Цветанов и цветарките

Ами клишето, че за всичко е виновна съдебната власт се наложи благодарение именно на тези медии, които служат единствено като ехо на тотални пенкирели като Борисов и Цветанов. Както навремето, докато ББ беше главен секретар на МВР не се намери журналист, който да постави под съмнение компетентността му да заема толкова отговорен пост, а пъргави репортерки тичаха подире му и пипаха бицепса му, така и днес един абсолютно неграмотен човек ръководи същото това МВР и воплите му срещу това, че съдът отказва да му рапортува и изпълнява безпрекословно желанията му облъчват обществото чрез удобните медии нон стоп.
http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/06/16/918146_sled_opravdavaneto_na_marginite_ili_chestni_pouki_ili/ „....Тази вечна "частичност" (недостатъчност) на доказателствата е хроническата болест на разследването. А в целия (правов) свят, когато се избистри наличие на такъв проблем - през поредица оправдателни присъди, управляващите политици не започват безконечно дърляне със съда и прехвърляне на вини и отговорности, а сядат с юристите и умуват как досъдебната фаза да стане по-резултатна. Тази прословута "фаза" наред с прокурорската компетентност, е (пред)решаващата изхода на наказателните дела...... ....Тази азбучна истина - че събраните доказателства при разкриването и разследването са решаващите за присъдата, е най-неприятната за ухото на всички шефове на МВР и управляващи политици от 20 години насам. И колкото по-очевидна става кризата на досъдебната фаза, толкова повече те я загърбват, заравяйки главите си в пясъка. Къде по-лесно е да обвиниш нереформирания съд, че не е удовлетворил очакванията на обществото. За разлика от изискванията на процесуалния кодекс това послание е лесно смилаемо от широката публика. Подобна, да я наречем, защитна тактика обаче върши само временно работа. След оправдаването на Маргините МВР и прокуратурата би трябвало най-сетне да схванат, че в този си вид битката им със съда е изначално изгубена ........” „....Какво представляват събраните доказателства по току-що приключилото дело "Маргините" съдя и по поведението на прокурора в последното заседание преди заключителните пледоарии, когато Красимир Маринов даде обясненията си пред съда. С категоричен тон той отхвърли едно по едно всички обвинения, отрече да познава мишените, отрече и да е снабдявал групата с боеприпаси и въобще да се е занимавал с подготовката на убийства. Като свърши самоуверените си обяснения, Залата чакаше да бъде притиснат и разобличен с въпроси, но прокурорът не каза и дума! А всеки знае, че съдията няма право да изземе ролята му, дори и много да му се иска да прати Маргина в затвора. Министър Цветанов трябваше да бъде в залата, за да чуе лично оглушителното мълчание на обвинителя. Но това не му попречи да обвини нереформирания съд. ....”
А по-правилно е, Цветарката Цветарков при цветарките....
Ще падне ли европа в ислямския капан на Анкара? ТУРЦИЯ Е ГЛАВНИЯТ ВРАГ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ! * Докато Вашингтон и Брюксел си разменят реплики, Ердоган създава ангтихристиянски съюз Впродължение на една година Турция предприема все по-широка и интензивна дипломатическа кампания към т. нар. турски свят и мюсюлманските държави в Близкия изток и Средна Азия. Причините за това са много, но определящите са няколко. Сред тях са отчетливото и последователно плъзгане на страната към Шериата и съзнателното сриване на нейните светски устои от ислямисткото правителство на Реджеп Ердоган. Желанието й да възстанови Османската империя чрез пълното интегриране на бившите вилаети, да постави под своя опека и контрол мюсюлманските държави в региона, създавайки турско-ислямска ос, насочена срещу християнска Европа. Обединяването на тези страни под скиптъра на Високата порта всъщност е и своеобразен рекет спрямо Европейския съюз, в който настроенията срещу евентуалното членство на Анкара в него стават все по-силни. Въпреки натиска на Съединените щати над "някои приятелски държави" да ускорят сближаването на Турция със съюза и да се отворят замразените с нея преговорни глави. Остри и двусмислени реплики между Белия дом и Брюксел засипаха публичното пространство, след като Вашингтон изпусна нервите си и обвини Европейската комисия, че съзнателно протака преговорите с техния троянски кон. Това, според корифеите през океана, тласнало Турция към обединението на мюсюлманския свят. Отделни политици на Запад се смълчаха след това издърпване на ушите, други послушно се съгласиха с абсурдните претенции на САЩ. През това време Турция организира множество срещи с лидери на ислямските държави, подписва споразумения за пълното им политическо, икономическо и културно интегриране към себе си, увеличава бойните си арсенали и видимо се подготвя за широкомащабна война в Близкия изток. Напълно в тон с нейното желание да влезе в ролята на суперсила и да диктува нещата в полза на своите имперски амбиции в региона, добре отразени в новата експанзионистична доктрина на управляващите в Анкара ястреби. Желанието на Турция да обедини под своя скиптър мюсюлманския свят в Близкия изток и Средна Азия и да създаде турско-ислямска ос срещу християнска Европа и западните ценности не е от вчера. Някои добре си спомнят т. нар. Персийска криза и други военни акции, когато "стратегическия партньор на Съединените щати отказа на Вашингтон негови изтребители да излитат от военно-въздушната база "Инджирлик" , за да бомбардират Ирак по времето на диктатора Саддам Хюсеин. Отказ получи и искането да пропусне американски сухопътни части в същата посока през своята територия. Белият дом тогава си отмъсти, като разигра кюрдската карта, после нещата затихнаха. Амбициите на Анкара да доминира над мюсюлманския свят и бившите вилаети на Османската империя нараснаха неимоверно след идването на власт на ислямистката Партия на справедливостта и развитието , начело с Реджеп Ердоган. Преди време в кабинета му настъпи и рокада на фигурите, а външната политика бе оглавена от неоосманистът проф. Ахмет Давутоглу. Именно той е авторът на новата имперска доктрина, която трябва да обедини мюсюлманските държави под шапката на Високата порта, да го превърне в халифат и регионален съюз, насочен срещу християнска Европа. Това определя и дипломатическата инвазия в съседни и по-далечни страни, което внимателните наблюдатели определят и като изнудване спрямо ЕС, където враждебността към великодържавната политика на Турция и плъзгането й към Шериата нараства. Наскоро в Истанбул се проведе Петата среща на т. нар. Турско-арабски форум, на който присъстваха министър-председателят Ердоган, ливанския премиер Саад Харири, външните министри на Турция, Ливан, Сирия , Йордания, банкери и индустриалци, висши представители на Арабската лига. Срещата завърши с подписването на декларация, която слага началото на тясно и многопосочно сътрудничество - в бизнеса, търговията , митниците, визовите режими, енергетиката, здравеопазването и земеделието. Това е само първоначален вариант на модела за въпросния регионален съюз, след който ще последва и пълно интегриране във вътрешната и външната политика - напълно в духа на прокламираната и опасна доктрина на Ахмет Давутоглу "две или повече държави-едно правителство", разбира се под контрола на Анкара. В конкретния случай е взето и решение за създаване и на общ координационен съвет, който ще насочва нещата в посоката, определена от Турция В същия ред бе и срещата на президента Абдула Гюл и държавния глава на Палестинската автономия - Махмуд Абас. Резултатът от нея е споразумение за учредяване на комитет, който ще следи за двустранното интегриране в политическата, финансовата и културно-образователната област, а свършеното ще бъде отчитано на специална двустранна сесия. Последва и срещата на външните министри на Турция, Афганистан и Пакистан, която също завършва със споразумения и създаване на работни групи, които трябва да конкретизират сътрудничеството в отделните сфери. Показателно в случая е изявлението на Ахмет Давутоглу, който обещал, че страната му нямало да пести средства, "за да помогне на братския афганистански народ за установяване на мир, сигурност и просперитет". Не уточнил само на кого точно ще помагат - на официалното правителство или на талибаните. А предстоящите газови спогодби с Азербайджан, според него, били "урок за онези, които се опитвали да всеят раздори между двете братски страни" и техните "общи врагове" трябвало да се засрамят. В същия контекст ще припомним и неуспешните засега опити на Анкара да приобщи и Ирак към своята имперска стратегия, като и подписаните с Дамаск споразумения за пълно интегриране във всички области и създаването в близко бъдеще на едно общо правителство. Междувременно Турция засили връзките си и с Русия, където има райони и автономни области, населени с мюсюлмани. Ердоган и Путин подписаха наскоро две споразумения - в областта на енергетиката и туризма. Югоизточната ни съседка не крие апетитите си към ядрената енергетика и ще използва опита и съдействието на Москва за създаването на своя атомна централа с пет реактора. Договорите предвиждат премахване на визите за туристи от двете страни, а в близките 5 години стокооборотът между тях трябва да достигне 100 миларда долара годишно. Отделно са споразуменията за закупуване на руско оръжие. Тази политическа, дипломатическа и икономическа инвазия на Анкара видимо не се харесва на Вашингтон, защото там разбират, че контролът над техния "стратегически" съюзник им се изплъзва. Освен това и шансовете на Турция да бъде приета в Европейския съюз видимо намаляват, защото в западните държави все по-добре разбират, каква опасност крие приемането на една голяма, мюсюлманска, въоръжена до зъби и с имперски амбиции държава. Затова действията й се следят внимателно и с нарастваща тревога през океана, което изби и в нервни реплики между Вашингтон и Брюксел. Американският министър на отбраната Робърт Гейтс обвини ЕС в късогледство, защото изпуснали ислямското правителство на Ердоган, това го хвърлило "в прегръдките на враговете на либералната демокрация и го отдалечило от европейската му ориентация". Отговорът на Брюксел бе твърде хладен - Анжела Филоте, говорителка на комисаря по разширяването заяви, че преговорите с Турция се водели "според общоприетите правила и не са променени". Единствено външния министър на Италия Франко Фратини направи метан пред Белия дом със съжденията си, че "тласкането на Турция към Иран, Кавказ и мюсюлманския свят не е в интерес на Европа". Отиде и по-далеч в собственото си късогледство,като определи поканата към ислямистката партия на Ердоган нейни представители да присъстват като наблюдатели в заседанията на парламентарната група на ЕНП така: "за някои поканата към една мюсюлманска партия като ПСР изглежда неразбираемо, нелогично и спорно, но това не е така"... А докато Вашингтон и Брюксел си разменят реплики и обвинения, в САЩ се наблюдава истинска ескалация на неприязън към Турция и нейната политика. Редица конгресмени - Франк Палоне, Майк Пенс, Джон Сарбонис, Питър Хекстра, някои от тях председатели на комисии в Камарата на представителите, настояха Белият дом да преразгледа отношенията си с Анкара. Да не храни излишни илюзии и симпатии към нея и че съюзническите отношения между двете страни не могат да бъдат същите, след като правителството на Ердоган има великодържавни, намерения, тласка страната към Шериата и дори не крие връзките си с ислямски терористични организации. От тази словесна война всъщност печели Турция. Защото тя хем изнудва Брюксел да ускори преговорите за нейното членство в ЕС с надеждата утре да дирижира нещата и в него, хем е на път на създаде под свое ръководство изключително опасен блок от антихристиянски държави, което може да изправи Европа и западната цивилизация пред много тежки изпитания.
Поредното " кой ми сра ни в гащите!"Вече една година други са виновни за всичко.
Много е точна преценката за Цв.Цв. и ролята на медииния слугинаж да обгрижва и лъска публичния образ на подобни политически примитиви.Горко ни.. А колкото до съда с такива доказателства - такива присъди. А пропо - не пемахнахме ли по едно време следствието?
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД