Вашингтон срещу жестоката действителност

<p>В момент, когато Япония търпи пораженията от ядрената катастрофа, която вероятно ще направи света още по-зависим от петрола и газа, в момент, когато най-големите производители на петрол и газ в света навлязоха, в най-добрия случай, в период на нестабилност, а в най-лошия, в предварително опорочен и изпълнен с насилие преход от авторитаризъм, както някои се надяват, към демокрация, във време, когато комбинацията от двете може да забави глобалния растеж, при положение че все още се опитваме да се измъкнем от рецесията, Америка няма енергийна стратегия, няма стратегия по отношение на промените на климата и няма дългосрочни планове за справяне с огромния си дефицит.</p> <p>Всъщност казваме на пазара и на майката природа: &bdquo;Оставете ги настрана. Ще правим каквото си искаме, докогато си искаме, и ще отложим тези големи проблеми, ако можем, до 2013, за след президентските избори, защото двете ни политически партии са се съсредоточили върху спечелването на следващите избори и отхвърлят всяко разумно предложение, което обаче изисква труден избор&rdquo;.</p> <p>Може би пазарът и майката природа ще ни оставят на мира и ще изчакат до 2013. Ако да, то ние ще се справим с проблемите по което време на нас ни е удобно, по начина, по който на нас ни е удобно, и с минимум странични ефекти. Ще бъде като изваждане на развален зъб от зъболекаря с използването на голямо количество обезболяващи. Малко ще боли, но все пак ще се оправим.</p> <p>Ако обаче, от друга страна, пазарът внезапно изгуби доверие в способността ни да управляваме стойността на валутата си или майката природа нанесе удар върху страната, или Саудитска Арабия се дестабилизира &ndash; и някое от тези неща се случи без предупреждение &ndash; няма да ни се предостави лукса да се измъкнем без поражения от тази ситуация. Когато пазарът и майката природа се опитват да влязат в равновесие, те не предлагат болкоуспокоителни и разбира се, не винаги са особено прецизни и внимателни. Когато действат, те приличат на зъболекар, който вади зъб с допотопни средства. Той ще разбие доста други зъби освен болния и ще окървави целия под. Точно такава беля си търсим в момента.</p> <p>Президента Обама има доста точни представи за решаването на тези проблеми, но както изглежда, не притежава куража да ги реши. Републиканците са го хванали натясно.</p> <p>Ако слушате Обама, ще чуете неговите убедителни описания на нашите енергийни, климатични и фискални затруднения: как трябва да сложим край на зависимостта ни от петрола, да орежем разходите, да увеличим приходите по един интелигентен начин и също така да инвестираме в бъдещето, а не просто да режем и да осакатяваме.</p> <p>Но по-напред президентът не иска да стигне. Когато говори за енергията, той казва, че всъщност не може да разчита на гласовете на републиканците за провеждането на сериозна политика по отношение на чистата енергия. Истината е, че президентът никога не е поставял този въпрос пред републиканците. Защото не е поставил собствена енергийна стратегия на масата, която да предложи на страната и да се опита да я наложи.</p> <p>Това е, което поддръжниците на Обама намират за доста притеснително в поведението му. Те гласуваха за Обама, защото обеща да промени нещата, а не защото може да говори добре за тях.</p> <p>По отношение на фискалната политика президентът направи няколко сносни предложения и наложи добре познатата тактика, като предостави инициативата на Конгреса в изковаването на компромиса с републиканците, който да постави разходите под контрол и да увеличи приходите. Тази добре позната тактика помогна на президента да прокара здравната реформа и стимулите за икономиката, но в тези случаи имаше демократическо мнозинство да ги облече в подходящите законодателни норми. Опасявам се, че този път няма да има необходимите гласове за прокарване на подобни сериозни, социално чувствителни бюджетни съкращения и такова увеличение на данъците, от което се нуждаем &ndash; при липсата на лидерство и публична подкрепа.</p> <p>Републиканците от своя страна заявяват, че можем някак си да преодолеем нашите енергийни проблеми, а доминираната от републиканците Камара на представителите просто представи исканията си, преди да влязат в комисия, искания, които блокират демократите да предприемат действия за намаляване на вредните емисии и окастрят правителствените фондове за опазване на околната среда. И всъщност републиканците призовават за съкращения в сфери, в които имаме нужда от повече инвестиции &ndash; като образование и инфраструктура &ndash; докато в същото време оставят недокоснати огромна част от нещата, които имат нужда от свиване на разходите като разходите за отбрана и онези, в които има сериозен лобистки натиск. Страна, която инвестира&nbsp; повече в своето възрастно население, отколкото в младите, повече в старчески домове, отколкото в училища, нито ще създаде устойчиво бъдеще, нито ще го притежава.</p> <p>Светът е заклещен в опасна клопка &ndash; високите цени на петрола и климатичните аномалии водят до високи цени на храните, високите цени на храните водят до повече нестабилност, нестабилността води до по-високи цени на петрола. Тази клопка разклаща политическите основи навсякъде по света. Ето защо светът има нужда от силна Америка повече откогато и да било и ето защо е от жизненоважно знание да решим структурните си проблеми &ndash; сега и без забавяне.</p> <p>Ако оставим проблемите да бъдат решени от пазарите и от майката природа, вместо ние да си ги решим сами, ще съжаляваме, но ще съжалява и светът. Ние сме двигателят на глобалната система. Ако си позволим да сме слаби, нашите деца не просто ще растат в една различна Америка, те ще израснат в един различен свят.</p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>