- 10 Sep 2020
- 200
- 4
Започналият през май в Мюнхен процес срещу оцелялата основателка на терористичната мрежа „Националсоциалистически ъндърграунд” Беате Цшепе и четирима нейни съучастници повдига сериозни въпроси за поведението на полицията и службите за сигурност в борбата срещу десния екстремизъм в Германия. Прикривали ли са агенти на полицията и на контраразузнаването неонацистите или направо са им съдействали? Според германската разследваща журналистка Регине Игел централният въпрос обаче е кой всъщност има скрит интерес да подкрепя десния тероризъм и защо. В свое изследване, което публикуваме в две части, тя представя перфидния начин, по който двете свръхсили се опитват да дестабилизират противника в годините на Студената война.
<p>Оказва се, че за целта както западните, така и източните тайни служби използват паравоенни формирования и кооперират с десни терористи, на които възлагат извършването на терористични акции.</p>
<p>Но по-важният проблем по думите на Игел е, че и днес, близо четвърт век след края на Студената война, „дори тайните на някогашните врагове трябва да останат скрити”. Задкулисната политика има други критерии за ценности и морал.</p>
<p>Няколко думи предварително:</p>
<p>В този текст не се проявява интерес към обстоятелството, че секретните служби внедряват свои информатори в терористични организации, за да събират сведения и да са в течение с плановете им с цел евентуалното предотвратяване на атентати. Ако такива действия изцяло се подчиняват на правилата на правовата държава, тогава няма за какво да се безпокоим.</p>
<p style="text-align: center;"><strong>Осветляването нежелателно!</strong></p>
<p>С оглед на досегашните разкрития около „Националсоциалистическия ъндърграунд” (NSU) и нарастващата критика към Федералната служба за защита на конституцията обаче изглежда препоръчително да си припомним други случаи, свързани с крайно десни терористи в Германия.</p>
<p>От анализи на историята на Студената война вече е ясно, че и източните, и западните секретни служби използват както леви, така и десни терористи за извършители на атентати в тайни операции.</p>
<p>Това е изключително тревожно. Тук ще представим съвсем накратко какво е известно до момента за десния тероризъм – в Италия вече от няколко десетилетия, а в Германия едва от няколко години. Настъплението на комунизма се смята за много опасно именно в тези две държави в рамките на НАТО. Не е случайно, че тероризмът атакува най-яростно точно на тяхна територия.</p>
<p>Ключът към разбирането на все още неясната същност на тероризма от 70-те и 80-те години – както десен, така и ляв, е неговото позициониране в историческия контекст на Студената война.</p>
<p>Нека си припомним: като "студена" се определя войната между двата враждуващи лагера, защото се води не толкова по фронтовете на бойните действия, колкото на невидимия фронт на разузнаването.</p>
<p>Водеща е ролята на секретните служби, които работят най-вече чрез своите тайно действащи паравоенни формирования, наричани в Италия „Гладио” (от лат. gladius – меч). Това е ядрото на разкритията за тероризма.</p>
<p>Под различни имена тези тайни бойни отряди са активни в много държави, членки на НАТО.</p>
<p>Официално са легализирани с твърдението, че биха били използвани в Деня Х, когато СССР нападне някоя западна държава, за партизански операции и саботажни действия като формирования от типа Stay-Behind (т.е. действащи в тила).</p>
<p>Доказано е обаче, че те са използвани всъщност за терористични акции по време на Студената война. Това, което за Германия досега само се предполага, в Италия отдавна е разкрито по съдебен път.</p>
<p>В периода на блоковото съперничество двете свръхсили са отлично въоръжени. И двете страни оперират с такива паравоенни формирования, които са тайни и е желателно да останат тайни, доколкото е възможно и до днес. В англоамериканското пространство това се нарича Deep Politics (букв. дълбока политика).</p>
<p>В Германия обаче липсва политическият усет, различаващ откритата от задкулисната политика.</p>
<p>Фактът, че в Италия са направени най-много разкрития за задкулисната политика по време на Студената война, се дължи на нейната конституция. Тя предоставя по-голяма независимост на прокуратурата от политиката в сравнение с Германия. Още през 70-те години в Италия стават известни невероятни неща за задкулисната политика на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ, респективно на НАТО.</p>
<p>Прокуратурата без страх е разследвала, а участници в задкулисната политика дават показания най-вече след 1989 г. пред разследваща парламентарна комисия, която работи цели осем години. В допълнение се разрешава достъпът до документи на американските и на италианските секретни служби.</p>
<p>След 2000 г. започва да функционира нова разследваща парламентарна комисия. Наред с резултатите от собствени съдебни разследвания за разкриването на терористичните актове тя привлича и документи на секретни служби от Източния блок. Наяве излиза едно непознато до днес измерение на ролята на Източния блок в тероризма.</p>
<p>В Германия непосредствено след отварянето на архивите на Щази също се правят някакви разкрития по темата, но скоро след това достъпът до тези документи отново е спрян. Дори тайните на някогашните врагове трябва да останат скрити.</p>
<p>Спазването на секретността в Германия се гарантира чрез обвързаността на прокурорите със законови текстове и разпоредби. Даже и съдиите са длъжни да се подчиняват на интереса за обезпечаване на сигурността на Федералната служба за защита на Конституцията.</p>
<p>Информацията, съдържаща се в документите на секретните служби на бившата ГДР, се предоставя твърде контролирано и селективно от службата, отговаряща за архивите на Щази.</p>
<p>След първите вълни на активност около падането на Берлинската стена и журналистическите разследвания на големите медии за връзките между Изтока и Запада по време на Студената война стават колебливи и избирателни.</p>
<p>Така е и до днес. Всичко това предполага наличието на странни съглашения, които трябва да бъдат разкрити.</p>
<p style="text-align: center;"><strong>Западът</strong></p>
<p>Веднага след края на Втората световна война американците, а по-късно заедно с тях и НАТО, започват да коват планове срещу настъплението на комунистите по света, но най-вече в Европа.</p>
<p>Борбата се води както на открития фронт на международната политическа сцена, така и на тайния фронт в невидимите дълбини на политиката. При това важи девизът: Врагът на моя враг е мой приятел!</p>
<p>Италия заема особено място в тази история. В никоя друга държава в западното полукълбо комунистическата партия не е толкова силна. На парламентарни избори през 70-те години тя печели една трета от гласовете.</p>
<p>Вече е известно, че още с приключването на войната към антикомунистическия фронт тайно се присъединяват бивши фашисти и членове на СС.</p>
<p>Само един пример:</p>
<p>В края на 90-те години един съдия следовател от Милано разкрива случая „Карл Хас”. Като щурмбанфюрер от СС Карл Хас участва във военно престъпление, извършено в Ардеатинските пещери в покрайнините на Рим. Там са застреляни 335 цивилни италианци. През 1946 г. Хас е вербован за агент на Централната разузнавателна група, предшественик на ЦРУ. За да заличат следите му, през следващите години три пъти го снабдяват с нова самоличност.</p>
<p> <img src="/uploads/editor/2_Karl_Hass.jpg" alt="" /></p>
<p style="text-align: center;"><strong>Карл Хас</strong></p>
<p>В началото на 50-те години той обучава германски агенти на тайните служби в американска школа за агентурна подготовка в Линц, Австрия. В началото на 60-те години се появява във връзка с терористичните атаки в Южен Тирол. След това следите му се губят за десетилетия. Разследващите смятат, че под ръководството на ЦРУ той е действал заедно с италиански крайно десни терористи в Северна Италия.</p>
<p>Тази практика на задкулисната американска политика да използва бивши нацисти и особено членове на СС в борбата с новия основен враг се прилага също и в Германия. Ще припомним например за Тео Зевеке, оберщурмбанфюрер от СС, който (с протекцията на ЦРУ) се издига на ръководна длъжност във Федералната криминална служба. Докато в Германия закъснялото разследване срещу Зевеке е прекратено през 70-те години, италианският съд го осъжда през 1999 г. като военен престъпник на доживотен затвор.</p>
<p> <img src="/uploads/editor/3_Theo_Saevecke.jpg" alt="" /></p>
<p style="text-align: center;"><strong>Тео Зевеке</strong></p>
<p>Нацисткото минало и на първия ръководител на Федералната разузнавателна служба Райнхард Гелен десетилетия наред остава скрито за германската общественост. Гелен е работил в тайните служби на Хитлер, които без колебание може да се определят като терористични. Към близкото му обкръжение са бивши сътрудници на Адолф Айхман.</p>
<p>Задкулисната политика, Deep Politics, има други критерии за ценности и морал.</p>
<p>В средата на 90-те години един италиански агент на ЦРУ разказва за своята дейност в дясната терористична организация Ordine Nuovo („Нов ред”). Отговарял за снабдяването с оръжия и взривни вещества и бил съучастник в много атентати на групата.</p>
<p>В Италия съдебните органи разкриват, че използваните в терористични акции паравоенни формирования „Гладио” се състоят предимно от десни радикали и бивши фашисти. За участието им в такива акции офицери от тайните служби и атентатори могат да бъдат осъдени на лишаване от свобода.</p>
<p style="text-align: center;"><strong>Мнимите „самотни вълци”</strong></p>
<p>Прегледът на съдебни документи или архиви на Щази показва, че по-значителните терористични актове в Германия в периода 1970-1990 г. не са дело на терористи-единаци, охотно изкарвани и психически лабилни, а че зад атентаторите стоят десни терористични неонацистки мрежи, в които участват агенти както на западните, така и на източните тайни служби.</p>
<p>Последните не действат като шпиони, информатори или доносници, а сами извършват атентати като агенти провокатори. Това проличава съвсем ясно в историите на Курас, Бено Онезорг, Йозеф Бахман и Руди Дучке. Дори при бомбения атентат на Октоберфест през 1980 г., когато са убити 13 и ранени 211 души, изскачат сенките на тайните служби.</p>
<p>Докато разследващите органи и до днес твърдят, че единственият извършител на атентата на Октоберфест е загиналият при взрива Гундолф Кьолер, архивите на Щази и разследванията на находчиви журналисти показват, че той всъщност е част от дясна терористична мрежа. Днес в старите съдебни дела може да се прочете, че още по онова време са разполагали с тази информация. Но за да я омаловажат, а вероятно и за да прикрият собствените си информатори, и досега се мълчи по темата.</p>
<p> <img src="/uploads/editor/5a_Oktoberfest_attentat_Munchen_1980.jpg" alt="" /></p>
<p style="text-align: center;"><strong>Атентатът на Октоберфест, 1980 година</strong></p>
<p>Същото важи и за покушението над студентския лидер Руди Дучке през 1967 г. И в този случай се твърди за атентатора Йозеф Бахман, че е „заблуден терорист-единак” без организация зад гърба си. Преди няколко години обаче става известна принадлежността му към дясната терористична организация „Брауншвайгер Групе”, от която бил получил и оръжието за нападението.</p>
<p>А членът на групата Волфганг Захсе признава: „Полицията във всяко отношение ни прикриваше.”</p>
<p>Улрих Шоси, хроникьор на атентата срещу Дучке, разкрива за друг член на организацията на име Дитер Лепцин, че е бил внедрен в нея като агент провокатор на Федералната служба за защита на конституцията.</p>
<p>А от архивите на Щази става ясно, че Лепцин, подобно на Одфрид Хеп, е бил същевременно и агент на Щази.</p>
<p> <img src="/uploads/editor/6a_Rudi_Dutschke_attentat.jpg" alt="" /></p>
<p style="text-align: center;"><strong>Простреляният Руди Дучке</strong></p>
<p>По време на процеса срещу Бахман отново никой не разследва за групови действия. За Лепцин – „експерта по сигурността” и „бомбен гений” на групата, Шоси казва: „Това, с което той се е занимавал, далеч надхвърля разузнавателните дейности. Оставили са го да прави, каквото си иска.”</p>
<p>Още през 2002 г. берлинският журналист Буркхард Шрьодер поставя следния въпрос във връзка с участието на Лепцин в „Брауншвайгер Групе”:</p>
<p>„Подпомага ли Федералната служба за защита на конституцията дясноекстремистката сцена чрез свои агенти под прикритие?”</p>
<p> <img src="/uploads/editor/7_Josef_Bachmann.jpg" alt="" /></p>
<p style="text-align: center;"><strong>Йозеф Бахман</strong></p>
<p>Днес обществеността не се ограничава само с този тревожен въпрос, а търси отговор на въпроса кой всъщност има скрит интерес да подкрепя десния тероризъм и защо.</p>
<p>И в делото срещу организацията „Националсоциалистически ъндърграунд” е записано следното:</p>
<p>Групата се състои само от тримата известни членове, в краен случай спорадично е имало и съучастници. От показанията на свидетели обаче е видно, че става дума за широко разклонена терористична мрежа, което официалните власти продължават да отричат.</p>
<p> <img src="/uploads/editor/8_nsu-prozess.jpg" alt="" /></p>
<p><strong>Близки на жертвите на "Национал-социалистическия интернационал" почитат паметта им</strong></p>
<p>Налице и в този случай е обоснованото подозрение, че секретните служби възпрепятстват полицейското разследване и правят „чадър” над атентаторите.</p>
<p><span style="text-align: center;">Стандартът при всеки неразкрит терористичен удар – независимо дали в Италия, или в Германия, включва сблъсъка с привидно необясними проблеми при разследването, унищожаването или изчезването на доказателствени средства или документи уж поради небрежност и странното квалифициране на извършителите като „високо професионални” от страна на представители на държавните органи.</span></p>
<p>И при неразкритите терористични атаки от 80-години за т.нар. трета генерация на „Фракция Червена армия” се казва, че е „високо професионална”.</p>
<p>Сякаш и тогава, както и сега, предназначението на агентите под прикритие не е да възпрепятстват терористични нападения.</p>
<p>Наистина, през 80-те години медиите са пълни със съобщения за акции на леви терористи. Но кой би помислил, че според официалната статистика жертвите на дяснотерористични атентати са много повече?</p>
<p>Никой не ни информира за това. Рязкото увеличаване на тези атентати се случва точно в периода, когато западните и особено източните тайни служби се фокусират върху десните радикали.</p>
<p style="text-align: center;"><strong>Паралели между „Националсоциалистическия ъндърграунд” и Групата „Хеп-Кексел”</strong></p>
<p>Един от най-известните десни терористи от 80-те години е Одфрид Хеп, признат за западен агент, но работил и за Щази (виж: Част 2). Той е член на Националсоциалистическата работническа партия на Германия в чужбина (НСДАП/АО) и на „Вершпортгрупе Хофман”. След като влиза в конфликт с тях, създава заедно с Валтер Кексел през 1982 г. Групата „Хеп-Кексел”.</p>
<p>Тази група извършва преди всичко бомбени атентати срещу американски войници и военни обекти.</p>
<p> <img src="/uploads/editor/9_Karl-Heinz_Hoffmann.jpg" alt="" /></p>
<p>Освен това се смята, че на 9 август 1982 г. са участвали в антисемитското нападение, извършено от Организацията на Абу Нидал в парижки ресторант, при което загиват 6 души, а 22 са ранени.</p>
<p>Правят впечатление приликите между Групата „Хеп-Кексел” и „Националсоциалистическия ъндърграунд”.</p>
<p>И двете терористични организации се финансират чрез банкови обири, и двете, подобно на паравоенни формирования, създават тайни подземни складове за боеприпаси и взривни вещества и извършват бомбени атентати.</p>
<p>И при двете има мистериозни обстоятелства около смъртта на ръководни кадри. Хеп коментира, че най-вероятно пръст в смъртта на съмишленика му Кексел през 1985 г. в затвора имат тайните служби. Остава необяснимо защо днес никой не си вади поуки от историята на Групата „Хеп-Кексел”.</p>
<p>А това щеше да помогне на разследващите органи много по-рано да направят връзката между банковите обири и убийствата, извършени от „Националсоциалистическия ъндърграунд”</p>
<p><strong>Следва продължение</strong></p>
<p><strong><img src="/uploads/editor/Foto_Igel_herbig.jpg" alt="" /></strong></p>
<p><em>*<strong>Регине Игел</strong> е германска публицистка, разследваща журналистка и автор на документални книги. Завършила е социални науки и германистика. Работила е за „Зюддойче Цайтунг”, „Ди Цайт”, „Нойе Цюрхер Цайтунг” и различни радиа. Живяла е 18 години в Италия. В книгите си се занимава основно с връзката между италианската политика и организираната престъпност, както и с противоречивата роля на тайните служби в италианския тероризъм по време на т.нар. стратегия на напрежението. Изследва и напълно непознатото в Германия сътрудничество между терористичните организации „Червените бригади” и „Фракция Червена армия”, особено във връзка с отвличането и убийството на Алдо Моро през 1978 г. Последната й книга „Лъжи за тероризма. Как Щази действа подмолно”, публикувана през 2012 г., е написана на базата на обширно изследване на архивите на Щази, при което тя разкрива неизвестни до момента отношения между членове на „Фракция Червена армия” и Щази, както и че много десни терористи са били агенти на Щази.</em></p>
<p><strong>Превод от немски език: Мария Дерменджиева</strong></p>
