Толкова много опит, толкова много за губене

Унищожаването на &ldquo;Желязната завеса&ldquo; на 9-ти ноември 1989 година все още е най-забележителното политическо събитие в живота на много хора. То даде свобода на милиони и сложи край на един глобален конфликт, който заплашваше света с ядрено унищожение. Това събитеие все още напомня на либералите на запад какво беше спечелено тогава и за какво все още има смисъл да се воюва.<br />&nbsp;<br /><strong>&nbsp;Помни ЩАЗИ, но не забравяй хладилника </strong><br />&nbsp;<br />През последните две десетилетия наблюдаваме как икономическата свобода изпреварва в напредъка си политическата. Приказките отпреди двадесет години за нов световен ред, постигнат по мирен, път се изпариха. Новите разделения се появиха, породени от национализъм, религия или просто от страх от &ldquo;другите&ldquo;. Вместо да работят за укрепване на демокрацията, много страни, сред които някои бивши членки на Варшавския договор, по-голямата част от арабския свят и Китай, излъчват репресивни и авторитарни режими. Когато западните лидери посещават Москва, Рияд и Пекин, единственото, което правят, е да мрънкат по въпросите за правата на човека. Появи се дори тезата, че тези режими ще издържат по презумпция. <br />От друга страна &bdquo;глобализацията&ldquo;, този странен термин, който дефинира свободното движение на стоки, капитали, хора и идеи по целия свят стана регулиращ принцип на търговията. Това не означава, че е универсално приет. Пример за това е последният кръг преговори в Доха, засягащи световната търговия. Все пак само няколко държави открито се противопоставят на този принцип. В икономическата сфера, липсата на либерализъм обикновено се прикрива от правителствата чрез гръмки изказвания от типа &ndash; &ldquo;капитализъм по Китайски модел&rdquo;, &ldquo;капитализъм, който третира всички участници поравно&rdquo;, &ldquo;справедлива търговия&rdquo; и т.н. Факт е обаче, че дори и след световната финансова криза, търговските среди приемат, че светът ще стане по&ndash; интегриран. Кой би устоял на икономическа логика и тенхология? Не е трудно да се разбере защо такава презумпция трябва да съществува. Вземете предвид два успеха на икономическия либерализъм, които днес са в известна степен подценени. Първият са събитията отпреди двадесет години. Хората от източен Берлин не бягаха само от Щази. Те напускаха ГДР в търсене на хладилници, дънки и "Кока-Кола&ldquo;. По това време, комунизмът, независимо от неговите танкове и ракети, беше очевидно по-малко ефективната икономическа машина. Михаил Горбачов заслужава признание, защото допусна толкова много хора да избягат мирно, но Съветският съюз се разпадна, тъй като не можеше да произвежда необходимите му стоки.<br />Ако сегашният процес на глобализация технически започна преди падането на стената, то именно разпадът на комунистическия блок му даде допълнителен тласък. (Думата &ldquo;Глобализация&rdquo; рядко се появяваше в "Икономист" преди 1986 г. и започва да се използва по&ndash;често едва през 90-те.) Думата &bdquo;глобализация&ldquo; днес би била с много по-малко значение, ако половин Европа не я бе прегърнала. Много от изгряващите гиганти в света като Бразилия, Индия и дори Китай биха отворили икономиките си много по-бавно, ако съществуваше друга алтернатива, дори и не толкова правдоподобна. Така стигаме до втория подценен успех. Сегашният капитализъм често е осъждан, заради изстъпленията на няколко банкери. Но един ден, когато историците трябва да опишат последния четвърт век, написаното за Lehman Brothers и сър Фред Гудуин ще се побере на много по-малко страници, отколкото това, че 500 млн. души са измъкнати от абсолютна бедност и са се превърнали в нещо подобно на средна класа. Техният успех не е нещо прекрасно само по себе, а е най-големият скок напред в икономическата история. Този успех стимулира и други хаотични свободи. Погледнете начина, по който различни идеи - добри, лоши или просто налудничави, са цитирани по целия свят.<br />Защото в крайна сметка, независимо от това, което лидерите на Китай ще кажат на г-н Обама, когато той посети Пекин по-късно този месец, икономическата и политическа свобода са свързани &ndash; не толкова здраво, колкото се надяваха хората преди двадесет години, но все още са свързани. Очаквайте съвсем скоро оформящата се в Китай средна класа, която все повече ще бъде обсебена от интернет да поиска повече свобода. Не само икономическа. Промяната може да се случи, така неочаквано, както стана през 1989 година, защото дори и най-страшните крепости на репресивните режими все някога могат да бъдат разрушени. Тогава това бяха Хонекер и Чаушеску, утре може да е Кастро, Ахмадинеджад или Мугабе, а един ден Чавес или дори Ху. <br /><strong>&nbsp;<br />Маркс и пазара </strong><br /><br />Казано по друг начин, тезата, че политическата и икономическата свобода никога няма да се изравнят, може да се окаже погрешна. Проблемът е, че тази разлика може да бъде запълнена по друг начин. Чрез политиката, икономическата свобода може да се забави и дори да обърне посоката си на развитие. <br />За западните либерали, дори тези, които вярват в отворения пазар, така безрезервно, както &bdquo;Икономист&ldquo;, това означава да се изправят пред някои солидни факти относно популярността на своето верую. <br />Победата на западния капитализъм над своя прогнил комунистически съперник не му гарантира трайни привилегии сред избирателите. Както Карл Маркс посочва, по време на последния голям възход на глобализацията през 19-ти век, магията на сравнителното предимство може да бъде изхабена и жестока. Капитализмът поставя различни групи хора в коренно различна ситуация &ndash; едни са губещи (поради затворената им фабрика за гуми), но други са спечелили от това, защото карат по-евтини коли. Той прави&nbsp; богатите по-богати, тъй като в глобален пазар можеш да спечелиш много повече, отколкото в локален. Капитализмът винаги е бил склонен към грандиозни пазарни възходи и провали.<br />Преди всичко политиката упорито продължава да се прави на местно ниво. Икономическата интеграция не беше подкрепена политически. До степен, че основният гарант на сегашната система &ndash; САЩ, ще продължи да губи от относителната си мощ, ако глобализацията продължи да работи по досегашния модел. Благодарение на своята щедрост и споделяйки тайните на успеха, Китай вече диша във врата на САЩ, а други развиващи се страни бързо напредват. В резултат на това, обществената подкрепа в Съединените щати за повече протекционизъм пое рязко нагоре. <br />В нашето общество наранената гордост и ксенофобията често &ldquo;надцакват&rdquo; икономическата логика. Иначе защо Русия би тероризирала своите газови клиенти? Или защо британците демонизират ЕС? В един рационален свят, Китай не би подклаждал Японофобия, а богатите Саудитци не биха подкрепяли ислямските екстремисти в чужбина. Много от днешните бизнесмени, които са прекалено заети със своите смартфони, за да се тревожат за национализъм и фундаментализъм, могат да поразмишляват върху определението на Кейнс за успешен лондончанин през август 1914: &ldquo;пиейки чая си сутрин в леглото, поръчвайки стоки по телефона, гледайки на ерата на глобализация като на нещо &ldquo;нормално, сигурно и постоянно, освен в посока на по-нататъшното усъвършенстване" и считайки "политиката на милитаризъм" и "расовото и културно съперничество" за "забавление във всекидневния си вестник". <br /><br /><strong>Бъдете подготвени, много подготвени </strong><br /><br />Отчитайки политическите слабости на глобализацията, западните либерали трябва да удвоят своята решителност и да я защитават, за да запълнят празнотите по правилния начин. Това включва безброй неща. Oт насърчаването на човешките права, до изработването на по-добри политики по отношение на заетостта. В същото време трябва да се защитават огромните ползи, които капитализмът донесе след 1989 г. много по-енергично, отколко западните лидери го правиха досега. Може би, като не приемаме нищо от постигнатото за даденост.<br />