първан&rdquo; ще се превърне в собственик на първото частно радио в България &ndash; &bdquo;FM+&rdquo;, и заедно с колегите си от ДС ще започне да изгражда образа на свободното слово в България.<br />В следващото агентурно сведение, посветено на пътуването му в чужбина, Тилев обяснява от какво естество е бил фестивалът, на който театралната трупа е участвала, но и споделя за някои действия на свои познати от трупата. Ето част от сведението:&nbsp; <br />По време на престоя на българската група там, както ми разказа приятелят ми, не е имало чрезвичайни произшествия. Момчетата от българската група са установили контакти с момичетата от холандската група &ndash; това са двама братя близнаци Александър и Илчо Петрови &ndash; актьори от &bdquo;ТУК&rdquo;, които опитали и вкусването на наркотици &ndash; хашиш. <br />(...)</p> <p>След еднодневно пребиваване в този град групата е отпътувала за Париж, където била на 7&ndash;8 ноември. Там на моя приятел му направило впечатление, че един друг негов приятел, Тодор, се опитва да влезе във връзка с някакъв негов &bdquo;братовчед&rdquo; по телефона. Контактът се е състоял, като въпросният Тодор е преспал у братовчед си една нощ. Това е било договорено с ръководителя на групата Славчев.<br />&bdquo;Първан&rdquo;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; <br />&nbsp;08.12.1978 г.<br />Приел: ОР Алексиев<br />Дали за споменатите &ldquo;приятели&rdquo; на Тилев от театралната трупа &ldquo;ТУК&rdquo; е имало последствия, в досието на агента не пише. При всички случаи обаче последният е бил наясно, че споменаването на имената им в този контекст ще им донесе неприятности. <br />В чужбина Тилев осъществява още едно приятелство, което ще има значение за развитието му като агент на ДС. То е с холандски гражданин, когото условно ще наречем Ваарт. Холандецът е участник във фестивала, където се запознава с една от българските участнички. Още в Белгия двамата имат любовни отношения, за които Тилев докладва на ДС. Месец след завръщането на трупата в България Ваарт гостува на приятелката си в София, но поради тогавашните обичаи няма как да преспи в дома на момичето. По указания на ДС Тилев кани холандеца да гостува неговия дом. Преди това служителите на ДС монтират подслушвателни устройства и слушат разговорите между чужденеца и българския агент. Отново по указания на ДС Тилев говори свободно срещу комунистическия строй, за проблемите в България, като в едни момент е наречен &ldquo;истински дисидент&rdquo; от холандския си приятел. &ldquo;Откровеността&rdquo; на Тилев предизвиква откровеност и у Ваарт, който споделя с &ldquo;дисидента&rdquo;, че е дошъл в България с паспорта на брат си. Това е отразено в агентурно сведение на Тилев наред с всичко останало, което са си говорили двамата приятели: Гостът на моя приятел в момента на откровеност му казал, че той не пребивава в България със собствения си паспорт, а с паспорта на по-малкия му брат, тъй като той си загубил неговия една седмица преди да отпътува. Той се надявал, че няма да различат лицето на брат му, с това на него, тъй като снимката била детска, а те като деца много си приличали. Освен това той разчита, че рождените дати на брат му и него са почти едни и същи 20 януари 1957, а неговата 21 януари 1956 г.<br />Пишейки това агентурно сведение, Тилев е бил напълно наясно, че може да усложни доста живота на наивния Ваарт. За Ваарт обаче няма последствия, защото офицерите от ДС имат други планове. Според тях той може да послужи като мост за извеждането и внедряването на агента на Запад. Но за това след малко.&nbsp; <br />По случай новата 1979 година Тилев получава от ДС шестдесет и пет лева и подарък под формата на вносен алкохол и цигари. Това е началото на една изпълнена с подаръци година. През април 1979 г. ДС записва агента на шофьорски курсове, като инструкторът е от ПГУ на ДС, а книжката е издадена от отдел 5 на ПГУ. Същия месец ДС му намира квартира и плаща наема, след което инсталира подслушвателни устройства&hellip; <br />Всички тези привилегии идват след изготвен план от самия ген. Васил Коцев, който е дългогодишен началник на ПГУ на ДС. Планът е повече от интересен. Ген Коцев предлага Тилев да бъде изведен в Англия и да бъде внедрен в българската секция на Би Би Си, която по това време търси да назначи радиожурналисти. Предвижда се извеждането да се извърши под формата на невъзвращенство, като на първо време агентът трябва да се установи в Холандия при своя приятел Ваарт, откъдето ще действа за прехвърлянето си в Англия. В Холандия Тилев трябва да се присъедини към имигрантската организация &bdquo;Българска лига за защита правата на човека&rdquo;, за да се легендира като дисидент. Ген. Коцев предвижда агентът да говори и действа изцяло в антикомунистически дух, с което да спечели доверието както на имиграцията, така и на властите. Планът е дотолкова детайлен и подробен, че включва дати на срещи, които Тилев трябва да проведе с оперативни работници от ДС в Холандия, Дания и Англия през следващата 1980 г. Преди да бъде изведен от България, той трябва да остави в дома на родителите си собственоръчно написани текстове с антикомунистическо съдържание, които да бъдат намерени при обиск след &ldquo;бягството&rdquo; му. На тези текстове ДС трябва да даде максимално широка гласност. Те са написани под формата на есета и са запазени в агентурното дело на Тилев. След легендирането си като дисидент и постъпването си на работа в Би Би Си Тилев трябва да изучава българската секция, да дава наводки за вербовки и данни за компрометирането на някои служители в нея. Планът предвижда агентът да бъде изведен в чужбина до края на 1979 г.</p> <p>Освен всичко останало ген. Коцев предлага при добросъвестно изпълнение на поставените на Тилев задачи от касата на ПГУ да се внасят на влог на негово име по 100 лева месечно, а след завръщането си от Англия агентът да бъде обезпечен с подходяща работа, жилище и да му се признае трудовия стаж.<br />След одобряването на този план, на 4 април 1980 г. личната разработка &bdquo;Първан&rdquo; е закрита, свалена в архив и запечатана в плик с указание да се дава за проверка само при крайна необходимост. Така напълно мистериозно по документи Константин Тилев прекратява отношенията си с ДС. Дали планът на ген. Коцев е бил осъществен и доколко, не е ясно. Всичко казано дотук обаче ни дава сериозни основания да се замислим в какво се е състояла работата на разузнавача по време на тоталитарния режим, както и какви са били методите, с които е осъществявал дейността си в &ldquo;полза на родината&rdquo;. За съжаление все още е отворен и въпросът имат ли място такива хора в българския политически и обществен живот и по-конкретно в неговия десен спектър. Този отговор засега се дава от хора като Бойко Борисов и той е: &ldquo;Тези, които са ни казали, съм имал възможност да ги проверя и да преценя дали могат да останат в листите. В случая с Тилев, той ми съобщи какво е правил, проверил съм го и реших той да остане в листите&ldquo;&hellip;<br /><strong></strong></p> <p><strong>Край</strong><br /><br /></p>