Цветанов и цветарките

Цветанов и цветарките
Тази сутрин вътрешният министър Цветан Цветанов беше при Ани Цолова и Виктор Николаев в bTV. Вчера гостува на Витомир Саръиванов в Нова телевизия, а миналата седмица беше при Марин Маринов в БНТ. Скоро вътрешният министър беше и при Цветанка Ризова в "На четири очи". Преди месец в друга последователност той обиколи същите предавания плюс шоуто на Иван и Андрей. Всяко негово участие трае между половин час и 45 минути. Отделно – почти през ден – Цветанов е на телефона, за да рапортува в ефир за поредната полицейска акция.
<p>Без да се броят проявите му в новините и предавания на други телевизии, както и участията в радиостанции и присъствието в печатните издания &ndash; излиза, че за последните два месеца Цветан Цветанов има минимум 40 минути личен ефир на седмица в най-гледаните телевизии. Тази реклама струва няколко милиона евро само за последните два месеца.</p> <p><strong>Поясняваме, че става дума именно за реклама, защото никой от интервюиращите журналисти не посмя да зададе, ако не по-остри, то поне по-настойчиви и задълбочени въпроси на министъра.</strong> Така навремето на публиката беше натрапена физиономията на Бойко Борисов, която толкова често даваха по телевизията, че хората първо свикнаха с нея, а след това и масово обикнаха. Така Борисов цъфна и върза в политиката след грижливо обгрижване от медийните цветарки. Сега ни играят същия номер с Цветанов. Не че казва нещо, важното е лицето му да стои в близък план колкото се може по-дълго.</p> <p>От днешния разговор с Цветанов по bTV, който продължи колкото един учебен час, стана ясно, че съдът е основният виновник за провала на знаковите дела, и по-конкретно това срещу братята Маргини, докато прокуратурата и МВР си вършат работата перфектно.</p> <p><strong>Пред Ани Цолова и Виктор Николаев Цветанов повтори за стотен път любимите си клишета за нереформираната съдебна система и не му се наложи да отговори на нито един въпрос, свързан с незапочнатата реформа в собственото му министерство.</strong> Както във всичките си телевизионни интервюта досега, завършилият за учител по физическо възпитание Цветанов беше оставен да се носи по вълната на популизма. Водещите дори не си бяха направили труда да прочетат сутрешните вестници и да зададат два-три въпроса, които колегата от в. "Сега" Борис Митов поставя в днешната си статия, посветена на проваленото дело на Маргините.</p> <p>Вътрешният министър не пропусна да влезе в ролята на адвокат на прокуратурата, която провали делото, и да се възмути от поведението на адвоката на единия брат, който по думите му се държал доста недостойно спрямо българските прокурори.</p> <p>Въпреки че още в началото на разговора декларира, че не е запознат в детайли с делото срещу Маргините, Цветанов отдели близо 10 минути, за да коментира процеса, работата на прокуратурата и съда. Все едно е страничен наблюдател, вътрешният министър заяви: "Нашата правораздавателна система не кореспондира със стандартите на една страна, членка на ЕС. Самият факт, че в докладите на ЕК, оценките, които се дават от Държавния департамент, се говори за нереформирана съдебна система, проблемите, които има в нея, начина, по който се издават и съответните присъди или се оправдават лица за извършени престъпления...".</p> <p><strong>Разбира се, той не коментира, а и никой не го попита за ролята на МВР и прокуратурата при събирането на доказателства.</strong> Практически Цветанов изрази мнение, че съдът трябва да раздава осъдителни присъди, дори и да не разполага с необходимите за това доказателства.</p> <p>Вътрешният министър съобщи за стотен път, че до няколко седмици ще бъде внесен обвинителен акт срещу арестуваните при операциите "Октопод" и "Наглите". В случая липсваше само Николай Бареков, който да обяви: "Имаме новина!".</p> <p>От участието на Цветанов в сутрешния блок на bTV стана ясно, че той е готов да повтаря до откат едно и също нещо, само и само за да се показва по телевизията. В същото време телевизиите показват, че са в състояние да предоставят неограничено време, за да облъчват с клишета зрителите си и да налагат публичния образ на вътрешния министър, който все повече влиза в ролята на народен защитник. Подобна тактика използваше Бойко Борисов в златните си години на главен секретар на МВР, когато от сутрин до вечер се показваше по различни телевизионни канали, за да се оплаква от съда и от собствения си министър. Дали Цветанов ще успее да повтори успеха на Борисов? Всъщност няма значение.</p>

Коментари

  • Коста

    16 Юни 2010 20:34ч.

    Ами клишето, че за всичко е виновна съдебната власт се наложи благодарение именно на тези медии, които служат единствено като ехо на тотални пенкирели като Борисов и Цветанов. Както навремето, докато ББ беше главен секретар на МВР не се намери журналист, който да постави под съмнение компетентността му да заема толкова отговорен пост, а пъргави репортерки тичаха подире му и пипаха бицепса му, така и днес един абсолютно неграмотен човек ръководи същото това МВР и воплите му срещу това, че съдът отказва да му рапортува и изпълнява безпрекословно желанията му облъчват обществото чрез удобните медии нон стоп.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Перманентната криза на досъдебната фаза

    17 Юни 2010 6:19ч.

    http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/06/16/918146_sled_opravdavaneto_na_marginite_ili_chestni_pouki_ili/ „....Тази вечна &quot;частичност&quot; (недостатъчност) на доказателствата е хроническата болест на разследването. А в целия (правов) свят, когато се избистри наличие на такъв проблем - през поредица оправдателни присъди, управляващите политици не започват безконечно дърляне със съда и прехвърляне на вини и отговорности, а сядат с юристите и умуват как досъдебната фаза да стане по-резултатна. Тази прословута &quot;фаза&quot; наред с прокурорската компетентност, е (пред)решаващата изхода на наказателните дела...... ....Тази азбучна истина - че събраните доказателства при разкриването и разследването са решаващите за присъдата, е най-неприятната за ухото на всички шефове на МВР и управляващи политици от 20 години насам. И колкото по-очевидна става кризата на досъдебната фаза, толкова повече те я загърбват, заравяйки главите си в пясъка. Къде по-лесно е да обвиниш нереформирания съд, че не е удовлетворил очакванията на обществото. За разлика от изискванията на процесуалния кодекс това послание е лесно смилаемо от широката публика. Подобна, да я наречем, защитна тактика обаче върши само временно работа. След оправдаването на Маргините МВР и прокуратурата би трябвало най-сетне да схванат, че в този си вид битката им със съда е изначално изгубена ........” „....Какво представляват събраните доказателства по току-що приключилото дело &quot;Маргините&quot; съдя и по поведението на прокурора в последното заседание преди заключителните пледоарии, когато Красимир Маринов даде обясненията си пред съда. С категоричен тон той отхвърли едно по едно всички обвинения, отрече да познава мишените, отрече и да е снабдявал групата с боеприпаси и въобще да се е занимавал с подготовката на убийства. Като свърши самоуверените си обяснения, Залата чакаше да бъде притиснат и разобличен с въпроси, но прокурорът не каза и дума! А всеки знае, че съдията няма право да изземе ролята му, дори и много да му се иска да прати Маргина в затвора. Министър Цветанов трябваше да бъде в залата, за да чуе лично оглушителното мълчание на обвинителя. Но това не му попречи да обвини нереформирания съд. ....”

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Цветичков

    17 Юни 2010 11:40ч.

    А по-правилно е, Цветарката Цветарков при цветарките....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЧЕТЕЦ

    17 Юни 2010 19:08ч.

    Ще падне ли европа в ислямския капан на Анкара? ТУРЦИЯ Е ГЛАВНИЯТ ВРАГ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ! * Докато Вашингтон и Брюксел си разменят реплики, Ердоган създава ангтихристиянски съюз Впродължение на една година Турция предприема все по-широка и интензивна дипломатическа кампания към т. нар. турски свят и мюсюлманските държави в Близкия изток и Средна Азия. Причините за това са много, но определящите са няколко. Сред тях са отчетливото и последователно плъзгане на страната към Шериата и съзнателното сриване на нейните светски устои от ислямисткото правителство на Реджеп Ердоган. Желанието й да възстанови Османската империя чрез пълното интегриране на бившите вилаети, да постави под своя опека и контрол мюсюлманските държави в региона, създавайки турско-ислямска ос, насочена срещу християнска Европа. Обединяването на тези страни под скиптъра на Високата порта всъщност е и своеобразен рекет спрямо Европейския съюз, в който настроенията срещу евентуалното членство на Анкара в него стават все по-силни. Въпреки натиска на Съединените щати над &quot;някои приятелски държави&quot; да ускорят сближаването на Турция със съюза и да се отворят замразените с нея преговорни глави. Остри и двусмислени реплики между Белия дом и Брюксел засипаха публичното пространство, след като Вашингтон изпусна нервите си и обвини Европейската комисия, че съзнателно протака преговорите с техния троянски кон. Това, според корифеите през океана, тласнало Турция към обединението на мюсюлманския свят. Отделни политици на Запад се смълчаха след това издърпване на ушите, други послушно се съгласиха с абсурдните претенции на САЩ. През това време Турция организира множество срещи с лидери на ислямските държави, подписва споразумения за пълното им политическо, икономическо и културно интегриране към себе си, увеличава бойните си арсенали и видимо се подготвя за широкомащабна война в Близкия изток. Напълно в тон с нейното желание да влезе в ролята на суперсила и да диктува нещата в полза на своите имперски амбиции в региона, добре отразени в новата експанзионистична доктрина на управляващите в Анкара ястреби. Желанието на Турция да обедини под своя скиптър мюсюлманския свят в Близкия изток и Средна Азия и да създаде турско-ислямска ос срещу християнска Европа и западните ценности не е от вчера. Някои добре си спомнят т. нар. Персийска криза и други военни акции, когато &quot;стратегическия партньор на Съединените щати отказа на Вашингтон негови изтребители да излитат от военно-въздушната база &quot;Инджирлик&quot; , за да бомбардират Ирак по времето на диктатора Саддам Хюсеин. Отказ получи и искането да пропусне американски сухопътни части в същата посока през своята територия. Белият дом тогава си отмъсти, като разигра кюрдската карта, после нещата затихнаха. Амбициите на Анкара да доминира над мюсюлманския свят и бившите вилаети на Османската империя нараснаха неимоверно след идването на власт на ислямистката Партия на справедливостта и развитието , начело с Реджеп Ердоган. Преди време в кабинета му настъпи и рокада на фигурите, а външната политика бе оглавена от неоосманистът проф. Ахмет Давутоглу. Именно той е авторът на новата имперска доктрина, която трябва да обедини мюсюлманските държави под шапката на Високата порта, да го превърне в халифат и регионален съюз, насочен срещу християнска Европа. Това определя и дипломатическата инвазия в съседни и по-далечни страни, което внимателните наблюдатели определят и като изнудване спрямо ЕС, където враждебността към великодържавната политика на Турция и плъзгането й към Шериата нараства. Наскоро в Истанбул се проведе Петата среща на т. нар. Турско-арабски форум, на който присъстваха министър-председателят Ердоган, ливанския премиер Саад Харири, външните министри на Турция, Ливан, Сирия , Йордания, банкери и индустриалци, висши представители на Арабската лига. Срещата завърши с подписването на декларация, която слага началото на тясно и многопосочно сътрудничество - в бизнеса, търговията , митниците, визовите режими, енергетиката, здравеопазването и земеделието. Това е само първоначален вариант на модела за въпросния регионален съюз, след който ще последва и пълно интегриране във вътрешната и външната политика - напълно в духа на прокламираната и опасна доктрина на Ахмет Давутоглу &quot;две или повече държави-едно правителство&quot;, разбира се под контрола на Анкара. В конкретния случай е взето и решение за създаване и на общ координационен съвет, който ще насочва нещата в посоката, определена от Турция В същия ред бе и срещата на президента Абдула Гюл и държавния глава на Палестинската автономия - Махмуд Абас. Резултатът от нея е споразумение за учредяване на комитет, който ще следи за двустранното интегриране в политическата, финансовата и културно-образователната област, а свършеното ще бъде отчитано на специална двустранна сесия. Последва и срещата на външните министри на Турция, Афганистан и Пакистан, която също завършва със споразумения и създаване на работни групи, които трябва да конкретизират сътрудничеството в отделните сфери. Показателно в случая е изявлението на Ахмет Давутоглу, който обещал, че страната му нямало да пести средства, &quot;за да помогне на братския афганистански народ за установяване на мир, сигурност и просперитет&quot;. Не уточнил само на кого точно ще помагат - на официалното правителство или на талибаните. А предстоящите газови спогодби с Азербайджан, според него, били &quot;урок за онези, които се опитвали да всеят раздори между двете братски страни&quot; и техните &quot;общи врагове&quot; трябвало да се засрамят. В същия контекст ще припомним и неуспешните засега опити на Анкара да приобщи и Ирак към своята имперска стратегия, като и подписаните с Дамаск споразумения за пълно интегриране във всички области и създаването в близко бъдеще на едно общо правителство. Междувременно Турция засили връзките си и с Русия, където има райони и автономни области, населени с мюсюлмани. Ердоган и Путин подписаха наскоро две споразумения - в областта на енергетиката и туризма. Югоизточната ни съседка не крие апетитите си към ядрената енергетика и ще използва опита и съдействието на Москва за създаването на своя атомна централа с пет реактора. Договорите предвиждат премахване на визите за туристи от двете страни, а в близките 5 години стокооборотът между тях трябва да достигне 100 миларда долара годишно. Отделно са споразуменията за закупуване на руско оръжие. Тази политическа, дипломатическа и икономическа инвазия на Анкара видимо не се харесва на Вашингтон, защото там разбират, че контролът над техния &quot;стратегически&quot; съюзник им се изплъзва. Освен това и шансовете на Турция да бъде приета в Европейския съюз видимо намаляват, защото в западните държави все по-добре разбират, каква опасност крие приемането на една голяма, мюсюлманска, въоръжена до зъби и с имперски амбиции държава. Затова действията й се следят внимателно и с нарастваща тревога през океана, което изби и в нервни реплики между Вашингтон и Брюксел. Американският министър на отбраната Робърт Гейтс обвини ЕС в късогледство, защото изпуснали ислямското правителство на Ердоган, това го хвърлило &quot;в прегръдките на враговете на либералната демокрация и го отдалечило от европейската му ориентация&quot;. Отговорът на Брюксел бе твърде хладен - Анжела Филоте, говорителка на комисаря по разширяването заяви, че преговорите с Турция се водели &quot;според общоприетите правила и не са променени&quot;. Единствено външния министър на Италия Франко Фратини направи метан пред Белия дом със съжденията си, че &quot;тласкането на Турция към Иран, Кавказ и мюсюлманския свят не е в интерес на Европа&quot;. Отиде и по-далеч в собственото си късогледство,като определи поканата към ислямистката партия на Ердоган нейни представители да присъстват като наблюдатели в заседанията на парламентарната група на ЕНП така: &quot;за някои поканата към една мюсюлманска партия като ПСР изглежда неразбираемо, нелогично и спорно, но това не е така&quot;... А докато Вашингтон и Брюксел си разменят реплики и обвинения, в САЩ се наблюдава истинска ескалация на неприязън към Турция и нейната политика. Редица конгресмени - Франк Палоне, Майк Пенс, Джон Сарбонис, Питър Хекстра, някои от тях председатели на комисии в Камарата на представителите, настояха Белият дом да преразгледа отношенията си с Анкара. Да не храни излишни илюзии и симпатии към нея и че съюзническите отношения между двете страни не могат да бъдат същите, след като правителството на Ердоган има великодържавни, намерения, тласка страната към Шериата и дори не крие връзките си с ислямски терористични организации. От тази словесна война всъщност печели Турция. Защото тя хем изнудва Брюксел да ускори преговорите за нейното членство в ЕС с надеждата утре да дирижира нещата и в него, хем е на път на създаде под свое ръководство изключително опасен блок от антихристиянски държави, което може да изправи Европа и западната цивилизация пред много тежки изпитания.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • аман

    17 Юни 2010 20:32ч.

    Поредното &quot; кой ми сра ни в гащите!&quot;Вече една година други са виновни за всичко.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нерон

    27 Юни 2010 3:48ч.

    Много е точна преценката за Цв.Цв. и ролята на медииния слугинаж да обгрижва и лъска публичния образ на подобни политически примитиви.Горко ни.. А колкото до съда с такива доказателства - такива присъди. А пропо - не пемахнахме ли по едно време следствието?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи