Всички обичат Вазов

<p>На 9 юли т.г. пък, когато Вазов навърши 160, поднесе венец на гроба му. В представителното допитване "Великите българи" на БНТ Иван Вазов бе поставен от зрителите сред десетте фундаментални и вечни фигури, а романът му "Под игото" бе посочен като най-четената книга.<br /><br />Всеки употребява и злоупотребява името на нашия национален класик<br /><br />знаковите му творби непрекъснато биват цитирани. В траурната книга на военното министерство по повод трагедията в Кербала всеки трети беше написал стихове от "Новото гробище на Сливница". Публицистите не пропускат да сравняват дебатите в Народното събрание с препирните в Ганковото кафене от повестта "Чичовци".<br /><br />Редове от прочутото Вазово стихотворение "Де е България" дълго време можеха да се прочетат по огромните рекламни постери на "Нес кафе". Драмата "Хъшове", написана през 1894 г., има над сто и петдесет представления пред препълнен салон в Народния театър "Иван Вазов". Не е зле да си припомним и разразилия се обществен ураган, когато из медиите се разнесе слух, че стихотворението "Аз съм българче" има вероятност да отпадне от букварите.<br /><br />Макар да съм в състояние да приведа още поне сто нарицателни примера за могъщото, несвършващо присъствие на Вазов в националния ни живот, да подчертая как псевдопатриотите го размахват като сопа, а свръхмодернистите - като плашило, ще спра дотук.<br /><br />Излишно е да убеждавам когото и да било, от безапелационните Вазови адепти до яростните му сегашни отрицатели, че мястото на националния класик си остава неопровержимо, недосегнато от всевъзможните употреби и злоупотреби с името и делото му.<br /><br />Ще стигна още по-далеч, заявявайки убедено, че и до днес ние продължаваме да живеем във Вазовата "Нова земя", а писателят продължава да е духовна държава в държавата, един необозрим отблизо и на дребно, могъщ и величествен Балкан, обгърнат от могъщите и гръмовержчески патоси на любовта си към България, прилягащи само нему, неуморния труженик в словесната нива и достолепен страж на българския език.<br /><br />Работя в музея му вече десет години, с други думи, "затворена" във времето между 150-те и 160-те му юбилеи. Десет години са достатъчно време, за да си дам сметка тъкмо през "оптиката" на опита<br /><br />колко неангажирана и нехайна е държавата в културните си политики<br /><br />Всъщност съмнявам се, че изобщо съществуват такива извън фасадните изявления и безхаберното администриране.<br /><br />Вазовият дом в София е построен през 1895 г., тук писателят прекарва най-голяма част от живота си. Пет години след неговата смърт, през 1926, къщата отваря врати като първия български литературен музей. Двайсет години уредник е Елин Пелин, до 1946, когато народната власт се заема да преподреди по класово-партиен начин ценностната система.<br /><br />За разрушителния период на бомбардировките и налагането на комунистическия режим се носят различни сантиментални или жестоки митове: съвременници си припомнят как Елин Пелин разнася стъкленицата с Вазовото сърце, за да го спаси от разрушенията, роднините пък твърдят, че музеят задълго бива затворен поради припознаването на класика за народен враг.<br /><br />Едва през 1950 по повод 100-годишнината на Иван Вазов литературното му дело отново си запроправя път и място в новонагласената подредба. Сетне идват "по-интелигентни" години, нови и интересни прочити на Вазовото присъствие. През 1979 г. "Български писател" издава и последния, 22 том от събраните съчинения на патриарха на нашата национална литература.<br /><br />През 2000 г., когато дойдох на работа в музея и се включих в подготовката на юбилея, в музея нямаше телефон и парно. Спомням си как с една карта тичах през снега и студа към автоматите до Театър 199, за да звъня в президентството, тъй като предстоящите тържества бяха под патронажа на Петър Стоянов.<br /><br />В интерес на истината и правителството, и президентството проявиха щедра и съпричастна подкрепа по-късно и със средства, и с присъствие към проявите, които отбелязваха и почитаха паметта на Иван Вазов.<br /><br />През 2010 икономическата криза "омаловажи" юбилейните тържества и като че ли окончателно маргинализира музея и мястото въпреки двата осъществени големи и неотложни ремонта &ndash; на покрива със средства на МК и на документалната експозиция съвместно с фондация "Просвета" по програма на Столичната община.<br /><br />Институционалната дистанция или глухота естествено имат своите обяснения: музеят на Иван Вазов в столицата е не само знаково и изпълнено с духовна енергия обиталище, но и филиал на Националния литературен музей, поддържан с оскъдни бюджетни средства, оставен сякаш на доизживяване.<br /><br />Същевременно<br /><br />интересът към Вазовия дом расте пропорционално на тягостната му изоставеност<br /><br />Макар и отбелязван във всички представителни пътеводители на столицата и страната, макар и посещаван от ученици, български и чуждестранни граждани, организирано и индивидуално, музеят на Вазов в София не се радва на каквато и да насъщно нужна грижа по поддържането на къщата, която да гради предпоставки и възможности и за културния, и образователен живот, дори кипеж в нея.<br /><br />Всяка зима домът е със спряно парно, източват се тръби в студовете, замръзват и предизвикват ужасяващи и грозни течове. Сега пак няма телефон, не се плаща интернет, радиаторите са с въздушни възглавници и на практика работи само един в цялата къща, когато има парно естествено.<br /><br />Не ми се разказва в подробности срамната битова картина, която все по-често предизвиква упреците и възмущението на посетителите, пък и личното ми тягостно усещане за по-дълбок и страшен от видимия разпад. Споделям го, колкото да подчертая простичкия факт, че за да стигнем до високия Вазов, сме длъжни да минем през бита на къщата, строена в далечната 1895 г.<br /><br />Директорът на Народния театър "Иван Вазов" и доказан културен мениджър Павел Васев внесе в Министерството на културата радикалното и същевременно много прозорливо и разумно предложение музеят на Иван Вазов да премине под "шапката" и грижите на театъра, та по този начин, заемайки се първоначално с решаването на битовите проблеми, да се разгърне и една богата и интересна обща експозиционна и културна програма.<br /><br />Струва си най-старият български литературен музей, домът, в който националният ни класик Иван Вазов е живял и работил най-дълго време, да бъде топъл, светъл, поддържан, отворен, да е място на паметта, но и на динамичното ни съвремие в центъра на столицата, средоточие на духовност и самоуважение. Заслужава го и Вазов, заслужаваме го и ние &ndash; или пък не&hellip;<br /><br /><em>* Авторът е директор на къщата музей "Иван Вазов" в София.</em> <br /><br /><em><strong>Текстът е публикуван във в. "Дневник".</strong></em></p>