- 10 Sep 2020
- 164
- 2
Започналият през май в Мюнхен процес срещу оцелялата основателка на терористичната мрежа „Националсоциалистически ъндърграунд” Беате Цшепе и четирима нейни съучастници повдига сериозни въпроси за поведението на полицията и службите за сигурност в борбата срещу десния екстремизъм в Германия. Прикривали ли са агенти на полицията и на контраразузнаването неонацистите или направо са им съдействали? Според германската разследваща журналистка Регине Игел централният въпрос обаче е кой всъщност има скрит интерес да подкрепя десния тероризъм и защо. В свое изследване, което публикуваме в две части, тя представя перфидния начин, по който двете свръхсили се опитват да дестабилизират противника в годините на Студената война.
<p>Оказва се, че за целта както западните, така и източните тайни служби използват паравоенни формирования и кооперират с десни терористи, на които възлагат извършването на терористични акции.</p>
<p>Но по-важният проблем по думите на Игел е, че и днес, близо четвърт век след края на Студената война, „дори тайните на някогашните врагове трябва да останат скрити”. Задкулисната политика има други критерии за ценности и морал.</p>
<p style="text-align: center;"><strong>Изтокът</strong></p>
<p>Използваните за терористични акции агенти провокатори могат да сътрудничат и на чужди тайни служби. За това, че САЩ осъществяват такива сътрудничества по време на Студената война, днес има достатъчно доказателства. Но противно на гръмогласната пропаганда в ГДР също имат вземане-даване с нацисти и десни терористи. През годините след войната ГДР също не се отказва от услугите на отлично обучените в конспиративен дух функционери на Третия райх.</p>
<p>На 15 юни 1946 г. Централният секретариат на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) взима решение за приемане на бившите членове на Националсоциалистическата германска работническа партия (НСГРП) в редиците си. Още през януари 1951 г. Ерих Хонекер като председател на младежката организация на ГДР – „Фрайе Дойче Югенд”, привлича нацистки функционери от бившата „Хитлерюгенд” за съвместната „национална борба” срещу Запада. До 1989 г. 14 членове на Централния комитет на ГЕСП са бивши членове на НСГРП. </p>
<p> <img src="/uploads/editor/10_Erich_Honecker.jpg" alt="" /></p>
<p style="text-align: center;"><strong>Ерих Хонекер като председател на „Фрайе Дойче Югенд до Вилхелм Пик</strong></p>
<p>Това неофициално сътрудничество със старите нацисти е точно толкова тайно, колкото и съществуването на неонацисти в Източна Германия. Все пак ГДР винаги се е представяла за по-добрата част от Германия именно и заради силно пропагандирания й антифашизъм. Едва след 1989 г. връзките със стари нацисти и десни терористи стават публично достояние.</p>
<p>В архивите на Щази се откриват многобройни доказателства за това, че ГДР не само осигурява паравоенно обучение за западногермански и международни леви терористи, чрез които осъществява атентати, но тясно сътрудничи и с десни терористи. Основните свързващи звена между крайно десните и Щази са антиамериканизмът, антиимпериализмът и позицията им на страната на палестинците срещу Израел в Близкоизточния конфликт.</p>
<p>„Ди Велт” дори публикува на 9 февруари 1982 г. информация, че „източногерманските тайни служби създават нацистки групи”, като се позовава на източници от Федералната криминална служба. </p>
<p>За задкулисната политика на Изтока политическите възгледи на терористите нямат значение. Независимо дали леви или десни, важно е да бъдат използвани като инструменти срещу общия враг и за разширяване на бойния фронт „тук и сега”. Недвусмислени стратегически документи потвърждават това.</p>
<p>Разбира се и Изтокът, подобно на Запада, остро осъжда тероризма в откритата политика и на международната сцена на дипломацията. Но зад тази официална позиция се провежда една високо конспиративна реалполитика без всякаква идеологическа маска. Задкулисната политика, Deep Politics, без съмнение е налице и на Изток. Най-важното е, че бруталните терористични нападения пораждат страх и суматоха, отслабват капиталистическия противник, нанасят му щети и водят до дестабилизация. И тук това се прави с помощта на паравоенни части.</p>
<p>Съществуват и отряди „Гладио – Изток”, наричани в Италия „Гладио Роса”. Както левите терористи, така и приближените до Щази десни терористи се обучават при палестинците.<br />Това, че привържениците на някогашната ГДР не искат да повярват на тези разкрития, е едната страна на въпроса. Но е учудващо, че и Федералната служба, отговаряща за архивите на Щази, която всъщност трябва да подпомага разкриването на истината, омаловажава този въпрос.</p>
<p>В Наръчника за Министерството на държавната сигурност, издаден от Федералната служба за архивите на Щази, се посочва, че през 1988 г. към отделението, което се занимава с десния тероризъм в Отдел XXII (т.нар. „Противодействие на тероризма”), работят 66 агенти. За съжаление, компетентният по темата историк на Федералната служба охотно се доверява на конспиративния стил на изразяване на Щази.</p>
<p>Какво е конкретното тълкувание в случая? Щази е имала свои хора като „информатори” или „източници” навсякъде в многобройните крайно десни и дяснотерористични групи във ФРГ, Западен Берлин и ГДР преди всичко, „за да бъде своевременно информирана за съществуващите намерения чрез възможно най-голяма близост до предполагаемите източници на заплахи”.</p>
<p>Нима всички усилия са само за да могат „да предотвратят заплахите” и да се намесят в случай на планирани десни терористични акции по границата на ГДР например? Архивите на Шази разкриват съвсем друго.</p>
<p>Щази плаща и на десни терористи, както показват оперативни финансови документи, и им позволява да пребивават достатъчно дълго в ГДР, за да избягат от наказателното преследване в страните, където са извършили бомбени атентати.</p>
<p>Членове на турската дясноекстремистка организация „Сивите вълци” например пребивават в ГДР. В Южен Тирол се извършват атентати от десни терористи, които са агенти на Щази.</p>
<p>Ситуацията впрочем не е по-различна и на Запад: В Италия е направено разкритие, че бойци на „Гладио” също извършват терористични акции в Южен Тирол. </p>
<p>Атентатите на десни терористи в капиталистическия Запад, естествено, са основно оръжие на пропагандната война. Нали именно те доказват колко е прогнила системата. А увеличаването на броя им се представя като индикатор за все по-широкото разпространение на фашизма във ФРГ.</p>
<p>Франц Йозеф Щраус, крайно десният председател на Християнсоциалния съюз, който винаги е изненадващо добре информиран за работата на тайните служби, споменава още през 1980 г. за принадлежността на някои десни терористи към Щази, потвърдена впоследствие и от архивите.</p>
<p>Той е наясно също така, че доста от членовете на „Вершпортгрупе Хофман” идват от ГДР. Тогава обаче Социалдемократическото правителство веднага се противопоставя на тази информация.</p>
<p>Нямало никакви сигнали, че зад десните екстремисти стояли комунистически разузнавателни служби. Социалдемократическата „политика на разведряване” не иска конфронтация с ГДР. </p>
<p> <img src="/uploads/editor/14_Franz_Josef_Strauss.jpg" alt="" /></p>
<p style="text-align: center;"><strong>Франц Йозеф Шраус</strong></p>
<p>Архивите на Щази сочат, че от началото на 80-те години леви и десни екстремисти започват да търсят по-тесни контакти помежду си под мотото „заедно сме по-силни”. Одфрид Хеп разкрива това в интервю през 1983 г., след като установява контакт с Щази: В антиимпериалистическата борба „имаме един-единствен шанс – крайно левите и крайно десните да се обединят”.</p>
<p>От този момент нататък атентатите на т.нар. трета генерация на „Фракция Червена армия” започват да приличат на тези на десните терористи.</p>
<p>Валтер Кексел, близкият другар на Одфрид Хеп, тръгва да търси контакти с членове на „Фракция Червена армия”, като едва ли идеята е била негова.</p>
<p>В ограничения обем публикувани документи се загатва, че Кексел е започнал да работи за Щази още преди Хеп. Към това насочва и фактът, че в много отношения той е моторът на групата. Бригите Монхаупт, Кристиан Клар и Аделхайд Шулц уведомяват Кексел, че нямат възражения по този въпрос. Това се случва точно преди ареста им през ноември 1982 г., когато полицията им прави засада в гориста местност край подземен склад за боеприпаси. </p>
<p>Заслужава да се отбележи, че в този склад е открита и карта на най-добрите пътища, водещи от ФРГ в ГДР. Терористите от „Фракция Червена армия” споделят във връзка със сътрудничеството между леви и десни, че „по това време не могли да рискуват под натиска на издирвателните действия на Федералната криминална служба”, освен това трябвало „да обсъдят и детайлите помежду си”.</p>
<p>Едно обаче било сигурно – че директните контакти на левите с десните терористи се смятали за абсолютно изключени „според единодушните твърдения на неофициални източници” от лявоекстремистките среди. Задкулисна политика, Deep Politics.</p>
<p>Планираното сътрудничество между членовете на „Фракция Червена армия” и Групата „Хеп-Кексел” очевидно не се реализира в този им състав, защото не само основните водачи на левите, но и част от десните терористи са задържани преди извършването на поредния акция.</p>
<p>Интересно е, че западните медии въпреки строго секретните договорки са добре информирани и съобщават за това, че „някои десни екстремисти се стремят към обща платформа с левите екстремисти”.</p>
<p style="text-align: center;"><strong>Двойните агенти сред десните терористи</strong></p>
<p>Архивите разкриват, че Одфрид Хеп също е бил агент на Източна Германия. Подобно на много свои съратници, за Щази той не е нито само източник на информация или някакъв незначителен доносник, който слухти около хората си, нито го вкарват в правя път, както легендата иска да внуши. Напротив, доказано е, че той участва активно в оперативния план за дестабилизация.</p>
<p> <img src="/uploads/editor/16_Odfried_Hepp.jpg" alt="" /></p>
<p style="text-align: center;"><strong>Десният терорист Хеп става агент на Щази най-късно през 1982 г.</strong></p>
<p style="text-align: left;">Този факт дори днес не се признава. Текстовете в документите, които Федералната служба за архивите на Щази заличава, и архивните единици, които не прави обществено достояние, ясно показват, че не трябва да бъде разкрито сътрудничеството на Щази както с левите, така и с десните терористи. Освен това след 1989 г. по документите на Щази за Хеп са извършени манипулации, целящи да замъглят тясната му връзка с източногерманската служба. Това не е трудно да бъде доказано. Натрапва се мисълта, че тези, както и други подобни манипулации по документите са дело на онези офицери от Щази, които и до днес работят в архива на Федералната служба. </p>
<p>Може да се докаже също така, че Хеп е имал контакт с извършителя на атентата на Октоберфест през 1980 г., въпреки че винаги го е отричал. Осуетяването на разкритията за Хеп може да е свързано и с обстоятелството, че той и някои негови другари са били двойни агенти.</p>
<p>Шпионажът в полза на врага все пак се наказва с лишаване от свобода до пет години. А Хеп съобщава на своя водещ офицер Бьотхер, че националсоциалистическите организации са проникнати от агенти под прикритие, дори споменава за скрити доказателства за съучастничеството на Федералната разузнавателна служба в престъпни деяния на десни екстремисти.</p>
<p>Друг двоен агент на източно- и западногерманските тайни служби е Петер Вайнман. Той дори е троен агент, защото работи и за Италия, като шпионира сепаратистите в Южен Тирол. Сътрудничеството му с Щази, започнало вероятно през 1980 г., така е заличено с манипулации по документите на Щази, че квалификацията му на експерт по взривни вещества става недоказуема и агентурната му дейност в полза на Щази вече не се приема като фактическо обстоятелство. В процеса срещу него през 1994 г. съдът не допуска документите от Щази като доказателствени средства.</p>
<p>Щази вербува и Удо Албрехт, член на „Фрайкорпс Адолф Хитлер” и един от най-активните десни терористи във ФРГ през 70-те години. Той е тясно свързан с водещите палестински терористи още от началото на 70-те години и участва в подготовката на терористичната акция по време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., извършена от организацията „Черният септември”.</p>
<p> <img src="/uploads/editor/17_wadi_haddad1.jpg" alt="" /></p>
<p> </p>
<p style="text-align: center;"><strong>Ако връзката му с Щази за този период е недоказуема, то междувременно вече има достатъчно данни, че Уади Хадад, който се занимава с международните контакти на палестинците, е бил агент на КГБ.</strong></p>
<p>Смята се, че Албрехт изпълнява ресорните си задачи при палестинците, а именно „снабдяване със специални оръжия и вербовка на европейци” с одобрението на Хадад. През 1976 г. западногерманските медии наричат Удо Албрехт „Генерал на Организацията за освобождение на Палестина”. </p>
<p>Агентурната му дейност в полза на Щази е документирана от 1981 г. нататък с разходни документи. През юли 1981 г. като затворник той се намира на оглед на местопрестъпление заедно със западногермански следователи в непосредствена близост до границата с ГДР, където търсят таен оръжеен склад. В подходящия момент, докато вниманието на пазачите му е привлечено от преминаващ влак, с няколко скока той прекосява западната граница към ГДР. Източногермански граничари спират опиталия се да го последва прокурор и ескортират беглеца през врата в телената ограда. Малко след това зрелищно бягство откровеният антикомунист Герхард Льовентал заклеймява тесните връзки на КГБ и Щази с неонацисти в радиопредаване.</p>
<p>Подобно на Одфрид Хеп, след престоя си в ГДР през 1981 г. и Албрехт е изпратен в Близкия изток. За целта през август 1981 г. го обзавеждат с нови дрехи за 813,60 марки в централния универсален магазин до Остбанхоф в Източен Берлин. Във финансовите документи на Щази Албрехт фигурира да 6 ноември 1989 г.</p>
<p style="text-align: center;"><strong>Заключение</strong></p>
<p>Много факти сочат, че целесъобразната, но половинчата денацификация във ФРГ след 1945 г. е последвана от половинчата „дещазификация” в обединена Германия. Това се потвърждава от селективното публикуване на архивите на Щази, което пречи на пълното разкриване на истината. Възникват тревожни въпроси: Дали в скритите архивни единици и заличените части от документи не става дума за тайни практики на Щази, които са използвани и на Запад? Или даже за практики, които продължават да се използват и днес? И още: Какво всъщност стана с претенцията да се осветли диктатурата в ГДР за целите на демокрацията?</p>
<p>Изследването на десетки хиляди листа с архивни документи на Щази води до объркващата хипотеза, че зад многобройните неразкрити терористични актове, извършени както от леви, така и от десни екстремисти през 70-те и 80-те години в Италия и в Германия, стоят тайни служби.</p>
<p>Всяко едно писмено съобщение на „Фракция Червена армия”, с което поемат отговорност за извършен атентат, може да бъде чиста измама, дезинформация, както ясно се посочва в стратегическите планове на тайната паравоенна организация Щази. (Снимка 18 Писмо, приписвано на „Фракция Червена армия, с което поемат отговорността за атентат през 1977 г.)</p>
<p>Западногерманският следовател Алфред Клаус, станал известен с разследването на Групата „Баадер-Майнхоф”, признава, че и Федералната криминална служба също е фалшифицирала съобщения за поемане на отговорност за атентати. Знае се, че Бюрото на ЦРУ в Рим пък е разпространявало сред хората позиви от името на маоистки групи. Трябва обаче да осъзнаем, че онова, което става публично достояние във връзка със задкулисната политика, е само една незначителна частица от всичко, което действително се е случило.</p>
<p>Преди няколко години авторката на тези редове води поредица от разговори с тогавашния държавен обвинител Феличе Касон. Именно той като съдия следовател във Венеция през 1990 г. оповестява разкритията си за „Гладио”. На въпроса дали и днес е възможно да продължават да съществуват тайни паравоенни формирования Касон изяснява следното: </p>
<p>„Такива организации е имало винаги, има ги сега, ще ги има и в бъдеще. Тези тайни организации са част от държавните структури при всякакви обстоятелства и навсякъде по света. Това е проблем на политиката. А предназначението на законите е да бъдат спазвани. Италианската конституция постановява категорично, че организация, подобна на „Гладио”, е противоконституционна.</p>
<p>За „Гладио” италианският парламент не е знаел нищо, следователно и обществото също не знаело. Когато си допуснал двойна игра в политиката, трябва да имаш куража да си го признаеш. Нашият случай обаче не е този” [Касон се позовава тук на разкрит от него терористичен акт с участието на „Гладио” – б.а.].</p>
<p>Не само на италианския народ не е съобщено нищо, но и няколко министър-председатели никога не са били информирани за организацията „Гладио”. Някаква висшестояща инстанция е решавала кой италиански политик заслужава да бъде информиран и кой не. Приемствеността в това отношение се е поддържала от тайните служби, което за демокрацията е извънредно опасно, защото тя се нуждае от прозрачност.</p>
<p>За всички накратко засегнати тук теми и личности в интернет вече могат да бъдат намерени полезни текстове. Но в големите германски медии, върху които се крепи съществуването на държавата, те са табу и осветляването им е нежелателно.</p>
<p>*Регине Игел е германска публицистка, разследваща журналистка и автор на документални книги. Завършила е социални науки и германистика. Работила е за „Зюддойче Цайтунг”, „Ди Цайт”, „Нойе Цюрхер Цайтунг” и електронни медии. Живяла е 18 години в Италия. В книгите си се занимава основно с връзката между италианската политика и организираната престъпност, както и с противоречивата роля на тайните служби в италианския тероризъм по време на т.нар. стратегия на напрежението. Изследва и напълно непознатото в Германия сътрудничество между терористичните организации „Червените бригади” и „Фракция Червена армия”, особено във връзка с отвличането и убийството на Алдо Моро през 1978 г. Последната й книга „Лъжи за тероризма. Как Щази действа подмолно”, публикувана през 2012 г., е написана на базата на обширно изследване на архивите на Щази, при което тя разкрива неизвестни до момента отношения между членове на „Фракция Червена армия” и Щази, както и че много десни терористи са били агенти на Щази.</p>
<p><strong>Превод от немски език: Мария Дерменджиева</strong></p>
<p><strong>Т<a href="/teroristi-i-tayni-sluzhbichast-purva-28554">ерористи и тайни служби - част първа можете да прочетете тук</a></strong></p>
