Цар освободител

Версиите са много, но все пак ти се иска да разбереш истината. Посягайки към информационните източници, да разбереш какво всъщност се е случило. В края на краищата, поне да можеш сам на себе си да си го обясниш.<br />Според мен след московската среща с Барак Обама Дмитрий Медведев усети промяна в душата си, която ми се иска да нарека необратима. Решавайки с американския лидер въпроси от световен мащаб, сред които проблема с ядрените бойни глави и техните носители, той някак много болезнено осъзна политическата си роля &ndash; млад лидер при всесилен министър-председател. Това е уникално дори на фона на нашата нефалшифицирана история, където в креслото на главния началник винаги е стоял един-единствен човек и с никого не е делил властта&ndash; бил той княз, цар, генерален секретар или президент.<br />Заради това днес Дмитрий Анатолиевич се стреми окончателно да се утвърди в качеството си на Първи. Чувства отговорност за цялата държава, която го е избрала за свой гарант. За приема във ВТО, където премиерът си бъбреше на чашка с Назърбаев и Лукашенко, а Медведев не вярваше на това. За войната в Грузия, която водеше в качеството си на главнокомандващ, но целият свят реши напук, че за нея е отговорен Путин, стоящ неизвестно къде с единия си крак. За враговете и неприятелите, които Русия си създаде след тази война. За тези, които той, царят освободител на южните осетинци, опитомяваше по време на президентството си, започвайки от Кокойти. Накрая, за всички неволи на своето царстване, включително подписаното горно споразумение, което рязко ще намали енергийната зависимост на Европа от &bdquo;Газпром&rdquo;. Поради това така лесно и държавнически прахосва милиарди, представяйки комплексния план за възстановяване на републиката със средства от руския бюджет. Издигаше се в собствените си очи на фона на старейшините, посрещащи го с традиционните си песни край сградата на администрацията на Кокойти. Като сокол гледаше, когато заедно с министър Сердюков посетиха щаба на базата за отбрана на Руската федерация в Цхинвали.<br />Тук трябва да се направи една уговорка: това все още не е президент. Това е образът на президента Медведев, прихванат от телевизионните камери, стоящ много здраво на краката си, в обкръжението на благодарните южни осетинци и професионално мрачните сътрудници от охраната.<br />Лъжовна ли е тази картинка, съвпадат ли мечтите на гаранта със задълженията, които пое, встъпвайки в длъжност, и реални ли са съотношенията на силите в Кремъл, е трудно да се каже. Но още по-трудно е да си обясним това тайнствено посещение, което би изглеждало дори провокационно и нелепо, ако не се отчетат съпътстващите го обстоятелства. Ако забравим, че Дмитрий Анатолиевич е жив човек, а не кукла, поставена на трона.<br /><br />Радио &bdquo;Свобода&rdquo;<br />14.07.2009 г.<br />Превод от руски Веселина Гюлева<br />