Васил Божков се изсмя на законите и финансовия контрол

<p>Сред тях Васил Божков изпъква с богатото си въображение. Например, преди малко повече от година и половина той безпроблемно си гласува премия от близо 4 млн. лв. от "Холдинг Пътища" АД. Миналия месец пък с лекота лиши холдинга от част от основните му дружества чрез разводняване на капитала им. <br />Законът и тук затвори очи - между тези дружества и холдинга има междинна компания, която не е публична, и затова специалните правила не важат за нея.</p> <p>Внасянето на молба за несъстоятелност на "Мостстрой"** АД е още един легален начин за заобикаляне на миноритарните инвеститори. Дружеството "просто" е изпаднало в несъстоятелност, което изплаши повечето инвеститори да си продадат акциите в пъти по-евтино. Компанията имаше множество възможности да оздрави баланса си - например ако беше увеличила капитала си през изминалите години. Тя и сега можеше да увеличи капитала си, както стана с дъщерните дружества на "Холдинг Пътища". А можеше и изобщо да не се стига до такава задлъжнялост, в случай че бизнесът не върви. Основните активи на дружеството са дълготрайни материални активи (основно пътно-строителна техника, земя и др.), като излишните можеха да се продадат и по този начин да се намали дълговото бреме.</p> <p>Странни са и хроничните загуби на "Мостстрой". Излиза, че пътно-строителният бизнес не е печеливш. Защо тогава има толкова ожесточена битка при всеки търг? Магистрала "Тракия" отдавна щеше да бъде построена, ако не бяха неистовите апетити на различни кръгове. <br />Толкова ли много кандидати за загуби има?!</p> <p>А Божков може да има съвсем реална полза от фалита на "Мостстрой". Сега той може да изкупи за жълти стотинки акции, които в бума през 2007 г. струваха днешни близо 60 лв. за акция! Ако трябваше тогава да окрупни дела си в компанията, щеше да му струва десетки милиони, а сега цялата операция ще му коства 1-2 млн. лв. Ако пожелае, с търгово предложение на символична цена може да отпише дружеството от борсата, след това да увеличи капитала с няколко милиона, спестени от евтината придобивка, и да оздрави дружеството. Все пак то не е преставало да работи, а наскоро спечели и лот от магистрала "Тракия". Строителството на пътища в България тепърва предстои, все нещо ще има и за "Мостстрой". Но миноритарните акционери няма да видят нищо от това и законът няма да ги защити! Така за смях бе направена цялата нормативна уредба на капиталовия пазар у нас, "внимателно" изграждана от КФН през годините в защита интересите на миноритарните инвеститори. За по-малко от две години бяха разбити илюзиите на инвеститорите и бе припомнен набързо борсовият живот у нас от 90-те години.</p> <p>А "Мостстрой" далеч не е изключение в заобикалянето на дребните акционери. На практика всяка холдингова структура дава чудесни възможности за извличане на средства чрез дъщерни компании, особено ако те не са публични дружества и не са подвластни на специалните закони на капиталовия пазар.</p> <p>Такива холдингови структури имат не само бившите приватизационни фондове, но и повечето водещи индустриални и финансови компании на борсата - "Химимпорт", "Софарма", "Монбат", "Каолин", "Енемона"..., т.е. почти всички компании от SOFIX! Някои от тях ни демонстрираха и други начини за финтиране на системата, например как се заобиколя един от основните защитни механизми на Закона за публично предлагане на ценни книжа - прословутия чл. 114 - чрез създаването на междинни непублични компании и подхолдинги, които могат да си купуват и продават активи, на каквито поискат цени, без санкцията на миноритарните инвеститори.<br />Изобщо практиката напоследък гъмжи от примери, които показват колко неефективни са законите, призвани да защитават инвеститорите от порочни практики на мажоритарните собственици. Така се върнахме в изходната точка на развитие на капиталовия ни пазар - миноритарните собственици могат да разчитат само на добронамереността на мажоритаря. Всъщност борсата ни никога не е отлепвала от нея реално, всичко е било само илюзия.</p> <p>Обективно погледнато, в развитите пазари няма специални норми за защита на миноритарните собственици, каквито има в българския случай. Но на тези пазари рядко ще видим и такава концентрация на собствеността. Освен това репутацията там е критично важен актив за всяка публична компания, която иска да остане на пазара.</p> <p>В България повечето компании на пазара бяха качени на борсата административно след масовата приватизация с цел осигуряването на ликвидност на инвестициите на населението. Масовата приватизация предполагаше националният капитал да стане масово притежание на българския народ. Така проблемът с концентрирането на собствеността не изглеждаше да е на дневен ред.</p> <p>Противно на тази логика, днес сме свидетели на масово концентрирана собственост - де факто всяка компания е собственост на едно или две физически лица, пряко или косвено. Докато народът беше изтънял от мощната икономическа диета през 1996-98 г., същите тези лица приватизираха заводи, курорти, апетитни парцели и т.н.! Именно такива хора днес са мажоритарни собственици на значителна част от икономиката, включително и на масово приватизирани предприятия и холдингови структури. Нима на този фон някой очаква капиталовият ни пазар да е нещо по-различно?! Каквото дървото, такъв и плодът. <br />Именно тази не особено розова действителност е причината за оттеглянето на големите инвеститори от пазара. Чуждестранните видяха за какво става дума и си заминаха. На излизане някои успяха да вземат и големите печалби от балона през 2007 г., оставяйки загубите за местните капацитети. Но днес голяма част и от българските институционални инвеститори се изтеглят от пазара (с "малко" закъснение) или пренасочват свободния си ресурс към развитите пазари навън.</p> <p>Какъв е изходът?</p> <p>Да излеем парите на Сребърния фонд на борсата, в компаниите на същите тези мажоритари? След като частните пенсионни фондове не искат да инвестират огромния си финансов ресурс на пазара, да направим това с публичните средства?! Или може би да заставим пенсионните фондове задължително да инвестират в българските "публични" компании?</p> <p>Или да приемем стряскащите предложения на преизбрания зам.-председател на КФН, отговарящ за инвестиционната дейност - например да се отмени предимството на съществуващите акционери да запишат пропорционален дял от увеличението на капитала на публично дружество? С други думи, <br />разводняването на капитала да стане законна практика</p> <p>Всъщност действията на КФН в защита интересите на миноритарните инвеститори често пъти се изчерпват с доволно потриване на ръце, че буквата на закона е спазена (както стана с "Мостстрой"), вместо ефективна намеса и своевременно пресичане на порочните практики. Нали всички манипулации и спекулации на борсата минават пред зоркия поглед на комисията!</p> <p>Ако искаме борсата да привлече интереса на масовия инвеститор (и масовите спестявания), неговият интерес трябва да бъде ефективно защитен от посегателства. Това включва и защита от посегателства чрез опосредстваните форми на инвестиции като взаимни фондове, пенсионни фондове и доверително управление, където злоупотребите и другите проблеми, свързани с тях, отварят цяла нова тема. Хората искат сигурност, че системата работи за тях, а не против тях. <br /><em></em></p> <p><em>* Публикуваме коментара със съкращения. Целият текст може да прочетете на <a href="http://eagleeye.blog.bg/biznes/2010/10/12/bojkov-se-izsmia-na-zakonite-i-kfn.619288">eagleeye.blog.bg</a>.</em></p> <p><em>** Според последната публикувана информация за акционерите на "Мостстрой" - към края на март 2010 г. ,Васил Божков държи пряко 21.07%, а партньорът му Орлин Хаджиянков - 6.79%. Най-големите акционери са две дружества, свързани с Божков - "Евробилдинг 2000" и "АБВ инженеринг", които притежават съответно 26.49% и 24.51% в "Мостстрой". Други юридически лица имат 10.24%, а физически лица - 10.90%.<br />Васил Божков бе и в надзорните съвети на "Мостстрой" и "Холдинг Пътища", но преди няколко месеца компаниите преминаха към едностепенно управление.<br /></em></p>