Трябва ли Франция да въоръжава Русия?

<p><strong>Означава ли това, че в името на "стратегическото партньорство" с Москва Париж е готов да си затвори очите за факта, че Кремъл се готви за нови агресии, </strong>които ще станат възможни, когато активно провежданата от септември 2008 г. военна реформа най-накрая се осъществи?<br />Мисленето на властите, както и на много кръгове на Запад, е ясно: Русия е сериозно отслабена от икономическата криза, тежат й демографските проблеми и вътрешните трудности. Защо тогава да се отказваме от толкова изгодното военно сътрудничество?</p> <p><strong>В Европа днес е много силна съблазънта от "стратегическо партньорство" с Русия.</strong> Ние си позволяваме да се залъгваме с така наречените огромни перспективи на руския пазар, с видимата взаимодопълняемост на промишлена Европа и недоразвитата Русия с нейните богати запаси от суровини. Ние вярваме, че Русия е престанала да бъде опасна, огънала се под тежестта на икономическата криза. Това означава,&nbsp;че сме забравили в какъв свят живеят кремълските управници.</p> <p><strong>Вътрешните проблеми имат някакво значение за тях, едва когато започнат да заплашват властта им.</strong> Техният контрол над страната е близък до абсолютния, затова падането на цените на нефта явно е недостатъчно, за да разколебае путинския режим. Нещо повече, кризата им предоставя невиждани по-рано възможности за реализиране на прекомерните им външнополитически амбиции. Тя ускорява спада на американското влияние, дестабилизира голяма част от държавите от "близката чужбина" и позволява на Москва да се отърве от формиралата се в тези страни тънка прослойка на прозападни елити.</p> <p><strong>Явният крах на путинската система вътре в страната не е направил тези хора по-скромни.</strong> Напротив, руските лидери чувстват, че, както никога досега се приближават до осъществяването на своите неоимперски амбиции и проекта за "финландизиране" на цяла Западна Европа. Техните приоритети са очевидни: в същото време, когато руското правителство е принудено да отложи преброяването на населението в страната заради липсата на средства, Владимир Путин заявява, че се дават 15 милиарда рубли за изграждането на руски военни бази в Абхазия.</p> <p><strong>Историческите прецеденти трябва да ни накарат да бъдем бдителни. През февруари 1945 г. в Ялта западните лидери отстъпиха пред Сталин</strong>, защото бяха убедени, че обезкървената Русия ще се съсредоточи върху вътрешното си възстановяване, за което ще трябват западни капитали и технологии, а в резултат на това външната й политика ще стане по-малко войнствена.<br />Този погрешен извод предаде в ръцете на Сталин половин Европа. А днешните руски ръководители не се различават от своите предшественици от епохата на империята и СССР по едно нещо: те поставят своята власт много по-високо от благосъстоянието на населението.</p> <p><strong>Така че не бива да се блазним от продажбата на настъпателно въоръжение на Русия. С това само ще посеем семената на бъдещите кризи.</strong> "Корабът клас "Мистрал" ще позволи значително да се повишат боеспособността и маневреността на руския флот. В хода на събитията от август 2008 г. (войната с Грузия, бел. ред.) този кораб би позволил на Чурноморския флот да изпълни задачите си за 40 минути, вместо за 26 часа", заяви неотдавна главнокомандващият военноморския флот на Русия адмирал Владимир Висоцки.</p> <p>В крайна сметка, трябва да сме нащрек. Русия вече използва газа и нефта, за да наложи молята си над Емропейския съюз. <strong>Можем ли неволно да помогнем за възстановяването на руската военна заплаха, която толкова години тегнеше над Европа?</strong></p> <p>&nbsp;</p>