Твърде много хамбургери

<p>Но скоро Антъни се преви надве от болка. &bdquo;Сега е нашият шанс да го настигнем за първи път!&rdquo;, провикна се китайското дете. &bdquo;Какво стана с Антъни?&rdquo;, питат останалите. &bdquo;Изял е твърде много хамбургери&rdquo;.</p> <p><strong>По този начин ни виждат китайците.</strong></p> <p>За американския посетител сравнението започва още от пристигането му на гара &ldquo;Юг&rdquo; в Пекин, една гигантска сграда с космическа архитектура и композиции на влака стрела до Шанхай. Отнема 25 минути, за да се вземе разстоянието от 120 километра. В Шанхай слизаш на друга ултрамодерна гара, където за разлика от Пенсилвания Стейшън в Ню Йорк всички ескалатори работят. Оттам продължаваш до шанхайския Конгресен център&bdquo;Мейджи&rdquo;, сграда толкова огромна и добре уредена, че ако беше в столицата Вашингтон, щеше да бъде туристическа атракция. Вашите домакини ви информират: &bdquo;Беше построена за девет месеца&rdquo;.</p> <p>Знам, знам. С достатъчно евтини валута, работници и капитал &ndash; и авторитаризъм &ndash; за девет месеца можете да построите всичко. Това все още привлича вниманието. Някои от моите китайски приятели ме мъмрят за свръхидеализацията на Китай. Казвам им: &bdquo;Да, напълно съм виновен&rdquo;. Но нямам илюзии. Не възхвалявам Китай, защото искам да копираме тяхната система. Възхвалявам го, защото съм притеснен за нашата. Съзнателно насочвайки вниманието към впечатляващия мощен икономически растеж в Китай, искам да подпаля искрата в Америка.</p> <p><strong>Изучавайки способността на китайците да инвестират в бъдещето, нямам усещането, че нашата система е грешна. </strong></p> <p>По-скоро усещам, че сме злоупотребили с правилната система. Няма абсолютно никаква причина нашата демокрация да не е способна да генерира подобен род съсредоточаване, легитимност, хармония и постоянство, за да направи такива големи неща демократично, а не като китайците, авторитарно. Правили сме го преди. Но не го правим сега, защото твърде голяма част от нашите изборно зависими, силно фанатизирани, пристрастени към телевизията и към корупцията политици са по-заинтересовани от това как да се задържат на власт, отколкото от това как биха могли да направят Америка отново силна, по-заинтересовани са от това как да се пазят един други, отколкото за спасяването на страната.</p> <p>&bdquo;Как може да се съревноваваш със страна, която действа като компания?&rdquo;, ме попита един индийски преводач в Китай. И сам си отговори на въпроса: &bdquo;За да бъде ефективна и за да предоставя нужните политики и инфраструктура на нашето общество, една демокрация изисква политическият център да бъде съсредоточен, единен и изпълнен с енергия. Това означава изборните кандидати, които ще правят каквото е нужно за страната, а не просто за своето идеологическо крило или каквото и да е там, да дойдат с голямата торба с пари. За демокрациите решаването на големите проблеми &ndash; каквито всички ние имаме днес &ndash; изисква съсредоточаване на вниманието на много хора в една и съща посока, а точно това ни липсва&rdquo;.</p> <p>&bdquo;Не сме готови да се справим със собствени сили, каза моят индийски приятел, а чакаме те (китайците) да се провалят в своята слабост&rdquo;.</p> <p><strong>Дали ще се провалят?</strong></p> <p>Китайската система е авторитарна и затънала в корупция за разлика от познатата ни икономика, която изисква свобода. В Китай също има периодична смяна във върховете на властта и строг протокол при израстването в кариерата, основан на заслугите, затова, общо взето, старшите ръководители са доста компетентни. Слушайки министър-председателя Вън Цзябао, цитиращ статистиката за растежа в своята реч, останах с усещането, че слушам бездушните годишни отчети за приходите на корпорациите. Има подробен план за развитието на народа си, от университетите до високоскоростните железници, и го изпълнява.</p> <p>Орвил Шел от Азиатското общество, един от най-добрите американски познавачи на Китай, който беше с мен в Шанхай, го каза точно на място: &bdquo;Понеже отскоро започнахме да откриваме себе си и сме неспособни да довършваме нещата докрай, ние сме склонни да гледаме с известен свръхидеализиран копнеж към всичко, идващо от Китай. Виждаме какво са направили със себе си и това нещо, страхувам се, ни липсва &ndash; лисва ни онова &bdquo;можем да го направим&rdquo;, &bdquo;да го довършим&rdquo;, &bdquo;всички заедно&rdquo;, &bdquo;каквото и да ни струва&rdquo;, онази нагласа, която изгражда магистрали, язовири ,и която закара човека до Луната&rdquo;.</p> <p>&bdquo;Това бяха отличителните черти на нашата първоначална култура, каза Шел. Но сега наблюдаваме как нашата страна се обръща наопаки, докато виждаме Китай как се оживява от подобен вид градивна енергия. Не идеализирам китайската система на управление. Не искам да живея под авторитарен режим. Но няма как да гледам на Китай обективно, без да призная успехите на тази система&rdquo;. Това не означава подкрепа на идеята, че трябва да станем като Китай. Това означава да намерим сили и да се изправим пред предизвикателствата, стоящи пред нас, но и да потърсим начин да си сътрудничим с Китай. &bdquo;Изтърканото разбиране, че все още сме номер едно, каза Шел, &bdquo;е извънредно опасно&rdquo;. <br /><em></em></p> <p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>