Тъмната страна на Корея

<p><strong>Северна Корея може би няма да е толкова тъмна, ако снимката бъде направена отново тези дни.</strong> Източник на светлината няма да бъдат проспериращите бизнеси, а проведеният на 25 май 2009 г. ядрен опит, поредицата от изстреляни ракети (макар и с малък обсег) и трескавото раздвижване на военните части от двете страни на 38 паралел. Все така тъмни и неясни обаче остават мотивите за тези действия на Пхенян. Анализатори от всички страни започнаха да търсят причините за извършения втори, след 2006 г., ядрен опит. Хипотезите се насочиха в две посоки &ndash; според едната това е част от политическа стратегия на Пхенян, чиято крайна цел е сключването на голяма сделка със САЩ. Другата търси причините за опита във вътрешнополитическото положение в Северна Корея. И двете версии имат силни и слаби страни.</p> <p><strong>В търсене на голяма сделка </strong></p> <p><strong>Тази хипотеза изглежда много привлекателна, защото открива някаква логика и стратегия в иначе ирационалното поведение на Пхенян.</strong> Според нея целта на Северна Корея е да намери балансьор на своята едностранна зависимост от Китай. През епохата на Студената война стратегията за оцеляване на Ким Ир Сен се състоеше именно в поддържането на тънък баланс между Китай и Съветския съюз. Разпадането на Съветския съюз и на източния блок разрушиха както политическите, така и икономическите основи на тази политика и направиха Пхенян изцяло зависим от Китай. За кратък период през изминалото десетилетие като възможен балансьор се очерта Южна Корея. Либералните правителства на Ким Де Джун и Но Му Хен (1998 - 2008) поддържаха политика на умиротворяване на своя северен съсед и бяха готови да му оказват икономическа помощ, с надеждата така да го направят предвидим. Идването на власт в Сеул на консерваторите, водени от встъпилия в длъжност в началото на 2008 г. президент Лий Мюн Бак, ознаменува връщането на Сеул към политиката на сдържане, провеждана до средата на 90-те години.</p> <p><strong>Тази хипотеза се опитва да обясни и някои конкретни ходове на Пхенян от последните месеци.</strong> Според нея, с ескалацията на напрежението Северна Корея се опитва да накара САЩ да изоставят &bdquo;политика на пренебрежение&rdquo; и да привлекат вниманието на новата американска администрация. Така може да бъде обяснено дълго подготвяното изстрелване на ракета с голям обхват в началото на април 2009 г., което Пхенян оповести както опит за изстрелване на комуникационен сателит. Наскоро властите в Пхенян арестуваха две американски фотожурналистки с обвинението, че с &bdquo;враждебни намерения&rdquo; са навлезли от китайска на севернокорейската територия. Процесът срещу тях е насрочен за началото на юни и може да бъде използван като повод за стартиране на активни преговори между двете страни. <br />Хипотезата за голямата сделка обаче има и множество слаби страни. Тя не може да обясни причините, които карат Северна Корея да търси ескалация на напрежението, след като Обама дойде на власт с обещанието да води преговори с неприятелските режими. От началото на годината Пхенян е бил посетен от няколко високопоставени американски делегации, но те са били посрещнати хладно от техните домакини, които не са дали сигнали, че са готови да сключат сделка. Ако ядреният опит беше част от дипломатическа игра, нямаше да е необходимо Пхенян да потърси и да постигне ефекта на изненадата.</p> <p><strong>Кой управлява в Пхенян?</strong></p> <p><strong>Обяснението на ядрения опит като вътрешнополитически ход също има своите силни страни.</strong> Изчезването на Ким Чен Ир през последната година и слуховете за влошеното му здравословно състояние засилиха спекулациите кои са настоящите силни хора в Пхенян и кой ще го наследи. Севернокорейската икономика продължава да бъде в същото тежко състояние, в което е от десетилетия, а ниският стандарт на живот в съчетание с политическа нестабилност крие в себе си рискове за режима. В този контекст изглежда логично управляващия елит да търси начини за мобилизиране на населението около някаква патриотична кауза и да покаже, че страната е в сигурни ръце. Доказателство за това бяха и &bdquo;спонтанните&rdquo; манифестации в Пхенян в деня след извършения ядрен опит. Според една от най-достоверните версии е много вероятно Ким Чен Ир да бъде наследен от доминирано от военните колективно ръководство, независимо дали това означава формално прекъсване на династичната линия или не. През последните месеци се засилиха и слуховете, че фаворит за наследник е най-малкият син на Ким Чен Ир &ndash; 25 годишния Ким Чен Ун, който очевидно ще се нуждае от &bdquo;регенти&rdquo; в началото на своето управление. Ядреният опит може да се разглежда и като поредното доказателство за победата на &bdquo;военните&rdquo; над &bdquo;цивилните&rdquo; в севернокорейското ръководство, за конфликт между които се говори отдавна. Тази хипотеза обаче също има своите видими недостатъци &ndash; не изглежда ли твърде голяма цената за тази вътрешна стабилизация, след като тя може да бъде постигната и с други средства?</p> <p><strong>И двете хипотези обаче не дават отговор на най-важния въпрос &ndash; дали някой контролира ситуацията в тази част на света.</strong> Ядреният опит изненада всички регионални сили, а председателят на съвета на началник-щабовете на САЩ Майк Мълън дори трябваше да обяснява, че американските военни са имали данни за неговата подготовка. Действително Пхенян заплаши с такъв опит, а разузнавателни източници на Южна Корея посочиха подозрително раздвижване на военни сили няколко дни преди опита. Това обаче силно контрастира с шумните превантивни международни реакции преди изстрелването на севернокорейската ракета през април. Най-вероятно всички засегнати страни са очаквали, че Пхенян се нуждае от няколко седмици, за да подготви втория си ядрен опит и са разчитали това да им даде възможност за превантивна реакция. И в това се състои същинският проблем &ndash; всички си мислят, че благодарение на съвременните технологии Пхенян е поставен под карантина и неговите действия могат да бъдат предвидени поне няколко седмици напред. Ядреният опит доказа, че Пхенян все още може да изненадва и да държи инициативата, а и накара всички да се отнасят по-сериозно към отправените заплахи. В деня след ядрения опит Южна Корея обяви, че ще се присъедини към американската програма за проверка на кораби, подозирани, че пренасят незаконни товари, а Пхенян заплаши, че всяка инспекция на нейни кораби ще се разглежда като обявяване на война и ще предизвика съответния отговор. Подобни заплахи Пхенян е отправял неведнъж и преди, но сега те вече имат съвсем друго звучене.</p> <p><strong>От тази гледна точка най-достоверно изглежда обяснението на американския анализатор Питър Бек, според когото светът е изправен пред дълбока и непредвидима криза по отношение на Северна Корея.</strong> След години на безплодни шестстранни преговори, след поредица резолюции на Съвета за сигурност на ООН и безрезултатни санкции срещу КНДР, след като няколко американски президенти търсеха все по-силни дипломатични фрази, с които да осъдят политиката на Пхенян, традиционната дипломация изглежда безполезна. Ясно е, че нито една от съседните страни няма интерес от повишаване на напрежението, но и е доста спорно, дали някоя от тях може да накара Пхенян да следва една или друга политика. Затова и единственият възможен изход изглежда търсенето на нестандартни ходове, които да изземат инициативата от Пхенян. Това едва ли ще направи Северна Корея по-видима на нощната карта на света, но е възможно да я направи малко по-предвидима.</p> <p>&nbsp;</p>