В търсене на истинския консерватор

<p><strong>След това идват реакционерите. Маргарет Тачър е добър пример.</strong> Тя не се съгласи с разбирането на Уинстън Чърчил, че програмата за национализация на лейбъристите от 1945-51 г. не може да бъде променена. Тя просто я преобърна, приватизирайки "Бритиш еъруейз", стоманената, водоснабдителната, електрическата, газовата и други индустрии.<br /><br /><strong>Има също и романтични консерватори. Tе са интелектуални наследници на Едмънд Бърк, които смятат своите възгледи за креативни и творчески.</strong> Tе са щастливи да се впуснат в промените, ако те ще дадат възможност за укрепване на сигурността и стабилността на обществото. Впечатляващият съвременен пример е Уилям Ф. Бъкли, който остави след себе си цяла школа, както и своето списание - "National Review".<br /><br /><strong>Една четвърта категория консерватори се състои от икономисти, от Милтън Фридман до Фридрих Хайек, които идентифицират консерватизма с капитализма.</strong> Те не могат да се противопоставят на промените, защото техният източник е самият капитализъм. Раждането на индустриалния капитализъм в края на ХVІІІ век всъщност беше най-рязката единична промяна в историята. Нещо повече, това беше само една от поредицата технологични трансформации, които последваха в ускорен ход.<br /><br /><strong>Достатъчно е да изредим само тези четири вида консерватизъм, за да разберем, че няма никаква възможност той да умре. </strong>Инстинктът за противопоставяне на промяната, за възстановяване на миналото или за неговото романтизиране е част от човешката същност и винаги ще намира политическо представителство. Капитализмът е просто един термин, който обозначава инвестирането на средства в процеса на създаването на богатства.<br /><br /><strong>Консерватизмът, напротив, е толкова многообразен, че една един от най-мощните му прояви днес може да бъде намерена в територията на радикалното ляво.</strong> Най-шумното лоби на света сега е това на зелените, привържениците на теорията за причинените от човека климатични промени и глобалното затопляне. Смята се, че Обама е ентусиазиран член на това лоби, което се радва на подкрепата на левите идеологии по цял свят.<br /><br /><strong>Tова е едно по същността си реакционно движение, чиято цел е да ограничи и дори да преобърне капитализма, </strong>връщайки го в една предкапиталистическа идилия, в която горите и зелените площи се увеличават, моретата и океаните не се експлоатират, енергията се потребява под строг режим, а контролът над човешката дейност, особено създаването на богатства и работни места, е всеобхватен.<br /><br /><strong>Не е случайно, че това движение започна като "conservation" (запазване), една стара форма на съпротива срещу промените</strong> и получи първия си устрем от публикуването на романтичната книга на Рачел Карсън "Морето около нас". Tази форма на консерватизма е едно ново подреждане на приоритетите, в което "съхраняването на планетата" е преди интересите на човечеството.<br /><br /><strong>Наистина, много от нейните привърженици биха предпочели един първобитен свят, в който Хомо сапиенс остава примитивен, или пък въобще не съществува. </strong>Тяхната вяра, както повечето форми на политически абсолютизъм, е заместител на автентичната религия. На практика тя е една първична форма на религия - пантеизъм, обожествяване на Земята и нейните прояви.<br /><br /><strong>В този хаос и безпорядък е необходим един философ с остър ум, който да подреди различните форми на консерватизма</strong> и да покаже на разумните хора, каквито са читателите на "Форбс", коя от всички тях да изберат.<br />Един истински консерватор днес трябва да набляга на градежа, насърчаването, умереността и съгласието, срещу разрушаването, забраните, екстремизма и лозунгите. Истинският консерватор мисли от гледна точка на безбройните малки корекции и подобрения, основани на опита, а не от гледна точка на едно универсално, неизменно решение, основано на теорията и прокарано чрез неумолим закон.<br /><br /><strong>Един консерватор приема света и неговите обитатели като взаимозависим организъм, който обхваща безброй локални общности и територии, всяка от които се приспособява към специфични условия.</strong> Един консерватор носи в себе си семената на човешката и физическата природа, вместо да налага една утопия чрез силата на закона. И, разбира се, приемлив консерватор е този, който мисли, че всички отговори са очевидни, но е достатъчно умерен, за да признае, че проблемите не се решават лесно, че съвършенството е непостижимо в този свят и че често се налага човек да си признае грешките, да промени мнението си и да започне отново.<br /><br /><strong>Републиканците в САЩ трябва да започнат да търсят човек, който въплъщава тези характеристики.</strong> Ако бъде открит такъв, няма да е трудно Обама да бъде пратен на неговото истинско историческо място - като любопитен пример за едномандатен президент.<br /><br /><br /><em><strong>*Пол Джонсън</strong></em> <em>(роден 1928 г.) е изтъкнат британски историк, журналист и автор на над 40 книги. В младостта си е привърженик на левите идеи, но постепенно застава на десни консервативни позиции. Бил е един от най-доверените съветници на Маргарет Тачър и е писал нейни речи.</em></p> <p>&nbsp;</p>