- 10 Sep 2020
- 93
- 20
Вувузелите се превърнаха в кошмара на това световно първенство по футбол. Предполагам всички, които гледат мачовете, сте научили какво означава тази дума, както и поне веднъж сте чули специфичния безсмислен звук, огласяващ всички футболни срещи. Думата ми днес обаче е за едни други вувузели – родните коментатори от “Канал 1”, които отравят с глупостите си поредното голямо футболно събитие. Винаги когато имам възможност, прехвърлям мачовете на чужд канал, защото не мога да слушам какво говорят Петър Василев, Никола Ибришимов, Ивайло Ангелов и колегите им от българското студио, които се включват, когато връзката с ЮАР пропадне.
<p>Обикновено тези от България никога не слушат какво говорят онези от Африка и повтарят често същите клишета и плоски остроумия, които са си наумили предварително. Например поне пет пъти чух някои от коментаторите закачливо да подхвърлят: “За онези от вас, които мислят, че футболистите на терена са изморени от голямата жега, ще кажем, че тук е зима и градусите са между 6 и 20”. Много оригинално. И неочаквано. Да не говоря, че онзи ден чух за хиляден път идиотското начало на коментар, което помня още от Световното от 1982 г.: “за онези от вас, които сега включват телевизионните си приемници, ще обявя още веднъж състава на двата отбора”. Не знам защо в БНТ не обичат думата „телевизор”, „топка”, „стадион”, „жълт картон” и прочие и защо упорито им търсят заместители като „приемници”, „коженото кълбо” „зеления къс земя”, „декориран в жълто” – последното ми е любимо! – и защо непрекъснато си умират да повтарят стартовите състави – веднъж от студиото в София, после от ЮАР, а преди това в спортните новини.</p>
<p>Но ако само това беше клишето, здраве да е. 50% от коментара на въпросните журналисти са клишета, 40% – безсмислена статистика, 9% – опити за художествено творчество, и само 1% концентрация върху това, което се случва на терена. Няма смисъл да изброявам клишетата, нито да цитирам безумните примери за това на коя контрола през 1968 г. кой с кого е завършил реми, всички сте потърпевши от това, но мен особено ме дразнят опитите за художествено творчество, които се изразяват или в споменатите не особено оригинални остроумия, или в гламави опити за психологически наблюдения. От нашите коментатори винаги можете да разберете какво чувства Фабио Капело, какво са си казали в съблекалнята Подолски и Клозе и колко разнопосочни и противоречиви чувства предизвиква Верон у различните треньори. Все едно Петър Василев е висял по съблекални и тренировки с аржентинския полузащитник и е изучавал чувствата на неговите треньори. Но и това не е болка за умиране, макар че ако човек има навика да слуша внимателно думите на другите хора, може наистина да излезе от кожата си от глупостите на коментаторите на “Канал 1”.</p>
<p>Проблемът обаче е много по-широк и не засяга само футбола. Избрах го просто като пример, за да илюстрирам едно по-широко масово явление, което засяга различни сфери на българския живот, а именно невъзможността ни да фокусираме вниманието си върху очевидности и да коментираме реалността по същество. Големият проблем на споменатите коментатори не са толкова безсмислените фрази и клишетата, а това, че упорито избягват основния предмет на своята работа – да коментират компетентно това, което се случва на терена. Това, между другото, е основен проблем на българската журналистика. Но и не само на нея. Много рядко ще срещнете хора, които могат ясно и просто да опишат и най-елементарното нещо, което виждат с очите си. Много рядко ще срещнете повече от двама души, които да говорят еднакво за едно и също нещо. И тук не става въпрос за интерпретацията на нещото, а за неговото описание. На това до голяма степен се дължи и усложняването на отношенията между хората – те много рядко постигат съгласие по общата за всички реалност. Бягайки от нея, си измислят своя собствена, а измислената реалност на всеки се блъска с измислената реалност на другия. От това се ражда една всеобща неадекватност, която се проявява дори и по елементарни битови въпроси. Като например обитателите на един вход да постигнат общо съгласие за неговото стопанисване и входът да прилича на пространство, обитавано от хора, а не на обезлюдена дупка, потънала в мърсотия.</p>
<p>Малко се отплеснах, но мисълта ми беше за неадекватността. За толкова години в БНТ не успяха да съберат професионални коментатори, каквито вече има в другите телевизии. И понеже говорим за телевизията, ще добавя още нещо. Колегите там имат златна възможност за развихряне с най-гледаното „риалити”, каквото е световното по футбол, което на всичкото отгоре не е и просташко. Вместо да дават луди пари за нелепици като предаването на Митко Цонев, можеха да хвърлят малко повече ресурс за опаковката на първенството. За организиране на по-динамични студия, в които всякакви хора да коментират мачовете от най-различни гледни точки. Не може да се разчита само на интелигентността и опита на водещите (Камен Алипиев и методи манченко), които в случая се справят добре, макар че на Камен Алипиев доста му личи, когато глупостите около него станат прекомерни. Вместо това “Канал 1” заложи на скуката в лицето на родни футболни корифеи, които с познанията си съсипаха първо родното първенство, а сега с коментарите си – и опитите на БНТ да заговори за футбола интересно и атрактивно в борбата за повече зрители. Не съм от хората, които по презумпция говорят срещу държавната телевизия. Мисля, че в много отношения и особено в новините тя е далеч по-добра от Би Ти Ви или НТВ. Мисля, че там има хора, които могат да правят добра телевизия, но незнайно защо няма кой да ги мотивира и да им даде възможност за изява.</p>
<p><em><strong><br />Текстът е публикуван във в. "Галерия". Автор: Явор Дачков </strong></em></p>
<p> </p>
